Катлийн Удиуиз
Шана (16)

Глава шестнадесета

Над рамото на боцмана Рурк видя как Шана бе повлечена от пирата мелез по коридора и след това през тълпата, докато изчезна от погледа му. Четиримата разбойници бяха стеснили още повече обръча около него.

— Имам да върша по-важна работа от това да мета мръсотиите ви от палубата! — подвикна той.

— Слушайте го само! — излая боцманът. — Ще му се да почне направо от каймака, та да ми стане пират! Нека да ви кажа, господин новак, че ако искате да ставате капитан, трябва да си имате свой собствен кораб. А и тогава пак ще трябва да сте най-добрият от целия екипаж. А досега не сте показали бог знае какво. Само дето ни ядохте кльопачката и ни смукахте бирата!

Рурк отстъпи внимателно назад, докато почувства в гърба си релинга. Кракът му бутна някаква кофа с пясък, приготвена за гасене на пожар. С ръката си докосна широката дъска, по която окачваха върлините за връзване на лодките. Пиратите нямаха пистолети, но опипваха с видимо злорадство дръжките на абордажните си саби, пъхнати в поясите им. Рурк можеше само да предполага, че Пелие е издал навярно някаква заповед, с която го изключваше от разпределянето на плячката. Рурк бе твърдо решен да пресече тези му планове.

Погледът му падна върху полуотворената врата на капитанската каюта, а там — когато го заведоха за първия разпит — той бе видял складирано оръжие. Спокойно се облегна на релинга, като изгледа мъжете един след друг. До този момент наистина се бе представял пред пиратите като новак с жълто около устата — все с надеждата да приспи бдителността им. „А трябваше да зная — каза си сега той, — че това са чакали, готови винаги да се нахвърлят върху по-слабия.“

Около устните му заигра усмивка. Пиратите не можеха да предположат онова, което той си мислеше в момента. „Нека пък да видим какво ще правят чакалите, когато вместо недопечен новак срещнат истински мъж!…“

Той се наведе светкавично и пръсна в лицата на разбойниците пясъка от кофата. Докато те залитнаха назад и затъркаха проклинайки очите си, Рурк взе една върлина и удари най-близкия от пиратите по черепа, а следващия в ребрата. Третият бе изтеглил абордажната си сабя, която разсече върлината на две. За оръжие тя повече не ставаше и Рурк я запрати в лицето на четвъртия. Разбойникът се наведе да избегне удара, но се сблъска жестоко с боцмана.

Като използва този миг, Рурк скочи към каютата, затръшна вратата след себе си и бутна резето. Преследвачите му вече блъскаха бясно по дъските, но Рурк се надяваше, че ще има достатъчно време да намери някакво подходящо оръжие. Хвърли настрани попадналата най-напред в ръцете му разкошно инкрустирана рапира и бързо измъкна от купчината една излъскана от употреба дръжка на дълга закривена сабя. Изтегли я от ножницата — в сумрака острието синкаво проблесна. Бе тежко оръжие, ала изковано така умело, че ръката му почти не чувстваше тежестта.

Застанал отново до вратата, Рурк броеше секундите между отделните удари. И тогава точно пресметнато, след едно блъскане, от което дървото затрепери, той дръпна резето. Вратата с трясък се отвори и под тежестта на собствения си устрем пиратите се натъркаляха в каютата. Последният от тях Рурк трябваше да запрати с ритник навътре, за да се пльосне през глава при останалите.

Боцманът пръв се изправи на крака и, размахал диво абордажната си сабя, се хвърли към Рурк. Тежкото острие отскочи от ръба на извитата сабя, излетя във въздуха и се заби в някакъв обкован сандък. Сабята се стрелна като кобра към рамото на боцмана и под острото й ухапване зейна не само жакетът, но и плътта под него. Ръката безпомощно увисна. Боцманът, смаян, се взираше в гърдите си, по които започна да се стича тънка червена вадичка кръв. Объркани, пиратите застанаха зад своя предводител, като че той можеше — безпомощен, какъвто бе сега — да ги защити от лютото острие. Все пак един от тях колебливо вдигна абордажната си сабя, но Рурк само лизна с върха на своята вдигнатата ръка и мишницата започна да кърви. Злодеят закрещя, като че ли го пекат на шиш или го изкормват.

Най-дребният от четиримата явно усети, че сега не е време за геройство, завтече се и се бухна с всички сили в прозореца към кърмата. Заради морските бури обаче, стъклото и рамката бяха добре залостени. С разкървавена глава и изкълчено рамо майсторът на този лекомислен скок се затъркаля с вой по пода. Вече предупреден, побратимът му най-напред махна резето и бутна със сила дебелото стъкло навън, преди да събере кураж да скочи. Боцманът и останалите двама пирати напуснаха каютата също през люка, и то по-бързо, отколкото бяха влетели през вратата — а това не беше лесно за постигане!

Рурк се надвеси през люка, за да проследи отпътуването на нежеланите посетители. Тъй като бяха скочили в бързината откъм другия борд, те трябваше да заобиколят с плуване цялата кърма. За двамината от тях, които плуваха само с една ръка, това явно бе отчайващо трудно. Само тъмната сянка на акула, стрелкаща се кръвожадно под водата, помогна на смелите плувци да стигнат бързо-бързо до брега.

Рурк постоя още миг, за да огледа каютата — можеше да има нещо, което да му бъде от полза. Неведението за съдбата на Шана не му позволяваше да се бави. Чифт скъпи пистолети върху писалището на капитана привлякоха погледа му. Затворът и ударникът изглеждаха напълно в ред. Изпадна във възторг, когато видя как хубаво прилегнаха двата пистолета в пояса му. Намери и една широкопола шапка от фина слама, чудесна майсторска изработка, приличаше на шапката на мистър Трейхърн. Рурк взе и един кожен елек без ръкави, откачи също от някакъв пирон глинена лула и торбичка за тютюн. Окачи кривата сабя на един ешарп, преметнат през рамото му, и така нагизден и въоръжен, излезе на палубата, мина покрай вълнолома и закрачи към брега. Не знаеше по кой път бяха минали разбойниците. Но предполагаше, че бялата сграда, най-голямата и най-просторната, ще да е главната квартира на пиратите.

