Катлийн Удиуиз
Шана (23)

Глава двадесет и трета

Беше вече късен октомври. „Хамстед“ стоеше на пристанището готов, сега имаха думата товарачите — корабът се стягаше за пътуването, което Трейхърн възнамеряваше да предприеме със своята твърде претенциозна свита до английската колония Вирджиния. И докато хората, които го съпровождаха, щяха да гостуват на семейство Бошан, планът на Трейхърн предвиждаше бригът и шхуната да въртят търговия по крайбрежните колонии.

Междувременно дъскорезницата бе изникнала като едра гъба. Всеки ден я приближаваше все повече и повече към завършването. Селският ковач изкова грубо един трион, който вече вършеше работа, разбира се, докато дойдат истинските инструменти от Ню Йорк. По настояване на Рурк в поръчката бяха включили най-различни триони, всеки с различно предназначение. Наистина беше голям ден, когато „Маргарита“ пристигна и най-после стоката бе разтоварена.

Скръбта по Мили отстъпи място на едно радостно събитие: Гетлие и Дора се явиха в господарската къща и плахо — какъвто си беше техният маниер — обявиха, че възнамеряват да се женят. Веднага вдигнала чаши за щастие и благоденствие, а Шана много настоя да направят една обиколка из острова — не след дълго каретата спря пред някаква малка постройка, която Шана представи на смаяния годеник като новото училище. Толкова дълго бе настоявала пред баща си за него! Гетлие полудя от радост, като застана пред многобройните сандъци с книги, таблици и разни учебни пособия, които Шана бе поръчвала, докато той, Гетлие, никога не бил желал нещо повече от това да стане учител на острова на Трейхърн. Двамата с Дора се впуснаха да разопаковат цялото това богатство. Шана тихичко се измъкна и остави годениците на тяхното щастие, самата тя страшно щастлива.

Всред цялата тази суетня изглеждаше, че благородният сър Гейлърд е решил да се настани завинаги в Лос Камелос. Като че не се бе разсърдил кой знае колко на получения от Шана отказ, поне не личеше да се стяга да напусне острова, макар че Орлан Трейхърн вече с големи усилия изпълняваше задълженията си на домакин. Маниерите на сър Гейлърд си оставаха безупречни, сега високомерието му изглеждаше посмекчено, макар и съвсем, съвсем мъничко. Животът в Лос Камелос вървеше по своя нормален ход, докато не наближи онзи чудесен ден, в който новият учител щеше да празнува своята сватба. И тъй като на Лос Камелос сватбите бяха рядкост, цялото население на острова реши, че този ден, независимо от плахостта и скромността на новобрачните, трябва да бъде повод за истинско тържество. А понеже на такива тържества никой не пести алкохол, господарят на острова пък определи — предвидливо и мъдро — следващия ден да не се работи. Цялото население на острова се стече да помогне — издигнаха срещу училището спретната дървена къща за младоженците, обзаведоха я с волни пожертвования — хората мъкнеха подаръци с каруци. Питни умело скова широко легло с балдахин. Шана и Хергъс се заеха с булката. Шана уши скъпа сатенена рокля с цвят на млада царевица, а шотландката изкъпа Дора с такова усърдие, което се полага само на принцеса. Хергъс нави косите й и измайстори страхотна фризура. Под нейните сръчни и любящи ръце невзрачното момиче разцъфна като ярък цвят.

А когато прозвуча тържественото „Да“, Рурк почувства едва ли не благоговение, защото в този час Дора бе наистина чудно красива.

С приближаването на вечерта веселието се разрази с пълна сила. Шана бе застанала с Питни и баща си на кръстопътя, където сега бе центърът на народния празник — около нея се вихреше всичко, което можеше да се види, да се чуе или да се помирише. Всред гъмжилото от развеселени хора и Шана чувстваше в сърцето си весела възбуда. Навсякъде ярко пъстрееха гирлянди и венци от екзотични цветя. Букети от ароматни треви освежаваха въздуха, факли и фенери придаваха на сцената някакво кобалтовосиньо сияние, гръмки смехове и дръзки песни замайваха главите.

