Катлийн Удиуиз
Шана (18)

Глава осемнадесета

Нито в съня си, нито в будуването си тази нощ Рурк не намери покой. Той неспокойно се мяташе, но не можеше да заспи. Дори дебелото одеяло, което го отделяше от Шана, не можа да му попречи да усеща нейното присъствие. Луната светеше през отворените крила на прозорците и на нейната светлина Рурк се опита да намери гарафата с ром. Най-сетне я намери, отпи — гледайки под око към нежното тяло на спящата — голяма глътка, като лекарство за болната си душа. След това нахлузи късите си панталони, напълни лулата си и тихичко, за да не разбуди заспалата си съпруга, дръпна резето и отвори вратата.

Кръчмата беше пуста. Единствен Майката бе още там. Ала евнухът не издаде нито звук; нищо не показваше дали дреме, или е буден. Рурк пристъпи до камината, вдигна една помръкнала главня, раздуха я, за да я разпали, и я доближи до лулата си. Започна да дърпа, докато тютюнът се разпали, и седна до масата, за да се наслади на познатия аромат.

— Гореща нощ, нали, мистър Рурк?

Рурк погледна евнуха изненадано и сега, в мъждивата светлина на фенера, различи зорките малки очи.

— Аха — кимна Рурк и продължи, сякаш трябваше да се извинява за нещо: — На тия жеги тука сигурно никога няма да свикна…

Тлъстите бузи на Майката просветнаха в усмивка:

— Ама и това котенце на Трейхърн сигурно здравата ви е позагряло. Зная я, още като малка беше истинско зверче. Ако й се остави човек, лесно може да го води за носа. Внимавайте да не стане така и с вас!

Рурк промърмори нещо на себе си, дръпна от лулата, издуха цял стълб дим във въздуха, като наблюдаваше как се стели надолу на кръгчета.

— Аз също не съм се родил пират — подхвана неочаквано Майката.

Рурк го погледна въпросително. Гласът на Майката сега звучеше някак различно, не беше нито дрезгав, нито вулгарен.

— Бях млад, на върха на кариерата си — продължи Майката. — Бях професор в Портсмут, можете ли да си представите! Каймакът на обществото, хора със синя кръв посещаваха лекциите ми. Ала един ден някакъв подлизурко преиначил думите ми и бях обвинен, че подбуждам към измяна. Не се церемониха много и ме хвърлиха в затвора. След това ме записаха да служа във военния флот като обикновен моряк…

Той млъкна, взрян в тъмнеещата жар в камината. Рурк не го подкани да продължи. Но след малко Майката изпъшка и сам подхвана отново:

— Да ви покажа ли белезите от камшиците по гърба ми, мистър Рурк? Трудно ми бе да изуча мореплаването и боцманът бе убеден, че непременно трябва да ми помогне… Накрая капитанът реши, че съм тъп, и ме продаде като роб на Трейхърн. Та именно на Трейхърновото разбиране за справедливост има да благодаря за това, че сега трябва да живея сред тази паплач. Пазете се да не ви сполети отмъщението му! В Лос Камелос не можете да се върнете никога, освен ако сте готов да платите с част от живота си, ако не и изобщо с целия. Внимавайте тази жена да не ви влезе под кожата, момчето ми, иначе току-виж поискате винаги и непрекъснато да я притежавате…

— Ами — отвърна грубо Рурк, като се опитваше да играе добре ролята си. — Под всяка пола едно и също! Докато баща й плати парите, ще ми е омръзнала!…

— Това значи, че сте разумен. Зная, че не сте долен разбойник. А няма и да останете дълго при нас.

Рурк понечи да възрази, но Майката вдигна ръка да замълчи.

— Другите бяха вече решили да ви премахнат от пътя си при подходящ случай. Затова и Харпиен така великодушно ви хвърли кесията си. Беше убеден, че скоро ще си я получи обратно. Но тогава вие светихте маслото на Пелие, нещо, за което всеки от нас отдавна мечтаеше. Станахте един от нашите, спечелихте си известна доза свобода и уважение. Ала никой не се съмнява, че ще си отидете. Младите енергични момчета, попаднали някак при нас, винаги твърде бързо ни обръщат гръб. Надяваме се само вашето напускане да не ни струва твърде много кръв. И все пак повечето желаят да се махнете, както винаги става. Вие напомняте безпощадно на всички ни за младостта и силата, които отдавна сме загубили… Така че вървете по пътя си, смели приятелю, но не се доверявайте никому, дори и на мене. И не ни предизвиквайте прекалено, не повече от това, което можем да понесем. Сигурно вече сте разбрали, че в тази дупка тук и ние самите не ценим кой знае колко собствения си живот, придаваме му твърде малка стойност. Аз самият гледам само да убия времето, което ми остава, търся малко свобода, докато смъртта ме отърве от това живуркане. Може би това да е причината, че само за да придобием някакво безсмислено богатство, ние се излагаме на какви ли не опасности и не се боим от смъртта…

Рурк не знаеше какво да каже на цялото това философстване. Духът, затворен като пленник в това огромно туловище, го караше да изпитва известен респект. Потънал в размисъл, Рурк бе забил очи в лулата си. Майката не проговори повече, може би потънал отново в дрямката си, краткият миг на истината бе отлетял. Рурк се надигна и се отправи нагоре по стълбата, съблече се и се качи на леглото, като остана седнал в отредената му половина; опрял гръб на бароковото табло, обгърнал с ръка високо сгънатите си колене, той наблюдаваше спящата си съпруга, като се утешаваше, че все пак не му се налага да се измъкне призори. Ветрилото на златните й коси се стелеше около лицето й, скрита в тази лавина, се белееше нежната й ръка, на лунната светлина златният пръстен блестеше.

— Ти си моя жена, Шана Бошан! — прошепна той. — И искам да те имам като съпруга. Ще дойде някога денят, в който ще обявиш брака ни гордо на целия свят. Господ да ми е на помощ, зная, че така ще стане…

 

 

Жегата, която настъпи още с изгрева на слънцето, вече предвещаваше какъв ще бъде денят. Шана все още спеше дълбоко, увита в чаршафа си. Рурк тихичко се облече и слезе долу, да потърси нещо за закуска. Под сърдития поглед на Майката снощи Шана не бе могла да хапне почти нищо. Рурк имаше намерение поне закуската да мине на спокойствие.

Само Дора се въртеше около огнището, а Майката — захъркал силно в креслото си — бе единственият посетител в кръчмата. Навярно евнухът кой знае откога вече бе отвикнал да използва леглото. Както му призна веднъж Харпиен, щом легнел, евнухът се чувствал притиснат от собственото си тегло и се страхувал, че някой ден изобщо няма да може да стане. Истински кошмар!

