Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Shanna, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 205 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?
Сканиране
gaytanka (2009)
Допълнителна корекция
Еми (2013)

Издание:

Автор: Катлийн Удиуиз

Заглавие: Шана

Преводач: Колектив

Година на превод: 1993

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издател: Ирис

Град на издателя: София

Година на издаване: 1993

Тип: роман

Печатница: ДФ „Абагар“, Велико Търново

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета Димова

ISBN: 954-455-010-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8533

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Корекция от Еми

Глава двадесет и осма

Сетивата на Шана се ориентираха малко по малко в действителността.

Лек, мигновен шум я стресна в дрямката. Тя лежеше тихо, полубудна, полуспяща. И отново се чу лек скърцащ шум. Това бяха клоните на голямото дърво, които шумоляха по стъклото на прозореца. Шана обърна главата си на възглавницата и в сумрака на затъмнената от завесите стая тя позна сянката на мъж, който тъкмо се качваше през перваза на прозореца.

— Рурк? — промърмори тя сънливо. — Какво разигравате?

Сянката се удължи, обърна се; завесите се разделиха, дъхът на Шана секна, от гърлото й напираше вик, който от ужас не можа да издаде. Мъжът тръгна към нея, зловеща насмешка изкривяваше устата му.

— Гейлърд! — каза учудено Шана, страховете й отлетяха, тъпият благородник беше досаден, но не представляваше опасност. Тя го погледна негодуващо. — Какво ви хрумна да се вмъквате в моята стая?

— Е, моя мила Шана — присмя се рицарят, — просто изучавам старателно примера, който вашият съпруг има неблагоразумието да ми даде. Не съм ли поне толкова хубав, колкото него?

— Не сте ми по вкуса — отвърна Шана високомерно. Сетивата й бяха още полуобхванати от съня, но някъде проблясваше вече следа от съзнанието. Сър Гейлърд не присъстваше, когато пристигна Гарланд. Нещо повече — всички драматични събития от последната нощ и тази сутрин се случиха в негово отсъствие — как можеше в такъв случай той да знае за нейния брак? Тука нещо не бе наред и това сега я глождеше, събуди недоверието й и любопитството й.

— Преди да извикам слугите си и да ги накарам да ви изгонят от къщата, ви питам още веднъж, сър — какво търсите тук в стаята ми?

— Удобство, уважаема госпожо! — Той подпря дълга кремъклийка на облегалката на креслото и си кръстоса изпръсканите от тиня ботуши. — Проследих някои събития, които ме накараха да пожелая да си поговорим на четири очи.

Шана стана, оправи кадифената си рокля и обърканата от съня коса, но усещаше воднистите очи, които се бяха втренчили в нея. Тя нахлузи обувките си и хвърли око на часовника върху камината. Току-що бе започнал обедният час, тя значи бе спала само няколко минути. Рурк трябваше да дойде всеки момент, за да оправи вратата.

— Не зная какво има да обсъждаме, сър Гейлърд — рече Шана презрително, докато сгъваше одеялото и го поставяше на края на леглото. Ако този негодник има намерение отново да я ухажва, щеше бързо да го пресече. Тя не изпитваше и най-малкото желание да слуша любовните обяснения.

— Ах, моя чаровна лейди Шана. — Билингсхъм се облегна на креслото, постави върховете на пръстите на ръцете си един срещу други и така направи куличка на корема си. — Ледената царица! Недосегаемата! Съвършената жена! — Ехо отекваше в смеха му. — Но не съвсем безупречна. Мила моя, вие сте използвали лъжи и измами и сега идва време да се изкупи вината. Дойде денят, в който е падежът на полицата.

— За какво говорите всъщност?

— Естествено, за вашия брак с Рурк. Вие сигурно не искате никой да научи за това?

Шана се слиса.

— Сър, искате да ме изнудвате ли?

— Не съвсем, мадам — поясни той, а погледът му я следваше с незадоволена жажда, когато тя отстъпи малко пред него. Гейлърд се изправи и се насочи с привидно отпуснати крачки между Шана и вратата. Тогава се обърна внезапно и зае едно глупаво положение, което трябваше да му придава превъзходство.

— Не кроя такава подлост — ухили се той. — Необходима ми е вашата подкрепа — а вие имате нещо, за да ми се отплатите. Ако може да убедите Бошан и баща ви, че е много мъдро да инвестират в моята корабостроителница, няма да кажа нищо за брака с това момче Рурк, няма да уведомя и службите, че вашият съпруг е избягал убиец.

— Откъде знаете това?

— Ралстон, този глупак, ми довери тайната си на „Хамстед“, че е закупил един убиец от затвора и че същият е Джон Рурк. Познавам много добре документите по делото на баща ми. Естествено, убиецът тогава се е казвал още Рурк Бошан. За мен естествено бе загадка, как се е осъществил бракът ви с този подлец. Доколкото зная, мъжът е бил обесен и когато се представихте за вдовица, се учудих, тъй като от документите на баща ми излизаше, че Рурк Бошан е бил ерген. Така, не бях виждал никога Рурк Бошан, изобщо не ми минаваше през ума, че той и Джон Рурк са едно и също лице — докато мистър Ралстон не ми изясни случая. В затвора се оженихте, нали?

Шана кимна бавно.

— Да предположим, че приема вашето желание — какво възнамерявате да направите?

— Ще замина обратно за Лондон, естествено, и ще си гледам работата.

— В Лондон значи, казвате. — На Шана й просветна. В началото тя искаше да изложи този мъж, но сега реши да задоволи още любопитството си. — Струва ми се, сър, че сте притеснен финансово. И въпреки това водите много разточителен живот. И сте добър приятел на Ралстон. Взехте ли на заем пари от него?

— И какво от това, мадам? — отвърна той раздразнено. — Какво ви засяга това?

— Естествено, нищо. — Шана се усмихна, за да разсее недоверието му, и продължи, като че ли не я засяга нищо. — Само заради това, че притежава един хубав пръстен, че го притежава срещу дължима сума.

— Ах, така ли — рицарят бе облекчен. — Всичките ми скъпоценности и парите ми се намираха в багажа, който бе отплувал предварително за Ричмънд. Поради това взех от Ралстон неколкостотин лири назаем; в Ричмънд му се разплатих. Не е голяма тайна, както виждате.

— А пръстенът? Как го получихте?

Очите му се свиха малко.

— Дадох на един шотландец пари, а пръстена взех като залог.

— Струва ми се, че много пари се дават на заем по света.

— Може и да е така. Но какво ви засяга вас този пръстен, мадам? — В гласа му прозвуча недоверие.