По самотния си път, покрай няколко скупчени къщурки, Рурк бе следен от множество любопитни очи, ала нищо не помръдна, никой не го спря. По-нагли бяха погледите на някои жени, които се опитваха да го привлекат с твърде недвусмислени жестове, а когато не ги удостояваше с внимание, нито им подхвърляше нещо, кривяха гневно лица в подигравателна гримаса. Той бързо отмина селцето. Пред бялата сграда поспря, погледна нагоре към ветровития хълм, като слухтеше да чуе някакви шумове. Вътре явно пируваха. Ясно различи гръмкия лай на Пелие, който искаше още бира. Рурк пристъпи прага.

Посрещна го истински хаос. Мирисът на запотени, мръсни тела, натикани в тясното помещение, се смесваше с миризмата на черна бира и на печено, лъхаща от огнището, в което се печеше цяло прасе.

Майката бе онзи, който изведнъж остави канчето си с бира и се взря мълчаливо в сянката до вратата. Врявата наоколо не секваше. Но когато великанът заговори с тъничкия си детски глас, се чу гневно мърморене и немалко ръце посегнаха към оръжието.

— Хайде, влезте и пийнете една глътка с нас! — провикна се Майката. — И си кажете, защо се промъквате там в тъмното!

Пелие тресна канчето си на масата и гледаше смаяно как Рурк излезе от сянката и прие предложената му за поздрав чаша. Той бавно утоли жаждата си, като остави да почакат за неговия отговор. Накрая доволно хлъцна като издръжлив на пиене мъж, който умее да оцени добрата глътка, и постави долу чашата. Погледът му обхождаше помещението, плъзгайки се по изпълнените с очакване лица. Усмихна се доволно и вдигна рамене.

— Не е моя вината да се намеря тук. Но не е и съвсем случайно. Струва ми се, че остана една сметчица, която явно забравихте да уредите. — Той посочи с ръка към главатарите. — Не искам да се натрапвам, но както знаете навярно, аз съм човек сиромах, без пукнато пени, а изглежда, че и в тази страна не се живее лесно без звонкови знаци.

Рурк забеляза, че немалко погледи бяха насочени към кривата му сабя и дръжките на пистолетите, до които бе положил ръцете си.

— Ехе — присмя се Пелие. — Дайте на юнака една медна монета, може и две, и го изхвърлете навън!

— Мед? — възкликна Рурк. — Точно толкова бе и възнаграждението, което обещахте на вашия боцман. Само че онова, което той направи, надали си заслужава и един медник. Никога не съм виждал някой да смуче вода толкова жадно като него!

След този пълен с подигравка страничен удар Рурк се обърна напълно сериозно към останалите:

— Обещан ми бе пълен капитански дял! И ако аз не ви бях предупредил, щяхте да налетите направо на топовните дула на Трейхърн, които щяха да ви напълнят с олово, преди да сте зърнали и късче от брега.

— Виж, в това е прав! — обади се един от главорезите. — Истината казва!

— Какви са тия работи? — се провикна Харпиен. — Призлява ми от такива дребни хитрости. — Той извади от ешарпа около кръста си кесия и я хвърли на Рурк. — Дръж, робе! Намери си някоя мома и се позабавлявайте. Когато претеглим златото, ще си получите вашата част.

Рурк улови кесията и прецени, че съдържа добри пари. Пелие обаче изсумтя сърдито и се обърна отново към бирата си.

При думата „роб“ Майката наостри уши и се взря внимателно в новодошлия. После се наведе напред:

— Да не сте били човек на Трейхърн?

— Аха — потвърди Рурк. — Можех да избирам само между бесилката и робството, и така ме качиха на корабите от Англия за Лос Камелос. — Той се облегна с рамо на една дебела, грубо издялана греда и заразглежда с нескрит интерес насядалите на дългата маса мъже.

Майката се закикоти и му направи знак с канчето си.

— Ето ти, че имаме нещо общо. И аз бях роб на мистър Трейхърн. Отдавна беше, момичето беше тогава почти пеленаче. — Той изля в гърлото си още бира и заговори замислен, като на себе си: — Имаше един човек, бихме се с него в честен бой. Ама не издържа и умря. А Трейхърн каза, че аз ще трябва да върша, освен моята работа и работата на умрелия, докато изплатя и неговия дълг. Тогава се опитах да избягам, но ме намериха. Вързаха ме на дървено магаре, биха ме с камшици. За да се уплашат останалите. На надзирателя тая работа не му хареса. Щото, като ми разкъса от бой гърба, ме обърна, та ми разкървави и корема. А след това започна да шиба и по-надолу…

Майката изпразни канчето и го запрати през цялата кръчма така, че то се разби в стената.

— Знаете ли какво направиха на Трейхърновия остров от мене? Проклет евнух ме направиха!… — изкрещя той и стовари тежко юмрук върху масата. След това се сви на стола си, вратът му изчезна в гънките лой, очите му засвяткаха мънички и диви из дълбочината на орбитите му. — Ама сега вече няма да ме хванат отново! Сега вече няма!

Харпиен се изправи да се поразтъпче. Когато мина край Рурк, той го бутна с лакът и кимна към дебелия великан.

— Заради това му викаме Майката — ухили се той. — Той се грижи за селото, един вид нещо като кмет, така да се каже.

В кръчмата настъпи мълчание. Рурк отново заразглежда наоколо. При своите странствания бе видял какви ли не странни люде, но в сравнение с тази дива разбойническа орда дори онази паплач в затвора на Нюгейт бе безобидна като невинни сираченца. Наистина Майката и Харпиен се държаха твърде дружелюбно за разбойници, ала стигнеше ли се до бой, и те щяха да хапят като вълци.

Погледът на Рурк продължаваше да шари наоколо — нямаше и следа от Шана и другите пленници. Ала щом Пелие бе тук, в кръчмата, Шана не можеше да е много далеч. И все пак щеше да се чувства по-добре, ако знаеше къде се намира тя.