Рурк погледа известно време как Дора шета из кухнята. Едно мършаво, кокалесто същество с щръкнала кафява коса. Лицето й беше незабележително, ала добиваше някаква миловидност, когато се усмихнеше — но това ставаше толкова рядко! Гетлие бе споменал, че Дора може да бъде в услуга за една-две медни монети. Рурк се питаше дали тя няма да предпочете да си изкарва насъщния така, а не по начина на Кармелита.

Рурк попита за закуската и още при първата му дума Майката престана да дреме, прекъсна едно изхъркване по средата, закова очи върху двамата, надигна телесата си и се отдалечи.

Дора натрупа на дървена табла плодове, хляб и печено и се зае да запарва силен чай. Търпението, с което Рурк изчакваше, изуми момичето — нали предния ден той бе изревал така, че душата й отиде в петите… Тя го намираше страшно красив, а походката му беше като на принц. Ала нали вчера го видя как уби човек и как след това вечерта го чу да заплашва и другите със смърт. Не че на острова това беше нещо рядко… Както винаги, тя и сега се страхуваше малко от него и полагаше усилия да не го разгневи. Но точно сега всичко вървеше наопаки — изпусна врялото котле, едва не се попари с врящата вода.

Сърцето й се качи в гърлото, когато Рурк се надигна и тръгна към нея. Но кой би могъл да опише изумлението й, когато той само се осведоми дали е добре и дори вдигна от пода търкулнатото котле и й го подаде. След това, когато нарязваше печеното месо, Дора вече не можеше да откъсне поглед от странния чужденец. Другите пирати отдавна биха се нахвърлили върху нея, щяха да я ругаят за несръчността й; другите все търсеха за какво да я плеснат или да я ритнат с ботушите си по малкия задник.

О, боже, колко мъка и унижения трябваше да понася през тия девет години, откакто като дванадесетгодишно дете попадна в плен. А Кармелита бе една от най-злите й мъчители. Само Гетлие и неколцина хора от селото се отнасяха мило с нея, но какво помагаше това, когато повечето време трябваше да слугува на пиратската шайка, когато родителите й бяха отдавна убити и самата тя бе изнасилена още преди да е станала жена!… Тези безбожници се забавляваха с всичко, което е жестоко и перверзно. В живота на Дора имаше една-едничка цел и тази цел се наричаше „бягство от тази орда“. Но как ли можеше да го направи? Младата дама от Лос Камелос бе наистина за завиждане, защото си имаше богат баща и той щеше да я измъкне с пари от тази пъклена дупка. Ала за нея, някоя си Дора Лавингстон, нямаше кой да се погрижи на този свят. Нямаше нито една човешка душа отвъд този остров, която да знае за робския й живот…

Рурк погледна Дора и посочи с лулата си блузката й. Дресирана на тъпо послушание, тя вече очакваше, че ще й заповяда да се разголи и да му легне.

— Дали ще може да се намери на острова някъде блуза като вашата за госпожата?

Страхът на Дора се сгъсти в подозрителност, ала все пак кимна и се опита да обясни със заекване:

— Една старица ги шие, така си изкарва хляба.

Рурк извади няколко монети от кесията на пояса си.

— Вземете ми няколко, а също и от тези неща, дето се носят под блузата. И чифт сандали, ако можете! Не много големи. Горе-долу като вашите. Парите, които останат, са за вас.

Той й хвърли шепата медни монети, тя ги хвана и го погледна смутена. Никой не я беше учил как да отвърне на една любезност. Ако се случеше някога някой от пиратите да се отнесе към нея като към човек, то все излизаше някаква клопка, последвана от още по-ужасни работи…

— Но, сър! В сандъците на Пелие има толкова скъпи дрехи! Във вашата стая, не сте ли ги видели?

Рурк се засмя презрително.

— Бардашките костюми не са ми точно по вкуса. А и трябва да запазя момичето непокътнато заради баща й. Ако я оставя да се разхожда полугола, ще се стигне само до кръв и убийства.

Дора наведе засрамено глава.

— Пелие винаги качваше горе жени, та да ги облича с тия дрехи. Дори и старицата, дето продава плодове на пазара, и нея караше да му се разхожда, облечена в най-хубавите дрехи, дето ги има горе. И все се заливаше от смях… — Дора се изчерви до корена на косите си и наведе очи. — И с мене така правеше…

Тя стисна очи от срам. На Рурк му се прииска да й каже нещо за утешение. Но ролята му на пират не позволяваше такива любезности.

— Ще чакам тук да донесете нещата за госпожата. И побързайте! Тя ще се обезпокои, ако се забавя дълго.

 

 

Рурк се върна в стаята с вещите, които бе донесла Дора, и отново заключи грижливо вратата след себе си. Постави с приятно подрънкване закуската на масичката до леглото. Шана уплашено подскочи и притегли чаршафа до брадичката си.

— Не се плашете, сърце мое! Тук е само майсторът и господарят, който сервира закуската на своята хубава робиня.

— О, Рурк — промълви тя, като в гласа й все още трептеше страх. Тя разтърка очи, като да прогони някакъв лош сън. — Сънувах — проплака тя, — че сте се върнали в своя дом в колониите, за да станете най-после свободен. Сбъдват ли се сънищата, кажи, робе?

Рурк повдигна рамене.

— Понякога се сбъдват, Шана. Ала само когато човек го желае и се стреми към това. — Той подреди донесената храна, приседнал на ръба на леглото. След това плъзна ръка по къдриците й и каза някак лукаво: — Нали знаете, че никога няма да ви напусна, Шана? Никога!

Тя се опита да прочете в очите му истината, но пак не можа да разбере дали се шегува, или говори от все сърце.

— Донесъл съм ви подарък — каза той изведнъж и домъкна вързопа, който бе оставил на масичката до вратата. С вежлив поклон той остави вързопа на леглото. — Това ще ви отива повече от дрехите, оставени ни от храбрия джентълмен Пелие.

— Пелие не беше джентълмен! — заяви Шана и поднесе чашата с чай към устните си.

— Да, тука сте права, любов моя! — побърза да се съгласи Рурк. — Ще познаеш джентълмена не по натрупаните богатства. Не и по името му. Вземете, например, вашия баща. Поначало той не е лош човек. Благородник, както и да го обръщаш. И все пак: баща му е свършил на бесилката. И колко нещо е минало през главата на баща ви! Какво не е претеглил. Но значи ли това, че той не е почтен, богат и силен? Не го ли считате равен по кръв на който и да било лорд или херцог, Шана?

