Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Shanna, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 205 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?
Сканиране
gaytanka (2009)
Допълнителна корекция
Еми (2013)

Издание:

Автор: Катлийн Удиуиз

Заглавие: Шана

Преводач: Колектив

Година на превод: 1993

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издател: Ирис

Град на издателя: София

Година на издаване: 1993

Тип: роман

Печатница: ДФ „Абагар“, Велико Търново

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета Димова

ISBN: 954-455-010-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8533

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Корекция от Еми

Глава двадесет и шеста

Бледи слънчеви лъчи проблясваха през завесите. Полубудна, Шана се изпъна блажено в чаршафите, лениво отвори очи. Едно цветно петно на възглавницата до нея привлече погледа й; тя повдигна глава, за да се вгледа по-внимателно, и откри една роза. С усмивка тя взе цветето в ръка, вдъхна аромата му и се зарадва на уязвимата и все пак така горда красота. А стеблото беше без бодли.

— Ах, Рурк… — промълви тя.

Отпечатъкът на възглавницата до нея показваше, че е спал през нощта при нея. Щастливо усмихвайки се в тишината, тя сгуши възглавницата до гърдите си. Но за любовни мечти нямаше време. На вратата се почука.

— Добро утро, момиче — поздрави Хергъс весело. — Добре ли спахте?

Шана скочи от леглото и се изпъна като доволна котка.

— Много добре. И съм страшно гладна.

— Това, моето момиче — поклати скептично глава камериерката, — е един ужасяващ признак.

Шана сви рамене, самата невинност.

— Какво имате предвид?

Хергъс усърдно се зае с дрехите, които вземаше от скрина.

— Като че не знаете сама! Да не би да мислите, че не забелязвам как се стараете да не ми се показвате вече необлечена? Мисля, че е време да съобщите на мистър Рурк, че явно скоро ще става баща.

— Той отдавна знае — отвърна Шана и изчака да види колко време ще мине, докато широкото селско лице на камериерката се изкриви в гримаса.

— Ооо, неее! — Ето го вече викът на ужас. — Какво ще стане сега?

— Единствено правилното. Ще кажа на баща си. — Но тогава студената ръка на страха сграбчи сърцето й. — Надявам се, че няма да го преживее много тежко.

— Ха! — затътна Хергъс. — Можете да сте сигурна, че веднъж завинаги ще заповяда да кастрират вашия мистър Рурк, както се полага.

Шана се извърна и просветна срещу жената със зеления огън на възмутените си очи.

— Не ми говорете какво подобава! Подобава да обичам Рурк! А освен това подобава да родя дете от него! — Тя тропна с крак. — А от сега нататък няма да търпя да се говори зле срещу Рурк! От никого вече!

Хергъс прекалено добре знаеше кога преминава границата на търпението на Шана и предпочете да смени темата, докато помагаше на Шана да се облече.

— Мъжете — бъбреше Хергъс, сега вече със съвсем различен тон — всички вече закусиха и излязоха. С изключение на мистър Гейлърд. Той е много увлечен по мис Габриела.

— Алчен е тоя нахалник — просъска Шана. — Накрая наистина ще си хване някоя богата жена. Трябва да предупредя девойчето.

— Вече не е необходимо — изкиска се Хергъс с ръка в устата. — Тя вече го насоли. Каза му, че не желае непрекъснато да усеща ръката му по тялото си и че той трябва да внимава къде се разхождат ръцете му.

— Значи скоро отново ще хукне подир мен — въздъхна Шана. — Може би ще ни се удаде да изнамерим за него някоя дърта вдовица с дебело дърво да го озапти.

Хергъс поклати глава.

— Не харесва старите. Но като види млади, и очите му изпопадат. Като пътувахме през Ричмънд, той едва не си изви врата да зяпа след една хубавица, която вървеше по улицата. — Тя изпухтя и високо навири нос. — Не го ща, даже и да ми го подарят.

Шана замислено набърчи чело.

— Дали вече е говорил с Бошан и искал пари за корабостроителницата си? Добрите хора може и накрая да кажат да, само да се отърват от него.

— Не е много вероятно — изкиска се Хергъс. — Тая сутрин, като минавах през салона, нашият благородник бе потънал в разговор с милия капитан Бошан. А той не изглеждаше много очарован от думите на сър Гейлърд.

— Добре тогава — усмихна се Шана. — Може би скоро ще си тръгне. — А щом щеше да прави самопризнания пред баща си, то тогава сигурно щеше да е по-добре да знае, че благородникът не е наблизо.

Когато Шана слизаше надолу по стълбата, мисис Амелия й извика от салона.

— Елате да ни правите компания, Шана. Чаят и закуската вече ви чакат.

Шарлот и Габриела изсвириха докрай една приятна мелодия на арфата, после и те седнаха в креслата до дивана, на който бе Шана.

— Мъжете тръгнаха още рано сутринта, за да покажат на баща ви ранчото, и сега вкъщи е така тихо, че може да се чуе как перо пада на пода — засмя се Амелия.

В същия момент едно шумно издрънчаване сякаш само подсили думите й. Ужасени, дамите подскочиха, за да видят каква е причината за този шум. В рамката на вратата към салона стоеше като вкаменена една прислужничка и бе втренчила потресена очи в сервиза за чай, който й се бе изплъзнал от табличката и сега лежеше разбит на парчета на пода. А до нея сър Гейлърд си търкаше с ръка кадифената дреха и дантелата на ризата.

— Тъпа крава! Гледайте си в краката следващия път! — изсъска благородникът. — За малко щяхте да ми изцапате костюма!

Момичето безпомощно гледаше към мисис Амелия и в отчаянието си кършеше тънки ръце; тясната брадичка се разтрепери и аха да рукнат сълзи от очите й.

— Няма за какво да се притесняваш, Рейчъл! — мисис Амелия успокои приятелски момичето, отиде до нея и й помогна да събере парчетата от порцелановия сервиз. После се обърна със строг поглед към благородника.

— Сър Гейлърд, докато сте гост в този дом, бих желала да ви помоля от цялото си сърце да не излагате повече на показ пренебрежението си към тези, които не са така облагодетелствани от съдбата. Няма да търпя това. Рейчъл е била продадена като робиня, преди да дойде при нас, и е била изнасилена. Тя не е отдавна при нас, но е добро момиче и аз я ценя много. Не бих искала да ни напусне, само защото някой от гостите се е отнесъл без причина грубо с нея.

— Мадам, трябва ли да разбирам, че поставяте под въпрос поведението ми? — попита учудено сър Гейлърд. — Мадам, аз произхождам от едно от най-благородните семейства на Англия и знам как да се отнасям към домашната прислуга. Върховният съдия, лорд Хари е мой баща. Той сигурно не ви е непознат.

— Така ли? — търпеливо се усмихна Амелия. — Тогава сигурно и вие познавате маркиза, брата на моя съпруг!

Гейлърд разтвори широко уста, а мисис Амелия се обърна доволно и прошумолявайки с роклята си, отново седна при трите усмихващи се дами.

— Маркизът? — заекна сър Гейлърд и пристъпи крачка напред. — Маркиз Бошан от Лондон?

Мисис Амелия повдигна досадно вежди.

— Не знам да има друг. — Тя повика с жест Рейчъл; момичето внимателно заобиколи издалеч сър Гейлърд. — Е, скъпи дами, докъде бяхме стигнали?

— Бяхте великолепна, мамо — извика възхитено Габриела, когато благородникът най-сетне се оттегли.