Пелие изпъхтя тежко и се изправи.

— Пфу! Тая бира ми размъти карантията! — Той сграбчи за ръка плахото момиче, което прислужваше, то се сви ужасено. — Слушай, повлекано! Да видя тука месо и свястно вино!

Момичето уплашено кимна и се затича. Пелие потърка ръце и отново седна — скоро се появиха подноси, пълни със свинско и печени пилета. Кармелита наслага гарафи с вино по масата. Тя предложи и на Рурк, като при това се облегна цялата на него и се усмихна подканващо, взряна в лицето му, на което обаче не трепна нито мускулче. Кармелита се отдалечи с провлечени стъпки, но скоро се върна с табла, отрупана със скъпи кристални чаши. Подаде една от тях на Рурк, като сега пък отърка пищните си прелести по снагата му и прокара умела, търсеща ръка към слабините му.

— Човече, тази женска ти е хвърлила око — извика Харпиен. — Ама да се пазиш, момче, тя има цял вулкан в задника си!

Кармелита, която бе съвсем гола под широката си блуза, все я оставяше да пада надолу по раменете й. Всяко движение на гърдите й предлагаше чудесно зрелище, а с авансите си тя пробуди отново у Пелие омраза и ревност към Рурк. Лицето на мелеза помръкна. Испанката с гарвановочерна коса и тъмна кожа тъкмо подреждаше чаши по масата близо до Пелие — той я хвана, дръпна я на коленете си, зарови ръка в блузата й.

— Ела, Кармелита! — извика той. — Я дай на един стар приятел шепа от твоите съкровища!

Ала Кармелита му подаде друга част от тялото си: петата й го ритна по крака, а ръката й го плесна през лицето. И вече бягаше с високо запретната пола. Пелие гледаше с недоумение след нея.

— Стар приятел! Хайде де! — извика остро Кармелита. — Идвате на вратата ми, думкате с юмруците си, бум, бум, бум! Хвалите ми се с всичките си креватни борби, дето сте изкарали, фукате ми се колко врагове сте избили, а след това заспивате с пиянското си хъркане! — Тя се обърна към злорадстващите зрители. — Нашият велик капитан е в действителност само някакъв дребен полип, дето иска да хване едра риба, а пък не знае след това как да я започне!

При тези думи тя наля на Рурк от рубиненочервеното вино и пъхна в устата му някакво избрано късче месо.

Пелие в това време издаваше някакви странни звуци. Рурк се обърна и видя как Пелие напъхва с пръсти в устата си огромно парче свинско, опулен така, като че очите му щяха да изхвърчат. Той дъвчеше със зейнала уста, прокара най-после хапката си с цяла чаша вино, след това напъха три зрели банана един след друг, направо, без да ги дъвче.

Харпиен го гледаше с презрение.

— Копеле от Санто Доминго, това е той, така да знаете. Наполовина французин, наполовина индианец. В началото искаше да го даде нещо като благородник, но маниерите му на масата го издават, сам виждате. Като извади ножа обаче, с него шега не бива. В това е магьосник! Сума ти французи е заклал с него в Санто Доминго. Искали да го обесят заради дузина убийства, ама броят им е по-скоро три дузини. Мрази всеки, който е млад и достатъчно хубав, за да му сложи динена кора пред жените. — Харпиен се разкиска в брадата си. — Ох, ох, сър, тук виждате накуп сума ти шарен свят, ама тия тука са дори каймакът на обществото в нашата малка колония! Чакайте само да видите останалите!…

Рурк смяташе, че спокойно би могъл да си спести познанството с останалата част от обществото. Това, което сега го вълнуваше, бе неизвестността за Шана. Той отпиваше от виното си, тежко италианско червено вино, и се питаше от кой ли търговски кораб е било взето. Без да изпуска от очи мелеза, той се обърна към Харпиен:

— Кажете, ако избухне спор при вас, когато двама души искат една и съща вещ от плячката, как се оправяте?

— На дуел, разбира се! — засмя се Харпиен самодоволно. — А когато борбата е на живот или смърт, победителят взима всичко. Та затова Пелие е най-богатият между нас. Избил е почти всичките си противници.

Рурк кимна. Повече не му трябваше. Бавно като котка, която няма за къде да бърза, той се изтегна, стъпи с крак на облегалката на стола, опря се с ръце и огледа пиратите един по един, докато започнаха да се чувстват някак неловко под ледения му поглед. Щом напрежението нарасна достатъчно, той наруши мълчанието.

— Е, мои храбри приятели, още колко ще висите край каните с бира и ще пропилявате ценно време?

Даже Пелие престана да лапа и изгледа Рурк въпросително.

— Имам предвид — обясни Рурк, — че е време, а ще е и мъдро да подадете на уважаемия мистър Трейхърн някакъв знак, че държите дъщеря му в ръцете си и че тя е здрава и читава. А може би ще трябва най-после и да обявите размера на откупа. Например… — Той потърка ръце замислено. — Например петдесет хиляди фунта, все ще я оцени за толкова, или не? За всички вас това пък ще да е достатъчно, за да започнете чудесен нов живот. Разбира се, ще трябва да отделим нещичко за Майката, а и на мене една хилядарка, да кажем.

Алчността бе станала за тези мъже втора природа, и всеки, който не би поискал нищо за себе си, щеше само да събуди подозрение у тях. Въпреки това той добави:

— Аз искам малка част, защото само ви показах пътя, а единствено вашият кураж и смелост позволиха да хванем гълъбчето.

Той направи едно прекъсване, за да им даде време да размислят, а това при тях искаше доста време.

— Познавам Трейхърн добре — подхвана пак Рурк. — Ще ви подгони с всички ветрила, които може да събере. А като зейнат пред тебе гърлата на топовете, няма вече да може да се преговаря с него толкова лесно.

Пелие отново му обърна гръб, като се преструваше, че всичко това не го интересува. Другите обаче внимателно слушаха.