— Съвсем нищо. Интересува ме нещо повече — промени тя веднага темата на разговора. — Как научихте за брака ми с Джон Рурк? Тъй като навярно вие сте този, който го подшушна на Ралстон. На много хора бе известна една или друга част от тайната, но много малко знаеха всичко. Но искам да гадая кой…

Студ пропълзя по жилите й, тя пристъпи към прозореца и дръпна пердетата настрани, ярки слънчеви лъчи нахлуха в стаята.

— Само Питни знаеше всичко — продължи тя. — Да, и Мили. Но в Питни имам пълно доверие, значи може да е само Мили. Бедната Мили… и беше бременна… — Шана отправи очи към Гейлърд. — Рурк не можеше да се ожени за нея и тогава тя, изглежда, се е обърнала към друг… — Тя спря и отвори широко уста, като че с един замах се нареждаше цялата мозайка на картината — в картина на ужаса. — Вие сте бил — задави се тя. — Вие… и Мили! И това момиче сте убили!

Очите на Гейлърд се свиха до малки процепи, а Шана осъзна моментално в каква смъртна опасност се намираше. Трябваше да избяга, иначе нямаше повече спасение. Тя се спусна към вратата. Гейлърд я хвана без усилие, а дългите му кокалести пръсти сграбчиха здраво ръката й. С отвратителна ругатня я издърпа обратно и я захвърли на леглото. Той се изправи огромен пред нея, олюля се над нея, като че всеки момент щеше да падне върху й.

— Да! Мили! — подигра се благородникът. — И не си въобразявайте, че сте прекалено знатна, за да не можете да споделите съдбата й. Дръжте си езика, милейди!

Той извади изпод жилетката си дебел камшик за езда и многозначително удари с него по ръката си. Шана видя дългите синини от камшик по малкото тяло на Мили и раните, които имаше Атила по ноздрите си. И сдържа езика си.

Гейлърд започна да се разхожда насам-натам из стаята, но внимаваше пътят към вратата да не е свободен.

— Да, Мили! Мръсницата безделница! Дъщерята на рибарката! Ха! Забременяла и ме смяташе за добра стръв. Но тук се бе излъгала, о! Охо! На колене ме молеше за милост, кълнеше се, че никога няма да каже думичка. Е, аз се погрижих да бъде така!

На Шана й се повдигна, като си представи Мили, която под жестоките удари на бича бе молила за младия си живот. Това бе луд човек! Той би я убил, без да му трепне окото. Без съмнение жената в Лондон също тежеше на съвестта му, понеже му бе пречила. На Шана й стана ясно, че сега тя стои на пътя на благородника. Тя трябваше да направи нещо, да каже нещо, за да го отклони.

— Баща ми още… — започна тя колебливо.

— Баща ви! — изплю се той. — Лорд Трейхърн! — извика той презрително. — Един мъж с най-долен произход! Син на уличен крадец! Измет на крадци! Как мразех да искам пари от него. Към Него! Гешефтарят, който ограбва законното богатство на благородниците, който ограбва къщите и земите на аристократите, понеже възмутителните му искания са неизпълними. Пред когото са принудени да лазят на колене благородни лордове и графове. Смели мъже, които биха могли да променят съдбата на Англия, трябва да се кланят на един гешефтар и да молят за пени!

Разярена, Шана пристъпи да защити баща си, един убиец не можеше да си позволи да очерня баща й!

— Баща ми никога не е мамил! И ако хора, които търгуват с него, са стигнали до просешка тояга, било е, само защото са били глупави!

— Чичо ми сигурно би бил на друго мнение — възрази й благородникът високомерно. — Трябваше да припише цялото семейно състояние на баща ви, защото така искаше съдът. Мисля, че баща ви сега го нарича свое полско имение. Но наистина е благородно от ваша страна, уважаема Шана, да защитавате баща си така ревностно. След като самата имате толкова грижи. Твърде много знаете, за да ви оставя на свобода.

Той спря замислено и се почеса с камшика по брадата.

— Какво да правя сега? Трябват ми парите на баща ви, но не мога да ви пусна да избягате, за да раздрънкате измислиците си. А вашето любопитство за пръстена? Кажете, защо ви се наби така в очи?

Той постави крака си на леглото, подпря лакът на коляното си и се вторачи в Шана.

— Ах, това беше само — сви Шана рамене и придоби невинна физиономия, — защото изглежда ценен и вероятно защото надминава възможностите на Ралстон.

— Женски глупости! — отклони Гейлърд. — Затова имам малко време и още по-малко търпение. — Той вдигна ръка, цапардоса я по лицето. Силата на удара я хвърли на леглото, зави й се свят.

— Следващия път — изфуча сър Гейлърд, — когато ви поставя въпрос, се постарайте да дадете по-убедителен отговор. И така, каква е истината за пръстена?

— Той принадлежи на Рурк! — изсъска му тя в лицето. Тя подпря глава на лакътя си и опипа с другата си ръка бузата си. Устните й бяха бледи.

— Сега е вече по-добре, мила моя. Тогава вашият Рурк значи ме подозира в убийството на оная мърша в Лондон? И изобщо не иска да повярва, че имам този пръстен от някакъв шотландец? Не, не, не ме лъжете отново! Не казахте ли току-що самата, че съм бил убил Мили? И сигурно е говорил на баща ви за това… е, добре. Маскарадът свърши. Нека бъде така! И без това отдавна ми омръзна да играя заради вас ролята на оглупял благородник.

Шана разбра бързо, че изразът на лицето й отново я бе издал.

— Ах! Погледнете се само! Преструвате се на изненадана, уважаема госпожо? — присмя се той и фъфленето изведнъж изчезна от гласа му. — Беше ми съвършено ясно какво удоволствие биха изпитали такива дребни души като вас пред карикатурата на рицаря на печалния образ. Въпреки това ме огорчава, че именно вие, мадам, така бързо приехте това за истина.

На това Шана отвърна с изпълнен с омраза поглед.

Гейлърд отиде до креслото и взе мускета. Шана се учуди.

Тя позна оръжието. То принадлежеше на Рурк, той го бе носил в обора, преди същият да бе запален.

— Правилно виждате, мадам — ухили се сър Гейлърд. — Това е оръжието на господин съпруга ви. Взех си го от обора, след като го проснах. Щях да му светя маслото, преди да го подпаля. И не беше ли хитро, като го подмамих с цвиленето на Атила да излезе от къщи? Ако бях действал по-умно при първите два опита за убийство, отдавна да съм го отстранил от пътя си. Но тогава още не знаех, че е женен за вас. Аз седях с Мили горе в сеното и ви видях двамата долу как се любехте. Тогава ми стана ясно, че трябва да умре, тъй като явно бяхте влюбена в него, а това пречеше на моите планове за женитба. А трябва да знаете, че аз наистина се нуждая от парите на баща ви. Нямаше да се отърва така за дълго от моите кредитори, ако не бях намерил тогава в стаята на това момиче — вие вече знаете, тази от Лондон — истинско съкровище. Глупавата гъска искаше да ми отмъкне няколко монети, а аз нямах нищо, с което да й затворя устата. Тя си заслужава смъртта.