Като се опитваше напразно да надвика шума, Рурк изникна до Шана и сложи в ръката й чаша шампанско. Още при първата глътка Шана почувства някакво гъделичкане не само в носа, но и в стомаха, заля я искряща топлина.

Нежният вечерен бриз носеше сладките ухания на вкусни гозби, примесваше острия аромат на току-що наточена бира и ром. Роби и надничари, слуги и свободни — всички взимаха участие в празничната шумотевица. Трейхърн се разхождаше с Питни край дългите маси, отрупани с лакомства, искаше да опита от всичко. Шана подаде ръка на Рурк, за да последват примера на младоженците и да танцуват. Сега музикантите засвириха още по-сърцато, един селянин подаде на Шана нова чаша шампанско и тя отпусна юздите на своята радост. Останала без дъх след танца, тя изпразни чашата на един дъх и пак се остави на ритъма да я носи, смехът й се сливаше в дует със смеха на Рурк, в главата й бе толкова леко! До самите й очи тъмнееше лицето на Рурк, с тези ослепително бели зъби, със златните искри в погледа… Сърцето й лудо биеше, паднаха всички вериги, с които сама се бе оковавала през месеците на своя двойствен живот. Мястото и времето изгубиха всякакво значение, чувстваше се свободна като птица. Какво я интересуваше сър Гейлърд Билингсхъм, който стоеше там някъде всред множеството и напразно се опитваше да насочи вниманието на Трейхърн към нейното непристойно държане? Какво я интересуваше мрачното изражение на изпълнената с подозрения Хергъс? Тук, всред всичките тези хора, тя бе сама с Рурк, виждаше само него, усещаше само него, тя просто искреше от щастие, никога не се бе чувствала толкова лека, толкова радостна и в такова единение със света наоколо.

Гейлърд — едно мрачно лице до Трейхърн — настояваше за отговор от господаря на острова:

— И все пак какво смятате да предприемете? В Англия би избухнал истински скандал, ако един роб се осмели да се гаври така с една лейди. Наложително е да му се даде да разбере кой е! И не мисля да подценявам вашия авторитет, ала на ваше място като управител аз щях да се погрижа, щото към дъщеря ви, а с това и към всички дами да се отнасят с дължимото уважение!

Трейхърн отпиваше от виното си и измерваше благородника с развеселен поглед.

— Навярно не сте пропуснал да забележите, сър Гейлърд, че дъщеря ми си има собствен начин да си осигури дължимото уважение. Напоследък свикнах да се съобразявам за много неща с преценките на дъщеря ми, та може би дори и повече, отколкото го прави самата тя. Ако непременно смятате, че трябва да се предприеме нещо, оставям ви свободата вие да се заемете с възпитанието й.

С рязко движение Гейлърд опъна жакета си от златист сатен и източи врат високо над яката си.

— В случай че мадам Бошан благоволи да стане моя съпруга, мой дълг е да й осигуря защита срещу всякакви такива долни типове. Това е мой възвишен дълг в качеството ми на рицар на кралството.

Щом англичанинът се отдалечи, Трейхърн погледна Питни и се засмя:

— Господин благородникът, изглежда, не успя да научи нищо тук при нас. Да се надяваме, че пакостите, които ще стори, няма да ни струват прекалено скъпо.

Усмивката на Рурк внезапно секна, когато някаква тежка ръка се стовари на рамото му и целия го извъртя. Лицето на сър Гейлърд бе свито в подигравателно презрение. Шана се ококори, слисана от такова нахалство.

— Повторно — започна през стиснати зъби рицарят — съм принуден да ви напомня за вашето обществено положение. Мястото ви е при прислугата, при другите роби! Настоявам занапред да не досаждате повече на мадам Бошан. Разбрахте ли ме?

Рурк спокойно погледна дългите пръсти, сграбчили жакета му. Но преди да успее да предприеме нещо, Шана перна тези пръсти, като че бяха някакво гадно животно. Тя погледна англичанина със святкащи от ярост очи, а той, явно не забравил плесницата, която бе получил от недотам нежната й ръка, отстъпи крачка назад.

— Пречите, сър! — процеди Шана с укор. — Имате ли някакво извинение?