Сега Рурк подхвана най-важната част от речта си:

— Навярно някои от пленниците жадуват да се върнат под ярема на Трейхърн. Защо да не им дадем за из път и една вест за мистър Трейхърн? — Одобрителното мърморене стана по-силно и с невинно изражение Рурк запита: — Впрочем къде са тия хора? Нека да ги попитаме съгласни ли са.

Преди някой да се сети да възрази, огромният мулат пресече помещението и дръпна резето на една тежка дъбова врата.

— Излизайте, тъпи свини! — изрева той.

Олюлявайки се, мъжете, които бяха пленени заедно с Шана, се измъкнаха навън, примижавайки срещу внезапната светлина. Те страхливо се притискаха един до друг. Рурк се изправи пред тях, разгледа дали не са нещо ранени и след това се обърна към кръчмата — разкрачил крака, с ръцете на кръста.

— А къде, по дяволите, е жената? — извика той.

— Аха! — се проточи гласът на Пелие. — Видяхте ли? Работата е за женската! Цялата тази комедия е заради нея!

Разнесоха се сърдити възгласи. Но гласът на Рурк проехтя като камшичен удар:

— А за какво друго, глупако?!

Пелие сви юмруци при това оскърбление.

— Да не искате — заговори тежко Рурк — тези мъже тук да предадат на Трейхърн искането за откуп, а да му разкажат, че не са и зървали дъщеря му? Питам, къде е жената?

— Там, където ще се научи да се подчинява като робиня! — подвикна Пелие. — А пък това изобщо не е ваша работа!

— Аз мисля, че животът ми е нещо, което е моя работа! Виж, вашият може и да не е толкова ценен. — Гласът на Рурк стана хаплив. — Чуе ли Трейхърн, че държим момичето, че е жива и здрава, няма да има от какво да се боим. Ала само, ако е така. Усъмни ли се в нещо, ще изравни с морското дъно целия остров, с всичко дето пърха и хвърка! Толкова ли не можете да проумеете тази проста истина?

Мелезът постави крак на масата, облегна се назад и се изсмя презрително към Рурк.

— Глупак сте, ако си мислите, че ще ви оставя да се разпореждате така безцеремонно!

Очите на Рурк се присвиха. Изпитваше желание да хвърли открито предизвикателство на този човек. Ала дочу пляскане на вода и някакъв сподавен вик. Неволно очите на Пелие погледнаха към една решетка на пода, върху която бе поставено тежко буре с бира.

Рурк изруга и прелетя през помещението, тегли мощен ритник на бурето, то се обърна и се претърколи през цялата кръчма.

— Да не искате всички да увиснете на бесилката, само защото благородният господин Пелие ще си разиграва мръсните игрички?

Той извади пистолета от колана си, като с това парира за момента у всички присъстващи желанието да се намесят. Точно обратното, Харпиен се кокореше към французина и се хилеше в очакване на явно непредотвратимото кръвопролитие. С едно дръпване Рурк отмести решетката. Като ехо долетя топуркането на многобройни малки крачета и сърдито цвърчене. Вперил подозрително очи в пиратите, Рурк подвикна надолу:

— Милейди?

Отново шум от плискане на вода. Шана се бе спънала в някакъв куп боклуци. От нея се изтръгна заглушен вик, когато се търкулна в смрадливата лепкава купчина. В мрака Рурк можа да види лицето й, изкривено от страх, мъртво бяло. Тя най-после го позна, разтвори широко очи и като хълцаше името му, се опита да се изправи на крака. От гърдите на Рурк се изтръгна проклятие, гневни светкавици проблеснаха към пиратите и най-вече към Пелие. Някой щеше скъпо да плати за това унижение!

Той коленичи и подаде надолу ръка на Шана. Ръцете й се вкопчиха в него и само с железен прът би могло да се откопчат пръстите й. Рурк издърпа момичето, като че бе лека като пух от глухарче.

Шана отпусна несигурно нозе на пода. Трепереща с цялото си тяло, тя се вкопчи в своя спасител и с хълцане скри глава на широките му гърди. И изведнъж, като марионетка с прерязани конци, тя рухна до зеещата на пода дупка като безпомощна купчина. Сълзите на Шана пареха Рурк като нажежено до бяло желязо. Сега вече той нямаше да намери покой, докато не отмъсти.

— Виждате ли? — се засмя мелезът подигравателно. — Цялото й Трейхърновско високомерие се е изпарило!

Пистолетът в ръката на Рурк описа ловко кратка дъга. Окото, което не мигваше, се взря в корсаря за една безкрайно дълга секунда. Дори такъв негодяй като него усети, че под този поглед кръвта му се смръзна, безсрамната усмивка изчезна от опуленото му сипаничаво лице.

Рурк се овладя, изчака гневът да премине. Онова, което остана от този гняв, бе леденото желание да види Пелие размахал ръце и крака, набоден на сабята му. За Рурк той вече не беше човек, беше побесняло животно, нанесло оскърбление на съпругата на един Бошан.

Ала Пелие нямаше понятие за това, което става в душата на Рурк. Той шумно бутна назад стола си и като надут паун се заразхожда из кръчмата.

— Е, милейди! — заговори подигравателно той. — Отговаря ли настаняването донякъде на вашия вкус? Може леглото да не е било току-що застлано, както сте свикнали? — Шана се вкопчи по-силно за Рурк. — Все още ли смятате, че дребните приятели, дето живеят долу, са ви по-приятна компания от нашата? — Тонът му се промени. Сега вече той изкрещя: — Слизай отново долу в пъкъла, никаквице!

Той скочи напред, за да докопа Шана, но тя се скри зад широкия гръб на Рурк. Навярно на Пелие не можеше и да му мине мисълта, че който и да е мъж на този свят ще се осмели да му се изпречи на пътя. Той и не погледна Рурк, докато се опитваше да улови жертвата си. Така че не забеляза и крака, който го ритна в чатала. За втори път тази вечер той се простря на пода на кръчмата.

В помещението настана мъртва тишина. Всички затаиха дъх в очакване на онова, което неизбежно щеше да последва.

Пелие, прострян на пода, плюеше нечистотиите от разцепената си уста. Изгарящите от омраза очи на все още изуменото му лице се впиха в Рурк.

