Катлийн Удиуиз
Шана (13)

Глава тринадесета

Двойка морски орли бе свила гнездо в стръмните скали на източното крайбрежие. Шана често бе наблюдавала великолепните грабливи птици, когато се оставяха ветровете да ги носят високо над пенливия прибой, широко разперили криле. И заедно с тях и душата й се издигаше високо във въздуха.

И днес на Шана й се струваше, че са й поникнали криле, така радостна бе тя. Отново можеше да е сигурна, че не очаква нежелано майчинство. Все още сетивата й тръпнеха от удоволствието на свидни спомени — как се бе възкачил от абаносовата дълбина на нощта при нея, как всяка мисъл за утре бе потънала във водовъртежа на настоящето. Шана си въобразяваше, че е на сигурно място във въздушния си замък от блаженство, живееше миг за миг, в единение с пищната природа наоколо. И за разлика от предишните дни, тя не считаше вече за обезпокоителна увереността, че вина за нейното състояние на омая е ежедневната поява на Рурк в господарския дом. И като роза под топлите лъчи на слънцето тя разцъфваше под пълния с обич блясък в очите му.

Бе изминала почти цяла седмица, откакто Рурк бе прекарал нощта с нея в спалнята й. Тогава едно сияйно утро бе увенчало любовната нощ. Днес денят бе започнал с надвесени тъмни облаци и сега Шана стоеше на балкона и гледаше към чудовищата, които поглъщаха слънчевата светлина и се разполагаха злобно над хълмовете.

В този миг силно, ядно цвилене раздра въздуха, Шана се стресна и погледна към пътя, който водеше покрай господарската къща. Долу имаше няколко мъже, които се бореха с непокорен кон. Той се възправяше пред тях и удряше наоколо с предните си копита, къдрави следи от камшик личаха по бляскавата му червеникава кожа. В Шана се надигна възмущение, докато гледаше как едно прекрасно животно бива така наказвано с бой.

Непознат глас изрева:

— Не става така, хора! Малко ли е тормозен този кон?

Шана позна, че тези мъже бяха моряци.

— Хей, вие долу — извика тя и пристъпи към тях по верандата, — какво е това? Толкова ли сте глупави? Не можете ли да разпознаете едно ценно животно?

Шана се спусна като ураган по стълбището, златните й къдри подскачаха възмутено и тя забърза към четиримата мъже с яден поглед в очите.

Шана погали копринения нос на кобилата, мърморейки успокоително, и животното постепенно доверчиво се усмири. Моряците гледаха изумени: през цялото време по пътя от селото до господарския дом те трябваше да бият животното, за да върви напред.

Един едър мъж с бакенбарди, не в обичайното моряшко облекло, а в богато бродиран жакет, пристъпи напред и обясни извинително:

— По пътя за колониите насам духаха ураганни ветрове и така блъскаха кораба ни, че животното се удряше насам-натам в дъсчената си преградка, която построихме за него на кораба. Смея да ви уверя, че конят не е тормозен, мадам.

Шана погледна изпитателно мъжа и счете, че той говори истината.

— Как се казвате, сър — попита тя, — и защо водите кобилата?

— Името ми е Робъртс, капитан Робъртс — поклони се той, — от Вирджиния къмпани. Капитан Бошан ми възложи да предам коня на милостивия мистър Трейхърн или на неговата дъщеря като благодарност за проявеното към него гостоприемство. С мадам Бошан ли имам честта?

Шана кимна.

Капитанът извади от жакета си едно запечатано писмо и го подаде на Шана.

— В такъв случай това е за вас, мадам, от капитан Бошан.

Шана превъртя писмото в ръка и завладяна от щедростта на подаръка, спря поглед на фино източеното „Б“ на печата. Тя бе познавачка на коне, широката, благородно оформена глава на животното, големите, изразителни очи и грациозната извивка на шията издаваха арабска кръв и това се потвърди, докато Шана четеше писмото, с което капитанът бе очертал родословното му дърво. Кобилата бе също така ценна като Атила и сигурно би родила чудесни кончета от него.

Писмото изразяваше и предварителна радост във връзка с посещението на двамата Трейхърн в колониите, както и надежда, че нищо непредвидено няма да попречи на пътуването. Есента обещавала да бъде хубава.

Капитан Робъртс изтълкува погрешно замисленото мълчание на Шана като безмълвен упрек.

— Нямахме на борда никой, който да се грижи за животното — опита се той да обясни, сочейки раните.

— Добре, добре — отвърна Шана. — На нашия остров има един човек, който има лека ръка за подобни неща.

Едно малко момче на около десет години, което досега бе стояло на сигурно разстояние от необузданата кобила, сега проговори. Момченцето се мъчеше да освободи едната си ръка от кожена бохча. Сега то подръпна капитана за дрехата.

— Какво да правя с това, сър? — попита то.

— Мадам — обърна се капитанът отново към Шана, — да знаете случайно къде момчето може да намери някой си мистър Рурк? Този вързоп е за него. Може ли да му се изпрати вкъщи?

Шана посочи зад гърба си.

— Една пътека край господарската къща води в гората. Там има няколко къщи, последната е на мистър Рурк.

Мъжете тръгнаха, а момчето пое с товара си по пътеката. Шана влюбено потърка буза в муцуната на кобилата.

— Значи Бошан те е кръстил Джезабел? — промълви Шана радостно. — И сигурно много ще изкушиш моя Атила, защото на целия остров няма нито една кобила, която да е поне наполовина така красива като теб. Но първо трябва да повикам Рурк да те излекува, а не искам да те поверя на някой друг. Рурк е моят дракон, трябва да ти кажа, че той си има начин да се отнася към една лейди. Сигурна съм, че ще го обикнеш.

Малко по-късно Шана посети бакалията и попита мистър Маклерд къде може да намери Рурк. Но бакалинът само сви рамене.

— Нямам представа, момиче. Беше тук рано сутринта, за да поръча някои неща, но оттогава не съм го виждал. Търсихте ли го вече при дъскорезницата?

Но и на строителната площадка Шана не го намери.

— Като че ли го повикаха в пивоварната.

И там никой не знаеше къде е отишъл. В късния следобед Шана най-сетне се отказа от търсенето.

 

 

Когато влезе в господарския дом, тя чу баща си да дискутира със сър Гейлърд сделката с корабите. Тя се опита да се прокрадне на пръсти през антрето, но още скърцането на входната врата я бе издало, сър Гейлърд вече бързаше да я поздрави. Шана прокле вътрешно лошия си късмет, усмихна се с мъка и се остави благородникът да я придружи до салона. Това бе най-скучната вечер в живота й, защото сър Гейлърд очевидно не можеше да води разговор за нищо друго, освен за аристократичния си произход и дори си позволи да намекне на стария Трейхърн какъв блясък би могло да хвърли върху неговото богатство името му. Едва доста след вечерята Шана се оттегли в стаята си, където веднага нареди да й приготвят ваната.

Лежейки уютно в изпускащата пара ароматна вода, Шана се облегна на високата стена на порцелановата вана. Колко рядко се случваше да измине цял ден, без да е видяла и следа от присъствието на Рурк. Денят й изглеждаше някак си недовършен. Копринените завеси зад нея леко шумоляха от вечерния вятър. Беше мека, прохладна нощ, а омайният дъх на жасмин се разнасяше в нощта, в далечината една дървесна жаба изпълняваше концерта на нощните звуци. Стенният часовник отмери с изящен звън десет вечерта — и с последния удар започна нова мелодия, която Шана никога досега не бе чувала в покоите си.