— Не беше много мило — призна мисис Амелия, сви по момичешки рамене, а смехът й прозвуча в целия салон. — И въпреки това ми се отрази добре. Още вчера вечерта се опита да прогони от масата ни мистър Рурк, човек можеше да си помисли, че се е вживял в ролята на домакин на тази къща.

— Натаниел бил чул, че бащата на сър Гейлърд пребивавал на посещение в Уилямсбърг — съобщи Шарлот, когато мисис Амелия й подаде чаша. — Питам се дали и той е също така надут глупак като сина си.

Тъмните очи на Шарлот се обърнаха угрижено към Шана, която очевидно внезапно бе престанала да бърка чая си. Под погледа на Шарлот тя се обърна бързо към закуската си, за да не се забележи объркването й. Как би могла сега да излезе от къщата, за да предупреди Рурк за опасната близост на палача Хари?

— Боже мой, Шана, толкова бе нетактично от моя страна — извини се Шарлот. — Трябваше да си помисля, че може би цените благородника. Гейлърд ми каза на масата, че скоро ще се жените.

Шана едва не се задави с бисквитите за чай.

— Да се жени за мен? — Тя бързо отпи глътка чай, за да преглътне трохите, които бяха заседнали в гърлото й. — Явно е измамен от собствените си желания. Аз отдавна съм му дала отговор. — И в спомена за тази плесница тя си разтърка китката. — Един отговор, който сигурно не би могъл да бъде изтълкуван погрешно.

— Но защо тогава не престава да ви преследва, Шана — попита Габриела. — Наистина тази сутрин той не ме удостои с нито един поглед — което приемам с благодарност и като избавление — но имаше моменти, в които човек можеше да се закълне, че той пламти в най-силна обич към мен. Щом вие вече сте му отговорили, защо продължава да говори за женитба?

Шана можа само да свие рамене.

— Може би — засмя се Шарлот — Шана е изразила отказа си твърде нежно, скъпа Габи. Няма нищо по-отрезвяващо за един джентълмен от това млада дама да му каже, че е достатъчно възрастен, за да й бъде баща — и после да му припомни, че има корем.

Шана се изкикоти в чашата си.

— А аз смятах отговора си за брутален. Ако бузата му не го боли вече, то ръката ми още ме наболява.

— Наистина ли — сияеше Габи. — Браво, Шана. Но защо тогава въпреки всичко не ви остави на мира? Човек би си помислил, че след такова нещо един мъж се отказва.

— Сигурно мистър Ралстон тайно му е подшушнал, че баща ми иска да се оженя за благородник — отвърна Шана. — Без съмнение сър Гейлърд се надява, че все някога ще ме впечатли.

— Не личи баща ви да го харесва много — каза мисис Амелия. — Напротив. Той дори се ядоса, когато сър Гейлърд изрази мнение, че мистър Рурк трябва да напусне масата и да отиде да яде при домашната прислуга. Пропуснахте вчера вечерта едно хубаво скарване, Шана. Баща ви обясни кратко и ясно, че не разрешава абсолютно никой да му пречи да си вечеря със своя роб, а Джордж обяви на всички, че все още е господарят на този дом и кани на масата си когото пожелае. И сред всички тях горкият Натаниел, който се опитваше да ги омиротвори, но не му се отдаваше много добре. И едва след четвърт час забелязахме, че мистър Рурк си бе отишъл. Но оттогава Джордж и баща ви не размениха нито една дума със сър Гейлърд.

— Тогава може би е било много добре, че ме е нямало — забеляза Шана.

Малко по-късно Шана седеше с мисис Амелия в салона, а старата дама й разказваше за къщата си, семейството и живота си.

— Вероятно, Шана, сте чували много за това, че Вирджиния е дива страна. — Тя се засмя, като видя, че Шана кимва. — Е, да, може и да е дива. Живяхме в дъсчена къща, докато изкореним дърветата и построим тази къща. Тогава имахме само Натаниел — а самите ние бяхме още деца. Родителите се страхуваха за нас. Те искаха да остана в Англия и да изчакам, докато Джордж ни построи къщата. Мислеха, че той ще се откаже и ще се върне. А и той често казва, че е щял да се откаже, ако не бях дошла с него.

— Имате чудно хубава къща, мадам Бошан, и много мило семейство.

— Трябваше да преживеем много трудности, в Англия щяхме да живеем много по-лесно. Но мисля, че грижите, които споделихме, ни направиха по-добри и по-силни. Никога не бих искала синът ми да е такъв самоуверен глупак като сър Гейлърд. Наистина синовете може би няма да се чувстват добре в двора, но мога да се закълна, че станаха истински мъже, които не жадуват за чужди пари, за да се уредят добре. И защото ги обичам, не желая нищо друго така, както тяхното щастие. Естествено е майката да иска най-доброто за своите деца. Досега имаха късмета да намират човека, когото търсеха на този свят. И ако е рекъл Господ, един ден ще мога да кажа същото и за Гейбриъл и Джеремая.

Шана отпиваше от чая си и се питаше дали и майката на Рурк би я посрещнала толкова сърдечно и топло, с толкова обич, както мисис Амелия я посрещаше. Шарлот бе за завиждане. Но сигурно и майката, която бе родила и отгледала мъж като Рурк, бе необикновена.

— Добре ли се чувствате в стаята на моя син? — попита мисис Амелия тихо.

— Чувствам се там като у дома си — призна си Шана чистосърдечно. — И си представям как великолепно прохладна е стаята през лятото с това голямо дърво, което расте току пред къщата. Къде всъщност е третият ви син?

— Искате ли още малко чай, скъпа?

— Благодаря, само половин чаша.

— Синът ми, е, той ту идва, ту си отива…

— Бих искала да се запозная и с него.

Мисис Амелия дълго не отместваше поглед от младата жена.

— Ще се запознаете, скъпа. Със сигурност ще се запознаете.

 

 

Когато Шана се преоблече, тя слезе по стълбите в зелен кадифен костюм за езда, който придаваше на очите й тъмна отсянка, почти като на смарагди.

През входната врата тъкмо влизаше Гейбриъл.

— По коя пътека бих могла да пояздя, без да се объркам? — осведоми се Шана.

Момичето я заведе отзад. Оттам се виждаше един хълм, който не се издигаше много далеч.

— Там при големия дъб ще видите една пътека, която води към високата долина между хълмовете. Ако имате късмет, можете да срещнете там горе Джеремая и Рурк.

Вятърът си играеше с перото в шапката, а изпълнена с безкрайна радост, Шана държеше поводите отпуснати. Джезабел се напрягаше и сякаш летеше, познаваше добре всяка стъпка земя. Шана я остави на свобода, докато достигнаха дъба. Тук започваше една следа от коли, обрасла с трева. Шана пристегна поводите и наложи на себе си и на Джезабел по-разумен ход.

Слънцето се бе изкачило високо на небето, но въпреки това бе хладно. Една кошута премина безшумно през шарената сянка. От двете страни се възправяха хълмове и пътеката заобикаляше една скала. Но по средата на завоя от гърдите й се изтръгна вик на въодушевление и тя спря кобилата.

Широка долина се простираше пред нея, излъчваше сито плодородие. А в средата на долината, долу, под лъчистото небе проблясваше верига от сини езерца, които се захранваха от водопад, който се стрелкаше с пръски и пяна надолу по скалата, за да се излее в основата й в портата на една дъга. Отвъд езерцата, под високите клони на една пиниева горичка, се виждаше малка дървена къща: тънък дим се извиваше във въздуха. Шана забеляза следите от няколко коня, пришпори Джезабел покрай поляните през светло бистро поточе и после нагоре по склона до хижата.