Рурк спокойно хвана един стол за облегалката, придърпа го по-близо и сложи на него единия си крак. След това се наведе, опрял лакът на коляното, и поклати укорително глава.

— Страшно бавно възприемате, скъпи приятелю! Аз имам повече право на тази жена от вас. Гледал съм я като се перчеше наоколо, докато аз копаех на баща й. Аз ви посочих пътя до острова. Ако не бях аз, вие, господин капитан, щяхте отдавна да сте нахранили рибите край пристанището на Трейхърн.

Пелие обърна поглед към Шана, която, търсейки закрила, отново се притисна към Рурк. Пелие стана от пода, изтупа прахта от дрехите си. Беше напълно спокоен, но в това спокойствие дебнеше смъртна заплаха.

— Вече два пъти ме докосваш, робе! — заяви той.

— За да ви понауча на някои полезни неща, добри човече — кимна снизходително Рурк. — Полека-лека може би ще ви науча и на уважението, което дължите на хора, по-високостоящи от вас!

— От първия миг ми се изпречваш на пътя! — Сега вече Пелие с мъка сдържаше гнева си. — Боклук! Проклет боклук от колониите! А един боклук от колониите не ми е симпатичен!

Рурк сви рамене.

— Това си е ваша работа. Момичето обаче ми принадлежи.

Пелие окончателно престана да се владее.

— Трейхърновата женска е моя! — изрева той. Разбираше, че ако иска някога отново да има думата на тоя остров, не може да си позволи да загуби нито милиметър повече от своя престиж.

Той скочи, но Рурк блъсна стола в пищялите му. В същия миг той сграбчи мелеза за ризата и го повдигна, пръстите на краката му едва достигаха пода. С другата си ръка Рурк го удари в лицето, а след това, при обратното замахване удари втори път с кокалчетата на гърба на дланта си. После го разтърси, както нямаше почва под краката, докато очите му сякаш щяха да изскочат от черната му глава.

— Да смятаме — промълви Рурк, след като най-после престана да го раздрусва, — че това ще е достатъчно за извикване на дуел. Имате право да изберете оръжията!

С тези думи той го блъсна грубо. Пиратът прелетя през цялата кръчма чак до дългата маса, която се обърна под тежестта му, и около него се разпиляха подноси, кани и печено месо.

Когато Пелие с почервеняло лице се надигна изпод тези остатъци, около устните му вече играеше хитра самоуверена усмивка. Съдбата на нахалника бе решена. На дуел досега Пелие не си бе намирал майстора.

— Имаш нож, нали, боклук такъв! Е, добре, покажи дали можеш да го въртиш!

Рурк само кимна. Постави стола до стената и накара Шана да седне. След това извади пистолетите от пояса си, освободи предпазителите и ги постави близичко до Шана върху една бъчва. Погледна я бързо. Шана почувства, че в този, може би последен миг, би трябвало да му каже поне една дума. Но сърцето й все още бе изпълнено с горчивина, устните й не се отвориха. Не смееше да го погледне в очите.

Кармелита се бе облегнала на вратата към задната стая, черните й очи закачливо блестяха, обичаше да гледа как си пускат кръв. Слабичката Дора се бе стаила с безизразно лице зад нея. Пиратите отместиха дългата маса назад и заеха места за представлението. Тлъсти суми пари разменяха собствениците си, сключваха се големи залози. Само Майката наблюдаваше сдържано предизвикателя.

Рурк зърна как Харпиен се хвана на бас с един холандец за шепа жълтици.

— Не се докачай, момче! — засмя се англичанинът. — Но трябва да се осигуря срещу загубата. Кесията, която ти дадох, ще се падне на победителя, както и цялото останало имущество…

Само Шана наблюдаваше сцената, изтръпнала от страх. Със свито сърце тя следеше всяко движение на Рурк. Мислите се блъскаха в изнурения й мозък. Беше ли този мъж, който сега влизаше заради нея в борба на живот и смърт, същият, с когото някога бе лежала в палеща страст, същият, когото в гнева си тя бе прогонила от пътя си? Този гняв сега й се струваше само като спомен от някакъв друг живот, недействителен и безсмислен; а сега тя се боеше за живота му.

Леката шпага, с която се биеше мелезът, не отговаряше на кривата сабя на Рурк. Затова Пелие взе в ръка абордажната сабя, която бе окачил до пистолетите си на гърба на един стол. Острието бе тежко и широко, съвсем малко по-късо от сабята на Рурк.

— Ето това е оръжие за мъж! — изсмя се Пелие. — Просто направено да убива. Е, добре! Значи до смърт, робе!

Пелие се оттласна от масата и веднага премина в нападение. Атакуваше хитро и настъпателно, но Рурк парираше с умела ръка и пружиниращи скокове всеки удар. Прекалено дълго бе предоставял другиму решенията относно живота и смъртта си, но сега за първи път отново всичко зависеше от собствената му сила и сръчност. Да става каквото ще — в този час той най-после бе отново господар на собствената си съдба.

Парираше ударите, нападаше, оръжието му все по-настойчиво търсеше да нанесе удар. С леки финтове той разкриваше силните и слабите страни на своя противник, твърде скоро му стана ясно, че има пред себе си всичко друго, но не и новак. Пелие се биеше целеустремено и с хъс, но с всеки звънтящ удар на оръжията Рурк все по-ясно усещаше, че на ръката на неговия противник липсва финес. Един хитър удар и на елека на Пелие зейна цепка, като че от ръката на магьосник. Пиратът объркан отстъпи назад.

Абордажната сабя наистина бе оръжие за убиване, но беше тежка и неумело изкована. Острието й се нащърби, образуваха се щръбки, тя все по-често и по-често се зацепваше в наточената стомана на кривата сабя. Победата явно нямаше да бъде толкова лесна, колкото си мислеше Пелие. Пред него не стоеше някакво селянче от глухите гори на колониите. Усилието, което му костваше непрекъснатото въртене на зле балансираната абордажна сабя, постепенно казваше своята дума и всеки път, когато това тромаво оръжие се зацепваше в сабята, бе необходимо все по-голямо усилие от страна на Пелие, за да го освободи.