Гейлърд издърпа от скрина един дълъг шал и грубо я издърпа на крака. Тя го захапа за рамото толкова силно, колкото можеше, но изглежда, не беше достатъчно силно, тъй като той почти не се раздразни.

— И никакъв звук, мила моя! — предупреди я той. — Имате късмет, че още ми трябвате.

Той й изви ръцете на гърба, завърза ги здраво, като се втренчи през раменете й в корсажа й.

— Бъдете послушна, съкровище мое! — Той сграбчи гърдите й и опипа тялото й. Шана отвори уста, за да извика, но в този момент той й напъха ленена кърпа между зъбите. Тя се опитваше отчаяно да изплюе сухата ленена кърпа, но той й върза устата с втори шал и го завърза отзад на врата й. Той претършува скрина й, докато намери едно тежко наметало, което й хвърли на раменете. След това метна пушката на лявото си рамо, а с дясната ръка извади пистолета от колана. Това оръжие той опря под наметалото в ребрата й. След това я хвана с другата ръка за косата и я задърпа, докато тя започна да вие от болка. — Само да не решите изведнъж да ме напуснете, дете мое — смееше се той.

Така той я придърпа през помещението до писалището. Като държеше все още с лявата ръка здраво косата й, той постави там пистолета, грабна лист хартия и потопи перото в мастилницата. Тогава започна да пише:

„От фамилия Бошан и от Трейхърн изисквам с настоящето по 50 000 лири. Следват подробни указания“.

Като подпис постави едно украсено „Б“, което завършваше с изкусно завъртяна опашка. Той се изсмя, пъхтейки, захвърли листа към леглото, взе отново пистолета и поведе Шана навън през коридора.

Едва стигнал до стъпалото на стълбата, той блъсна Шана към стената и постави пистолета на гърлото й, за да се увери, че ще мълчи. Той се взря в ъгъла на входното помещение. В този момент долу се отвори врата, един слаб мъж с червеникава коса влезе и направи крачка настрани, за да мине Рурк. Ръцете на Рурк бяха пълни с инструменти и всякакви дървени трупчета. Червенокосият затвори вратата след Рурк и му помогна да постави товара си в ъгъла.

— Между впрочем, името ми е Джеймс Конърс, сър — каза чужденецът. — И търся мистър Питни.

Шана видя как уплашено се напрегна Гейлърд, когато червенокосият каза името си.

— Мистър Питни е тук, вътре — каза Рурк и поведе мъжа в салона.

Входното помещение бе вече празно и Билингсхъм поведе заложничката си по стълбите надолу, като я пусна да върви след него, а той самият се притискаше до стените. Размахваше пистолета си, като че го заплашва цял вражески свят. Шана се блазнеше от мисълта да избяга с неразумно смел скок, но Гейлърд я стисна още по-здраво за косата и изви болезнено главата й настрани. През затворената врата достигна гласът на шотландеца.

— Но не, аз нямах никаква причина да убия момичето си. Не знам кой го е сторил. — Шотландецът замълча, друг говореше неразбрано, след това отново се дочу шотландецът с високия си глас и натъртено „р“. — Не, не беше този там. Мизерникът, когото преследвах, бе по-едър и по-дебел. Но трябва да е тук, подлецът му, проклетник такъв. Моля за извинение, госпожи, нямате ли още един мъж вкъщи? Толкова голям приблизително. — Навярно показваше с ръце колко голям. — Така едър, като мистър Питни, бих казал. Изглеждаше като конте, облечен беше като лорд, имаше перо на шапката си. Каза, че бил рицар на кралството.

— Сър Гейлърд Билингсхъм! — се чу изпръхтяването на Рурк.

— Точно така! Това бе името! — извика шотландецът. — Сър Гейлърд Билингсхъм!

Шана искаше да се откопчи от силната хватка на Гейлърд, той обаче вдигна пистолета, за да я удари. Съвършено нелюбезно блъсна Шана напред, покрай стълбите, към задната част на къщата. Гейлърд бе подбрал хитро времето, когато прислугата бе заета в кухнята с подготовката на обяда, така че беше много лесно да се мине незабележимо през задната врата. По-късно достигнаха до жив плет, който водеше до изгорелия обор. Гейлърд накара отвлечената да прескочи оградата, след това я заблъска към малка горичка.

Под дърветата вече ги чакаха Джезабел и един кон от конюшнята на Бошан. Оседлан бе само конят на Бошанови. Върху Джезабел всъщност имаше покривало, което Гейлърд й бе хвърлил на гърба и го бе завързал с връв, на която висяха и две торби с провизии. Шана едва бе поела малко въздух под кърпата в устата си, но без да се трогва от това, Гейлърд я хвърли върху кобилата и с ремък завърза краката й под корема на коня. След това се дръпна малко назад и огледа делото си.

— Не е обичайният комфорт, мадам — изсмя се той без капка хумор, — но е съвсем уместно.

С оръжието в ръка отвърза с другата ръка ръцете й от гърба, за да може да ги върже отново отпред. След това пъхна между пръстите й кичур от гривата на кобилата.

— Дръжте се само добре, мадам. Ако паднете, би ме заболяло сърцето, вас естествено също, макар и на друга част от красивото ви тяло.

Той се засмя на остроумието си, след това се метна на седлото на другия кон, и то с небрежното умение на опитен ездач — наистина съвсем различен от това, за което се бе представял досега. Джезабел нямаше юзда, само юлар; Гейлърд обви края му около ръката си, след това смуши коня си в хълбока и така започна ездата на Шана към неизвестността.

Шана гледаше безпомощно през раменете си назад. Страх разкъсваше и малкото смелост, която все още беше запазила. Господарската къща с нищо не показваше, че са забелязали отвличането й, всичко бе тихо и мирно, поради което надеждите на Шана да избяга от този луд се изпариха бързо. Струваше й се, че ако би искал да я изнасили или да я убие, нищо на света не би могло да му попречи. Тя му бе в ръцете така, както жената в Лондон, или Мили на Лос Камелос.

Не зависеше от нея да забави бягството им, но Шана бе решена да изчерпи и най-малката възможност.