Вратата бе широко отворена, сред куп прясно нацепени дърва лежеше един клон. Зад хижата дъсчена ограда обграждаше едно пасище, в което пасяха повече от дузина коне и всеки от тях спокойно можеше да се мери по грация и красота с нейния. Шана държеше здраво поводите в ръка, докато гледаше като омагьосана красотата на спокойната долина.

Тя неохотно се откъсна от бленуваната гледка, когато чу зад гърба си шумове — тогава видя Рурк, който тъкмо опираше дългоцевната си ловна пушка на един дънер. Той я доближи с усмивка и я смъкна от седлото.

— Как разбрахте, че съм тук?

Тя му се усмихна в пълните с обич очи, когато я постави на земята.

— Гейбриъл ми каза.

Той се наведе към нея и те си размениха дълга целувка за поздрав. Шана доволно въздъхна и се гушна в неговата къса кожена дреха, а ръцете му я обгърнаха. Но тогава, най-сетне, тя се сети отново какво я бе подтикнало да го търси.

— Палачът Хари е в Уилямсбърг — докладва тя, прегърна го и се отдръпна назад, за да може да го гледа в очите.

— Това копеле! — избоботи Рурк.

— Но какво да правим? — попита Шана угрижено.

Рурк я погали с кокалчетата на пръстите си по бузата.

— Не се страхувайте, мила моя. И това ще преживеем.

Той я целуна още веднъж, после отстъпи крачка назад, повдигна глава и издаде мек, но пронизващ вик като сова. Шана откри движение сред храстите и секунди по-късно оттам излезе Джеремая.

И той носеше дълъг мускет и бе облечен като Рурк, в кожени панталони, дълга дреха и бяла ленена риза.

— Мистър Рурк — извика той и странна усмивка се усещаше в гласа му. — Трябва да закърпя една дупка в оградата, преди кобилите да са я открили. Ще се забавя малко.

С тези думи той взе един клон и се отдалечи бързо със странна тътреща се походка, а Шана би могла да се закълне, че след него повяваше кикот.

Рурк гледаше след Джеремая.

— Умно момче — каза той радостно, — винаги е готов да направи повече, отколкото е нужно.

Шана леко набърчи чело, между двамата се бе случило нещо, което й бе убягнало. Но какво значение имаше това, щом можеше да остане сама с Рурк?

Той повдигна леко полите й, така че да не опират във влажната трева.

— Ако искате да се разхождате тук, ще ви трябват панталони — каза той. — Оставете ме да се погрижа за Джезабел, преди да ни е избягала.

Шана повдигна поли и го последва. Той взе пред пасището поводите на кобилата, хвърли ги на седлото, после го освободи. Кобилата го следваше като дресирано куче, когато я поведе към оградата и я побутна вътре.

— Искате ли да разгледате къщата? — попита той дрезгаво току пред устата й.

Шана кимна и пъхна ръката си в неговата. Пред хижата той повдигна Шана на ръце и я пренесе през прага. Вътре бе скромно и само огънят от огнището разпръскваше червеникава светлина. Рурк постави съпругата си на земята, а докато тя се оглеждаше, той се отправи към огнището и си запали лулата от една тлееща цепеница. Шана прокара ръка по грубата повърхност на една дървена маса, погледна любопитно в едно голямо желязно котле, което висеше до огъня, подскочи леко върху широкия пухен дюшек на леглото, прокара ръка през красивата кожа, която беше просната върху него и после се завъртя още веднъж в средата на хижата около самата себе си.

— Ах, Рурк — възкликна тя, — не би ли било чудесно, ако можехме да живеем в тази хижа само двамата?

Той я погледна скептично през дима от лулата си и се усмихна.

— Ах, Шана, нима наистина щяхте да сте щастлива тук?

— Даже и да не ви се вярва — нацупи се Шана, — но аз съм издръжлива, мистър Бошан. И ако ме предизвикат, бих съумяла и тук да уредя живота си по най-добрия начин. Ще се науча да готвя. Може би не съвсем като готвачките на татко, но аз и не искам мъжът ми да е дебел. — Тя потупа слабото му тяло, после поглади кадифената си дреха. — Ще продължавате ли да ме обичате и като ми се надуе коремът от бебето?

— Ах, Шана — засмя се той и я прегърна, — винаги ще ви обичам.

Тя се увеси на врата му и отвърна на горещите му целувки.

— Колко време ще се забави Джеремая?

Рурк се пресегна зад гърба си и пусна резето на вратата.

— Докато го повикам.

 

 

Самотните клони на дървото драснаха жално под прозорците на спалнята. Шана се бе втренчила навън в звездната нощ. Спомените за часовете, които бе прекарала с Рурк в хижата, не искаха да я напуснат. Никога досега не бе усещала така ясно, така недвусмислено и силно, че не желае нищо друго така, както да живее заедно с Рурк в щастие или опасност. Малко ли беше това? Много ли беше? Не беше ли всичко? Сърцето й се бе зашило, а се чувстваше така невероятно самотна. Чувстваше се така, сякаш бе съвсем сама на този свят, сякаш цялата тежест на тази глупост тегнеше единствено и само върху нея. Това, което трябваше да направи сега — и което искаше да направи — можеше като нищо да доведе дотам, че накрая да не й остане никой, нито Рурк, нито баща й. Никой повече. Дали тогава, както й бе обещал Натаниел Бошан, наистина щяха да я приемат в обятията си с целия позор, който я петнеше.

Тя положи ръка върху корема си и почувства съвсем ясно малкия живот, който растеше там, вътре. И изведнъж осъзна: тя никога нямаше да е сама.

Орлан Трейхърн седеше в коженото кресло в гостната си и размишляваше над куп карти, списъци и счетоводни книги. Тази страна имаше толкова много богатства, че можеше да разтупти всяко търговско сърце. И той вече разбираше, че може да му е само от полза да купи земя тук, може би на Джеймс Ривър, където лесно можеше да се построи пристанище за неговите кораби.

От размишленията му го откъсна тихо почукване на вратата и той чу шепота на Шана:

— Татко, буден ли си още?

Той сложи документите на масата.

— Влезте, Шана. Заповядайте, влезте.

Вратата се отвори, Шана се промъкна вътре и веднага затвори вратата след себе си. Тя премина леко през стаята и целуна баща си по челото. Видя развеселената усмивка на лицето му и зададе въпроса, който се страхуваше да не й зададе той.

— Всичко наред ли е, татко?

— Да, просто си спомних нещо, дете мое. Изглеждате така ужасно. Точно като в детството ви, когато надвисваше буря. Тогава точно така нерешително чукахте на нашата врата. Промъквахте се в стаята и се сгушвахте между нас, между мама и мен.

Вътрешно Шана се сви от страх. Трябваше да си вземе един стол и да седне. Вгледа се в ръцете си. А ръцете й трепереха. И баща й чакаше.

— Татко… Аз… — Гласът й бе съвсем тях и тъничък, после пое дълбоко дъх, за да каже ужасната новина наведнъж. — Татко, аз съм бременна и бащата е Рурк.

Изминаха мигове убийствена тишина. Шана не можеше да вдигне поглед. Тя не смееше да погледне в ужасеното, разкривено от яд лице на баща си.

— За бога! Жено!

Гласът на Орлан Трейхърн прокънтя. Шана се сви. Орлан скочи от креслото и с една крачка се озова пред нея. Шана се подготви за най-страшното. Сега гласът на Трейхърн бе по-тих, но звучеше все така дрезгаво и високо в тихата стая.

— Знаете ли какво сте направили?