Тя разтвори широко очи и веднага съзря произхода на чудната музика. Непосредствено до нея на масичката стоеше един доста голям часовник-латерна, а в креслото до него се бе изтегнал небрежно Рурк с изпънати напред крака, кръстосани в глезените, чаровна усмивка играеше по устните му.

Шана се изправи във ваната и се втренчи в Рурк. Веднага се виждаше, че той се бе разположил доста уютно в спалнята й. Шапката му лежеше на леглото й, ризата му бе до нея, той бе облечен само с късо отрязаните си панталони. Той й кимна в приятелски поздрав.

— Добър вечер, любов моя, а и много благодаря! — Погледът му се плъзна по блестящите й от водата гърди.

— Нямате и капчица благоприличие — развика се Шана посред звъна на мелодията. Но после, под спокойния му поглед, тя се опомни и продължи не толкова грубо и представяйки се за умерено ядосана, — прониквате просто така в най-интимното място на една дама и най-непристойно я подслушвате, когато тя се къпе.

Рурк се усмихна в изключително добро настроение.

— Просто упражнявам брачните си права, Шана. И без това в това отношение съм доста грубо ощетен, тъй като извънредно рядко ми се предлага тази възможност. На други съпрузи им е разрешено всяка нощ да съзерцават повереното им съкровище, докато аз трябва да живея през по-голямата част от времето със спомени, а дори и тогава трябва строго да обуздавам желанията си, защото само рядко ми се разрешава да намеря избавление от плътските си мъки.

— Какви глупости приказвате, Рурк! — Шана се изтърка доста бавно с гъбата и не пропусна да види, че очите му следяха всяко движение на ръката й. — Не се ли показах крайно толерантна по отношение на вашите настроения?

Тя се облегна във ваната, повдигна ръце, така че водни поточета потекоха надолу по тях и после по кръглите й гърди. Той поглъщаше с поглед всяко движение, а очите му изгаряха кожата й, където и да спираха по нея. Шана посегна дяволито към кърпата и се прикри от погледа му, знаейки много добре, че достатъчно е възбудила апетита му.

— Сигурно имате доста основателна причина да посмеете да влезете в покоите ми по това време, мистър Рурк Бошан — каза тя, докато попиваше водата от едното си рамо с края на кърпата.

Той посочи часовника латерна.

— Донесох ви подарък.

Шана се усмихна целомъдрено.

— Много благодаря, Рурк. От колониите ли е?

— Бях помолил капитан Бошан за тази услуга — да го купи и да ми го изпрати. Харесва ли ви?

Шана се заслуша, после позна мелодията. Беше песента, която бе чула на кораба „Маргарита“.

— Ммм — изръмжа тя. — Много ми харесва. — После с невинен поглед добави: — И нямахте никаква друга причина?

По лицето му се плъзна бавно подстрекателска усмивка, очите му вече я обладаваха.

— Чух, че сте ме търсили из целия остров и не можах да намеря никаква причина за такова настоятелно дирене — освен една-едничка. — Усмивката разкри блестящите му зъби. — И така, побързах за насам, въпреки късния час, за да ви уверя, че нямам намерение да бягам от радостта на бащинството.

За един миг тя продължи да се подсушава, едва тогава отгатна напълно какво той бе казал току-що.

— Подлец! Отровен дракон! — изкрещя тя. — Надут глупак! — Ръката й търсеше нещо във водата. — Наистина ли мислите, че ако беше така, щях да обиколя целия остров?

Капещата гъба беше готова за хвърляне в ръката й.

— Охо — заплаши я Рурк, иронично усмихнат и с вдигнат показалец, — внимавайте, Шана. Хергъс сигурно не би се зарадвала, ако правите щуротии с гъбата.

— Ах — разочаровано простена Шана и натисна обратно гъбата във водата, сякаш искаше да я удави.

Кърпата падаше от нея и когато Шана погледна нагоре, видя, че Рурк я дърпаше. Тя я задържа, вкопчи се в нея, но силите й не бяха достатъчни, скоро тя имаше на разположение само ръцете си, за да прикрие гърди. Сега Рурк стоеше пред нея, фигурата му се извисяваше нависоко, едър и силен като бронзов, полугол дивак. В стаята цареше тишина, латерната отдавна бе допяла мелодията си, чуваше се само тиктакането на стенния часовник. Шана се бе втренчила омагьосана в играта на сенките и светлината от свещта, които се стрелкаха по неговото тяло, погледът й бавно се разхождаше по жилите му, изопнати по ръцете му като корабни въжета. Рурк се наведе, опря лакти на ваната, пръстите му се плъзнаха във водата, а желанието ясно се четеше в погледа му. Показалецът му проникна в дълбокото пристанище между гърдите й, поглади бреговете и се изкачи нагоре към сушата на раменете и тънката й бяла шия. Гласът му се сниши до дрезгав шепот:

— Вечно ли трябва да се боря за вас, Шана, сякаш сте недокоснато, девствено дете! Вечно да събарям зидовете на крепостта ви камък по камък, докато се отдадете на това, което е неизбежно? Първо пазите така вярно положението си на вдовица, а после ми се отдавате с такава страст, че ме разкъсвате до мозъка на костите ми. Не ви разбирам.

Шана почти започваше да трепери под докосването на връхчетата на пръстите му, нервите й трептяха и се изопваха, сякаш жадуваше той да я вземе в ръце, устните й се полуотвориха, дъхът й се учести, очите й се притвориха, лицето му се навеждаше все по-близо, с всеки бушуващ удар на сърцето тя се надяваше, че се доближава до целувката му. Тогава той потопи пръст във водата, допря го на върха на носа й и остави там капка вода.

Рурк се изправи, отдръпна се крачка назад и тихо се засмя на удивлението, което сега покриваше лицето й. Шана се изправи във ваната, издаде напред долната си устна и си издуха водната капка от носа.

— Вие сте чудовище, Рурк Бошан.

— Точно така, сърце мое, чудовище съм.

— Дракон! И то от най-противните!

— Точно така, сърце мое, дракон съм.

Шана го погледна, после на устните й се появи усмивка.

— А аз съм вещица!

— Точно така, сърце мое, вещица си.

— И един ден ще ви изтръгна сърцето от плътта!

— Това, сърце мое, вече отдавна сте сторили.

Шана сведе поглед, объркана и засрамена.

— Елате, вещице! Излезте от вашия казан! — Тих смях прозвуча в пошепнатите му думи.

Той й подаде кърпата и я чакаше до ваната. Под неговия мил поглед Шана се изправи и плътно уви кърпата около тялото си. Той й подаде ръка, за да й помогне да излезе от ваната. После я последва до масата за фризиране, възхищавайки се на нежната извивка на хълбоците й под кърпата.

— А защо ме търсехте, любима моя? — попита той, когато погледите им се срещнаха в огледалото, докато тя си вчесваше косата.

Изведнъж Шана пак се сети за кобилата. Тя се обърна възбудено към Рурк и го хвана за ръката.