Прекосиха широка поляна. Гейлърд наложи див галоп и целта му бе високият дъб. Шана буташе кобилата с колената си първо от едната, след това от другата страна, все още с надеждата, че ще може с тази хитрост да спечели време. Конят пръхтеше и се вдигаше на предните си крака поради тази необичайна обноска и макар че Шана не постигаше никакво забавяне с това, то поне бе удовлетворена, като виждаше как се изпъва до граница на търпимост юларът в ръката на Гейлърд.

Гората обграждаше сега похитител и похитена. Шана позна пътеката, която едва вчера я отведе към котловината при хижата на Рурк. В свитото й сърце мъждукаше надежда, че Гейлърд не предполагаше, че мястото, където смяташе да завлече плячката си, е възможно най-несигурното.

Дълбоко в гората, щом започна изкачването, Гейлърд спря. Той доближи коня си до този на Шана и извади кърпата от устата й. Шана се изплю, за да освободи устата си от противния вкус на ленената кърпа.

— Сега може да викате, съкровище, колкото си искате. Толкова дълго и толкова силно, колкото желаете — изсмя се той. — Тук няма да ви чуе никой. А освен това естествено не ми беше приятно да знам, че красивото ви лице се крие още зад тази кърпа.

— Радвайте се, милорд — каза Шана, усмихвайки се любезно, — вашият край наближава. В утробата си нося детето на Рурк и той ще ви преследва до смърт. И други мъже преди вас, които искаха да ме отнемат от него, не надживяха с много престъплението.

Гейлърд я погледна изненадано в лицето, след това се засмя пъшкайки.

— Вие носите детето му. Колко трогателно. Но смятате ли, че това ще промени намерението ми. Мислете каквото искате, мадам, но внимавайте. И преди всичко, съобразявайте се с настроението ми, тогава може би ще се отървете. Никой не ни преследва. И никой не знае по кой път сме тръгнали.

— Рурк ще дойде! — Убедената усмивка на Шана не се промени.

— Рурк! — изпухтя презрително Гейлърд.

Той сбута коня си напред и се помъчи да тегли кобилата по-бързо нагоре. С коленете си обаче Шана непрекъснато нареждаше на кобилата да спира. Беше едно боричкане, подобно теглене на морско въже. Напредваха много бавно. А тайното злорадство помагаше на Шана да забрави миговете на страха си.

 

 

Майорът скочи и попита почти ядосано:

— И как така сте толкова сигурен, че сър Гейлърд е този, който е убил жена ви?

Джейми Конърс изведнъж загуби самоувереността си.

— Е, аз… — и се обърна към Рурк.

Рурк разбра, че той самият е причината, поради която човекът не иска да говори.

— Не се стеснявайте, говорете открито, човече! — напираше Рурк. — Достатъчно дълго чакаме. Няма да предявя обвинение срещу вас, майорът е съгласен с мен, че вашият разказ ще доведе до изясняване на още по-голямо престъпление — едно злодеяние, което и вие бихте искали да се преследва.

— И така — започна Джейми бавно, — жена ми и аз си бяхме измислили една малка хитрост. Тя се държеше любезно с мъжете и ги водеше в стаята си, след това им сипваше тайно един прах в чашата. И щом мъжете задрямваха, ние им пребърквахме джобовете. Никога не взимахме много. Оттук малка торбичка, оттам някакво бижу. Насилие — побърза той да прибави — никога не сме използвали.

— Но как така знаете, че е бил сър Гейлърд?

— Веднага ще стигна дотам. И идва този момък — той кимна към Рурк, — и заспива в леглото й. Отмъквам му кесията и някои други неща и заключвам всичко в нашето ковчеже. Ние всъщност пестяхме, за да се върнем в Шотландия. И почти бяхме събрали достатъчно. Сега, разбира се, изчезна всичко. Не му стигна, че я уби — открадна и нашите спестявания, спечелени с упорит труд. — Шотландецът съвсем явно имаше трогателно наивна представа за чужда собственост.

Рурк извади пръстена и го показа на шотландеца.

— Ще познаете ли това отново?

Джейми гледа Рурк дълго. Накрая даде колебливо сведение.

— Да, да — него тя ви го взе. Вие го носехте на верижка на врата. Моята жена, Бог да я прости, намери това нещо за много хубаво. Такъв красив пръстен тя самата не притежаваше. Добра жена беше тя, трудолюбива и вярна. — Той се изсекна високо и си избърса носа с долната страна на ръката. — Тъгувам за нея. Честна. Такава няма да намеря никога вече.

— Стигнете най-после до сър Гейлърд — напомни му майорът грубо.

— Стигам! — каза шотландецът печално. — Веднага! Имайте само малко търпение. И така, момъкът лежи в кревата, ние сме прибрали нещата и сме ги скрили. Изведнъж се чука на вратата. Но сега има нещо друго! Не трябва да ме видят. Защото имаме и втора хитрост, с която действаме, за да изкопчим от по-заможни господа малко пари, като им кажем, че детето е тяхно и като ги заплашим, че ще кажем на семействата им. Със сър Гейлърд постъпихме точно така. Първо, той страшно се ядоса, сър Гейлърд, когато жена ми му каза, че ще каже на баща му, който е толкова високопоставен лорд. И така, сър Гейлърд седи пред вратата и иска да говори с жена ми. Аз изчезвам долу отпред през вратата и отново в кръчмата, където си поръчвам на тезгяха една или две бири, тъй като трябва да чакам, докато си излезе отново сър Гейлърд. Е, да, той идва най-накрая. Виждам го и до днес, нахлупил голямата си фина шапка ниско над очите, за да не го познае никой в кръчмата, него, финия господин. Чакам още малко, докато изпия бирата си, след това излизам и се вмъквам отново в стаята на жена ми. И я виждам, че лежи, навсякъде кръв, тя е мъртва. А мистър Рурк лежи все още там, в леглото, мълчи като риба, не беше помръднал нито един негов мускул, откакто бях излязъл. Той лежеше под завивката, жена ми беше хвърлила още една завивка отгоре му, за да не го види сър Гейлърд. Но какъв е този благородник, който намерил нашето ковчеже и просто си го отнесъл след всичко това, което ни стори. Вътре имаше малко състояние, мога да се закълна. И всичко, което ми бе останало, имах от кесията на мистър Рурк.

Рурк се засмя мрачно.

— И това също беше едно малко състояние!

Шотландецът поклати глава.

— Беше ми страшно необходимо. Трябваше да преследвам лорда. И за това отиде всичко. Държах под око багажа му, преследвах фрегатата, с която отплува от Лондон.

Старият Джордж Бошан хвана майора за ръката.