Шана здраво бе стиснала очи. На миглите й имаше сълзи, които заплашваха всеки момент да потекат. И тогава тя чу думи, които не вярваше, че собственият й баща може да изрече:

— Вие разрешихте вместо мен един проблем, скъпо дете, който седмици наред, ден след ден, ми вгорчаваше живота. Как бих могъл след всичките тези брътвежи за синя кръв и благороднически титли да попитам дъщеря си дали не би желала да се омъжи за един роб?

Той се наведе напред, хвана ръцете й и повдигна брадичката й, за да го погледне и тя.

— Ако бяхте ме оставили да решавам аз, щях да ви умолявам да вземете за съпруг Рурк. Но аз ви бях обещал тържествено, че изборът ще е единствено и само ваш, и така вече нямах право на мнение. Обичате ли го?

— О, да, татко! — Шана скочи, хвърли се на шията на баща си и скри лице в рамото му. — О, да, много го обичам.

— А той обича ли ви? Той съгласен ли е да ви поведе към брачния олтар? — попита Орлан Трейхърн, но изобщо не дочака отговора. — По дяволите, трябва да иска! — В гласа му се надигна гняв. — Ако не, ще го…

Шана сложи пръст на устните му, накара го да замълчи, вече решена да му признае и останалата част от истината, но тогава се осъзна в последния момент. Цялата истина — това би било признание за една цяла година, преминала в лъжи и измама, това наистина можеше да възбуди яда му. По малко истина, от време на време, това сигурно беше по-мъдрият ход, отколкото да разчита така много на късмета.

— Тате — продължи тя, — по пътя ни има още едно препятствие. Ще ви го споделя, когато му дойде времето. Все още е опасно и има причина да се крие истината.

Тя видя баща си да бърчи скептично чело и го замоли:

— Само ми се доверете и всичко ще се уреди. Вярвате ли ми?

— Смея да се надявам, че знаете какво говорите — съгласи се той неохотно, — но не бива да се проточва твърде много. Горя от нетърпение да съобщя на всички, че най-сетне ще имам внуче.

— Благодаря ви, татко! — Тя го целуна и бързо се отдалечи.

Едва-що бе затворила здраво вратата зад гърба си в стаята си, щастливо усмихвайки се през сълзи, когато от креслото се надигна една сянка. Бе Рурк и тя се хвърли в обятията му, смееше се, хлипайки на гърдите му, и го държеше, потънала в блаженство.

— Казах му! — изхълца тя. — Татко вече знае всичко за нас.

— Така си и помислих! — Той я целуна по косата. — Чух как извика от болка.

— О, не! — извика тя, облегна се на рамото му и погледна нагоре към него. — Това бе неговият начин да изрази съгласието си. Много е щастлив!

Рурк повдигна учудено вежди.

— Е, да, не му казах, че сме мъж и жена. Само, че очакваме дете. — Рурк вдигна ръце и простена.

— Много благодаря, мадам. Ето ме сега и осквернител на вдовици! — После той стана малко по-сериозен. — Шана, тъй като това, изглежда, е нощта на истината — и аз имам да ви призная нещо. — Но Шана имаше по-неотложен въпрос, който й бе легнал на сърце.

— Как изобщо влязохте в тази стая? Долу е Дейвид, видях го на стълбата. Да не са ви пораснали криле?

— Още не, мила моя. — Той посочи към прозореца. — Дървото, което се извисява пред кухнята, ми бе напълно достатъчно вместо стълба. А и си спомних, че не обичате да сте сама. — Той сложи ръка на тънката й талия и я привлече към себе си. — Шана, трябва да ви кажа нещо. Това тук е моята…

Устата на Шана го накара да замлъкне, тя се сгуши в него плътно.

— Ако непременно искате да ми изповядате нещо, тогава ми изповядайте любовта си към мен, сър дракон — промълви тя. — А след признанието искам да видя доказателствата.

Тя го потегли към леглото и замърка на гърдите му.

— Обичам, както цветето обича дъжда и като цветето протягам листенца и ви откривам нежното си сърце, за да може то да се наслади на тази благодат.

Устните му потърсиха устата й.

— Обичам ви, Шана. Обичам ви повече от всичко друго на този свят.

 

 

Шана изведнъж се събуди и лежеше, без да помръдне — а не знаеше какво се бе случило, че бе прогонило изведнъж съня от очите й. Тя се вслуша, но чу само часовника върху камината да бие три часа. Тя усещаше плътно в гърба си сгушеното тяло на спящия Рурк, едната му ръка бе положена с много обич на ханша й. Но и той лежеше, ослушвайки се, напрегнат, дъхът му замря. Тя внимателно извъртя глава и в слабата светлина на малката камина го видя да не отмества поглед от вратата, облегнат на лакът. И тогава тя най-сетне чу отново: бравата на вратата проскърца, защото чужда ръка отвън я натискаше, а после — защото не поддаде — я върна обратно. Шана отправи въпросителен поглед към Рурк.

Рурк положи пръст пред устните си, заповяда й да мълчи, да не издава нито звук. Той внимателно се измъкна от леглото и си облече панталоните. Безшумно, с бързи стъпки той прекоси стаята. И Шана бързо си облече нощницата. Който и да стоеше отвън на вратата, тя не би искала да я заварят гола.

Съвсем тихо Рурк превъртя ключа в бравата, докато едно едва доловимо щракване не показа, че езичето бе излязло от ключалката. Тогава с едно внезапно движение, от което Шана се изплаши, той отскочи назад и същевременно отвори докрай вратата.

Нямаше никого. И по коридора нямаше жива душа. Нечуто той се прокрадна навън по коридора, взираше се в сенките на всеки ъгъл, навсякъде. Но не намери никого. С мрачен поглед се върна обратно в спалнята и отново заключи здраво вратата.

— Но кой ли беше това? — прошепна тя, когато той седна в леглото до нея.

— Имам едно подозрение — отвърна Рурк, но малко по-късно си събу панталоните и отново се вмъкна под завивката.

— Студен сте — потрепери Шана. И се сгуши в него.

Изведнъж Рурк отново подскочи.

— Какво, по дяволите, беше сега пък това?

Той наклони глава, за да може да се вслуша по-добре. Слабо, но ядно цвилене проникна през нощта.

— Атила! — пошепна Шана и се изправи до Рурк. — Нещо го безпокои.

Рурк отметна завивката и отново си обу панталоните.

— Ще ида да видя! — Той нахлузи ризата си през глава. — Залостете вратата след мен. Ако някой иска да влезе, викайте колкото ви глас държи. Все някой ще ви чуе.

— Рурк, не отивайте! — умоляваше го тя. — Не знам какво става, но нещо не е наред.

— Ще съм нащрек! — Той бързо я целуна още веднъж. — Топлете ми леглото. Като се върна, сигурно ще треперя от студ.

Както й каза, Шана внимателно залости вратата. Изпълнена от нарастващо безпокойство, тя кръстосваше из стаята, гризейки си ноктите. Само червената жарава хвърляше светлина, беше хладно и Шана трепереше в тънката си нощница. Тя разпали огъня и постави нови цепеници. После дълго стоя пред камината и се взира в пламъците. Всичко бе тихо. Зловещо тихо. Докато някъде в къщата не изпищя Шарлот.

— Конюшнята гори! Натаниел, събудете се — конюшнята е в пламъци!

С вик Шана скочи на крака. Тя се взираше в завесите. Това, което през цялото време виждаше, не бяха проблясъците от огъня на камината.