— Точно това и правя.

— Ами вие самата, любима? Вие сте внучка на разбойници по пътищата, но по достойнство сте равна на велика херцогиня. И дори да течеше синя кръв в жилите ви, пак нямаше по-малко да ви уважавам. А ако имахме деца, нямаше да им е излишно нито едното, нито другото…

Шана нададе вик от досада, но Рурк продължаваше:

— Представете си такъв случай, скъпа моя! Ако бях богат и произхождах от семейство, което може да нарече свои най-прочутите благородни имена, дали щяхте най-после да ме обичате? Щяхте ли да носите под сърцето си, преливаща от щастие, плода на моята обич? Щяхте ли да дарявате с радост живот на нашите деца, като прекрасен символ на любовта ни?

Шана само сви рамене. Не желаеше да отговаря. Ала изведнъж избухна:

— Глупашко е да говорим за това, след като и двамата знаем, че не е вярно! Вие не можете да бъдете повече от онова, което сте!

— А какво съм аз, мадам?

— И питате още? Та вие сам трябва да го знаете най-добре!

— В такъв случай, мадам, вашият отговор гласи, че бихте ме признали за съпруг, само ако имам богатство и име?

Шана се извърна гневно:

— Защо винаги обличате всичко с такива груби думи! Е, добре, така е, щом искате. Бих могла да си представя брака с вас, ако всичко, което разправяхте, бе вярно!

— В такъв случай, скъпа Шана, вие сте просто един надут сноб! — И много любезно Рурк добави: — Облечете се, мадам!

Тя бавно стана от леглото, взе бельото, което й бе донесъл, и го облече. Към него избра черната пола на цветя от предишната вечер, но този път не я запретна в колана си. Най-после имаше обувки на краката! Никога не се бе радвала на някое майсторско произведение от ръцете на скъп лондонски моделиер толкова, колкото на тези прости сандали — само подметки и една каишка. Широк колан върху циганската блуза и дългата плитка, в която сплете косите си, завършваха разхубавяването й. Ала имаше и още нещо: в дрехите, които й бяха по мярка, тя отново се чувстваше като самата себе си.

Пиратите също усетиха промяната. Тези грубияни край дългата маса занемяха объркани и даже Харпиен, иначе винаги готов да пусне някоя пиперлия шега, сега мълчеше смутено.

Тази сутрин нямаше мръсни подмятания. Рурк се опита да отведе Шана колкото е възможно по-бързо и да я отстрани от лъстивите погледи на корсарите. Той грубо я дръпна за китката и я повлече след себе си.

— Напред, моме — подвикна рязко той. — Да не мислиш, че нямам какво друго да правя, освен цял ден да те чакам!?

— Това момче си го бива — заяви Харпиен. — Как държи момичето на задни лапи не само в кревата, но и извън него!

Когато се отдалечиха от къщата, Шана започна да се подиграва:

— Дали на тези хора им минава някога през главата друга мисъл, освен… — тя търсеше дума, но на езика й не дойде друга — … освен за любов?

Рурк поклати глава:

— Не е любов това, което тия мъже вършат в кревата, Шана. Те не познават нежността. Просто утоляват един вид жажда с тази или онази, с които разполагат за през нощта. И се смятат за герои, защото са прехвърлили под себе си и зад себе си толкова много жени. Та при един бик не е по-различно. Любовта обаче е нещо, което се споделя и от двамата, защото ги свързва дълбоко чувство. Истинските влюбени пренебрегват всичко друго на този свят и искат само да бъдат с единственото същество, което споделя с тях копнежи, надежди, желания и мечти; с това същество те искат да преминат ръка в ръка през живота, в добро и зло. Истинските влюбени се държат здраво един за друг, докато смъртта ги раздели…

— Колко странно, че точно вие го казвате — прекъсна го Шана хладно и погледна към морето, защото вече се приближаваха към пристанището. Вятърът развяваше къдрите й като скъпоценна рамка около лицето й.

— Не аз, Шана, а вие сте тази, която не може да се реши да бъде само с един-единствен човек.

Шана го погледна ядно.

— Само защото не съм намерила истинския.

Рурк замря, сякаш някой го удари. След това разпери ръце, като че да прегърне морето и целия хоризонт, и се засмя подигравателно:

— А какво представлявахте вие, когато ви открих? Богинята Шана от Олимп, седнала на саморъчно измайсторен пиедестал, към който всички мъже можеха да се приближават само с превит гръб. Високомерната Шана, красивата, недокоснатата, която просто временно благоволява да броди по Земята и се топи по онзи благороден рицар на бял кон, онзи съвършен мъж, който да я избави от земната нищета и да я отведе в райска градина, където, изгарящ от благоговение, ще отгатва в морскозелените й очи всичките й желания!… Е — изви се Рурк презрително към нея, — внимавайте, любов моя! Никога ли не ви е хрумвало, че един съвършен мъж ще поиска да си избере за съпруга също съвършена жена, и нищо по-малко от това!?

Шана се стегна цялата, сякаш думите му я шибнаха. Стоеше със скован гръб, изправена.

— Казахте веднъж, че истината все ще излезе наяве. Ала заявили ли сте поне един-единствен път, че ме обичате?

Рурк разпери ръце и заговори сякаш на ветровете и на далечното море.

— Мадам, в този миг вие ще бъдете последният човек, на когото бих казал, че ви обичам.

Когато се обърна към нея, тя се бе отдалечила с бавна крачка, с високо вдигната глава, вятърът увиваше полата около стройните й дълги крака. Рурк изпита желание да я настигне, да я грабне в прегръдките си, да се хвърли в нозете й, да изповяда цялото това раздиращо желание, което подяждаше самите корени на живота му. Но я остави да върви, отдаден на надеждата, че неговата сдържаност може да я тласне към нови размисли за самата нея.

Шана вървеше по плажа, по онази тънка линия, където морето навлажнява пясъка, далеч от селото и от къщата на пиратите. Тя само веднъж обърна глава към Рурк, но не престана да върви. Веднъж само се наведе и придърпа задния подгъв на полата си напред, пъхна го в колана, както правят рибарските жени. Събу сандалите си. Газеше в бистрата вода, като отскачаше от гребените на вълните, изравяше с крак миди и камъчета. А Рурк само я следеше с очи и не знаеше как да смири болката в сърцето си.

По едно време той чу зад себе си вик. Обърна се. Харпиен и няколко моряка гребяха към пиратския кораб. Капитанът му махна с ръка, Рурк отговори на поздрава му и запита какво ще правят на кораба.