— Що се отнася до мен, чух достатъчно. Смятам, че ще поставите стража около къщата. Сър Гейлърд несъмнено ще се върне скоро. Ако не се върне, трябва да го потърсим.

Рурк тръгна към вратата.

— Моля господата да ме извинят, на първия етаж трябва да оправя една врата. — Той събра инструментите и дървените парчета, а милите братски закачки на Натаниел го следваха по стълбите нагоре. Рурк влезе на пръсти през полуотворената врата, за да не събуди Шана. Той остави инструментите си на масичката и хвърли поглед на леглото.

А то бе празно.

Погледът му прелетя през стаята и отново обратно към леглото, но писалището с хартията му бе убягнало. Рурк се приближи и в следващия миг яростният му вик огласи цялата къща. Той се спусна по стълбите, вземайки по три стъпала наведнъж, нахлу в салона и хвърли в скута на Трейхърн смачкания лист.

— Той я е отвлякъл! — крещеше той, почервенял от яд. — Подлецът ми е откраднал моята Шана.

Гласът на мисис Амелия, твърд и заповеднически, успокои вилнеещите му сетива.

— Рурк! Стегнете се! Така няма да успеете да помогнете на Шана.

Рурк поклати глава, като че да се съвземе, и сега забеляза, че Натаниел бе стиснал ръката му, докато баща му вземаше от вече не така непокорните ръце оръжието, към което бе посегнал лекомислено. Той се върна към действителността и макар че факелът на яростта му бе изгаснал, в стомаха му гореше все така леден огън.

На Питни, който го наблюдаваше, Рурк напомни жаден за мъст хищник; Питни бе във висша степен облекчен, че дивата ярост този път не бе отправена към него, защото сега беснеещият Рурк не бе окован. Глупакът, който бе разбудил този лъв, би направил добре, ако си плюе здраво на петите.

Трейхърн гледаше мрачно листа хартия в скута си.

Питни стана от креслото, застана зад Трейхърн и зачете зад раменете му. Докато той кършеше напрегнато ръце, гласът му проеча в напрегнатата тишина.

— Това тук, долу — той посочи към подписа на сър Гейлърд Билингсхъм, — вече съм го виждал.

— Естествено, че сте — сдъвка го Трейхърн с необичайна строгост. — Всичките му носни кърпи, ризите му носят този знак, всичко, на което може да се постави „Б“, като Бастард!

— Не! Не! — изпъшка Питни. — Имам нещо друго предвид. „Р“-то на Мили! Това не бе никакво „Р“! Та момичето не можеше нито да чете, нито да пише, и е нарисувало в пясъка, колкото е могло, каквото е видяло. Едно „Б“ с опашка надолу. Билингсхъм!

Трейхърн взе листа и го размаха пред майора.

— Вашият рицар е убил Мили!

— Ако разрешите, сър — отвърна майорът студено, — той не е моят рицар.

— Ще видите! Ще видите! — беснееше червенокосият шотландец. — Ще направи с малкото ви момиче точно това, което направи някога с моето! С проклетия си камшик и проклетия си юмрук!

Старият господин Джордж хвана пистолета си, Питни го последва, но преди да са се въоръжили другите мъже, външната врата се хлопна след Рурк. Ралстон още седеше нерешително, но Трейхърн, който се бе замислил мълчалив в креслото си, се изправи сега на бастуна си.

— Ако си мислите — изфуча той, — че ще остана тук при жените, то сте се излъгали! — Той направи две крачки с бастуна, след това го захвърли на пода и забърза след другите, без да обръща внимание на превързания си крак.

Старият мистър Джордж стигна до конюшнята, когато Рурк разпитваше вече сержанта от вахтата.

— Коне, човече! — крещеше Рурк нетърпеливо. — Взимал ли е някой коне?

— Само сър Гейлърд, сър — объркано даде сведение сержантът. — Малко преди обяд беше, когато дойде и нареди да му се оседлае един кон — каза той. — Аз му го оседлах. След това взе малката кафява кобила, тази с белезите, нали я знаете, сър? Каза, че трябвало нещо да се закара някъде. Каза също, че имал разрешението на милостивия господин — прибави сержантът малко предизвикателно.

— Добре, сержанте — успокои го Джордж Бошан. — Никой не ви упреква.

Възбуденото цвилене и тропот на копита накара мъжете да заобиколят. Атила тъпчеше на едно място, изправяше се на задните си крака и пръхтеше на място.

Джордж посочи с палец жребеца и попита сержанта:

— Какво му е на животното?

— Не мога да кажа, сър — сви рамене сержантът, — неспокоен стана, още като дойде сър Гейлърд, и стана още по-зле, когато взеха кобилата.

Джордж погледна сина си, вдигна вежди и двамата мъже си размениха многозначителни погледи. Рурк се спусна и разтвори широко вратата на конюшнята, докато бащата отиде към мястото на Атила и махна на мъжете, които стояха наоколо, да освободят пътя. Джордж издърпа резето, махна решетката и — Атила като видя вратата отворена, се втурна.

От копитата му изскачаха искри по настилката. Но на портата на обора стоеше Рурк, готов за скок, и щом гордият жребец притича край него, Рурк прокара като стрела ръка в развятата му грива и полуповлечен, полу под пружиниращата си сила се метна на гърба на Атила. Атила се изправи на задните си крака, опита се да се освободи от неочакваното си бреме. Но Рурк го притисна с колене и изсвири пронизително с уста. Конят позна ездача си, разбра също, че ще преследват един и същ дивеч, и изхвърча. Зад тях, скоро далеч след тях, Джордж и майорът даваха заповедите на хората си.

Атила обиколи господарската къща в стегнат тръс, премина през портата до изгорялата конюшня. Рурк го остави на воля, само се държеше здраво за гривата му, но не го направляваше. Преминаха през малка горичка, на поляната благородният кон спря, отметна глава и задуши във въздуха — и ето че се понесе, а копитата му чаткаха като чукове. Преминаха през гъсталаци, стигнаха до пасбището, прелетяха нататък като вихър. Мирисът на Гейлърд бе гореща следа в ноздрите на Атила — но още по-горещ бе мирисът на кобилата. Високите дъбове прелитаха като кафеникаво мъгляви сенки, ето че бяха вече на пътеката и Рурк видя пътя, който трябваше да следват. От тук нататък Рурк направляваше жребеца, а Атила остави да го водят, защото бяха двамата едно, двамата имаха една и съща цел.