— Рурк — изпищя тя и с треперещи пръсти се опита да отвори вратата. — За бога! Мили боже, помогни му! Помогни на моя Рурк!

Без да обръща внимание на босите си крака и на тънката си нощница, Шана изтича по коридора навън, почти се сблъска с Натаниел, който още си завързваше панталоните. Зад него се втурна Шарлот с един фенер и една завивка около раменете. По целия коридор се отваряха врати.

— Рурк — крещеше Шана почти истерично. — Той е в конюшнята!

— О, боже мой! — извика Шарлот с широко разтворени очи.

Натаниел се втурна надолу по стълбите, сякаш го гонеше демон. Шана летеше след него и не забеляза, че Шарлот й хвърли една завивка на раменете. Те тичаха към задния изход и пресякоха тревата.

Хиляди огнени езици ближеха стените на конюшнята. Шана и Натаниел се хвърлиха към пастта на преизподнята. Вратите на конюшнята бяха заключени, голямата с резе, а малката с дървено лостче. Цвиленето и скимтенето на заключените животни разкъсваше нощта, пукотът на пламъците нарастваше до грохот.

— Рурк е вътре! — крещеше Шана. — Искаше да види какво става с конете!

Натаниел хвърли кофа вода от поилките срещу малката врата, а Шана се хвърли срещу вратата, но трябваше разочарована да осъзнае, че силите й не стигаха, за да спаси Рурк.

Натаниел я избута настрана и под мощния удар на раменете му препятствието отлетя встрани.

Гъсти облаци дим излязоха навън, кашляйки и задавяйки се, Шана се видя принудена да се отдръпне назад. Натаниел взе от раменете й завивката, напои я с вода, докато започна да капе, хвърли си я на главата и се вмъкна в задушливия дим и пламтящия ад.

Атила изцвили в смъртен ужас; Шана затисна с треперещи ръце ушите си, бореше се със собствените си страхове. Сега отвсякъде идваха мъже към тях. Образуваха вериги, за да носят насам кофи с вода. Смелчагите хвърляха вода във все по-развихрящата се страст на огъня. Откъм конюшнята силен трясък заглуши страшния пукот от пламъци, дъжд от искри се издигна към небето, за да се посипе след това върху всички. Премаляла от ужас, Шана усети как кръвта се смръзва в жилите й, когато фантазията й й показа ужасяващи картини, в които Рурк сега се извиваше под убийствените нокти на огъня, заклещен в обхванатата от пламъците конюшня. Вече нищо не можеше да я спре, тя искаше да се хвърли в пламтящата преизподня, за да срещне смъртта с Рурк, ако вече не може да бъде спасен. Тогава една призрачна фигура си проби път, олюлявайки се и залитайки през помещението. Шана скочи към нея, димът я захапа в очите, пламъците посегнаха към ризата й. Срещу й се олюляваше Натаниел, а Рурк лежеше неподвижно на раменете му. Шана хвана Натаниел за ръка и го измъкна на открито.

Още докато си търсеха спокойно място, достатъчно отдалечено от пламналата конюшня, откъм господарската къща ги пресрещнаха други мъже, профучаха край тях, хвърлиха се в огромната факла, за да спасят конете. И Питни бе сред тях, по нощница, която плющеше над панталоните му.

Задъхвайки се, поемайки си тежко въздух, Натаниел падна на колене; Рурк се плъзна отпуснато по раменете му, крайниците му се разпериха под влажната, димяща завивка. Шарлот се хвърли към мъжа си, Шана издърпа от тялото на Рурк почернялото одеяло и повдигна главата му на гърдите си.

— О, скъпи мой! Бедни мой, мили! — изплака горко Шана, но същевременно и с облекчение, когато Рурк най-накрая отвори очи. — Всичко наред ли е? Ранен ли сте?

— Главата ми! — простена той и се опипа по косата.

Шана се вторачи ужасено. Ръкавът на нощницата й бе обагрен в кръв.

— Вие кървите! — изпищя тя.

И Шарлот коленичи при тях, отметна главата на Рурк напред. Тесните пръсти откриха на врата му зейнала рана. При докосването лицето на Рурк се изкриви от болка.

— Един проклет мръсник ме нападна в гръб! — простена гневно Рурк.

— Лежеше на пода при конете, а вратите бяха залостени отвън — едва дишаше и Натаниел. — Който и да е подпалил конюшнята, искал е да изпече вътре Рурк!

Питни изтича покрай тях, водеше кобилата Джезабел, други мъже с други коне го следваха.

Пронизителен яростен вик процепи нощта и всички погледи се обърнаха към все по-ярко пламтящата конюшня. През хаоса от дим и пламъци напред се промъкна Атила, изправи се на задните си крака, зарита в хълбоците му. Рурк изсвири пронизително, жребецът се изправи отново на задни крака и се впусна в галоп към тях. Но на една ръка разстояние от тях се спря. Треперейки и пръхтейки, конят стоеше пред господаря и господарката си, риеше с копита, а призрачната фигура, която се бе обесила на него, се оказа Орлан Трейхърн.

— Слава богу! — изпъшка Орлан Трейхърн. — Вече се страхувах, че ще ме отвлече в горите.

С едната си ръка той прибра веещата се край него нощница и сега стана видно, че бе вързал около шията на жребеца колана си, докато другия край държеше здраво в ръка — какъв късмет, че носеше такива дълги колани поради пълнотата си. Всъщност старият Трейхърн бе в доста окаяно състояние. Косата стоеше почти като сребърна корона — по краищата бе опърлена. Лицето му бе омазано със сажди, а най-хубавият му халат бе обсипан с малки дупчици от изгаряне. Липсваше му и единият пантоф, кракът му бе изцапан с нещо странно и кафяво, а доброто възпитание на присъстващите им забраняваше да правят предположения относно произхода му. Единственият останал му пантоф също не би могъл да бъде разпознат като такъв, ако в него не бе кракът на Орлан Трейхърн, така бе смазан.

Шана насочи поглед към него и изстина:

— Татко, какво за бога…

— Животното бе завързано в конюшнята — изфуча Орлан Трейхърн и за малко да се строполи, но с мъка се задържа. — И когато го развързах, ме настъпи, не искаше да се остави да го поведа.

Той опипа крака си и простена от болка.

— Неблагодарно чудовище! Така ме нарани!

Жребецът изпръхтя и побутна Трейхърн с глава.

— Но какво е това? — Трейхърн хвана животното за главата и я изви към себе си. — Навсякъде има кръв!

Рурк забрави всяка болка, скочи на крака, и прегледа челото и носа на Атила. Дълги, кървави следи пресичаха лицето напреки до муцуната.

— Той е бит. А казвате, че е бил и завързан?

— И си държеше главата много ниско, плътно до гредата — продължи разказа си Орлан Трейхърн.

Старият Джордж Бошан пристъпи по-наблизо и погледна раните през очилата си.

— Изглежда, направено е нарочно, за да се привлече някой в обора.

Той погледна замислено Рурк, после Шана, която междувременно се бе изправила и се държеше за ръката му. Рурк веднъж бе казал, че иска да спи при конете, това би могло да даде повод за въпрос, но старият Бошан бе мъдър и не го зададе. Той и така достигна до заключението си:

— С всяка изминала минута у мен се засилва съмнението, че е планирано убийство, но защо, защо, за бога?

— Не мога да ви кажа — ядно отвърна Рурк. — Конете в безопасност ли са?

— Вече да! — изрева Питни, изпълнен със злоба. — Но вижте в какво се препънах! — Той държеше нависоко един камшик за езда, който в единия си край бе подсилен със сачми. По черната кожа проблясваше кръв, а по нея бяха залепнали къси сиви косми.