Харпиен и още един мъж се покатериха на борда на шхуната, лодката опря към кърмата. Матросите хванаха въжето, което Харпиен им хвърли, и го завързаха. След това здраво натиснаха греблата, докато големият строен кораб най-после помръдна. Харпиен пролая някаква команда към предния кораб, а другият мъж с него освободи котвата. Моряците отново загребаха с всички сили и шхуната бавно потегли навътре към залива, докато въжето на котвата се размотаваше. Шхуната бавно се приближаваше към новото си място. Сега моряците в лодката загребаха като бесни, за да се отстранят от курса на кораба, който се завъртя и легна меко по вълните. Харпиен хвърли въже с клуп на единия край и Рурк го върза на брега. Той се затича да хване и въжето, което хвърлиха от предната част. Харпиен извика на Рурк да се качи на палубата, а той се огледа за Шана.

Тя бе спряла, засенчила с ръка очите си, за да наблюдава маневрирането на кораба. Но щом Рурк погледна към нея, тя се обърна и продължи пътя си през бистрата вода. Успокоен, че не е извън погледа му, Рурк отиде на кораба. Сега Шана имаше нужда да остане сама, за да бъде наясно със себе си.

Рурк се метна през релинга и застана до Харпиен, който не изпускаше от очи самотната фигура на плажа.

— По дяволите, човече! Завиждам ви за пухеното дюшече! — каза Харпиен вместо поздрав. — Дори отдалече това момиче ме хвърля в огън.

Отвътре Рурк бушуваше, ала отговори с лек тон и съвсем искрено:

— Ох, капитане, вече ми е трудно да се отделя от нея. Но да не говорим повече за това. Какво правите с нашия кораб?

— Ами да, половината от тоя кораб е ваша, след като Роби вече го няма… — Той замислено почеса стърнището на брадата си. — Та ние се разбрахме. Защото е най-големият кораб. — Харпиен посочи към по-малките кораби, които се люлееха, закотвени в залива. — Мислех си, значи, да качим някои неща на борда. Провизии и прочее. Именно в случай че великият господар Трейхърн рече да довтаса с проклетия си флот. За тази вечер очакваме шалупата да се върне с отговора му, дали ще плаща откупа или не. Но не бихме искали, ако той си даде труда сам да дойде, да ни свари неподготвени.

Рурк кимна към останките на разбития кораб на пясъка.

— Ако тогава испанската флота не беше…

— Ами! — прекъсна го Харпиен. — Това бяха само някакви водни бълхи! Много месинг, знамена и дандании, а под тях нищо! Не могат и да се сравняват с Трейхърн. Ако някой може да ни хване за гушата, това е именно той.

Рурк слушаше мълчаливо.

Англичанинът се наведе през релинга. Рурк проследи погледа му. Две тежки коли, теглени едва от мулетата, излизаха от края на селото. Като се приближиха, Рурк видя бурета с вода и двойно по-голям брой бурета с ром и бира. На втората кола бяха натоварени сандъци с осолено месо и други храни, но имаше и ракли, преливащи от сребро, злато и друга плячка. Хоукс, седнал на капрата, бе поставил до себе си малкото черно сандъче със златни монети.

Това малко сандъче бе качено най-напред на кораба и прибрано бързо-бързо в капитанската каюта. Останалият багаж бе разпределен по оръдейната палуба, където го закрепиха така, че да не пречи на обслужването на малките топове. Не без радост Рурк и сега видя, че отмъкнатият от господарската къща сандък с непотребните мускети на Трейхърн все още е на борда. Стоеше си на мястото, където корсарите бяха отворили това „несметно съкровище“.

След като всичко бе подредено, Харпиен отново се обърна към Рурк.

— Сега мога ли да ви помоля да освободите въжетата? Ще изтеглим кораба отново на старото му място с помощта на котвеното въже.

„Има нещо в погледа му“ — помисли Рурк, но не отвърна нищо.

— Ще оставя неколцина на борда — обясни Харпиен. — Да наглеждат. Ако не сте видели, ще ви кажа, че сандъчето със съкровището е здраво заключено, а сам човек не може да го повдигне. — Той се закиска доволно. — Ключовете Майката държи в панталоните си. Просто начин да си пази и своя пай. Все пак, като изключим нас двамата, капитан Рурк, Майката е единствената честна мутра из този край…

Харпиен се облегна назад избухна във весел хохот, като че ли бе разказал някаква нова шега. Накрая избърса носа си с ръка.

— Не се обиждайте! Както виждам, дамата вече ви очаква, изпълнена с копнеж.

Рурк почувства, че го отпращат и нямаше друг избор в момента, освен да се спусне надолу по грубата настилка на кейовата стена. Отвърза въжетата и изпрати с очи кораба, който екипажът изтегли отново в по-дълбоки води с помощта на рудана на котвата.

Рурк вървеше край кея. Шана вече се бе върнала и го чакаше. Изглеждаше все така горда и непреклонна, както и преди това, но сега избягваше погледите му. Пусна подгъва на полата си и мълчаливо го следваше.

Рурк свърна в кръчмата да пие една бира, а Шана изтича нагоре по стълбите към стаята си. Тя седна на дъската на прозореца и го отвори. На небето бяха надвиснали тъмни облаци, бе душно, наближаваше буря. Шана изпъшка, разпусна косата си, зарови пръсти в дългите кичури. На двора някакво момченце играеше с едно малко прасе. На последните слънчеви лъчи черните му къдри блестяха подобно на косата на Рурк на светлината на свещите…

Гетлие бе приготвил банята и потънала дълбоко в най-противоречиви мисли, Шана се отпусна в хладката вода.

„Много особен човек сте, мили ми господин Бошан — помисли тя, като едва не го изрече на глас. — Обсипвате ме с доказателства за внимание, каквото се полага на любима, а след това ме ругаете като дете и сам си навреждате, като ми обяснявате, че съм последният човек, който би подхождал за ваш спътник в живота.“

Потънала в мисли, тя се отпусна до брадичката си във водата. Думите му я бяха засегнали дълбоко, бяха наранили нейната гордост, ала тя виждаше и зрънцето истина, която се криеше в тях. Всички други, които ламтяха за брак с нея, все гледаха с едно око и към богатството на баща й.