— Рурк, представете си, капитан Бошан ми направи един невероятен подарък: една прекрасна кобила, но при прекосяването на океана се е наранила и сега се нуждае спешно от грижи.

— Наранена?

— Капитан Робъртс каза, че имало буря, кобилата се блъскала в стените на преградката си. Вече заповядах на коняря да направи каквото е по силите му, докато дойдете. Моля ви, Рурк, нали ще я излекувате? Заради мен, много ви моля.

Рурк я погали със свободната си ръка по златните къдри, мек и любвеобилен бе погледът му.

— Наистина ли ви харесва толкова?

— О, да, Рурк, даже много.

— Ще направя каквото мога — усмихна се той. — Знаете, че съм ваш предан слуга.

Шана отблъсна ръката му и отново се обърна към огледалото.

— А ако бяхте свободен? — попита тя. — И тогава ли щяхте да кажете да, или не? Нямаше ли отдавна вече да сте си отишли, за да потърсите другаде щастието си?

— Какви съкровища на този свят биха могли да ме отделят от вас? — каза той на шега и си играеше с една къдрица. — Кой би могъл да ми втълпи да ви оставя? Не знаете ли, че ви обичам? Вие сте моето съкровище, единственото по рода си бижу на моето желание.

Шана се нацупи и разтърси ядно гърди.

— Шегувате се, Рурк! А аз искам да чуя истината.

— Истината, милейди? — Рурк направи реверанс пред огледалното й отражение. — Милейди би трябвало да си припомни сама изречената пред олтара клетва. Аз съм женен за вас, докато смъртта ни раздели.

С един жест на ръката си Шана отмести назад златистите си къдри, скочи и закрачи из стаята. Тя добре осъзнаваше как полуголото й тяло въздейства на неговите сетива, платнената кърпа едва покриваше гърдите й, но издаваше цялата великолепна дължина на бедрата й. Бавно и подобно на котка, с грациозни и гъвкави жестове тя се движеше из стаята, когато го жегна с жлъчна ирония за безсрамието, с което й напомни за нейната брачна клетва.

— Как отново и отново ви доставя удоволствие да ме наранявате за тази постъпка? Как отново и отново ви се нрави да се разполагате с нагла усмивка в покоите ми, сякаш притежавате бог знае какво на този свят, освен този глупав набедреник, с който така самохвално се надувате.

— Ако аз съм бедняк, мадам, то тогава вие фактически сте съпруга на бедняк — предостави й той материал за размисъл, смеейки се с прикрито удоволствие.

— Вие сте един развратен похотливец, който използва всеки прозрачен претекст, за да се вмъкне в спалнята ми — отвърна яростно Шана, — а за да не разтръбите навсякъде тайната ми, трябва да ви се подлагам, за да ви затворя устата. Има нарицателно за такива като вас, сър — мошеник! Човек, който причинява такова нещо на една лейди, не заслужава въжето, на което го бесят.

— Мадам, трябва да призная, че за мен всеки претекст да ви посетя, е добър. Но чак пък похотлив развратник! Животът ми в последно време би могъл по-скоро да се сравни с този на монах.

— Ха — извика Шана, когато той се опита да я докосне.

Тя избяга зад шезлонга, направи му подигравателен жест пред носа си, а в погледа й искреше кокетност на вещица. Но Рурк скочи небрежно в шезлонга и Шана трябваше да избяга зад мраморната масичка, без да е съвсем сигурна в надеждността на закрилата, която тя й предоставяше.

— Рурк, обуздайте се — предупреди го тя и се постара да придаде на гласа си нотка на строгост. — Искам да си изясним това веднъж завинаги.

— О, да, ще си го изясним — увери я той, хвана масичката за плота и я отмести.

Стената сложи край на отстъплението й, Шана трескаво се оглеждаше наоколо. Вляво бе леглото, а то със сигурност не бе надеждно убежище. Вдясно бяха разположени зад копринените завеси отворените врати към балкона.

Ръката на Рурк бе бърза и хвана горния ъгъл на кърпата, тогава в лицето му литнаха завесите и той остана с празната кърпа в ръка. Той се заля в смях, като си представи Шана гола на балкона. Тогава забеляза едно леко, бегло движение на завесата в другия край на стаята; той се разположи внимателно там, за да хване Шана. Но едва-що заел мястото си, копринените завеси буйно се издуха на мястото, където бе стоял допреди миг. Проблесна гола кожа, Шана скочи върху леглото, претърколи се през него и вече бе от другата му страна — с нощница в ръка. Като светкавица тя изпъна ръце нагоре и спусна нощницата по тялото си, късото бюстие се запря на гърдите й, но тя го смъкна с едно бързо движение надолу; но наистина нощницата не падна много по-надолу, защото ръката на Рурк, положена на талията й, препречи пътя на одеждата. Той притисна голите й хълбоци към себе си и я остави да почувства нарастващата му мъжественост. И като от внезапен полъх на вятъра и у него, и у нея изведнъж бе отвяна всяка игривост. Горещо се преплетоха погледите им, сърцата им биеха лудо. Ръцете на Шана обгърнаха врата на Рурк, той се наведе към нея и устните им споиха телата им в едно под прехвърчащата искра на разяждащата ги страст. Времето спря, една секунда вечност се въртеше в кръг — докато се пръсна като кристална чаша, когато изведнъж проехтя силно тропане на врата.

— Шана — гласът на Орлан Трейхърн достигна меко до тях, — будна ли сте, дете мое?

Гласът на Шана бе спаднал и дрезгав, като събудена от дълбок сън.

— Един момент, татко.

Тя се отдръпна ужасена от Рурк, трескаво обходи с поглед стаята, за да открие някакъв изход от клопката. Рурк положи ръка на рамото й, посочи с другата леглото и я пъхна в него. Когато Шана се обърна отново към него, той вече бе изчезнал като полъх на вятъра, безшумно, само завесите леко помръдваха. Шана седна в леглото и вдигна чаршафите до брадичката си.

— Влезте, татко — извика тя.

Когато вече чуваше стъпките на баща си в салона, ужасеният й поглед попадна на шапката и ризата на Рурк в края на леглото й. Тя бързо придърпа и двете под чаршафа, а когато господарят на острова влезе в спалнята й, дъщеря му лежеше целомъдрено покрита с чаршафите до брадичката и мигаше насреща му.

— Добър вечер, дете мое! — Той се постара да придаде на иначе грубия си глас нежна нотка. — Надявам се, че не ви преча.

— В никакъв случай, татко — прозя се тя, все още треперейки, и после каза, без да лъже ни най-малко: — Още не бях заспала.

Старият Трейхърн изпъна чаршафите на края на леглото и разположи там пълното си тяло. Шана се отмести и му направи място. Трейхърн си взе грозде от фруктиерата на нощната масичка и известно време дъвчеше, потънал в размисли.

— Струва ми се, че се радвате, че сте отново у дома — попита той малко колебливо.

— Разбира се, папа — увери го Шана с открита усмивка. В този момент тя усещаше здрава почва под краката си.

— Страхувам се — продължи той, — че и вие като мен не сте създадена да превивате гръб в двора. Аз самият винаги съм предпочитал свободната земя на острова пред дворцовия блясък и разкош.

Той положи голямата си лапа върху нежната й ръчичка.