За миг той оголи защитата си. Рурк се стрелна със сабята си отдолу и отстрани и от рамото на Пелие рукна кръв. Раната не бе дълбока, но Рурк отстъпи с балетна стъпка назад, за да даде време на Пелие. Но последният настъпи, размаха абордажната сабя сега вече с две ръце. Шана нервно потръпна, сякаш очакваше да види Рурк разцепен на две, ала той светкавично се извърна към ножницата си, вдигна я като щит и опора по дължината на острието — и сега благородната стомана издържа на този ужасяващ удар.

За миг двамата мъже останаха така, с кръстосани над главите оръжия, очи в очи, всеки мускул напрегнат до скъсване. Изведнъж Пелие отскочи като невестулка назад, Рурк също отскочи встрани и спаси на косъм корема си от този коварен удар. Рипостът на Рурк последва моментално. Пелие едва има време да парира удара. Умората личеше и у двамата. Ударите все по-често ставаха тромави, вече не бяха точни, нямаше вече елегантност. Унищожение, все едно как, такава бе сега формулата. Пелие нанасяше удари, Рурк парираше. Неочаквано абордажният нож се вряза и се заклещи в кривата сабя. Сега Рурк използува оръжието си като лост: дебелото меко острие на абордажната сабя се изкриви; и когато Пелие с всичка сила, с изкривено в страшна гримаса лице се опита да задържи така, оръжието му се счупи със звън на две. Изпаднал в паника, Пелие се олюля няколко крачки назад, с безумни очи той гледаше дръжката, която остана в ръката му. После хвърли безполезната вещ и разтвори ръце, като че ли да даде знак, че се приема за победен. Да го прободе сега без сабя, би означавало убийство. Рурк кимна удовлетворено и се готвеше да прибере сабята в ножницата.

Само писъкът на Шана го предупреди. Погледна бързо: ръката на Пелие измъкваше от конча на ботуша скрития там стилет. Острието блесна коварно в юмрука на Пелие. Той вече бе вдигнал ръка да хвърли. Рурк бе твърде далече за контраудар, но все пак успя за време, не по-дълго от един удар на сърцето, да метне ножницата с наполовина прибраната вече в нея сабя така, че тя излетя във въздуха и удари с цялата си ширина лицето на пирата. Пелие пак се олюля, стилетът падна от ръката му и се плъзна по пода. Французинът изруга, прочел в очите на Рурк смъртта си.

Но само след миг Пелие държеше вече в ръка тънка сабя, подадена му явно от някой от пиратите, заложил всичките си пари на смъртта на Рурк. Сега Пелие се защищаваше с цялото умение и целия си опит, които можеше да покаже. И Рурк вече не се усмихваше. Бе разбрал правилата на играта. До смърт! От този миг нататък атаките му бяха жестоко безогледни. Цепка зейна на ризата на Пелие. Веднага след това острието потъна дълбоко в бедрото на пирата, крачолът му почервеня от кръв. Следващият рипост го улучи под лакътя. Само за миг той отпусна оръжието си, но кривата сабя отново изсвистя във въздуха.

Пелие се затича назад, като понесе със себе си и сабята, която стърчеше забита в гърдите му. Тялото му се надигна още веднъж и замря на плочите.

Рурк се огледа мрачно наоколо. Неми, ужасени, стъписани, пиратите не помръдваха.

Никой не го извика на бой.

Рурк отиде до мъртвия, изтегли сабята от кървящото тяло, избърса острието о елека на Пелие, прибра оръжието в ножницата. Опрян на дръжката, той отново плъзна поглед по присъстващите. Майката седеше смълчан, със странно извит гръб.

— Имах добро оръжие — се обади най-сетне Рурк. — Не ми изневери.

Майката кимна.

— Сигурно. Но знаете ли какво ще стане по-нататък?

Рурк вдигна рамене, сякаш не го интересуваше, и окачи сабята на ешарпа си.

Харпиен се изправи, заобиколи масата и потупа Рурк по раменете.

— Превъзходна борба, момчето ми! А и от нея ще излязат сума хубави работи за вас. Делът от кораба сега е ваш, разбира се, а и всичко друго, което Роби притежаваше. Неговият дял от плячката, а? — Той погледна другарите си. — Какво ще кажете? Заслужи си го!

Грубиянски смехове потвърдиха думите му.

— Победа на справедливостта — се провикна Майката, опря тлъстите си лапи на масата и се надигна на масивните си крака. — Робът на Трейхърн трябва да има дъщерята на Трейхърн!

— Значи се разбрахме — обяви капитанът. — Момичето ви принадлежи, докато бъде заплатен откупът!

Заразнасяха нови кани с бира и Рурк, след като напрежението бе отстъпило, успя отново да се усмихне. Тост след тост се вдигаха за победата му, трупът на Пелие междувременно бе извлечен навън абсолютно безславно. Никой не даваше вид, че съжалява за смъртта на мелеза, а Шана, която седеше там, закрила лице с ръцете си, и хълцаше с облекчение, най-малко от всички. Сега вече тя не можеше да скрива повече своята благодарност. Когато Рурк се приближи до нея, за да си прибере пистолетите, тя се насили да му се усмихне, преди да избухне отново в сълзи.

Рурк отиде до тримата пленени роби и попита:

— Кой от вас има желание да остане?

Те се спогледаха като сковани; никой не намери кураж да проговори.

— Така! Значи избирате робството пред свободата, която ви се предлага! Така да бъде! Ако ви оставим да вървите, ще потвърдите ли пред господаря на острова, че дъщеря му е в цветущо здраве и ще остане тук като заложник до заплащането на откупа?

Тримата закимаха бързо с глави. Майката изсумтя презрително.

— Ще изпратим призори тия тримата да си вървят с шалупата — предложи Харпиен. — Но нека тия оклюмали негодяи най-напред да си напълнят коремите. А, за бога, дайте и на жената нещо да хапне. Ще й потрябва, като я пришпори тази нощ младият ни жребец да потича в галоп!

Шана надари англичанина със сърдит поглед, обаче взе препълнената чиния, която прислужницата й донесе.