„Дори и да е така, капитан Рурк — заговори подигравателно тя към отраженията си в огледалото, които показваха от всички страни красотата на тялото и на усмихнатото й лице, — дори и да съм виновна, че сте натясно и че ви чака въжето, не забравяйте, сър, че в същото време само аз съм ключът към прошката на баща ми! Така че по това поне сме квит…“

Беше се стъмнило вече, когато най-после Рурк се върна. Шана отново опъна своята платнена завеса между две огледала и се зае с тоалета си. Чуваше го известно време да рови из сандъците, но като съвсем затихна, започна да я мъчи любопитството. Тя надникна покрай завесата и го видя да седи до масата. Пред него бе разгънат голям пергамент, той нанасяше с перото някакви бележки и знаци по него. В ъгъла, където се бе приютила, Шана замислено хапеше пръстчетата си. След това, поддавайки се на внезапно решение, тя извади от шкафа една рокля от червена коприна. Кройката беше страхотна. Сигурно роклята идваше от Испания, защото корсажът бе твърде дълъг, беше като излята по бедрата й и бухваше надолу като камбана. Широкият подгъв бе леко повдигнат на едно място, където можеха да се видят няколко ката различни по цвят подплати. Лудо учудване — а навярно и възбуда — щеше да предизвика у всеки дълбоко изрязаното деколте. Дори и изрезът на гърба, който я правеше да изглежда по-скоро разголена, отколкото облечена, бе неотразимо възбуждащ. Шана прекара ръка по меката гладка коприна от бюста до бедрото.

„Това ще покаже на някои господа, които не могат да различат една дама от уличница, в какво се състои разликата“ — си мислеше тя. Тя явно не съзнаваше, че тази рокля всъщност й придава твърде малко от вида на истинската дама. Все пак тя бе далеч и от вида на уличница.

Завесата излетя настрани. Въртейки вълнуващо бедра, Шана се появи; косата й, която се спускаше диво по раменете й, не издаваше колко усилия й бе коствало да направи така, че да изглежда толкова небрежно разпиляна. Само с ъгълчето на очите тя наблюдаваше Рурк, докато се приближаваше към него с танцова стъпка. Той бе очаквал точно това: нов пристъп срещу устойчивостта на страстите му. Ала за най-голямо разочарование на Шана той като че ли изобщо не я забеляза. Седеше си, погълнат от пергамента, и дори не трепна.

Плахо почукване долетя от вратата. Гетлие помоли да му отворят. Рурк кимна и Шана освободи резето. Гетлие внесе огромен поднос — плодове, хляб, печена птица и сварен зеленчук. Имаше дори бутилка истинско бургундско. Още от пикантните аромати, които нахлуха в стаята заедно с подноса на Гетлие, Шана почувства, че умира от глад. Тя не можа да сдържи възторга си.

— О, Гетлие! — извика тя и запляска с ръце. — Колко сте чудесен!

— Дора го приготви — промълви смутено той и бързо подреди донесената храна.

Рурк прибра пергамента. За момент Гетлие остана до него, изпълнен с любопитство. Но лицето му бързо придоби невинното си изражение, той пристъпваше от крак на крак, вперил поглед в пергамента. Рурк забеляза, че Гетлие като че иска да му каже нещо — той в очакване се облегна назад. Но като че искрицата кураж бе напуснала Гетлие. Кимайки бързо с глава, той се измъкна навън. Шана отново бутна резето и седна срещу Рурк. Той отвори виното, тя с наслада си избираше най-хубавите късчета. Никой не проговаряше.

— Какво правите с това? — попита най-после тя, когато Рурк отново разгърна пергамента. Шана видя, че е някаква географска карта.

— Опитвам се да открия някаква следа от канала, който би трябвало да води през блатата… — Той продължаваше да дъвче, без да повдигне глава от картата.

Вечерята премина в мълчание. След известно време Рурк дори бутна настрани полупълната си чиния. Тогава Шана се изправи, взе си парче пъпеш и седна до прозореца. Глухите гръмотевици в далечината прогърмяваха като ехо на собственото й настроение. Един порив на вятъра се втурна в стаята, заплете се в завесите и зашумя в пергамента на Рурк. Шана бързо разтвори широко крилата на прозореца и се взря във вечерния прилив, който удряше с вълните си брега. Рязка светкавица придаде на умиращия здрач някаква мъртвешка бледност. Шана потръпна. Над острова надвиснаха тежки буреносни облаци, първите капки дъжд изчезнаха без следа в жадния пясък. За няколко мига всичко, което все още можеше да се види от света наоколо, изчезна зад плътната завеса на разразилия се барабанен дъжд.

Рурк все още седеше над своите карти. Шана го наблюдаваше. Някаква странна болка обхвана гърлото й. Първоначално тя като че ли не можеше да разбере откъде идва тази болка. Но когато я осъзна, болката й стана още по-силна: искаше й се да заплаче, ох, откога всъщност й се плачеше, и само гордостта не й позволяваше да си признае как цялата вечер е копняла да падне в прегръдките на един любящ мъж. Никога в живота си не се бе чувствала толкова сама, колкото тази вечер с Рурк, в една и съща стая, с Рурк, който бе дамгосал с позора си нейната съдба, а сега дори не я забелязваше. Като изгубена тя заброди из стаята, хвърли се на леглото и не можеше да откъсне очи от този бронзов гол гръб, който седеше приведен над масата, като че бе от камък. Отчаяно желание се надигна в нея, искаше й се да прокара по този гръб върховете на пръстите си, да почувства как потрепват под ръката й тези мускули…

Поредицата от цифри, които Рурк нанасяше на един лист до пергамента, ставаше все по-дълга, но постепенно тези числа сякаш изгубиха своя смисъл, от дългото взиране в тях очите му се премрежиха. Рурк сгъна листа.

Като видя това, Шана изпадна в паника. „Какво да направя? Той идва в леглото! Как да го посрещна? Може би… може би… дали да се предам? Ако той дори мъничко настои…“ Но нейният стар гняв остро възразяваше: „Глупости! По дяволите! Под самия ми нос се хвърля в сеното с някакви уличници, и то след като бе молил за честност и любов! Ще го науча аз него на любов и честност! Ще трябва да скимти, паднал на колене пред мене!…“.

Рурк стана и се протегна, вдигна ръце високо над главата си, за да освободи изтръпналия си от дългото седене гръб. Шана скочи от леглото и високомерно се оттегли мълчаливо в импровизирания си будоар. Рурк отново съгледа плавните движения на бедрата й, докато изчезнаха зад опънатия чаршаф. Проклинайки тихичко, той изпразни чашата с вино, останала на масата. Хвърли панталона си на гърба на един стол и се качи унило между чаршафите си. Ето че му предстоеше още една нощ, в която Шана ще бъде така възбуждащо близко до него, ала студена и недосегаема.