— Ако питате мен, никога не съм харесвал млечнобелите девойки с маниери на мишленца. И както и майка ви, и вие ми изглеждате най-красива с цвета на слънцето по бузите и по косите. Наистина, в моите очи вие сякаш от ден на ден се разхубавявате все повече. И с изненада откривам, че имате своя собствена воля и можете да я наложите. Но у вас има нещо, което не мога да си обясня. В последно време вие проявявате нещо женско — за да не кажа съпружеско. — Шана се изчерви и сведе поглед. Изведнъж се уплаши, че истината й се е изписала на лицето. Но какво бе сторил Рурк с нея, че то да направи впечатление дори на баща й? Никога не би й дошло на ум да се види друга, освен такава, каквато винаги си е била. Това, че видимо се бе променила, беше удар за нея.

— Не се безпокойте, татко — каза тя, а тайно премисли дали Рурк ги подслушва от балкона. — Изглежда ми твърде невероятно блаженопочившият ми съпруг да ми е оказал такова буйно въздействие за краткото време, което ни бе отредено да живеем заедно.

Трейхърн отправи угрижен поглед към дъщеря си.

— Знаете ли, между впрочем, че въздействате доста силно на сър Гейлърд?

Шана се вцепени.

— Целия следобед — продължи Трейхърн — той не знаеше откъде да започне. И тази вечер, вие едва-що бяхте станали от масата, той се осмели да поиска ръката ви.

Орлан видя ужасения поглед в очите на Шана и побърза да разсее страховете й.

— Осведомих го, че той първо би трябвало да спечели вашата симпатия. Така че не се страхувайте, дете. Дадох обет на майка ви да ви намеря достоен съпруг и няма да се откажа от това. — Малко смутено той докосна катарамата на обувката си.

— Измъчва ли ви нещо, татко? — попита Шана плахо. Никога досега не бе виждала баща си така потиснат.

— Известно време аз самият ви причинявах болка и мъка с моята себичност. Не исках това. — Думите излизаха от него на тласъци. Той я гледаше право в очите, но главата му сякаш изчезваше в мощните му рамене. — Аз съм вече стар, дете мое, и все повече остарявам. И не желая нищо друго така, както да видя продължена династията си в рой радостно подскачащи наоколо деца. Както и да е устроено съществото, което направлява постъпките ни — все някога, когато му дойде времето, всичко ще се оправи, в това съм твърдо убеден. Във всеки случай, искам от сега нататък да предоставя всичко във ваши ръце, аз така и не можах да намеря съпруг, достоен за ръката ви. И аз в бъдеще не искам да ви насилвам — и предоставям на вас да търсите съпруга си там, където смятате, че можете да го намерите.

Шана изведнъж усети, че в гърдите й се надигна дълбоко чувство на обич към баща й.

— Разбирам ви, татко. Благодаря ви за това, че и вие ме разбирате.

Трейхърн дълго не отместваше поглед от Шана, после шумно въздъхна и се изправи.

Сега лицето му потъна в тъмните сенки.

— Достатъчно побъбрихме — произнесе той дрезгаво, — държах ви толкова време будна.

Измина цяла минута, докато Шана успее да проговори, гласът й бе тънък като на малко дете.

— Лека нощ, татко — и когато Трейхърн се обърна, за да си тръгне, той едва чу, че Шана добави: — Обичам ви! Обичам ви!

На това не последва отговор, само нова, по-шумна въздишка, после стъпките му бързо прекосиха салона и вратата леко се затвори зад него.

Шана гледаше втренчено сенките, очите й блестяха влажни, тя бе потънала в дълбок размисъл. Дълго време измина, преди да вдигне поглед, а пред нея в края на леглото стоеше Рурк и странна усмивка пробягна по устните му.

— Чухте ли? — въпросът на Шана едва се чу.

— Да, любима.

Шана седна в леглото, обви с ръце коленете си и положи глава на тях.

— Никога не съм подозирала, че е толкова самотен.

От младостта, виждаща всичко само през себе си, до съзряването, до осъзнаването на най-близките — има една голяма крачка и Шана я направи сега. Преходът е огромен и мъчителен, Рурк остана неподвижен и безмълвен, предостави изцяло на нея да намери сама пътя. Шана се опитваше да се ориентира в дълбините на новооткритата си зрялост. Беше нов опит, и всъщност съвсем не толкова неприятен. Можеше да бъде сигурна в любовта на баща си и тази увереност й стопляше сърцето: наистина отдолу горяха и спомени за някой и друг разгорещен спор, за мъката, която й бяха причинили няколко от произнесените в яда му думи, за нейното собствено твърдоглавие, предизвикано от него. Представата за красивия рицар-лорд, който иска ръката й, паднал пред нея на колене, изведнъж й се стори така смешна и детинска. В съзнанието й се заизреждаха лица, проникващи и въпреки това смътни, някак неуловими и без контури. И всички потънаха в нищото пред образа на баща й, който седи на леглото й, самотен и изричащ думи на съжаление. Неговите изблици на гняв предизвикваха винаги само твърдоглавието й, но почти унизителното му самопризнание сега я бе приковало много по-здраво към неговите желания за бъдещето й.

Значи той копнееше да я види като съпруга и майка. Но за кого трябваше да се омъжи? За този сър Гейлърд, тази дебелашка карикатура на нейната представа за благородния рицар? В дъното на сянката стоеше, тъмна и тайнствена, една друга фигура. На това място душевното й равновесие се разтопи като сняг под пролетен дъжд и тя се опита да разбере значението на това вечно безпокойство.

Шана вдигна поглед и го отправи към Рурк. Нейният дракон! Той ли бе откраднал душевното й равновесие?

Междувременно Рурк бе бродил непрестанно из стаята: сега застана пред масата за фризиране, прокара пръст по плота, върху който бяха разположени четките и гребените на Шана, пудрите и парфюмите й.

Външността на една жена, мислеше си той. Мека коса, красота, възбуждащ аромат. Но колко по-впечатляващо бе скритото под тях човешко същество. Променливите настроения, които се нагаждаха към вечно изменящия се свят наоколо, променливата духовитост, която еднакво бързо можеше да укротиш или да раздразниш — това тяло, което бе така нежно и меко, но при нужда можеше да разкрие толкова неподозирана сила; невероятната топлота на нежността й, блаженството, което устните й предизвикваха у него с докосването си.

Той се обърна, а очите му се отправиха към Шана, както се бе свила и потънала в мисли на леглото. Сега тя изглеждаше така малка и слаба — но той знаеше: ако някой я предизвикаше, тя щеше да се изправи диво, решена да накара дори беснеещия тигър да изпита страх.

— Той каза — промълви тя, — че съм свободна да си потърся съпруг, какъвто ми се нрави. Какво, значи, да правя сега с вас?

Рурк се изправи на края на леглото й.

— Със сигурност нямам намерение да си поставя главата в торбата, Шана. Но въпреки това не се страхувам от истината.

— Лесно ви е да говорите — много я ядосваше това, че той взимаше нещата толкова несериозно. — Но когато баща ми пак го обхване яростта, може много бързо да се озова за една нощ съпруга на някой кретен.

Рурк се засмя горчиво.