Народът бе спрял да танцува и зяпаше. Надигнаха се гласове и дори сър Гейлърд долови гневните нотки. Тук той бе чужд, докато Рурк отдавна си бе извоювал достойно място всред хората от Лос Камелос. За тях сър Гейлърд бе чужденец, и то не от най-обичаните.

Гейлърд опита по-умерен тон:

— Мадам, аз само искам този човек да се отнася към вас с дължимото уважение! Напълно е възможно да му се чувствате задължена, защото той ви спаси от ръцете на пиратите. Ала мой дълг като джентълмен е да бдя за доброто име на една дама!

На Шана й стана ужасно смешно, че този дръвник сега пред всички заявява, че иска да пази честта й, а насаме се опитва да й бърка в корсажа. Тя се изсмя направо в лицето му:

— Уверявам ви, сър, че не съм благородна дама! — А като хвърли поглед към развеселеното лице на Рурк, Шана добави: — Дама може, но най-многото неблагородна!…

Тя взе чашата от мъжа си и я подаде заедно със своята на смаяния аристократ.

— Бъдете така добър, сър Гейлърд, и оставете някъде тези чаши!

Тя хвана Рурк за ръка, помаха на музикантите пак да засвирят за танц и подхвърли на сър Гейлърд:

— А сега ми се дощя да потанцувам с моя роб!

Рурк се захили в лицето на рицаря, което ставаше все по-червено.

— Може би друг някой път!… — И поведе Шана.

Дръжките на чашите се разтрошиха в ръцете на сър Гейлърд. Без да каже нито дума, той тръгна нанякъде.

Шана отново се гмурна във веселия кипеж. Сега цигулките още по-весело канеха на танц, танцьори и танцьорки се надпреварваха да измислят нови стъпки и завъртания, ободрявани от ритмичното пляскане с ръце, поздравявани с аплодисменти. Танцуваха, докато останат без дъх, тогава сядаха омаломощени да хапнат и да пийнат. Шана държеше в ръката си нова чаша шампанско, по-весела и по-неудържима отпреди. Когато успяха да се сместят на една от пейките до отрупаната с ястия маса, Шана се притисна плътно до Рурк, коляното му галеше крака й, рамото му — нейното рамо, а защото бе толкова тясно всред всичките тези пируващи хора, той трябваше да преметне ръка на облегалката зад гърба й. И тъй като светлината на лампионите не достигаше навсякъде, а и зад тях нямаше хора, някак от само себе си ръката му се плъзгаше все по-надолу по гърба й, към мястото, откъдето тръгва най-сладката тръпка…

Мадам Дюпре, тъмнокосата красавица, и нейният съпруг седяха чак в долния край на масата. Капитанът се бе върнал току-що от едно дълго плаване, бяха изцяло погълнати един от друг. Като гледаше сега как влюбеният капитан обсипва с целувки врата и раменете на своята съпруга, Шана започна да променя мнението си за този набеден женкар.

— Колко са сладки! — пошепна тя на Рурк. — Започвам да вярвам, че обича жена си!

— Ох, момиченце! Не и наполовина толкова, колкото аз ви обичам! — въздъхна Рурк. — Толкова ви желая, че имам чувството, че панталонът ми ще се спука по шевовете! А вие сте седнала да ми хвалите другите мъже! Трябва ли да мра от глад, когато пред очите ми са най-апетитната розова гръд и гладките като коприна бедра? Трябва ли да се преструвам, че тези сочни плодове ме оставят безразличен? Неудържимо копнея за ябълката на вашата любов, о, боже, с каква наслада бих я изхрупкал!

— Шшт!… — Шана тихичко се кикотеше и се притискаше все по-силно към него. — Вие сте пиян! Ако ви чуе някой…

Ала Рурк бе сигурен, че в тази празнична врява никой, освен Шана не може да чуе думите му. Той се усмихна широко.