Шана се върна, увила около стройното си тяло някаква ленена кърпа. Тя избягваше погледа на Рурк, докато търсеше отново вълненото одеяло, което, навито на руло, трябваше да послужи като бариера между нейната и неговата половина на леглото.

Това беше вече прекалено! С гневен вик той изтръгна бодливото одеяло от ръцете й, скочи към прозореца и го запрати навън към двора и към бурята. Пламъкът на възмущението се бе вдигнал високо. Голотата му придаваше на цялата сцена нещо още по-грандиозно. Шана стоеше скована от ужас — ала и от възхищение.

— Мадам! Сега искам да разбера веднъж завинаги! Вие се отричате от нашите обети. Отричате правата ми. Гаврите се с моята гордост. Изпращате някакъв лакей, за да ме прогони! Извършвате предателство с всяка ваша дума и всяка ваша стъпка!

Шана устоя на святкащите му очи и захвърли към него като камък своето възражение:

— Вие взехте сърцето ми и се вкопчихте в него, за да можете след това, сигурно много горд от успеха си, да го разкъсате на две със своята невярност!

— Неверен може да бъде само един съпруг! А оспорвате съпружеските ми права!

— Ами вие? Кълнете се, че сте моят верен мъж, а се страхувате от всеки кавалер, който се опита да ме ухажва!

— Точно така! — повиши глас Рурк. — Завъртат ви ума с какви ли не комплименти за финтифлюшките ви, а все пак им вярвате повече, отколкото на мен!

Шана се приближи плътно до него, лицето й бе изкривено от гняв.

— Какъв грубиян сте!

— Опипват ви най-нахално, а вие дори не ги первате през ръцете…

— Мерзък измамник!

— Вие сте омъжена жена!

— Аз съм вдовица!

— Вие сте моя жена! — Рурк кресна толкова силно, че гласът надмогна надигащата се навън буря.

— Но не съм ваша съпруга!

— Разбира се, че сте!

— Не съм.

Стояха толкова близо един до друг, а сякаш ги деляха морета и суши, никой не желаеше да отстъпи, лицата им бяха изкривени от ярост. Не обръщаха внимание на природната стихия, която връхлетя върху острова, погълнати да си крещят зли думи един срещу друг.

Но бурята навън не искаше да има по-силни от нея. Светна ярка светкавица, в един раздиращ миг стаята се изпълни със съскаща ослепителна светлина и веднага потъна в бездънен мрак. И преди още светкавицата да угасне, тресна гигантският юмрук на Бога на гръмотевиците, който искаше сякаш да разкърти камъните на стените. Ехото още въртеше своя танц, когато лицето на Шана се появи призрачно, като маска, вкаменена от паника и ужас: с широко отворена уста, наддала безумен вик. Гръмотевичният юмрук тресна отново и Шана се хвърли на гърдите на Рурк. Обзета от смъртен страх, тя се вкопчи отчаяно в него. Острият писък на изтерзаната й душа можеше да трогне и камък. Цялата омраза бе забравена. Рурк обгърна със закриляща ръка треперещото й тяло. Силен пристъп на вятъра блъсна и разтвори прозорците, шибна вятър и дъжд вътре в стаята, изгаси свещите.

Сърцето на Шана пърхаше уплашено. Страхът, който Рурк видя в очите й при призрачната светлина на светкавиците, разкъса душата му. Очите й бяха широко разтворени, сълзи се стичаха по бледните й страни. Пръстите й болезнено се впиваха в гърдите му.

— Обичайте ме, Рурк! — прошепна тя в мъката си.

— Обичам ви! Обичам ви отдавна, сърце мое! Обичам ви… — шепнеше той успокоително.

Стаята отново избухна в ослепителна бяла светлина. Шана заблъска глава безумно в разтрепераните му рамене и отново избухна в плач. Притисна конвулсивно ръце върху ушите си, да избяга от гръмотевицата, която удари с грохота на огромна вълна, разбиваща се в крайбрежните скали.

— О, не! — изкрещя тя срещу стихията и се вкопчи като удавник в ръката на Рурк. — Вземете ме! Вземете ме цялата! Вземете ме сега! — хълцаше тя.

Тя рухна на леглото и повлече при падането си и Рурк. При следващата светкавица Рурк зърна жадното желание, изписано на лицето й. Кръвта му кипна… При следващата гръмотевица те вече бяха забравили този полудял свят около тях. Сега вече бурята можеше да бушува и в самата стая, те нямаше да я забележат. Бурята, разразила се в собствените им души, ги заслепяваше не по-малко от адските светкавици навън, заглушаваше ушите им по-мощно и от най-бесните гръмотевици. Всяко докосване бе огън, всяка дума — блаженство, всяко движение — рапсодия на страстта, която се усилваше и се разгръщаше, докато им се стори, че са засвирили всичките инструменти на света, за да извисят собствените им сърца и души в едно раздиращо, изпепеляващо кресчендо, от което те щяха да притихнат накрая, успокоени като димящата пепел на Вселената след деня на Страшния съд…

Премаляла и унесена, Шана се сви в ръцете на Рурк, все още с пламнали бузи. Дъхът й меко облъхваше косъмчетата на гърдите му. Сега и целият свят да дойдеше да чука на вратата им, Рурк не би помръднал и пръста си — както той си призна с въздишка, — за да се защитава. Той обърна глава. Дори само това движение му костваше невероятно усилие — потопи лицето си в косите на Шана и вдъхна сладкия й аромат.

— Толкова незадоволителна ли е моята любов, та трябва все да търсите други?… — долетя след дълго мълчание гласът на Шана, тъничък и тих.

— Не е имало никога друга, Шана.

Тя сложи главата си на ръката му, като се взираше в тъмното, да разчете лицето му.

— А Мили?

Той въздъхна.

— Тази малка лисица просто извъртя една долна шега, за да ви засегне, любов моя. Нищо повече! Никога не е имало нищо между нея и мене, кълна ви се!

Шана се преобърна на гръб. Колко глупава е била и какво ли не натвори в своята глупост! Дълбоко засрамена, тя скри лице в ръцете си.

— Защо никога не ми го казахте… — хълцаше тя.

Рурк се надигна на лакът и се надвеси над нея, положил ръка на корема й.

— Никога не ми дадохте такава възможност, сърце мое.

Рурк нежно отмести ръката й от лицето и я целуна по разтрепераните устни.

— Сигурно страшно ме мразите, господарю мой, нали? — прошепна тя под устните му.