— Мадам, ако истината излезе наяве, вие ще се окажете добре задоволена и добре омъжена! А именно — с мен! С други думи, докато не са ме обесили, няма защо да се страхувате от други мъже. Да, дори може да стане така — ако на баща ви моята помощ му изглежда достатъчно ценна — той да ми даде кредит да заплатя за адвокат и защита.

Рурк се наведе и се усмихна вероломно.

— Премислете и за това, сърце мое. Не може ли планът ми да се състои в това, да ви предоставя благословени условия, надявайки се, че на господин бащата няма да му е приятно, че внуците му са деца на обесен?

— Как само можете да помислите подобно нещо! — извика Шана ужасено. Възмущението й ярко пламтеше като светкавица на нощно небе. — Долен мерзавец! Трижди проклет уличен разбойник!

— О, скъпа моя, как стоплят сърцето ми вашите нежни слова — иронизира я Рурк. — Остава наистина да установя, че в килията намерихте далеч по-добре звучащи думи за вашата молба. Тогава дори девствеността ви не ви се стори прекалено висока цена, за да се измъкнете от затрудненото си положение.

— Нагъл помияр! — разкрещя се тя, а лицето й бе яркочервено, докато удряше с юмруци по чаршафите.

Междувременно избликът й на ярост бързо изгуби плама си, тъй като изведнъж почувства липса на подходящи дума за това особено положение. Нещо между впрочем доста учудващо, като се има предвид, че в ранното си детство често бе общувала с моряци и скитници и поради това винаги бе добре подготвена да изпълни въздуха с проклятия, които биха накарали и един уличник да побледнее от завист.

Рурк се наведе по-близо, а сега вече и той не можеше да сдържа яда и разочарованието си.

— А мен тогава ще държите като таен любовник в дрешника си, така ли? — присмя се той. — Скрит от света, без право да стоя до вас в пълния блясък на деня. Ужасявате се от мисълта, че съдбата ви може да стане известна на всички, предварително проплаквате при мисълта за наказание, което сте си втълпили — но аз, мадам, няма ли аз да изгубя много повече от вас? И дори да можех да избирам дали да се появя пред очите на баща ви като неподозиран съпруг на дъщеря му, или да прекарам живота си в тъмните ъгли на будоара ви — мога да ви уверя, че не желая нищо друго така, както това да се появя пред света като ваш обичан и уважаван съпруг. Ако можех да спечеля нещо повече от смъртта и вашата омраза, бих отишъл още сега при баща ви и бих предявил претенции към моето право, за да сложа край на този фарс.

— Фарс! — Шана почти се задави от възмущение. — Значи беше само фарс това, че исках да избягам от живот с някой разтреперан дъртак барон или граф. Значи бе фарс, че пожелах да разделя живота си с мъж по мой избор? Да, вие ми се подигравате, защото не искам нищо друго, освен да не пропилея веднъж завинаги надеждата за малко щастие?

— Значи сте сигурна, че животът с мен не би ви направил щастлива?

Рурк се бе втренчил в нея настойчиво, очаквайки отговор.

— Като жена на роб? — Шана бе напълно поразена от тази прекомерна претенция. — С какво бихте платили дори само една от моите рокли?

Лицето на Рурк потъмня. В главата му кръжаха мисли, за които не намираше подходящ израз.

— Много неща биха могли да се променят с времето.

— Да — присмя се Шана, — някой ден така ще ви изпънат врата, че главата ви вече няма да знае за желанията на хълбоците ви. И тогава наистина ще съм най-сетне вдовица.

— Ако повярвам на думите ви, трябва да се откажа от всяка надежда — усмихна се сухо Рурк. — Но простете ми, мадам, аз все пак предпочитам, както и вие, да се надявам на по-добра съдба за себе си, отколкото ми предвещават сега знаците.

— С вашата дързост наистина ме поставяте на сурово изпитание — гласът на Шана звучеше твърдо, но тя не смееше да го погледне в очите. — И ме уморявате с вашите теории. — Тя се отпусна във възглавниците и се обърна.

— Но моля ви, милейди — изрече Рурк с пресилена грижовност. — Шапката, ризата ми тогава, ако разрешите да помоля. Много ценя оскъдното си облекло, още повече че то е всичко, което Джон Рурк може да нарече свое.

Шана кисело затърси под чаршафа и му хвърли ризата. Наистина по-трудно й бе да намери шапката. Но после, когато лицето й се покри с червенина от предположението, тя повдигна хълбоци от чаршафите и извади шапката изпод таза си, хвърли му я и му обърна гръб.

Рурк хвана шапката, която тя бе запратила към него с леко движение и дълго наблюдава съвършено плоския кръг, после направи галантно движение с него.

— С ваше позволение, милейди — присмя й се той, — от сега нататък няма повече да ви товаря с грижите си.

Шана лежеше съвършено тихо и се ослуша да чуе дали той наистина си отива. Накрая се претърколи отново по гръб, за да разбере защо се бави. Но бе сама.

Шана сърдито се втренчи в празните сенки. Усещаше, че в гърдите й нараства болка, която почти изтръгваше сърцето й. Изведнъж й се прииска да върне Рурк, дори и караницата им й се струваше сега криеща много повече радост, отколкото празнината, в която се чувстваше попаднала. Светът бе изгубил цялото си щастие, бе страховит и студен, никъде топлота, която да смекчи студа около нея.

Устните й трепереха, сълзи се появиха в очите й. С вик тя зарови глава във възглавниците, ридаеща като дете, барабанеше със стиснати юмруци по леглото.

— Божичко… — стенеше тя в безкрайно отчаяние, — олеле, божичко…

Тя се молеше — а сама не знаеше за какво умолява. Тръсна глава, противопостави се на гнева, който я бе налегнал. Простенвайки, тя стана от леглото, измъкна една дълга бяла дреха от шкафа. Стаята й вече не беше убежище на сигурността; като изоставено от целия свят сираче тя бродеше из най-тайните кътчета на господарския дом, но в нито едно от мрачните помещения не можа да намери това, което сърцето й искаше. Изтощена, Шана заслиза надолу по стълбите. Тогава се намери пред вратата на библиотеката на баща си, като се колебаеше накъде да тръгне.

Трейхърн вдигна поглед от книжата си.

— Шана? Какво става с вас, дете мое? Тъкмо се канех да си лягам.

— Мисля, че ще си направя разходка из градината — каза Шана тихо. Тя забеляза угрижения поглед на баща си. — Ще се върна скоро. Няма нужда да ме чакате.

Орлан Трейхърн гледаше как дъщеря му изчезва в рамката на вратата, вслуша се в тишината на къщата, докато босите стъпки се чуваха още няколко секунди по мраморния под. Отвори се входната врата, после се затвори. Орлан въздъхна загрижено, повдигна масивното си тяло от креслото и тежко се понесе към стаята си.

Шана стоеше сред тревата. Нощта я обгръщаше. Звезди проблясваха тук-там през реещите се, разкъсани облаци. За кратко се появи луната, после и тя скри сребърния си лик. Шана бродеше безцелно между дърветата. Вече се бе отдалечила много от къщата, когато откъм конюшните чу цвилене. Колебливо, но с любопитство тя се приближи.