— Наистина съм пиян, пиян от онзи нектар, който ме замайва по-силно от вино и подпалва треска в кръвта ми. В слабините ми бие огън… Тръгни с мен, красавице! Яхни пламенния дракон и аз ще разпилея без страх и укор по всички ветрове мечтите ти за някакъв рицар! Само една целувка, едно нежно докосване, една мила дума — и аз ще се излюпя като какавида, на мястото на твърдите люспи ще се покаже човешка кожа… Ах, мое скъпо сърце! Имайте малко милост към омагьосаното чудовище! Като бедна прокълната душа то се влачи след вас и проси за един-единствен поглед, само за един знак от любимото същество. Като знаме се веят златните ви къдри. Ще мога ли да се надявам, че благородната девица ще престане най-сетне да вижда в мен грозното чудовище, а да види единствения, онзи, който е готов през целия си живот да целува земята, където стъпвате… О, Шана, любов моя! Имайте милост към омагьосаното чудовище, притиснете ме към нежната си пазва и ме освободете от люспестата кожа!…

Някаква топлота, някаква необяснима нежност изпълни сърцето на Шана. На устните й беше да се отрече завинаги от всичките лелеяни мечти, мечтите на една порцеланова статуетка. Само онова, което изпитваше в този час, само то бе действителност: кракът на Рурк до бедрото й, ръката й върху гърдите му, звънкото съзвучие от всичко онова, което ги заобикаляше, което можеше да се чуе, да се види, да се помирише. Единствен той бе нейният любим за цял живот, тя искаше само него, до сетния си час. Не го отхвърляше повече. А и не беше вече вдовица — траурът бе свършил. Всичките й сетива трептяха от съзнанието за неговата близост.

Някой вдигна тост за младоженците и мисълта на Шана изплува обратно към празненството. Всички вдигнаха чаши, Шана последва примера им и пи за щастието на верните спътници Гетлие и Дора, които след толкова години на унижение сега плачеха от радост и щастие.

Рурк и Шана тръгнаха заедно с другите да изпроводят младоженците до новия им дом. С песни, танци и шеги потече по улиците веселата река на множеството. До рамото на Рурк Шана също пееше и танцуваше, опитваше се дори да отговаря на грубите задявки на моряците.

След бурната веселба бе истинско облекчение, когато множеството постепенно започна да се разотива. Рурк отведе Шана при Трейхърн, който се разпореди за каретата. Шана се качи първа, чинно загърна големия си шал върху гърдите, усмихваше се като котка, която току-що е изяла цяло ято канарчета. Рурк и Хергъс заеха места от двете й страни и предоставиха на сър Гейлърд да избира: или да седне до кочияша на капрата, или да върви сам пеша. Като видя затруднението на благородника, Питни се смести по-близо до господаря на острова — който отбеляза това с едно сърдито изсумтяване. Гейлърд въздъхна, но тъй като не му се искаше нито да търси друг кочияш, нито да върви пеша, се подчини на съдбата си и се пъхна в тясната пролука между стената на каретата и Питни. Останалите бегло забелязаха как лакътят на Питни се бе забил в ребрата на сър Гейлърд. Конете едва потеглиха, когато се разнесе първото болезнено изохкване, последваха още и още — по целия път до дома сър Гейлърд приличаше на човек, който страда от стомашно разстройство.

Най-после стигнаха. Следвана от камериерката, Шана се отправи към стаята си. Чак когато вратата се затвори след тях, Шана свали шала от гърдите си, внимателно постла копринената кърпа на леглото и измъкна бутилка шампанско. Хергъс гледаше господарката си слисано.

— За бога! Какво сте намислили пак? — Явно бе, че славната Хергъс бе започнала да се съмнява дали господарката й е с всичкия си. — Като че не пихте достатъчно, като се перчехте безсрамно с вашия роб пред целия свят! И всичко това пред очите на татко ви! Ако смятате, че господарят е глупак, който е сляп и не вижда какво правите, значи имате в главата си повече плява, отколкото съм си мислила досега!

— Ох, Хергъс, ако можехте да не мислите толкова много! — Шана хукна към салона да търси чаша. — Всичко това е, защото моят траур свърши, не е ли това повод за празнуване!

Хергъс изсумтя презрително.

— Преди всичко не сте били достатъчно дълго омъжена, та да сте истинска вдовица. Мистър Бошан трябваше да поживее поне да ви остави едно дете в корема. Щяхте да си помислите тогава дали можете да се развявате без срам с тоя мистър Рурк!