— Да е проклет този мерзавец! — просъска Рурк през стиснати зъби. — И Бог да се смили над това копеле, когато ми падне в ръцете!

— Е — забеляза сухо Натаниел. — Както и да възнамерявате да се оправите с това чудовище — явно ще трябва да го сторите с голи ръце, защото преди вечеря видях вашите револвери и мускети в конюшнята, а сега вече сигурно са станали жертва на огъня.

Конюшнята бе една огромна факла, всички опити да се потуши огънят се бяха оказали напразни. Няколко мъже пробиха дупка в стената на конюшнята, така можаха да бъдат спасени поне няколко седла и юзди. А когато заревото се издигна над хълмовете, обгореното скеле се срина над пламтящите руини.

Потиснато, изтощено, с черни лица и разпокъсани дрехи, семейството се завърна в къщата. Жените се бяха прибрали още по-рано заради студа. Мисис Амелия наливаше ободрителни напитки, а за Питни добре напълнена, преливаща от пяна стомна с бира. И тъй като всички бяха единни, че всичко можеше да е и много по-лошо, те вдигнаха чаши и пиха за здравето на всички. Амелия ги гледаше развеселено и най-накрая се засмя:

— Какви сте ми изискани!

Джордж я погледна с тъжна усмивка през очилата си.

— Да, да. Войници след битка. Но сега поне ще мога да си построя новата конюшня на хълма, където винаги съм искал да е.

— Късмет, значи — усмихна се благо мисис Амелия. — Ако не вземем предвид крака на мистър Трейхърн и главата на мистър Рурк. И вашите очила. Но какво стана с вас?

— Вашият най-малък син, мадам, не ме забеляза и се опита в суматохата да мине през мен.

Уморените мъже се разсмяха, а Джеремая се изчерви до уши.

— Мистър Рурк — каза мисис Амелия, — какво ще правите сега? Къде мислите да положите ранената си глава? — И преди Рурк и Шана да успеят да се погледнат смутено и издайнически, тя продължи: — Можете да вземете старата стая на Натаниел. Намира се веднага до покоите на Шана. Сигурно лесно ще я намерите. — В гласа й сякаш се чуваше нотка смях, но ако я гледаше човек в лицето, не би могъл да открие нищо.

Скоро бурно приготовление изпълни къщата, домашната прислуга приготвяше бани за Бошан и гостите им, потърсиха Ралстон, но не го намериха, банята му не бе използвана, а сър Гейлърд, така съобщиха, си спял мирно и тихо в утринта, хъркането се чуваше и в коридора. Най-накрая поднесоха закуска. Орлан Трейхърн влезе, куцукайки с превързания си крак в трапезарията, Рурк обаче, въпреки настойчивите молби на Шана, бе отказал да му превържат главата. Той седна до нея на масата.

Най-накрая се появи и сър Гейлърд. Сиво-синкавите му очи гледаха добродушно, той извади часовника си, установи, че вече е доста късно сутринта, и се осведоми дали не е някакъв празник, за който той не е чувал.

— Вие спахте непробудно цяла нощ? — попита Шана озадачено.

— Естествено — въздъхна той, — наистина още дълго четох от една книжка със сонети, но после… — Той спря и почеса бузата си с безупречен показалец. — Някак си ми се струва, че по някое време до ухото ми достигна известно безпокойство, но след известно време не чувах вече нищо в къщата и поради това реших, че съм сънувал.

Той седна на масата и се добра до една препълнена чиния. За мъж, който преди всичко безделничи, апетитът му бе наистина забележителен.

— Защо питате? — попита той. — Случило ли се е нещо?

— Имате извънредно здрав сън, сър — отбеляза Рурк дори не иронично.

— Но, разбира се — усмихна се сър Гейлърд и щедро си сипа от конфитюра върху препечената филийка. — Част от изтънченото ми възпитание, мога да ви уверя. Чистата съвест е добра възглавница.

Той фиксира Рурк със строг поглед и установи, че робът бе седнал до дъщерята на господаря на острова.

— Страхувам се, че вие отново сте се самозабравили, робе. Без съмнение скромните хора тук са прекалено учтиви, за да ви напомнят къде ви е мястото.

Рурк презрително изсумтя.

— Вие, естествено, наваксвате.

Шана стисна под масата предупредително ръката на съпруга си. Тя все повече се страхуваше, че благородникът би могъл да обърне вниманието на лорд Хари върху Рурк. Беше по-добре да се мълчи, докато сър Гейлърд си замине. Тогава най-после можеше да се каже цялата истина на Орлан Трейхърн; а тогава сигурно може да се предприемат необходимите стъпки, за да се възстанови доброто име на Рурк. Ръката отвърна с обич и разбиране на предупреждението на тайната съпруга. И задържа ръката й.

Междувременно господарят на дома, Джордж, шумно бе тръснал чашата си. Сега той се обърна с уверен глас към благородника:

— Сър, на моята маса мистър Рурк е добре дошъл!

Гейлърд само сви рамене.

— Както ви се харесва, къщата си е ваша.

Когато вдигнаха масата, сър Гейлърд се обърна към домакина си:

— Кажете ми, добри ми човече, имате ли някой слуга, който би могъл да ми извади от конюшнята някое послушно конче? Ще ми се малко да поогледам околността, която толкова много възхвалявате, а и ще се постарая да открия нещо похвално в нея.

Рурк го погледна и се осведоми не без известна ирония:

— Ще намерите ли сам пътя, сър, или се нуждаете от водач?

Питни си потри ръцете, когато благородникът загледа слисано и същевременно пренебрежително Рурк.

— От вас със сигурност нямам нужда — отвърна сър Гейлърд троснато.

Амелия се намеси.

— През тази нощ конюшнята изгоря до основи.

Гейлърд вдигна вежди.

— Конюшнята, казвате? А конете?

Питни се обади с боботещ глас:

— Успяхме да спасим всички животни. И както изглежда, някой бе подпалил конюшнята, след като бе затворил вътре мистър Рурк. Но вие спяхте, и естествено, не можете да знаете за това.

Благородникът изпухтя пренебрежително:

— Това, разбира се, е обяснението, което ви е пробутал робът. Той сигурно сам е подпалил конюшнята по невнимание. Всъщност не е глупав този трик, ако питате мене.

— Това — обади се Натаниел, — едва ли е възможно. Вратите на конюшнята бяха залостени отвън.

Гейлърд сви рамене.

— Робът може би си е създал някой враг. С неговото безсрамно поведение това не би ме учудило. Но както и да е, помолих ви за кон, а не ви търся сметка за нещастията, които са сполетели този или онзи.

— Ще си получите коня — отвърна Джордж кратко.

За всеобщо облекчение на благородника му се отдаде малко по-късно наистина да се качи на един кон и — докато длъгнестата му фигура подскачаше нагоре-надолу по седлото — дори да се отдалечи, яздейки без никакво произшествие.

Семейството се събра с гостите си в салона, защото бе решено след бурната нощ да прекара един спокоен ден. Старият Бошан не виждаше добре заради счупените си очила, а що се отнася до Орлан Трейхърн, нараненият му крак не допринасяше особено за подвижността му. Търговецът бе поставен в едно широко кресло, дебело превързаният му крак почиваше на една табуретка. Не му беше счупено нищо, но кракът му, натъртен и подут, му създаваше доста неудобства.