От един обор проблясваше светлина. Тогава, спряла пред вратата, тя чу гласа на Рурк, който говореше на кобилата нежно и мило. Проблясъкът на светлината хвърляше по лицето му тъмни сенки. Тънките, чувствителни пръсти галеха раните и белезите на кобилата със същата нежност, на която нейното тяло така често бе отговаряло с обич. Кобилата изпръхтя, сгуши доверчиво ноздри в рамото на Рурк. Ръката му се плъзна нагоре и потупа гальовно муцуната й.

— Не сега, Джезабел — укори я той нежно.

— Откъде знаете как се казва кобилата?

Рурк се изправи, очите му се опитаха да проникнат през тъмнината отвъд светлината на лампата. Шана пристъпи по-наблизо. Той си избърса ръцете в панталоните, а погледът му се плъзна по Шана, сякаш дрехите й не съществуваха.

— Откъде знам как се казва? Конярчето ми каза.

— Аха — каза Шана. Гласът й отново прозвуча меко. Тя се огледа. Конярят не се виждаше никъде.

Рурк посочи с палец през рамо към стаята на прислугата.

— Добър е за чесане и за почистване, но нищо не разбира от лекуване. Пратих го да си легне.

Шана скръсти ръце отзад, обходи с поглед обора. Не искаше да среща погледа на Рурк.

— Какво е това? — кимна тя към една дървена купа, в която плуваше някаква твърде неапетитна каша.

Рурк отговори късо:

— Ром и билки в топла лой. Лекува рани и ги затваря.

— Аха. — Той отново едва я чу.

Рурк потопи пръсти в отвратителната смес. Зад него Шана видя на едно столче сплескания, плосък кръг, което някога бе неговата шапка. Тя го вдигна, седна на столчето и сложи крака на най-високата летвичка. Въртеше замислено опропастената шапка между пръстите си.

— Съжалявам за шапката ви, Рурк — каза тя в тягостната тишина. — Не исках да я развалям.

Рурк не спря да се занимава с кобилата.

— Подарък от фирмата. Имам още една.

— Утре сутрин на закуска ще ви сложа при чинията един шилинг като компенсация.

Рурк високо се изсмя, а нея я заболя.

— Какъв странен обрат на съдбата, мадам, сега искате да ми заплатите за щета, която ми е нанесена във вашето легло.

— По дяволите, Рурк! — прекъсна го ядно, но под неговия спокоен, златен поглед ядът й се изпари. — Съжалявам. За всичко. Не исках да ви нараня.

Рурк остави мълчанието да тегне, а Шана мълчаливо взе един от фенерите, изкатери се по яслата и задържа светлината така, че да осветява добре ръцете му, които внимателно обработваха раните на кобилата. Той прие помощта й безмълвно. Едва когато се обърна към задните крака на благородното животно и за тази цел клекна между копитата му, той се обърна към Шана:

— Осветете малко повече тук — каза той през рамо и й посочи желаната посока с купата с мехлем.

Шана постави фенера както Рурк пожела. Той й каза само:

— Така е добре!

При първия допир на вонящия мехлем до една дълбока рана кобилата изпръхтя и започна да рита. Шана се изплаши.

— Рурк, внимавайте!

Но той само протегна ръка нагоре, потупа гальовно хълбока на Джезабел и промърмори успокоително:

— Успокой се, Джезабел, успокой се!

Кобилата утихна, но когато Рурк се опита да сложи превръзката, тя отново изпръхтя още по-диво и се изправи на задните си крака. Предните й копита разсичаха въздуха опасно близо до главата му.

Шана почти изкрещя:

— Загубеняк! Излезте най-сетне изпод копитата й!

Рурк плесна цяла шепа от сместа си по задния крак на кобилата и се изправи бързо, за да избегне яростното ритане на копитата й. После остави купата на гредата, затвори решетката на яслата и чак накрая погледна към Шана.

— Боже мой, съкровище! — засмя се той. — Нима е възможно това, аз събудих у вас грижовност.

— Грижовност? — присмя се тя. — Е, да, ни повече, ни по-малко от тази, която винаги изпитвам към деца и глупаци. — Тя се спусна надолу от гредата, от която бе държала фенера. — При вашето лекомислие наистина е чудо, че вашият ангел хранител още не се е сринал от изтощение.

— Действително, милейди — Рурк използва надутия стил на сър Гейлърд, — но е във висша степен забележително колко дорасло до задълженията си се оказва старото момче. Не намирате ли?

Шана не можа да потисне усмивката си. Тя се върна при високия стол, на който бе седяла, подаде му фенера и седна с високо вдигнати колене. После се вгледа в танца на мускулите, обтегнати под бронзовата кожа на Рурк, докато той поставяше фенера на една дъска и после си миеше с пенлив сапун ръцете и горната част на тялото над един леген. Когато той внезапно се обърна към нея, тя сведе поглед, да не би да го изтълкува като желание.

— Глупак ли ще съм, ако се надявам, че вече не искате моята смърт? — усмихна й се той.

Шана го погледна учудено.

— Никога не съм желала смъртта ви, как можахте да си го помислите!

— Нашата сделка… — започна той.

— По дяволите сделката! — прекъсна го тя.

— Но не казахте ли самата вие, че ме мразите?

— А вие някога да сте ми казвали, че ме обичате — отвърна тя. — Ах, кой ли не ме е ухажвал — цял куп лордове, принцове, да не говорим за бонвиваните, които копнееха за ръката ми или поне за друга част от мен. Какъв рог на изобилието от нежни думи изсипваха те, за да трогнат сърцето ми, за да ми покажат колко съм желана и обожавана. Докато вие? Къде е думата, на която би могла да се възрадва женската ми суетност? Държали ли сте ми поне веднъж ръката и казали ли сте ми поне веднъж, че… аз… — тя сви рамене и повдигна въпросително ръце, — че съм хубава, мила и достойна за обич. Не. Не чувам нищо, освен обиди, сякаш сте хленчещо дете, молещо за захарната си пръчица.

Рурк се засмя, хвърли кърпата на закачалката и се замисли за момент. Тогава започна да декламира като оратор пред парламент, докато крачеше гордо напред-назад като адвокат и подчертаваше аргументите си с жестикулация.

— Мадам, без съмнение вие изричате верни думи. Но аз, от моя страна, не бих искал да поставям под съмнение един метод, който досега е показвал успех. Защото къде останаха всички те, махащите с опашка кучета, изкуфелите наивници, на които им течаха лигите. Назовете ми поне един, който да не е трябвало да се отдръпне обезкуражен и с разбито сърце. — Той се поклони, а гласът му вече бе почти шепот. — Само аз едничък спечелих вашето благоволение, ако не греша? — Той отново се изправи, вгледа се в ръцете си и каза: — Макар да не може да се каже нищо със сигурност.

Шана възмутено взе обвинението му на сериозно.

— Сякаш не знаете, че никога никой не е бил там, докъдето вие достигнахте!

Но сега и в очите на Рурк пламтеше истинско възмущение.

— А отскоро няма ли някой друг, който, изглежда, извънредно ви пленява?

Шана поклати глава.

— Който не може да отлепи пръстите си от вас?

— Само веднъж ме е хванал под ръка.

— Който ви зяпа така, сякаш вече се наслаждава на някакви права?

— Сър Гейлърд — но той е само… — Тя се изкикоти. — Но, Рурк! Та вие ревнувате!