Шана остави чашата си. Стори й се, че наистина е препила. Скри бутилката зад една възглавница на креслото. Хергъс само я наблюдаваше, вече убедена, че господарката й не е с ума си.

— Ще ви сложа да си легнете — сгълча я камериерката. — Вече чувам, че мистър Рурк се качва по стълбите. Каквото имаше да се каже, казах го. Само липсва и той да чуе!

Вечерният ветрец играеше закачливо с пердетата. В тишината, обгърнала голямата къща, Шана чуваше стъпките на Рурк из съседната стая. Като по чужда воля Шана отметна завивката, стана от леглото и тръгна към верандата. Само миг и изчезна като видение.

Не можа да чуе, че външната врата към стаите й се отвори и някой влезе.

— Татко ви каза, че ще се качи за малко при вас…

Хергъс се озърна в празната стая изумена. Само изохка, като разбра.

— Господи! Пак е при онзи! А баща й сигурно вече се качва…

 

 

Рурк точно бе започнал да се съблича. Стоеше облегнат с голи гърди на едната колона на леглото. Очите му просветнаха със златисти пламъци, когато съзря Шана. Батистената нощница едва прикриваше красивото тяло. Зрялата й гръд напираше под тънката материя, сякаш щеше да я скъса. Очертаваха се нежните й бедра. Сетивата на Рурк се напрегнаха до крайност. Шана се плъзна с босите си крака по килима, устните й се отвориха в усмивка, в която нямаше и следа от свян.

— Моят пиратски капитан! — прошепна тя. — Най-черният от всички демони! Как умее да оплете в мрежата на думите си неопитните девойки! Сега кажете истината най-после! Наистина ли не друг, а само люспесто чудовище се хвърли между девствените ми бедра в онази бурна зимна нощ? Не, не мога и не искам да го повярвам! Това беше един тъмен и красив жених, той откъсна плода и без да му се наслади истински, още не дошъл, изчезна отново в тъмата! Но какво го доведе на този остров? Желанието да откъсне екзотичното цвете? Или жаждата за отмъщение го караше да проследи момичето, което пожела да избяга от брадясалия затворник, в когото твърде късно видя мечтания принц? Какъв тъмен демон стои сега пред мене? Какво да мисля за гарвановочерните къдрици, за силните ръце, които искат да ме галят? Кажете ми, галантни кавалере, какво тече в жилите ви: кръвта на демон или горещата кръв на човек, способен на истинска любов?…

Палещият му поглед обжари кожата й и проникна в плътта й.

— Ела, момичето ми! — прошепна той хрипливо. — Сега ще ти покажа…

Смях избълбука в гърлото на Шана, тя сложи ръце на плоския му твърд корем и ги плъзна нагоре към гърдите, галещи и възбуждащи едновременно, докато усети ударите на сърцето му.

— Мисля, че сте по-скоро човек, а не демон! — измърка тя, когато ръцете му обхванаха бедрата й. От гърдите й се откъсна стенание, като котка, която зове котарака. Бавно и все по-силно тя се притискаше към него — най-напред устните, след това зърната на полуголите й гърди. Нейната жар разпали и него, кръвта му кипна.

— Шана! Шана! — зовеше дрезгаво гласът му, ръцете му обгърнаха тялото й, почти я смаза с тежкото си тяло, лицето му се надвеси над нея и жадната му уста всмукна меките влажни устни.

Сподавен вик го накара да отвори очи. На вратата към верандата стоеше Хергъс с ръка на устата, с опулени очи, един господ знае дали от изумление, от страх или от ужас. Сякаш някой плисна ледена вода върху Рурк.

— Имаме компания — промълви той и отдалечи Шана от себе си на една ръка разстояние. Рурк стана и се обърна с гръб към камериерката, защото тесните му панталони не можеха да скрият желанието, което напираше в него. Той грабна набързо някакво копринено манто от гардероба, за да прикрие издайническото доказателство за своята страст.

— Хергъс? — най-после Шана можа да проговори. — Какво става? Шпионирате ли ме?