С бодро чаткане на копита и трополене на колела една карета се приближи към господарския дом на Бошан. Гейбриъл скочи на прозореца, отмести копринените завеси настрана и се завзира навън. Над раменете на момичето Шана видя една млада жена с кърмаче на ръце да слиза от ландо, при което кочияшът й помагаше. Гейбриъл пусна завесите.

— Гарланд! — извика тя ужасено към майка си. — Не й ли казахте да не идва?

Мисис Амелия простена и отпусна куките за плетене в ръце. Тя скочи, но изглежда, не можеше да се реши накъде да насочи стъпките си.

— О, боже, Гарланд! — изпищя тя. — За бога! — Тя безпомощно се обърна към съпруга си. — Джордж!

И Рурк изглеждаше обезпокоен. Клатейки угрижено глава, той се отдалечи от Шана и застана пред камината със скръстени на гърдите ръце и намръщена физиономия. Слисана, Шана гледаше в поразената компания.

Младата жена, която се наричаше Гарланд, нахлу като вихър през вратата, сякаш свеж бриз повя из къщата. Тя въобще не се спря, когато влезе в салона, а забърза направо към мисис Амелия и й остави в ръцете кърмачето. Шана видя в началото само слаб, облечен в кадифе гръб на жена и широкопола шапка, която прикриваше лицето. Без да поглежда никой друг, тя пристъпи направо към Рурк. Той се усмихваше търпеливо, когато Гарланд се повдигна на пръсти и го целуна крепко по устата.

— Добре дошъл у дома, Рурк! — каза тя с нежния си и топъл глас.

Гарланд се обърна, свали си леко шапката от главата и пое направо към Шана, която отвори широко очи и уста: гарвановочерна коса и златисти очи, сияйна усмивка, заслепяваща красота — нямаше никакво съмнение, това бе сестрата на Рурк. Но тогава тя трябваше… Мислите на Шана се въртяха в кръг: но Гарланд беше сестра на Гейбриъл, всички го казаха, а значи бе и сестра на Натаниел, и на Джеремая! Всички те бяха братя и сестри, братя и сестри на Рурк Деверъл Бошан!

— А вие сигурно сте Шана — сияеше Гарланд. — Натаниел не се справи добре с описанието ви.

— О! — От гърдите на Шана се изтръгна един вик, след като се съвзе от първия шок. Погледът хвръкна към Рурк, но Рурк само се усмихна и сви рамене.

— О, вие! — Шана не можеше да намери думи. Тя отново се вгледа в момичето. — Вие… О, не!

Лицето на Шана пламна огненочервено. Как можеше да е така глупава! Тя скочи от креслото, избяга от стаята, профуча нагоре по стълбите и се втурна в покоите си. Тя заключи вратата и се видя изправена срещу Хергъс, която тъкмо подреждаше в стаята. Сякаш за пръв път видя стаята, тя най-сетне разбра; това бе стаята на Рурк!

Неговото писалище. Неговата гръцка книга. Неговият шкаф. О, как я бе измамил.

Междувременно долу в салона, в който се бе възцарило безпомощно мълчание, проеча внезапно гласът на Орлан Трейхърн.

— Ще ми обясни ли някой най-сетне какво става тук?

Питни не можа да се въздържи да не се изсмее, когато Рурк пристъпи към Орлан Трейхърн, застана мирно, поклони се и каза:

— Рурк Бошан на вашите услуги, сър!

— Рурк Бошан! — изрева Орлан.

Но робът не се бави повече, за да дава обяснения, а забърза след Шана. Трейхърн скочи и поиска да го последва, но болезнено си припомни, че засега имаше на разположение само един крак. Той си взе бастуна, заподскача на един крак по стълбата и изрева:

— Но как, по дяволите, тя е вдовица, щом вие сте Рурк Бошан?

Рурк му извика през рамо:

— Никога не е била вдовица! Аз ви измамих!

— По дяволите? Вие сега женени ли сте или не?

— Женени сме! — Рурк бе вече на половината на стълбите.

Орлан зарева още по-силно:

— Сигурен ли сте?

— Да, сър! — Рурк изчезна в дългия коридор, а Трейхърн, куцукайки, се върна в салона, бърчейки страшно чело. Той погледа обвинително Питни, който само сви рамене и си запали лулата. Орлан огледа всички, загледа втренчено в поразените лица на Бошанови, а най-поразено бе лицето на Гарланд. Тя имаше вид на момиченце, което не е съвсем сигурно дали току-що е направило нещо много глупаво или най-подходящото. После коремът на Трейхърн се разтресе, започна да се кикоти, после се разсмя с пълно гърло. Лека-полека по лицата на семейство Бошан се появи първата колеблива усмивка. Орлан закуцука към Джордж и му подаде широката си ръка.

— Каквото и да се случи още, сър, сигурно няма да скучаем!

 

 

Рурк завъртя дръжката, но вратата бе заключена.

— Шана — изкрещя той. — Ще ви обясня всичко!

— Изчезвайте! — скара му се тя презрително. — Направихте ме на глупачка пред всички!

— Шана! Отворете! — заблъска той по вратата.

— Изчезвайте!

— Шана? — Сега вече Рурк се ядоса и удари едно рамо на вратата, но тя бе така стабилна, както си я спомняше.

— Оставете ме на мира, лицемерна маймуно! — извика тя. — Намерете си някоя друга глупачка за шегичките.

— По дяволите, Шана! Мога да ви обясня всичко! Отворете най-сетне!

— Няма!

Рурк се засили и блъсна вратата с пълна сила.

Вратата наистина бе от як дъб, но ключалката не бе достатъчно стабилна за такъв удар. Вратата изпука и се разтвори широко с трясък, от стените се посипаха гипс и дървени трески. Долу в салона мисис Амелия угрижено положи ръка върху ръката на съпруга си, но той я потупа успокоително.

Рурк влезе през разбитата врата, хвърли един озадачен кос поглед на разрушението, което причини, но там, където очакваше да види Шана, срещу му се изправи разгневената Хергъс.

— Мистър Рурк — изфуча тя. — Веднага напуснете тази стая! Няма да търпя в къщата на тези фини хора, при които сме на гости, да вършите безобразията си!

— Жено, не заставай между мен и жена ми! — Той крещеше вече почти като Орлан Трейхърн и запристъпва заплашително към нея. — Марш!

Хергъс го гледаше, без да отмества поглед, с широко отворена уста, после смутена отстъпи встрани и напусна стаята, клатейки глава и бърборейки си под носа.

— Шана! — извика Рурк, все още ядосан. Но тогава бързо осъзна колко обидена се чувстваше тя. — Шана? — каза той по-мило. И накрая съвсем нежно: — Шана, та аз ви обичам.

— Бошан! Бошан! — Тя тупкаше с крак. — Трябваше да се сетя!

— Вчера вечерта се опитах да ви кажа, но вие не искахте да ме слушате.

Тя стоеше пред него със сълзи на очи.

— Значи сега съм мадам Бошан, Бошан от Вирджиния. Не съм вдовица и не съм била никога. Ще бъда майката на един Бошан — и баща ми ще получи всичко, което винаги е искал.

— Да ги вземе дяволът желанията на баща ви! — каза Рурк и я прегърна. — Вие ще имате всичко, което сте си пожелали.

— Още от самото начало сте ме водили за носа — обвини го тя и се възпротиви на прегръдката му. — Ако ми бяхте казали в началото, много неща щяха да са ми спестени.

— Спомняте ли си още, сърце мое, как ми казахте на острова на пиратите, че бихте могли да ме признаете за свой съпруг, ако бях богат и произхождах от семейство с добро име? — попита той. — Но аз исках да ме обичате независимо дали като роб или като Бошан. Ако ви бях казал още тогава, никога нямаше да съм сигурен, че вие обичате просто мъжа, който съм.