Настроението ставаше все по-празнично, смешките на Харпиен предизвикаха истинско търкаляне по пода. Отнякъде англичанинът намери топ яркочервена коприна; с кинжала си той отряза дълга лента, завърза под веселия хохот на другарите си клуп на единия й край и го нахлузи на врата на Шана. Поведе я с лентата, сипейки двусмислени закачки към Рурк, на когото подаде другия край на копринената „верига“. С маниерите на вълшебник той тържествено обяви Шана за робиня на Рурк и със сатанински рев я дръпна към себе си и я целуна с груба сила по нежните устни, като не пропусна да опипа с разтреперани от похот ръце задника й. В мокрите от сълзи очи на момичето пламна възмущение, но Рурк съзнаваше, че трябва да се преструва, че му е забавно. Той позволи на Харпиен да го накара да нарами момичето и да го отнесе нагоре по стълбите към стаята, която досега бе квартира на покойния Пелие, а сега вече според пиратското правило бе преминала в притежание на Рурк.

Холандецът държеше вратата отворена, Рурк свали Шана от рамото си и я остави да стъпи; с ръка на задника й, той я бутна навътре в стаята. Придружителите им понечиха да влязат с тях, но Рурк прегради пътя им, разкрачил широко крака. Настояванията им той срази с такива заплашителни погледи, че те отстъпиха с тъпо мърморене и се запрепъваха надолу по стълбата към бъчвите с бира. Рурк тръшна вратата, бутна тежкото резе и се опря на дървото, поемайки си дъх.

Шана бе застанала в тъмната част на стаята, където я бе избутал Рурк, изтръпнала от страх, че може да преживее някакъв нов кошмар, по-лош от мазето с плъховете. И наистина, гнилата смрад, която я лъхна тук, бе достатъчна, за да й напомни осезателно за първото й пленничество. Тя плахо потърси с ръце Рурк и се вкопчи в него като изгубено дете.

— Кочината на Пелие! — процеди Рурк. И той се закашля от ужасната воня. — Да видим дали ще намерим някаква свещ. Може пък на очите да се предложи нещо по-добро, отколкото на носа…

След дълго ровене в един изпълнен с най-загадъчни препятствия претъпкан хаос Рурк намери парче свещ. Той извади един от пистолетите си, изтърси барута и вместо него напъха кълчища. Натисна спусъка, блесна искра и кълчищата запушиха. Рурк внимателно ги раздуха, докато се получи пламък, с който можа да запали фитила на свещта.

Онова, което се разкри пред смаяните им погледи, представляваше някаква призрачна сцена, от която да те побият тръпки: навсякъде купища стари дрехи, празни бутилки, най-различни моряшки сандъци и бъчви, несъмнено останки от плячкосани търговски кораби. Огромното легло с балдахин и изкусни резби по четирите му колони сякаш плуваше в морето от боклуци. Под мръсните чаршафи бяха натрупани безброй дюшеци един върху друг, от рамката на балдахина висяха разкъсани и разплетени мрежи против комари. Долният край на леглото не се виждаше от натрупаните там дрехи, огромният гардероб зееше отворен, с увиснали накриво врати и щеше да се пръсне от най-различни дрехи — от кадифе, коприна и сатен. Нямаше свободен стол. Тежки завеси от червено кадифе, потънали в прах и на парцали, висяха пред прозорците. Чебърът за къпане, макар и с огромни размери, бе пълен догоре с парчета от бутилки и гарафи, които дълго време са били запращани в тази посока, без винаги да улучат целта. Сега в светлината на свещта Шана откри, че босите й крака са се разминали само на косъм от опасността да стъпи върху острите стъкла. По цялата стая бяха разположени множество огледала колкото човешки ръст, всички насочени към леглото. Като главен виновник за разнасящата се смрад те откриха накрая и едно нощно гърне.

Докато Шана се опитваше с мъка да не повърне и се извръщаше да не гледа, Рурк не се церемони много с наследството, оставено от Пелие. Той дръпна настрани прашните завеси и отвори прозорците, така че в тази истински яма повя свеж морски бриз. Рурк започна да хвърля през прозореца: най-напред гърнето, след това втвърдилите се от мръсотия чаршафи и завивки. Скоро по-голямата част от имуществото на Пелие беше струпана като купчина боклук под прозореца. Бутилките от чебъра се разбиваха долу на каменната настилка; всичко, което правеше стаята необитаема, пое същия път през прозореца. С едно движение на ръката Рурк помете масата, останките от безброй обеди и вечери образуваха пъстър куп върху простряната на пода покривка, която обзетият от истински фанатизъм чистник върза на възел и запрати по нощния вятър. Въздухът в стаята все още бе същинско оскърбление за всеки чувствителен нос, но поне можеше да се диша. Рурк духна в тъмните дълбини на една кана за вода, поставена на умивалника — насрещният поздрав бе цял облак прах.

— За моряк — отбеляза Рурк — покойният капитан Пелие е изпитвал наистина странно отвращение към водата.

Шана потръпна от погнуса, като погледна собствената си слепната и мръсна дреха. Тя копнееше да се изкъпе, да почувства мекото блаженство на едно чисто легло. Рурк я наблюдаваше със съчувствие и разбиране. Но изведнъж осъзна пълната с очакване тишина, която се бе възцарила долу в кръчмата. Той пристъпи към Шана.

— Изпискайте! — заповяда той.

Шана вдигна вежди в недоумение.

— Трябва да изпищите! Силно!

Шана само го гледаше.

Почти нежно той постави ръка на прозрачния плат, който покриваше гърдите й. След това с рязко дръпване разкъса дрехите й от горе до долу. Разголена напълно, тя застана пред погледа му, в който просветна топлина.

Сега най-после с пронизителен писък, който накара огледалата да затреперят, тя даде израз на целия си натрупан гняв, страх и отчаяние. Тя пое въздух и издаде едно не по-малко сърцераздирателно ехо на първия писък. Но този път Рурк й запуши устата с ръка и прекъсна представлението. В тежката тишина, която последва, най-после долу от кръчмата проехтя буря от груби смехове и подмятания, за това веселие пиратите бяха чакали близо цял час.