Тъй като с Шана, която се цупеше сърдито, явно не можеше да се говори, прислужницата се обърна към мъжа, който грижливо тъпчеше с мрачна усмивка лулата си и като че ли също не бе готов да даде ухо на обясненията й.

— Мистър Рурк! — извика Хергъс. — Няма време за губене! Господарят на къщата каза, че ще посети Шана… Намери ли я при вас… Мили боже, какво ще стане!

Тя млъкна, като гледаше слисана към голямото легло. Шана се бе гушнала и вече се унасяше в сладка дрямка.

— Олеле, боже! Ами сега! — Хергъс наистина бе ужасена.

Рурк извади лулата от устата си и прошепна:

— Бързо! Вървете и разгърнете завивките на леглото й!

Камериерката хукна, Рурк остави лулата, грабна на ръце Шана. Едва я бе сложил в собствената й постеля и бе хвърлил лека завивка върху нея, когато вратата към коридора се отвори. Рурк има време само да стигне до верандата и там остана — Трейхърн бе твърде близо, за да не чуе бягащите стъпки.

— Легна и веднага заспа — дочу Рурк гласа на Хергъс. — Като покосена! Сега прибирам малко дрехите…

— Добре, добре! — отвърна Трейхърн. Последва дълга пауза и бащата отново заговори загрижено: — Кажете, Хергъс, не сте ли забелязали напоследък каква голяма промяна има в Шана?

— Ох, знаете ли, господарю… май че не съм! — заекна камериерката. — Просто е пораснала, навярно. И все пак, да, може да се каже…

— Да, да, може да се каже — повтори Трейхърн замислен. — Бих искал майка й да беше жива! Моята Джорджиана беше много по-близка с детето, отколкото съм аз. Но и аз научих не малко през тия последни месеци. — Той въздъхна. — Може пък всичко да е за добро! Е, лека нощ!

Вратата се затвори, Рурк се облегна с облекчение на стената. Хергъс дойде навън и го потърси с очи в тъмното. След това застана пред него.

— Вие сте глупак, Джон Рурк! Искате да стана измамница! Господарят, добричкият, ми има пълно доверие, вярва, че дъщеря му е в сигурни ръце! Предупреждавам ви обаче, няма да си горя втори път устните с лъжи!

Лицето на Рурк не можеше да се види в тъмното, ала гласът му издаваше, че думите на тази чудесна жена са го наранили.

— Бог ми е свидетел, че никога няма да поискам такова нещо от вас. Има време да се живее и време да се мре. Но понякога изглежда, че времето да се живее, е прекалено кратко. Хергъс, имайте малко търпение! Мога да ви се закълна, че правя всичко само да бъде Шана щастлива. Защото трябва да знаете, Хергъс — гласът му се превърна в шепот, — обичам тази жена повече от всичко на света.

 

 

Приготовленията за пътуването ставаха все по-трескави, колкото повече приближаваше денят на отплаването. Дъскорезницата също бе почти готова — първият товар от дървен материал бе вече изпратен. Рурк направи една последна проверка. Прегледа дали всички лагери са смазани, дали всички колела, втулки и маховици са на местата си. Изпитаха голямото водно колело — беше балансирано добре и можеше да се завърти лесно с ръка. Монтираха и новия трион — дъскорезницата вече очакваше първите трупи, които щяха да бъдат докарани от Южното плато.

Рурк бе много доволен. Делото му го изпълваше с гордост. След като прегледаха всичко, той изпрати майсторите да си вървят и тръгна сам по канала към малкото езеро, прегледа пак шлюзовете и отходника. Всичко беше наред.

Поспря до езерото. Стоеше и гледаше огледалната водна повърхност. Колко тихо бе тук все още!

Той се опита да си представи какво ще стане, когато започне да кипи работа. Сега само във въздуха се чувстваше някакво голямо напрежение, почти осезателното очакване, което настъпва винаги пред големи събития. Вратите на шлюзовете очакваха ръцете, които да ги отворят, трупите върху колите очакваха мускулите, които да ги съборят във водата на езерото. Всичко чакаше знак от Рурк.