 

 

Гейлърд направи тъжна гримаса, когато хвърли поглед назад към Шана. Безпокоеше го държанието на това момиче, нейната самонадеяност. Той искаше да я види покорна, смачкана от страх. Той отстъпи назад, за да може да язди до нея. Конете вървяха в крак. Шана чувстваше малката кама на крака си. Ала не смееше да я вземе. Но този момент сигурно щеше да дойде.

Гейлърд се опитваше да я вразуми.

— Не съм жесток, мадам, а вие сте извънредно красива. Трябва само да ми окажете малко благоволение и тогава ще видите, че и моето сърце е милостиво. Не искам нищо повече, освен това — да споделя с вас един миг на наслада.

— Наслада би била за мен, сър — подигра му се нежният й глас, — да не ви видя никога повече.

— Нахалница! Вие сте безпомощна! — крещеше той и се изправи на стремената. — Вие сте в моите ръце и ще правя с вас това, което искам!

Шана прикри ужаса, който я обзе, и се изсмя презрително.

— Как ще стане това, господине? Във влажната гора? Ще си изцапате одеждите.

— Никой няма да дойде, за да ви спаси! — беснееше той.

Тя каза нежно, като на болно дете:

— Рурк ще дойде!

Гейлърд се закани с пистолета пред нея:

— Тогава ще го убия!

Страхът, който изпитваше, почти надделяваше и тя заговори, само за да не се разтрепери устата й:

— Разказах ли ви вече, сър, че Рурк е прекарал доста време при диваците, че е научил техните хитрости, техните трикове? Той е спечелил дори тяхното уважение. А тогава е бил още почти дете. А казах ли ви също така, сър, че може да броди като сянка през горите, без да помръдне и едно листенце? Разказах ли ви, сър, че е отличен стрелец? А когато е раздразнен, удря като дивак наоколо си. Наистина — той е дивак! — Тя се изсмя с глас. — Пиратите биха могли да ви го потвърдят — ако бяха останали живи. Даже те се страхуваха от него. Знам със сигурност: Рурк ще дойде.

Думите й бяха изречени почти като шепот, но ядосаха благородника още повече. Той дръпна, ругаейки, юздата, кобилата се изправи на задните си крака. Шана с огромно усилие се задържа на гърба й, като луда се вкопчи в гривата на коня. Пред хижата Гейлърд дръпна конете назад, те спряха в галоп и кобилата едва не се прекатури. Гейлърд успокои конете и слезе. Той развърза торбата с провизиите и я хвърли в хижата. След това си разтъпка краката, изпъна мускулите си, протегна се и едва след това благоволи да се погрижи за Шана. Развърза първо въжетата на единия крак, след това приклекна под кобилата от другата страна, за да освободи и там крака. Но се бавеше, а пръстите му заопипваха по безсрамен начин нежния й глезен и се насочиха по-нависоко. Шана затаи дъх. Всеки момент щеше да открие камата.

Изведнъж двамата дочуха тропот на копита в изхода на долината. За миг между дърветата проблеснаха сивият жребец и тъмнокафявият ездач. Сърцето на Шана възликува, сълзи на радост замъглиха погледа й. Но тя се бе зарадвала твърде рано, защото Гейлърд грабна пушката. Той се засмя вътрешно, когато опъна ударника и преметна пушката на седлото на коня си. Взе на мушка мястото, където свършваше пътеката в последния завой.

Във всеки случай той обърна гръб на Шана, а това бе една от много грешки, които бе допуснал в живота си. Когато копитата ехтяха по-близо и ездачът бе стигнал почти на завоя, Шана повдигна крак и с всички сили ръгна кобилата в слабините. Като изцвили високо, Джезабел се опита да отбегне удара и при това движение Гейлърд попадна без дъх между двата коня. Мускетът отхвръкна във въздуха като изпусната стрела и падна, описвайки широка дъга в храсталака — точно в момента, когато Рурк галопираше на гърба на Атила по завоя.

Кобилата почувства силен удар между ребрата и се изправи на задните си крака, Гейлърд залитна между двата коня и се опитваше да си поеме въздух. Той погледна нагоре и видя огромен сив жребец, с червени очи, издути ноздри, прилепнали уши, устремен към него. Този беснеещ кон бе възседнат от един мъж, който му се стори като всяващ ужас дух на отмъщението.

Гейлърд забрави за пушката си. Железният юмрук на страха обхвана гръбнака му. Той издърпа брутално Шана от кобилата, избута я към хижата, блъсна я вътре. Шана беше все още с вързани ръце, тя се олюля по пода и падна на леглото. Гейлърд скочи веднага след нея в хижата и затръшна вратата. Той тъкмо искаше да грабне тежкото резе, когато цялата врата заедно с пантите и ключалката изскочи от рамката и полетя с трясък върху него.

Рурк бе скочил от коня с краката напред и в отскока му имаше още част от скоростта на галопа. Краката му бяха полуизтръпнали, но той се претърколи през рамо, скокна и бе готов за бой.

— Елате тук, подлецо! — просъска той. — Ако желаете жена ми, ще трябва първо да ме убиете с голи ръце! Този път няма конюшня, която да запалите!

Гейлърд не бе мекушав мъж и сега се бореше за живота си. Той отхвърли тежката врата от себе си, скочи и попипа с ръка за пистолетите си, които вече ги нямаше, защото бяха вън под копитата на конете. Благородникът едва-що бе осъзнал тази загуба, когато Рурк го нападна. В отговор на ругатнята на Рурк от устата на Гейлърд изхвръкна вик на ярост. Сега Билингсхъм най-сетне можеше да влезе в открит двубой с този роб, който му беше трън в очите още от първия момент. С тъп удар двамата мъже сблъскаха гърди в гърди, ръцете се вкопчиха една в друга, изпитвайки силата на противника.

Даже в справедливата си ярост Рурк бе озадачен от силата на противника си. През стиснатите зъби свистеше учестен дъх, жилите се изпъваха докрай. Гейлърд загуби пода под краката си, който се състоеше само от твърдо трамбована пръст. Бе изправен пред избора да отстъпи или да бъде хвърлен по гръб. Той се опита да се свие настрани, но Рурк не го пусна. Двамата паднаха с трясък на пода, вдигна се облак прах и Шана видя само вихър от разкривени ръце и крака.

Треперейки от ужасен страх, Шана повдигна полите си и потърси камата. Ръцете й бяха станали почти безчувствени от въжетата, но въпреки това успя да извади камата от ножницата и да притисне дръжката между коленете си. Незабавно започна да трие въжетата на ръцете си в камата.

Двамата мъже се изправиха на колене. С главата си Рурк блъсна брадичката на противника и вкопчи ръцете си в гърдите му. В тази мечешка прегръдка гръбнакът на благородника едва не се счупи. Гейлърд изпъшка, но след това се изскубна настрани, бе се измъкнал от хватката. Отново паднаха един върху друг и изчезнаха в облак прах.