Рурк обви Шана в прегръдките си и докато голите й гърди се притискаха към кожения му елек, тя долови сподавения му смях.

— Сега тия типове ще има за какво да говорят поне един час — ухили се той.

Но писъците бяха възвърнали духа на Шана. Тя сърдито се откъсна от ръцете му.

— Свалете си лапите от мене! — изсъска тя, скочи от другата страна на леглото, за да постави някаква преграда помежду им. — Наистина ли няма сила на тоя свят, която да ме освободи най-после от вас? Няма ли да се види краят на вашата досадна настойчивост?

В очите на Рурк проблесна недоумение. Но бързо сарказмът му взе отново връх.

— Поне вие няма защо да се упреквате за това! Бог е свидетел, че направихте всичко, което е по силите на един човек, за да ме изхвърлите от своя живот. За ваше нещастие храбрият Питни си го каза направо. Ето как стана, че сега съм тук и трябва да продължавам да играя вашите игри. Заради вас убих човек, но благодарна ли сте ми за това? Не, по дяволите! Нямаше да се разтревожите, ако видехте със забит нож мен вместо него, точно нямаше да се налага да се опасявате, че пиратите могат да ви проснат по гръб…

— Вие сте сатана! — изхлипа тя. — Адско изчадие, пуснато на земята, за да ме измъчва!

— Ох, не, Шана! Аз съм само човек от плът и кръв, с наранено сърце, който два пъти изпита отровното жило на вашите лъжи и измами! Аз съм само вашият съпруг по волята Божия, от който се опитвате за втори път да се отървете. И то не по пътя на закона, а като искате да изцапате ръцете си с моята кръв!

Изнуреното сърце на Шана не можа да понесе тази атака, която я докара, цялата разтреперана, до прага на припадък. Рурк я хвана и разтърси, та чак зъбите й затракаха, но в погледа й отново проблесна следа от съзнание.

— От сега нататък сте моя робиня — каза през зъби той.

Шана отвори уста, но Рурк не я остави да проговори.

— От сега нататък сте моя робиня винаги когато около нас има някой. Ще се правите на покорна и мила, така че ония говеда, дето плюскат долу, да не се усъмнят. А не изпълнявате ли всяка моя дума, ще ви третирам като непокорна робиня. Разбрахте ли ме? Докато се намираме на пиратския остров, вие сте робиня, безпрекословно!

Той почака за отговор, за някакъв знак, че е разбрала, ала тя само го гледаше с безизразно лице. В мълчанието, изпълнило стаята, едно плахо почукване на вратата проехтя почти тревожно. Рурк постави Шана с нежна загриженост на един стол, на който тя остана да седи със скръстени ръце, без да помръдне, като безумна. Той прикри голотата й с един лек дюшек, преди да пристъпи към вратата.

С извадена сабя в ръка той дръпна резето и широко отвори вратата. Човекът, който се казваше Гетлие, застана в рамката на вратата, превит под товара на две напълнени почти до ръба ведра с вода. Той започна трескаво да се извинява.

— Сър! Аз бях личен прислужник на капитан Пелие, а сега ми казаха, че вие сте новият ми господар. Та ви нося, капитане, малко вода. Мисля, че ще пожелаете да се изкъпете.

Късогледите очи зад стъклата на телените рамки мигаха уплашено. Рурк му направи път. Подпрян на дръжката на сабята си, той наблюдаваше внимателно как изсипва ведрата в чебъра.

— Как попаднахте между пиратите? — запита най-после Рурк. — Говорите като образован човек.

Гетлие прекъсна работата си и се опита да позабави отговора си.

— Учител бях в Сан Доминго. Като дете Пелие ми беше ученик, макар че още тогава долавях, че ще свърши зле. Преди няколко години бях на един малък кораб на път за Англия. Пелие бе пиратът, който ни плени. Хареса му се да ме направи свой роб… Ще желаете ли още нещо, капитан Рурк?

Рурк посочи стаята.

— Може би ще намерите утре малко време да изчистите тука. Така, както е сега, не е подходящо дори за мъж, а дамата още по-малко би могла да живее в тази кочина.

— Разбира се, сър. Ще помета и ще почистя. И ако госпожата има някакви желания, за някоя дребна монета Дора сигурно ще е готова да помогне… — И той добави, за да обясни: — Дора, малкото момиче от кръчмата…

Гетлие излезе и Рурк можеше най-после да се погрижи за леглото. В една от раклите откри чисти чаршафи и ги просна върху натрупаните дюшеци, които подравни колкото беше възможно. В науките, които бе учил през детството си, не влизаше и изкуството да подрежда легло.

След като приготви леглото, той донесе едно ведро, което обърна, за да седне на него до Шана. Освободи заспалото момиче от останките от мръсните й дрехи, които също изхвърли през прозореца. С мокра кърпа той изми лицето на Шана, като внимаваше да не причини болка на изгорелите й от слънцето бузи. Когато бършеше ръцете й, прехапа устни от гняв: веригите, които й бяха сложили, когато я плениха, бяха оставили дълбоки рани в нежната плът. Е, добре. Поне на един от нейните мъчители той даде заслуженото.

С паница хладка вода в ръка той отми засъхналата кал от краката й и ги подсуши. Позволи си само за миг да погледне с нежност благородното й, уви, толкова изнурено и опозорено тяло. За сплъстените коси на Шана в момента не можеше да се направи много нещо. Той вдигна на ръце нежното момиче и го отнесе в леглото. Покри я с един чаршаф и остана дълго така да я наблюдава.

„Тъжно е, любима моя, че все още приемате за истина една лъжа. Повярвайте ми, никога не съм ви мамил…“

Стори му се, че Шана като че ли го чу, лицето й се отпусна в доверчива усмивка; тя се обърна настрани и се сгуши под чаршафа.

Рурк постави едно кресло до прозореца, постави пистолетите на съседната масичка и притегли табуретка за краката си. Най-сетне полегна и той, със сабя на коленете, готов да защищава покоя на любимата жена.