Някакво пращене и пукане проряза тишината, засилваше се все повече, ставаше все по-остро. Рурк погледна нагоре към колата — за свой ужас видя как ритлите се огънаха под тежестта на трупите. С последно изпращяване те се строшиха и освободиха пътя на търкалящите се дървесни стволове. С все по-голяма скорост те с тътен се приближаваха към Рурк, чак земята трепереше. Оставаше му само един път за бягство — само скок във водата можеше евентуално да го спаси.

Рурк скочи толкова високо и надалече, колкото имаше сили, разпери ръце във въздуха, тялото му се изви като лък и се гмурна във водното огледало. Водата се разпени около главата му. Рурк се опита да потъне колкото е възможно повече. И все пак едно от дърветата мина толкова близо до него, че видя въздушните мехурчета по кората му. Коремът на Рурк опря на дъно — бе стигнал до другия край на езерцето. Претърколи се. Водата кипеше, разпенена от дървените трупи, които се блъскаха един в друг. Един се удари о дъното и се изправи с цялата си дължина, преди да бухне във водата. Рурк чувстваше, че дробовете му горят, задушаваше се. Отблъсна се от дъното и заплува към едно по-спокойно местенце. Най-после можа отново да поеме хубаво въздух. От брега, където бе стоял преди, се разнесоха викове и проклятия. Надзирателят и каруцарят, а около тях и много народ от въжените влекове наоколо се взираха във водите да го търсят.

Покачен на едно от дърветата, той им махна с ръка. Позволи си още мъничко отдих и след това бавно заплува към тях.

— Нямах намерение да инспектирам езерото така задълбочено! — засмя се той, като се изкатери на брега.

— Тоя проклет каруцар не е завързал трупите! — беснееше надзирателят.

— Не е вярно, по дяволите! Всичко съм вързал както трябва! — отвърна каруцарят. — Да не съм идиот! Всичко съм проверил, веригите бяха здрави!

— Нищо не е станало! — каза Рурк и посегна към ръката, която му подаде надзирателят, за да излезе. Но надзирателят не можеше да се успокои.

— Ще ида да видя аз тая каруца!

Другите го последваха нагоре по хълма. Обикновено веригите се затягаха с клин, който се пъхваше в една от брънките и специална скоба. Винаги трябваше да се поставят от всички страни ритли. Сега и ритли, и клинове лежаха на земята — до чука, който всеки каруцар държи в каруцата. Нямаше съмнение, някой нарочно бе махнал най-напред ритлите и след това бе избил клиновете. В почвата се бе отбелязала следата от ботуш. Един бърз поглед наоколо увери Рурк, че работниците бяха обути или със сандали, или с обувки за работа. Явно бе, идвал е външен човек. Рурк проследи следите на кратко разстояние, докато те го отведоха до една долчинка, обрасла с храсти и дървета. Оттатък следите продължаваха, появи се дълбок отпечатък от мъжки ток, следи от конски копита. Някой бе поискал да го убие!…

Разнесе се конски тропот. Рурк вдигна очи и видя малката карета на Ралстон. Той спря до работниците, струпани около Рурк. Със самоуверено и подигравателно лице той се смъкна от високата седалка.

— Да! Пак мързелувате, както виждам! — извика той. — Навярно господин Трейхърн най-после ще се съгласи, че са необходими по-строги мерки, ако човек иска да получи от роби свястна работа.

Ботушите му бяха безупречно чисти.

— Имаше една малка злополука — обясни Рурк нервно, като изгледа остро Ралстон. — Злополука, която не беше случайна…

— Вероятно пак небрежност на скъпоценните роби. — Ралстон посочи с нагайката си към Рурк. — Това ли е причината да сте в това необичайно одеяние?

— Би могло да се каже — намеси се надзирателят. — Мистър Рурк стоеше на брега, когато трупите тръгнаха. Спаси се, само защото се хвърли във водата…

— Наистина сърцераздирателно! — присмя се Ралстон. — Винаги сте забъркан, щом има някаква щуротия! — Той погали нежно върха на камшика, обмисляше нещо. — Но все знаете как да обърнете всичко в своя полза. Явно имате нужда от повечко строгост!