— Ревнувам? — попита той учуден и в същия момент осъзна, че това наистина бе вярно. Той се вгледа в пода и зарови с единия си крак в сеното. — Да. Ревнувам. От всеки друг мъж, който седи до вас пред очите на всички, който може да погали къдрицата ви, да ви гледа, докато на мен ми е забранено. Когато аз трябва да се боря почти до смърт за всеки поглед, изразяващ желание. Говорите за милите думи, които не ви давам — те извират с хиляди от устата ми, когато нощем лежа сам в леглото си и почти ми се струва, че усещам топлината на тялото ви до моето. Тогава те избликват, докато отчаяната ми ярост не ги удуши.

— Тогава произнесете ги най-сетне, тези милите думи, които парят на езика ви — изчурулика весело Шана. — Не се спирайте, представете си, че съм високопоставена дама… — Тя се изправи, повдигна нос нависоко, прибра с ръка косата си, сякаш я украсяваше с корона, за да я пусне после като на принцеса да падне по раменете си. Тогава величествено го посочи с пръст. — Сега вие сте князът, който иска ръката ми! Положете сърцето си в краката ми и нека затанцуват вашите прекрасни думи!

Рурк се засмя, взе измачканата си шапка, придаде й, доколкото бе възможно първоначалната й форма и си я сложи на главата. Шана с мъка се пребори със смеха си.

— Милейди, така както сте седнала на този стол, с одеждата, която пада край вас почти до пода, ми приличате по-скоро на един голям щъркел с четири тънки като вретена дървени крака.

Шана подхвана благосклонно полите си, притисна ги между краката си и при това изложи на показ глезените, прасците и част от бедрата. Рурк размаха шапка с ловък жест и след това я притисна с две ръце към гърдите си — като роб, хванат от господаря си в неловко положение. Но в думите, които изричаше, се криеше топла душевна сила, въпреки цялото външно смирение.

— Често се разхождах безцелно, с объркани сетива през тъмнината. Пред очите ми се изправяше картина с такава възвишена красота, че горкото ми сърце не можеше да се откъсне от нея. Вашият образ, моя любима! Вие сте, чийто прелестен лик стои неизменно пред очите ми! Кракът ми е стъпвал по много чужди земи и навсякъде смело си забранявах да опитам от сладкия плод на женствеността. Но дори и в най-омайните моменти чувството ми рисуваше лика на едничката, на несравнимата жена, от която аз щях да изпрося, опиянен, най-смирено едно бегло докосване, дружелюбна усмивка, скъпернически отмерена милувка. И винаги, когато под перото ми се оформи образ на жена, това е ликът на тази, която някога бях държал горещо и тръпнещо в обятията си, на тази, която ме пробужда от най-дълбоките ми сънища, зъзнещ от студ…

Сърцето щеше да се пръсне в гърдите на Шана, а погледът й бе нежен и размътен, когато словото на Рурк дума подир дума проникваше в плътта й като дъжд от малки, остри стрели. Но той продължи:

— Вие сте тази, която всеки ден се страхувам да срещна — и въпреки това едва съумявам да изчакам да се появите пред очите ми. Тогава около шията ми се стяга верига от никога неизречени думи, тогава и най-малкият проблясък на красотата ви ме замайва. Ах, вие сте целият ми свят. Вашата усмивка е моят слънчев лъч. Вашите очи са звездите ми. Вашият лик е моята луна. А когато ме докоснете, когато ме помилвате, това са за мен земята и хлябът ми. Да, всичко това е за мене Шана и никога преди не съм казвал нищо подобно на друга жена…

Шана стоеше като омагьосана, омаяна от възбуждащата топлина на неговия глас. И тя като през воал виждаше само, че той стои плътно пред нея. Столчето, на което тя седеше, я правеше по-висока, отколкото беше, но и сега трябваше да повдигне очи, за да погледне в неговите, които блестяха нежно, изпълнени с обич. Една част от нея вече напираше да го привлече към себе си, да му зашепне подобни нежни думи. Но друга нейна част й припомни как преди няколко часа едва бе избягнала нещастието да я хванат с него. И тази част се противеше да се поддаде на изкушението, да, страхуваше се като от отрова и от най-плахата нежност. А освен това знаеше ли тя дали всичките тези думи наистина извираха от сърцето му — не беше ли изрекъл той просто един предварително заучен монолог? Тя не знаеше какво да прави и потърси убежище в една лекомислена дребна схватка:

— Ах, добри ми господине, езикът ви е много ловък и добре ви защитава. Но в спомените си виждам и един друг мъж, който улавя юздите на коня ми и ме заплашва с поглед, пълен с яд. И друг един виждам, който ме измъчва доста дълго, докато не паднах повалена от страстта му. Извинете ме, милорд, но това не може да е същият, който току-що ме превъзнесе като единствения блян на своето сърце! Следователно всяка дума, видяна в светлината на миналото, звучи фалшиво. Така че приемам вашата реч като хитрост, която има за цел да поласкае ушите ми, но няма нищо общо с истината.

— Въпреки това — усмихна се Рурк мефистофелски, — трябва да помоля милейди скоро да вземе решение. Баща ви говори за това, че си мечтае за една дузина внучета, а дори и една толкова млада жена като вас се нуждае от време, за да създаде такова количество — той постави уж случайно ръка на бедрото й и се усмихна току пред лицето й, — всъщност би трябвало да се залавям веднага за работа. Не мислите ли?

Шана отстрани с два пръста ръката му.

— Сигурно ви се харесва да ми надувате всяка зима корема и семейството да се увеличава всяка есен, само за да можете гордо да докажете, че вашата мъжка сила може да засенчи всяка коронована глава. Но кажете ми само, сър, в случай че ви родя цял рояк дечица, как да ги нарека?

— Както желаете, сърце мое. А от вашето решение зависи и спокойствието на духа ви.

— Вие сте невъзможен! — възнегодува Шана. — Не помагате за разрешението, а само още повече обърквате нещата.

— Тогава оставете този въпрос на мира. С времето и Божията милост всичко ще си дойде на мястото.

— Вие просто не желаете да разберете. — Шана удари отчаяно с юмрук по коляното си. — Защо не искате да видите и моето окаяно положение!

— Може би го виждам по-ясно от самата вас — изрече той меко. — Вие се борите като всяка жена с вечния проблем как да се откажете от детските си мечти и да погледнете живота в очите.

Той повдигна от рамото й една шепа златни коси и за миг се понаслаждава на красотата им, кехлибарените му очи потънаха в дълбините на морскозелените й очи. С много мъка Шана се откъсна от магията, с която той отново я омотаваше.

— Не стойте така близо до мен! — заповедта й дойде внезапно, но не бе убедителна. — Стойте на разстояние. Прозирам вашата хитрост, просто искате отново да ме повалите по гръб и да се качите върху ми като разгонен елен.

Устата му бе плътно пред устните й, но този път Шана не искаше да се предаде така лесно. Тя се сви и избяга под рамото му от мястото си, за да се скрие при едно седло до вратата.

Рурк си придаде вид, че се е отказал от всякакво преследване и като взе една дълга вила, започна да чисти пода на обора от сено и слама.

— Кобилата — каза той невинно — ви харесва, нали?

— Извънредно — отвърна Шана и го наблюдаваше зорко. — Какъв позор, че така е страдала по време на пътуването.

— Наистина, но това ще се оправи. Джезабел е с добро родословно дърво.