Гейлърд затършува с ръце около себе си — и изведнъж хвана едно дълго, твърдо, гладко рендосано дърво. На единия край имаше малко кожа, но той нямаше време да я маха. Изсмя се подигравателно, когато се изтърколи върху Рурк и му натисна дървото напреки на врата, притискайки го с цялото си тяло. Рурк успя да хване дървото, на врата и раменете му изпъкнаха мускули и жили като такелаж на кораб, когато се бореше с всичката си сила да не го удуши дървото. Едва забележимо дървото се отмести малко и Гейлърд изкрещя разочарован. Коленете на Рурк притискаха стомаха на Гейлърд, това също помогна за намаляване на смъртоносния натиск. Рурк промуши крак под хълбока на рицаря и тогава нанесе удар, смъртният враг се преметна през глава и падна в прахоляка. В този миг Рурк изпусна дръжката, обвивката от кожа падна и тогава Рурк осъзна, че това бе топорът с двойно острие, който той иначе използваше за цепене на дърва.

Шана извика, Гейлърд изкрещя от радост и оправи брадвата в ръката си. Рурк подскочи и хвана една цепеница, точно когато благородникът тръгна към него, замахвайки с топора в кръг. Рурк трябваше да отстъпи крачка по крачка, с хълбока си блъсна масата — нямаше повече път назад.

С триумфиращ вик на уста Гейлърд замахна с двете ръце. Сърцето на Шана се сви, викът за помощ замря в гърлото й, Рурк се притисна настрана, със заглушителен трясък тежката маса се разцепи на две. Гейлърд се опита да измъкне топора от останките на масата. Рурк му хвърли цепеницата към пищялите и сграбчи нова цепеница. Топорът замахна към долната част на тялото на Рурк, но той можа да отклони ударът с цепеницата и отново топорът полетя към него. Рурк скочи назад, краката му се препънаха в остатъците от масата, той падна на пода.

Ликуващият вик на Гейлърд завърши с мъчителен стон. Той успя да съзре само метален блясък, избягна го, колкото можа, но въпреки това върхът на малката Шанина кама достигна бузата му и той почувства парещо срязване, което разпори месото му до врата.

В кръвожадността си отново бе напълно забравил дамата, която всъщност не беше никаква дама. Ругаейки, Гейлърд замахна и Шана усети как политна във въздуха, а в един далечен ъгъл отхвръкна камата й. Но когато Гейлърд отново замахна с топора, Шана вече бе отново на мястото си, ноктите й се забиха в раменете му. Сега вече Гейлърд разбра, че трябва да се бие не само срещу лъв, но и срещу тигрица. Той я удари силно с костеливия си юмрук, улучи я по брадичката, Шана падна зашеметена на леглото, причерня й пред очите.

Но този момент на непредпазливост по отношение на другия хищник му костваше топора. Див вик отекна в ушите му и оръжието му бе измъкнато от ръцете. Гейлърд се отдръпна и се подготви да изживее последния си миг при проблясването на топора. И топорът наистина проблесна, но я нямаше адската болка, която да разкъса тялото му, тъй като горе, високо, много висока, блесна светкавица, и то с такава сила, че острието се заби до половината в гредата на покрива. Дръжката потрепери още малко, но бе извън обсега на ръцете му.

Облекчението на Гейлърд не трая дълго, тъй като скоро го притисна едно менгеме, което постепенно, но сигурно като смъртта, му извади въздуха. Той бе попаднал в убийствената хватка на бесен хищник, който нямаше милост, и го вдигна от пода с железни ръце. Повлечен напреки през помещението, той се удари в стената и веднага попадна под градушка от смъртоносни удари. А над себе си видя озъбено лице и златисти очи с тъмни очертания на раздирано от ярост лице, което предвещаваше вече само смърт. Удар след удар се сипеха върху му и с всеки удар грешното му тяло губеше по малко жизнена сила. Сега вече не страх от поражение сграбчваше душата му с черните си нокти, а страхът от смъртта. Той повдигна едната си ръка и плахо отвърна на удара, но това само подтикна съдията над него, който имаше опасност да стане и негов палач, да прибегне до още по-сурово наказание. Гейлърд се изтъркаля на пода, опита се да запази главата си с ръце и точно когато нов юмручен удар му смаза лицето, ръката му се изпълни с кадифе и коприна, размазаният му поглед смътно долови сред кръв и сълзи лицето на жена.

— Накарайте го да спре! — изхлипа Гейлърд. — Ще ме убие!

Шана все още се бореше със здрача, който бе зашеметил съзнанието й, и през бученето в ушите й тя долови далечно ругаене, примесено със скимтящ плач. Тя поклати глава, за да разсее мъглата, смътно да разпознае контурите на жестокия свят, който я заобикаляше. Тя видя сър Гейлърд, който пълзеше по пода в краката й, вкопчил се в подгъва на полата й, който я молеше да му спаси живота. И изведнъж й стана ясно. Това, което този мъж никога не пожела да даде на другите, сега трябваше да му бъде дарено — милост. Тя стъпи покрай лежащия благородник, хвърли се в ръцете на Рурк, скри мъстящия юмрук в състрадателната си гръд.

— Рурк — молеше тя, — не му спестявайте срещата с палача.

Тя придърпа лицето на Рурк към своето, обсипа устните му с горещи целувки, докато стопи яда му и в него отново се върна любовта. И когато той я прегърна и я вдигна в дива, разкъсваща прегръдка нагоре — тя знаеше, че е постигнала най-хубавата победа — победата над омразата.

 

 

Шана бе седнала на дънера пред хижата, а Рурк й слагаше студена, влажна кърпа върху наранената буза, когато пред тях спряха конете си Натаниел Бошан и майор Картър. Гейлърд седеше в дъното на грубо одялана пейка, с добре завързани ръце и крака.

Ездачите огледаха картината, която се разкриваше пред погледите им. Старият мистър Джордж посочи разбитата врата и не можа да прикрие смеха си.

— Наистина, сине, имате странно отношение към вратите!