— И колко много! О, колко много ви мразя, когато ме отблъсквате от себе си! — заговори припряно той. — Ала това трае само до първата целувка…

Шана диво обви ръце около врата му и бързо започна да обсипва лицето и устните му със сладки целувки, примесени със солта на сълзите й; тя се смееше през плач, докато чувстваше как всичките й страхове са вече излекувани и изчезват завинаги. Доверчиво — както никога досега — тя се гушна сладко в убежището на ръцете му. Така и потънаха в сън, като две деца, напук на опасностите, дебнещи от долния етаж, напук на природните бесове.

 

 

Денят просветна оловносив, бурята още виеше в покрива, дъждът шибаше по стъклата. Шана бавно изплува от сънищата си. Танцът на духовете на стихията бе като музика за ушите й, защото докато те беснееха, тя нямаше защо да става от леглото и можеше да продължава да държи Рурк в ръцете си. Погледът й галеше нежно спящото лице на гърдите й, а споменът за преживяната наслада извикваше топла усмивка върху страните й. С доволна въздишка тя отново потъна в сън.

Към обяд Гетлие донесе ядене. Той смутено остави храната и бързо се измъкна навън: бе видял сърдития поглед на Шана и бе почувствал нетърпението у Рурк.

Рурк бързо сложи резето, а Шана вече протягаше страстно ръце към него. С разбудено отново желание той се хвърли към нея, устните му галеха врата й, ръката му се плъзна под завивката, загали нежно тялото й. Тя се смееше и хапеше ухото му, а после внезапно се надигна срещу него с въздишка, изпълнена с нетърпение.

— Мадам, вие имате порочните желания на лисица! — разсмя се той. — Кажете ми само едно: какво сте, съблазнена или съблазнителка, изнасилена или изнасилваща, омагьосана или магьосница?

— О, мисля, че всичкото заедно! — се търкулна със смях тя и легна по гръб. — Какво бихте предпочели, сър? Да бъда съблазнена? — Тя мързеливо се протегна и изви в мост тънкото си гъвкаво тяло.

Рурк не откъсваше поглед от чудесната гледка, която представляваше нейното тяло. Тя беше по-красива, отколкото би могло да се опише с думи. В него отново се събуди желанието. Ала с гърлен кикот Шана му се измъкна и се хвърли върху него, застанала на колене.

— Или ще предпочетете изкусителката? — Тя го хвърли по гръб, наведе се безсрамно над него, докато гърдите й докоснаха неговите, и го целуна с такава страст, че под нея той се разтрепери от желание.

— Или ще пожелаете да извикате със заклинания магьосницата? — Шана отметна глава с диво изражение, изкриви пръстите си като костелива вещица и впи нокти в гърдите му.

Рурк издаде сподавен стон, надигна се и в следващия миг тя вече лежеше под него. В очите му все още се прокрадваха весели пламъчета, но вече не му се играеше. Шана почувства, докато я целуваше, че работата става сериозна.

Шумни стъпки изтропаха по коридора и спряха пред вратата. Разнесе се гласът на Харпиен.

— Рурк! Рурк! Капитан Рурк! Хей! Ало?

Проклинайки, Рурк се прехвърли през леглото, за да грабне сабята и пистолетите.

Шана светкавично се шмугна под чаршафа и го придърпа до брадичката си.

Вратата отскочи и се блъсна с трясък о стената. Ала в същия миг Харпиен вече гледаше в дулото на пистолета, който един гневен гол мъж бе насочил към челото му.

Слисан, Харпиен вдигна ръце.

— Кротко, синко! Не бива да плашите така един стар човек…

— Какво, по дяволите, търсите тука? — се озъби Рурк.

— Без оръжие съм… Идвам само да поговорим…

— Без оръжие? — извика Рурк и почти бодна със сабята си Харпиен под коляното, на мястото, където от ботуша се подаваше дръжката на кинжал.

Англичанинът само сви рамене и свали ръце.

— Ако бях чак толкова честен, млади дяволе, нямаше да съм пират. Ами аз не знаех, че точно сте легнали да се дуелирате, момчето ми — ухили се Харпиен. — Обърках ви работите, съжалявам!

— Пръждосвайте се, по дяволите! Можем да говорим и в кръчмата.

Англичанинът махна с ръка.

— Е, хайде, вдигайте платната, деца, и потегляйте! Нямам лоши намерения. Мислех, че обядвате. Не можех да зная, че сте разперили крилцата на непечена гъска…

С повдигане на раменете, което трябваше да означава нещо като извинение, той мина през стаята, откъсна си парче от печената птица на подноса, отхапа и продължи с пълна уста:

— Има една важна работа, дето трябва да обсъдя с вас.

Той се настани до Шана и й хвърли мазна усмивка, докато натъпкваше с пръсти хапката в своята паст. Изпълнена с отвращение, Шана се дръпна и потърси закрила в ръцете на Рурк. Полуседнал, полуколеничал, Рурк седеше на леглото срещу капитана, насочил върха на сабята си към него.

Харпиен изчопли парченце месо от стърнището на брадата си и посочи с гъшата кълка към Шана.

— Вярно, че е доста забавна. Като си спомня как просна по гръб Кармелита, почвам да си мисля, че ще е твърде гореща и дива само за вас единствено. Какво ще искате за тая жена? Надали си струва ядовете, дето ви причини досега… — Старият разбойник накриви глава и намигна с кървясалото си око. — Дайте ухо на приказката ми, приятелю! Предлагам кесия злато за три нощи подред.

— Може да се случи да дойде и вашето време — отвърна Рурк предпазливо. — Ама засега жената е моя!

— Ай, ай, капитане, това вече дадохте ясно да се разбере — изпъшка старият. — И все пак…

Харпиен не можеше да устои на изкушението и протегна мазна лапа към пищните къдрици на Шана. Ала ръката му изведнъж замря във въздуха. Сабята на Рурк се бе вдигнала. Харпиен усети, че ако се доближи, на ръката му ще остане навярно само палецът. Леденият дъх на смъртта, който лъхна от очите на Рурк, накара Харпиен да настръхне.

— Да ви вземат мътните, човече! — промълви той с безцветен глас. — Нещо много сте докачлив!

Той хвърли към масата полуизядения копан, без да улучи, стана от леглото, кръстоса ръце на гърба си, полюшна се на ботушите си и направи усилие най-после да облече в думи искането си.