Рурк гледаше Дългия със студен поглед. Той нямаше да допусне — закле се в това — да изпита на гърба си малкия камшик. Мили може да е скимтяла под безмилостните удари, но ако Ралстон наистина бе убиецът, сега имаше да се разправя не с едно безпомощно момиче, а с един опитен мъж.

Тропот на копита откъм пътя привлече вниманието на присъстващите. С тежки копита Атила изскочи от завоя. Шана уплашено дръпна поводите. Жребецът се подхлъзна и спря.

— Мистър Рурк! — изуменият поглед на Шана се плъзна по прогизналата му дреха. — Откога се къпете напълно облечен?

— Злополука, мадам — излезе напред един от работниците.

— Злополука? — извика Шана и понечи да слезе от жребеца. Ръцете на Рурк я хванаха през талията и помогнаха на красивата щерка на господаря на острова да слезе пред завистливите погледи на зяпачите. — Какво стана? Ранен ли сте?

Рурк не успя да отговори. Рамото на Ралстон го бутна грубо настрани.

— Стой на разстояние, глупако! — Нагайката заплашително приближи. — Предупреждавам те за последен път, че на роб не приляга да докосва една знатна дама!

Ралстон млъкна, за да изчака отговор на ругателството си, ала Рурк само го измери с твърд, пронизващ поглед.

— Мадам! — обърна се сега Дългият към Шана. — Не е разумно да се доверявате на този негодник! Крайно непредпазливо е да бъдете близка с него. Всичките тези мъже са изметът на обществото и положително не заслужават вашите грижи!

Шана се вкамени от гняв, само очите й изпускаха зелени светкавици.

— Мистър Ралстон! Вече три пъти се изпречвате на пътя ми и обсъждате моето поведение!

Лицето на Ралстон стана яркочервено от тази забележка, направена пред толкова много хора. Но Шана не го остави дори да поеме дъх. Тя пристъпи към него и опря върха на собствения си камшик до гърдите му.

— Да не сте посмели повече да ми се изпречвате! Някой ден ще трябва да отговаряте пред мене за много неща! В момента ви казвам само това — махайте се от очите ми!

Ралстон кипеше, но нямаше друг избор, освен да се подчини. Побеснял от гняв, той отиде до колата си, но преди да се качи, само пролая:

— Марш на работа! Стига сте мързелували! Видя ли още някой да клинчи, ще го нашибам на място!

В момента обаче само конят му опита камшика. Той подскочи, като да го яздеше самият дявол.

— Ранен ли сте? — попита тихо Шана.

Рурк се усмихна.

— Разбира се не, скъпа!

— И все пак, какво се случи?

Рурк сви рамене, след това накратко разказа за всичко — и за следите, които бе открил.

— Виждате, любима, че има някой, който не е съгласен с моето присъствие тук.

Шана постави разтрепераната си ръка на рамото му.

— Рурк, нали не мислите, че аз… — В очите й имаше сълзи.

— Не, ангеле мой! — поклати той глава. — Такова нещо не ми е и минавало през ум! Вярвам ви, като на собствената си майка. Не, не, разбира се, не се страхувайте!

За момент Шана не можеше да проговори — дали от страх за живота му, дали от вълнение заради признанието, което й бе направил.

— Но защо някой ще иска да ви погуби? — издума тя най-после.

Рурк се засмя.

— Неколцина пирати, например, биха имали достатъчно основание. Но се съмнявам, че ще имат куража да дойдат тука. Във всеки случай, ще трябва вече да бъда по-внимателен!

Един от работниците се изкатери нагоре по хълма, като стискаше в ръка една шепа мокра слама.

— Шапката ви, мистър Рурк! — каза той и му подаде със съжаление безполезната стиска слама. — Сега щяхте да изглеждате точно така, ако не бяхте показали достатъчно присъствие на духа!

Мъжът се плъзна надолу по хълма, без да изчака да му благодарят. Рурк погледна жалките остатъци от шапката си, които стискаше в ръка, и вдигна най-после искрящите си от смях очи към Шана.

— Виждате ли — каза той. — Можех отдавна да съм свободен човек, ако не се налагаше непрекъснато да си купувам нови шапки!