Поставиха Гейлърд на неговия кон, Шана бе вдигната от мъжа си на гърба на Атила, когото възседна и Рурк, за да яздят така по обратния път, жена му пред него, притискайки се в ръцете му. И за нищо на света сега Шана не би разменила мястото си. Но те тъкмо се бяха придвижили малко, когато откъм горската пътека се чу вик и към тях се приближи ездач на кон в най-див галоп. Всички спряха учудени, за да видят дали приключението няма да приеме сега нов обрат. Но от горичката се показа кранта в напреднала възраст с такъв разтропан ход, че ти ставаше жал за гръбнака на ездача й. И не можеше да се каже със сигурност дали ездачът или конят пръхтят по-учестено, но наистина и двамата пръхтяха. Естествено Натаниел изпита съчувствие към новодошлия, скочи от жребеца си, за да помогне на изтощения от ездата Трейхърн да слезе. Смеейки се, старият мистър Бошан свали седлото от най-стария и мършав кон от конюшнята си, който в този час си бе заслужил храната, която през последните седем години бе получавал по милост, и оседла за тъста на сина си Джезабел, която с лекия си ход обещаваше на нещастния ездач поне едно поносимо връщане обратно. Старата кобила, която сигурно също бе изтърпяла доста под тежестта на Трейхърн, бе изведена за ремъка на пасището с утешителни думи, където щеше да се възстанови от току-що преживяния на старини кошмар.

Над полето вече се здрачаваше, когато по-голямата част от компанията наближи най-после в добро настроение господарската къща. Правеха се, че не забелязват, че Атила бе останал зад всички други с двойната си тежест. Да, беше много съмнително дали от четирите ръце на двамата ездачи поне една искаше или пък бе в състояние поне от време на време да хваща юздите.

Сър Гейлърд Билингсхъм се радваше от сега нататък на гостоприемството на Бошан от едно не така уютно място. В една плевня имаше малко помещение, отделено с дъски, което се пазеше обичайно за диви, зли бикове и поради това бе подсилено с много здрави талпи. Тук бе подготвен за арестувания благородник доста проветрив подслон с маса и табуретка, с прясно сено и няколко одеяла. И въпреки че израненото му в двубой тяло не се възстановяваше така бързо, то, изглежда, високомерието му не бе изчезнало дори и под ударите на Рурк.

— Това е чудовищно! Да позорите така човек от моето съсловие! — вилнееше той зад решетките. — Не знаете ли, че само Великият трибунал на Негово Величество в Лондон има правомощията да съди рицар на кралството?

— Може и да е така — отвърна майор Картър, — но решението за това е от компетенцията на съда в Уилямсбърг.

— Не искам да знам за вашата недодялана колониална справедливост — изсъска Гейлърд Билингсхъм. — Баща ми ще се погрижи за това.

— Вероятно и това ще стане — каза майорът. — Лорд Билингсхъм наскоро пристигна в колониите, за да наложи на, както се казва, незадоволителното прилагане на законите тук по-строгия критерий на реда в родината. В момента той съди в Уилямсбърг и както изглежда, вашият случай ще е първият, който ще отсъди с цялата прокламирана от него строгост.

Гейлърд зяпна от ужас и очите му видяха една не много далечна, но твърде неясна картина на бъдещето.

— Знам, наричат го палачът Хари — промълви сър Гейлърд като в кошмар. Той вяло отпусна рамене, от лицето му изчезна всякакво високомерие, за пръв път той изглеждаше такъв, какъвто бе в действителност, жалък подлец.

Едва влязъл в господарската къща, старият мистър Джордж пристъпи към богато украсения с дърворезба скрин, в който имаше шишета с бренди, и си подслади душата с една стабилна глътка. Джеремая и Натаниел плътно го следваха, докато майорът и Питни помагаха на страдащия от болки по цялото тяло Трейхърн да седне в мекото кресло. Орлан се отпусна в креслото, поклати смаяно голямата си глава, втренчи се в оцветените от тревата, шумата и мъха зеленикавокафяви бинтове, които се вееха по краката му. Последни влязоха Шана и Рурк, все още плътно прегърнати, с горда радост по лицата, като че денят им бе донесъл само щастие и блаженство.

Викове на радост и смях ехтяха из цялата къща, докато се разиграха стените. И всички говореха един през друг, разказваха от начало до край какво бяха преживели, след това започваха отначало, докато всеки допринесе за изчерпателното описание на случилото се. Имаше ръкостискания, имаше потупване по раменете, вдигаха се наздравици.

Шана застана до баща си и мило го попита:

— Много ли ви боли кракът, татко?

— Не толкова, кракът, детето ми, колкото друга част — започна той, пъшкайки. — Ако не беше въпрос на живот и смърт, никой не би ме качил на кон, но следващия път вече няма да се качвам, даже и земята да се разтваря под мен. Сега не мога нито да седна, нито да стоя прав, трябва да си легна, за да оцелея.

Шана се закиска и не спря, макар че гневът на Трейхърн се усили, когато погледна към нея.

— Ох, татко, и най-лошото е, че всичко стана заради мен!

— Ха! — Махна той с ръка, обърна се на една страна в креслото с надеждата, че така ще може да седи по-удобно, и погледна към Рурк, който застана до Шана. — Мен ме боли всичко, а тя се кикоти, като че не е наред. Внимавайте, синко, иначе ще ви изпрати и вас в гроба, след като ви изпие силите.

Рурк се засмя.

— Даже и да бях сигурен в това — за нищо на света нямаше да се спася.

Шана хвана ръката на съпруга си, стисна я влюбено, след това седна на облегалката на креслото при баща си и го прегърна.

— Обкръжена съм от хищници! — засмя се тя. — От двете страни! Отляво дракон, отдясно мечка. Ще мога ли някога да престана да се страхувам от вашите нокти.

— Грижете се само да е винаги бременна, момчето ми — смееше се Трейхърн, а настроението му се подобри. — Иначе няма да имате никога спокойствие. Направете й колкото е възможно по-бързо следващото дете.

— Съвсем на същото мнение съм, сър! — каза Рурк и й се усмихна, погледите им се сляха в съюз, който не се нуждаеше от думи.

 

 

Рурк стоеше до прозореца, гледайки как нощното небе прелива в дневен небосвод. Шана също бе будна. Той се върна при нея, вмъкна се под чаршафа.

— Студен сте — прошепна Шана.

— Стоплете ме — прошепна той и те отново се притиснаха един в друг.

— Ето че измина почти цяла година — измърмори тя.

— И с всеки изгрев — шепнеше той — идваше слънцето, което ни разделяше. Но това време вече отмина. Завинаги.

Настъпи миг на безмълвие. Чуваха как туптят сърцата им.

По пръстите му се плъзна къдрица, която се нави на ръката й.

— Убих ли най-после вашия дракон, любима моя?

— Да сте убили моя дракон? Не искам да чувам повече такива нелепости! — Шана обви ръце около врата му. — Да вървят по дяволите лъскавите рицари в бляскавото им снаряжение! Елате, дракон мой, избълвайте огъня си и ми дарете топлина. За нас започва денят!