Като чу името си, кобилата изпръхтя. Рурк се вгледа в яслата и се престори на угрижен.

— Изглежда, нещо много я боли, изпъна се. Какво ли й има?

Без да се замисли, Шана обърна глава. В същия миг вилата профуча в ъгъла, а в следващия Шана се озова в обятията му. Тя извика, но не много високо, за да не събуди коняря.

— Рурк, пуснете ме веднага!

Отдаде й се да се извие отново така, че да стъпи на твърда земя. Но Рурк бе проврял ръка под дрехата й и я бе стиснал плътно. Сега тя усети ръката му на голите си хълбоци.

— Усмирете се! Нямате какво да търсите там!

Рурк се изсмя в ухото й.

— Вашето сърце тупти за деца и глупаци, както казахте. Ако това означава, че ме обичате, на мен ми е все едно за кое от двете ме смятате!

Шана опря ръка в гърдите му и събра дрехата си около гърлото си.

Но Рурк използва случая и прокара пръсти по оголения й гръб.

— Рурк, не ви разрешавам! О, не! Престанете!

Той лекичко я хапеше по ухото, което я накара да потръпне.

Със сила и хитрост тя успя да извади ръката му от опасната зона и почти й се удаде да се измъкне, понеже в един миг Рурк малко отслаби хватката. Но това бе клопка, защото той сега я бе хванал още по-здраво. С внезапно отдръпване Шана се опита отново да си възвърне свободата и при това кракът на Рурк стъпи на един по-разклатен камък и той падна по гръб в копа сено. Но ръката му, разбира се, и тогава не пусна нощницата й, тъй че Шана полетя към него. Краката им се преплетоха голи и жарки един в друг, за един удар на сърцето Шана още се бореше да се изправи, но тогава откри, че неговият твърд кремък вече хвърляше искри в праханта на нейния скут и похотливо смеейки се, Рурк се претърколи в сеното с нея, докато не я хвана под себе си.

— Виждате ли, прелъстителко? Сега сте моя пленница. Ще се превърнете ли сега с магическа сила в друго същество, за да избягате — или ще изпеете песента си на сирена, докато моята бедна, омаяна глава не загуби разсъдъка си и не бъда изхвърлен на скалите на някой пуст бряг? Погледът ми разпознава магьосница с очи на морска нимфа и гърди от морска пяна; магьосница, която ме подмамва в непознати дълбини, докато почти не ми секне дъхът, за да извика: Не и не, и пак не — тя ми избягва и ме оставя да хленча като гладно дете…

Гласът на Шана бе мек, когато погледна в златните очи, които я омагьосваха и отнемаха последната й воля.

— Кога съм могла да ви възбудя така много, без след това да се поддам на мъжката ви страст?

— Вие, любима моя, сте Цирцея на моите сънища, която ме превръща в похотлив нерез, щом затворя очи; нерез, който ви ближе краката само за един дребен знак на благоразположение от ваша страна.

— Ако наистина ви причинявам толкова мъка, добри ми господине — засмя се тя с топло намигване на очи, изваждайки му една сламка от косата, — защо тогава не избягате? Може би ще ми се отдаде, когато свършите с дъскорезницата, да изпрося от татко, подмазвайки се, вашата свобода и пари за път до колониите ви. Ще ме напуснете ли тогава?

Изведнъж тя вече не се шегуваше. Наблюдаваше го напрегнато и чакаше отговор. И за Рурк това беше също така сериозно и той с обич погали косата, къдриците й на челото.

— Никога, мадам! Никога! — прошепна той. — Дори да ме изпратите на десет хиляди мили далеч, да построите един вал, за да ми попречите да се върна, аз вечно — като пърхащ молец, ще търся път към вашия огън, тласкан от страст и мъка.

— И още, добри ми господине, готов ли сте да се откажете веднъж завинаги от чувствата си към тази жена, наречена Мили, и да се закълнете във вярност единствено на мен?

Той се изправи като поразен от гръм, крайно учуден, че трябваше да се спомене това име.

— Мили? — недоверчиво произнесе той. — Но това малко суетно момиче…

Плява се посипа по тях, рязък писък процепи въздуха, кръвта им се смрази в жилите. После един облак от сено ги погреба под себе си. Рурк се изправи, плюейки плява. Шана стана на крака, здраво прихлупи дрехата си. Купата сено се задвижи. Тръскайки се диво, се появи една фигура.

— Мили? — извика Рурк. — Какво, по дяволите, правите… — Думите му отказваха да излязат от устата му.

Момичето кокетно се усмихваше.

— Чух, че извикахте името ми и поисках да дойда малко по-наблизо, за да разбера каква е причината.

Пред очите на Шана Мили затвори широко отворената си риза над малката си гола гръд.

— Освен това — каза тя — ми беше просто жал за мен самата да продължавам да ви чакам там горе… А и не обичам да съм втора ръка.

— Какво? — Думата, заредена с ярост, експлодира на устните на Шана. Бесен яд избиваше зелени светкавици от очите й и бузите й побледняха като платно.

— Шана! — извика Рурк.

Той видя да връхлита върху му огромно зло. Тя сграбчи едни юзди, които висяха на закачалката, и като фурия ги запокити срещу двамата в сламата. Рурк падна и видя Шана да се възправя над него с разкрачени крака, косата й диво се мяташе насам-натам, а бялата й нощница шумолеше около нея като вихрушка. Сега тя му се стори като богиня на отмъщението от страшните приказки. Никога не я бе виждал по-бясна. Никога толкова хубава.

— Въргаляйте си се с наслада — просъска тя с гняв, който би заледил и висок прилив, — добре да ви дойде вашето удоволствие от първа ръка.

Тя скочи към конската ясла и докато Рурк и Мили още се бореха с юздите и само се оплитаха още повече в тях, Шана вече хващаше въжето, на което бе вързала Джезабел. Тя освободи кобилата. Хвана гривата й, скочи с див подскок на гърба й и с луд вик я подкара из обора.

— По дяволите, Шана! Почакайте! — викаше той след нея, но тя вече бе изчезнала в нощта и тъмнината.

— Само се пошегувах — проплака Мили, изведнъж уплашена от безмълвния бяс на Рурк.

С убийствено усилие Рурк разкъса мрежата от кожени ремъци и хукна по следите на Шана.

Междувременно Мили още се мъчеше да се освободи от хаоса на юздите. Изведнъж пред нея се изправи една мрачна сянка. Мили се вцепени.

— Боже мой, сър! — простена тя, когато разпозна фигурата. — Как ме изплашихте! Вече мислех, че мистър Рурк се е върнал!

Една черна ръкавица посегна към Мили, свали й кожените окови и отново ги сложи на закачалката. Тогава широката черна пелерина се разтвори, високата слаба фигура коленичи, помогна на момичето да се изправи на крака. Тя се облегна на него и през ризата го погали с привичен жест.

— Казах, каквото ми заповядахте — промълви тя, — но защо трябваше да ме блъскате? Едва не си строших задника, а това само щеше да ви лиши от цялото удоволствие, което изпитвате с мен.

Под триъгълната шапка, която хвърляше сянка върху лицето му, мъжът кимна доволно, после отново помогна на девойката да се качи в сеновала, за да продължи с нея заниманието, което присъствието на Рурк в обора бе прекъснало.