— И всичко тук ви принадлежи, нали? Тази стая, цялата долина? Дървената къща и леглото, върху което се любихме? Конете? Дори и Джезабел бе подарък от вас, нали?

— Всичко, което имам, ви дарявам с радост — промълви той.

Шана сбърчи чело, все нови и нови въпроси я връхлитаха.

— А мелниците? — каза тя. — Откъде разбирате толкова от мелници?

Ръката му се прокрадна нагоре по гърба й, той поиска да я притегли към себе си, но тя още се противеше.

— Вече си построих три мелници на Джеймс Ривър, а и една много голяма при Уелс лендин, над Ричмънд.

— А корабът? — недоверчиво търсеше очите му. — Още на шхуната ми се стори странно, че умеете така ловко да боравите с нея…

— Семейството ми притежава шест кораба. — Очите му нежно галеха лицето й. — Самият аз имам два. С шхуната вече стават три.

Шана простена отчаяно.

— Но тогава вие сте богат колкото баща ми!

Той се засмя.

— Съмнявам се. Но мога да ви купя почти всяка рокля, която си пожелаеше.

Шана пламна. Сега прекалено добре си спомни как веднъж му бе натякнала, че той като роб не може да купи дори и една от роклите й.

— И през цялото време тайно сте ми се надсмивали — простена тя. — Но колко ли сте страдали, че не можете да използвате богатството си, за да се откупите и да напуснете Лос Камелос.

— Никога не съм се притеснявал за пари и винаги съм ви го казвал. — Той отиде до часовника и за най-голямо учудване на Шана отвори един тайник отстрани, който заемаше цялата му долна част. Оттам Рурк извади няколко пакетчета и две кожени кесии. Чу се солидно дрънчене, когато претегли кесиите в ръце. — Притежавам парите от деня, в който Натаниел стъпи на Лос Камелос. После помолих да ми изпрати часовника, за да имам по-добро скривалище, за да се откупя и да си платя пътя до Вирджиния. По всяко време. Ако не исках да съм с вас, бих могъл да напусна Лос Камелос когато пожелая.

Той се обърна отново към красивата си, непокорна жена, а ръцете му погалиха златната й коса, преди да се спрат на прелестното й лице.

— Обичам ви, Шана. Искам да споделите с мен живота ми и всичко, което притежавам. Искам да ви построя къща, както някога баща ви е построил за майка ви, както моите родители са построили. И искам да имам деца от вас, деца с тъмна и с руса коса, и заедно с вас искам да ги гледам как растат, огрявани от нашата любов. Имам имение на Джеймс Ривър. Земята е хубава и ще изхранва децата ни. Всичко само чака да ми кажете къде точно искате да построя къщата ни.

Шана изхлипа.

— А аз вече съвсем свикнах с мисълта, че ще живея с вас в дървена къща. — Рурк я притискаше все по-силно към себе си, а тя мърмореше на гърдите му. — Би трябвало да ви скалпирам.

— Не бихте ли искали да се задоволите с дете от мен, мадам? — попита той нежно.

— Капитан — пират — Джон Рурк — Деверъл — Бошан. Как бихте желали да ви наричам? — Шана си избърса сълзите.

— Любими! Годенико, съпруже, мъжо! Баща на вашите деца. Любов на вашия живот? Както и да ме наричате, вие знаете, че това съм аз.

— Татко Бошан? — Шана поклати глава. — Съпруже Бошан? — Тя набърчи нос — Рурк? Любими? — Ръцете й обвиха врата му, устните й се повдигнаха, търсейки неговите.

Едно учтиво покашляне откъм вратата отново ги смъкна на земята от небето на тяхната любов. Този път, за пръв път, те се обърнаха, без да ги е страх, че са ги пипнали. Натаниел стоеше на вратата и се усмихваше.

— Май все преча — засмя се той.

Шана се засмя и се притисна още по-плътно към Рурк.

— Вече не ви моля да сте дискретен, сър. Можете да го съобщите, на когото си пожелаете.

Рурк направи знак на брат си да влезе.

— Какво има?

Натаниел си почеса замислено брадата, а кафявите му очи просветнаха весело.

— Страхувам се, че Шана сега ме смята за лъжец, защото премълчах, че имам брат на име Рурк. И тъй като тайната вече не е тайна, бих искал да изясня някои неща.

Шана целуна Натаниел по бузата.

— Простено ви е. Сигурно Рурк ви е заклел да мълчите.

— Така беше — засмя се Натаниел. — Когато пуснахме котва на Лос Камелос, Рурк ме намери. Аз му дадох пари, за да може да се откупи, но той не искаше да напусне острова. Сметнах го за луд или за омагьосан от някоя вещица. После ви срещнах вас и тогава вече отчасти можах да го разбера. И с ваше разрешение, мадам, когато разговарях с вас, аз ви изброих съвсем точно братята и сестрите си. Никога не съм ви лъгал.

— Но как стана така, че се озовахте на Лос Камелос? Това сигурно не е било случайност.

— В Лондон разпитах къде е Рурк. Разбрах, че е бил осъден и обесен за убийство. А в затворническата книга в Нюгейт разбрах, че трупът му е бил предаден на слуга на някоя мадам Бошан. После научих в пристанището, че една мадам Бошан със свита е отплавала за остров на име Лос Камелос. Трябва да ви разкажа и още нещо друго, от което сигурно ще ви олекне на душата. В Лондон натоварих адвокати да проучат най-внимателно обстоятелствата около смъртта на момичето, в чието убийство бе обвинен брат ми. Но във всеки случай още няма отговор.

— Сигурно няма да се забави дълго — каза Шана. — Трябва да се изясни всичко. Рурк никога не е убивал момичето. А и ние не искаме цял живот да се крием. Ще имаме много деца, а те имат нужда от име и дом.

Рурк застана зад жена си и нежно я прегърна.

— Разбира се, че ще имаме много деца! — потвърди той. — И всички трябва да знаят, че те са Бошан.

— Казахте ли вече на баща си за детето? — попита Натаниел Шана.

Шана погали слабите кафяви ръце, които я бяха прегърнали.

— Да, вчера вечерта.

Натаниел кимна доволно.

— Значи и това вече не е тайна.

— Прости ми, сърце мое — каза Рурк. — Аз вече бях съобщил на семейството си радостната вест, преди да дойдете вкъщи. Докато още пътувахте с каретата, аз избързах с коня напред.

— А аз пък си мислех, че Гейбриъл не ви харесва, защото се отнасяше така ужасно с вас — засмя се Шана.

— В началото на всички им беше много трудно да играят такава игра, но присъствието на сър Гейлърд убеди всички, че няма друг изход. Ако го нямаше сър Гейлърд, мама веднага щеше да изплюе камъчето — обясни Рурк. — Тя просто не може да понася лъжи.

— Не беше честно от ваша страна — нацупи се Шана. — Знаете ли, че за малко не ви оставих? Така ядосана бях.

— Щях да ви преследвам — увери я Рурк и зъбите му блеснаха. — Вие носите детето ми, вие откраднахте сърцето ми — никога нямаше да ви оставя да избягате.

— Можете да му вярвате — засмя се Натаниел. — Беше си наумил да извоюва любовта ви — и мисля, че успя.

— Да, успя — сияеше Шана.

— Е, тогава ще е най-добре да ви оставя сами. — На прага Натаниел се обърна още веднъж и с иронична усмивка посочи разбитата врата. — Но не е сигурно дали няма да ви безпокоят.