— Корабът, дето е само мой, е малко по-малък от оня, дето беше на Пелие, а сега стана ваш… — започна той обстоятелствено. — Ами аз отдавна съм хвърлил мерак на тая шхуна, дето Пелие я беше кръстил „Гуд хаунд“^[1]. Е, не искам сега заради един кораб да се излагам на опасното ви умение да се фехтувате, ама навярно ще можем да направим една сделка. Вие сте новак и не познавате много-много нашите работи. С шхуна като „Гуд хаунд“ аз бих могъл да прибера добра плячка и не бих прахосал нито платна, нито храбри мъже да си губя времето с Трейхърн и такива като него. Та ми иде на ум да направим размяна. Ще хвърля в сделката моя кораб и частта, която ми се пада от златото. Справедлива цена за вашия „Гуд хаунд“, така смятам аз!

Рурк стана от леглото, опря се на една от колоните на балдахина в долната част на леглото и отпусна към пода върха на сабята, за да демонстрира примирие.

— Такива работи трябва да се обмислят — каза най-после той. — Аз лично не се съмнявам в своите способности за пиратския занаят, но в някои работи сте прав, трябва да си го призная. Имам наистина вече пая на Пелие, но апетитите ми за забогатяване още не са заситени. И все пак ще помисля и ще ви дам скоро отговор.

С тези думи той хвана Харпиен за ръка и го поведе към вратата.

— Само едно нещо ще искам да ви кажа, да си го носите за из път. Тази врата е направена много здраво и ако потропате с юмрук на нея — и той чукна с дръжката на сабята си, — издава чудесен звук. Знаете ли, че цялата ви сделка за малко не отиде по дяволите, още преди да сте отворил уста. Ще ви замоля горещо нещо — да ме оставите засега на мира и повече да не ме безпокоите!

Харпиен закима усърдно и се остави да бъде избутан навън. Чак като чу как Рурк дръпва резето зад гърба му, Харпиен изтри от носа си капката пот и пое шумно въздух.

Рурк допря ухо до дървената врата и се вслуша в тежките стъпки надолу по стълбата. В това време Шана трескаво се обличаше. Но Рурк едва се бе дръпнал от вратата и отново се чу чукане, този път тихичко.

Рурк отвори предпазливо само една цепчица. Отвън стоеше Гетлие.

— Простете, сър — прошепна дребният човек и ококори очи над рамките на очилата си. — Мога ли да ви отнема един миг…

Докато Рурк заключваше след него, Гетлие се зае най-напред с чиниите, които още стояха на масата, събра остатъците от храна, включително и кълката на Харпиен. Чак тогава застана пред Рурк и започна да пристъпва смутен от крак на крак, нещо, което Рурк бе вече забелязал у него и по-рано.

— Добре де! — подкани го Рурк. — Казвайте, какво има?

Рурк бе приседнал на леглото, Шана застана на колене зад него, подпряла брадичка на рамото му, в очакване, като него, но може би с двойно по-голямо любопитство.

— Аз зная, че вие сте мъж и жена! — изтърси изведнъж Гетлие.

Шана затаи дъх, а Рурк се намръщи.

Гетлие посочи към една решетка високо горе на стената, която нито Шана, нито Рурк бяха забелязали досега.

— Това — заговори Гетлие сериозно, без капчица смущение или ирония — е дупка за подслушване. Зад нея е стаичката за прислугата. За един прислужник подслушването е много полезно нещо — усмихна се чак сега той. — Така той научава какво е ядосало господаря, преди още да влезе при него…

Шана порозовя от притеснение, искрено се надяваше бурята да е заглушавала с грохота и гръмотевиците си изблиците на нейната страст.

Гетлие разбра погледа, който Рурк хвърли към вратата.

— Онези глупаци долу не знаят нищо за тази дупка, а и никога няма да се сетят. Мисля, че това е дошло от Далечния изток, ако не се лъжа. — Сега той пое дълбоко дъх. — Искам да ви предложа една сделка, и то по-честна, отколкото сделката на Харпиен: аз зная пътя през блатото… — Гетлие направи пауза, за да придаде повече тежест на думите си. — Пиратите биха ме разстреляли, само ако можеха да предположат, че го зная.

Настъпи мълчание. Вятърът виеше, дъждът продължаваше да барабани по плочите на покрива. Гетлие свали очилата си и започна да ги бърше с края на ризата си.

— Но тази тайна има, разбира се, свята цена — събра кураж Гетлие, да се върне към същността на своето предложение. — Като тръгнете да бягате, да дойда с вас и аз! А също и Дора, дето прислужва в кръчмата!

Той сложи очилата на носа си. Около устните му се четеше някаква неочаквана решителност.

Рурк наблюдаваше дребния прислужник. Никога не би и предположил, че в този човек може да има толкова смелост.

Гетлие схвана погрешно острия поглед.

— Но няма да се оставя да ми изтръгнат тази тайна!

Рурк се усмихна и погали дръжката на пистолета си.

— И откъде ви хрумна, че искаме да бягаме?

— Ами досега не сте имали такова намерение, сега ще започнете да се готвите! Снощи, тъкмо преди да се разрази бурята, шхуната се върна от плаването до Лос Камелос. „Джоли бич“ за малко не бе пленена на метри от брега, точно когато сваляха робите в лодката. Една фрегата я бе дебнала встрани от залива. Шхуната се отърва само с няколко куршума, но успя да се измъкне.

— Трябва да е била „Хамстед“ — подхвърли Шана.

— Сега пиратите почнаха да се съмняват в съвета, който им дадохте, капитан Рурк. Загубата на някои от другарите им ги прави още по-гневни. Само чакат случай да ви очистят най-после. Ако изпълнят и половината от онова, което се канят, дамата ще си изпати.

— Прав сте — се съгласи Рурк и погледна Шана. — Ще избягаме, щом се открие възможност.

Сега вече Гетлие се почувства в сигурни води. Той бързо привлече един стол и седна на ръба му, силно наведен напред.

— По този канал — подхвана лекцията си бившият учител — не може да се мине лесно, ако духа западен вятър. Но след буря ветровете винаги се обръщат на север. Тогава моментът е най-благоприятен.

— Ще трябва да се подготвят някои неща… — Очите на Рурк искряха от желание за приключения. — Ще можете ли да дойдете, като се стъмни?

Един последен въпрос гореше на устните на Гетлие.

— А момичето… Дора, ще я вземете ли?

— Но да, но да, сър! — го увери Рурк. — Няма да оставим една чиста душа при тия плъхове!…

— Ще се върна скоро. Късно вечерта или ако бурята стихне, и по-рано. Ще кажа на Дора да приготви всичко, каквото ще ни трябва.

— Решено, Гетлие! — каза Рурк сериозно. — Смелост, приятелю!