Джули Гарууд
Убийствен чар (7)

Шеста глава

Мънк беше влюбен. Макар и да не вярваше, че подобно чудо е възможно, той бе срещнал жената на мечтите си и оттогава се държеше като полудял, превъртял глупак. Джили бе неговата сродна душа. Без никакво съмнение. Бяха родени един за друг, имаха едни и същи мечти, едни и същи фантазии, едни и същи цели и най-важното, една и съща готовност да не играят по правилата.

Тя го бе хипнотизирала от мига, в който двамата се срещнаха в мръсния безименен малък ресторант в покрайнините на Савана. Когато тя влезе, в гърлото му заседна буца. Бе като видение в копринената си червена рокля и червени обувки с тънки високи токчета. Беше просто… великолепна. Както беше обяснил по телефона, той чакаше в ъгловото сепаре и държеше синя папка. Когато тя го видя, се усмихна и в този момент той разбра, че с него е свършено.

Вълнението на първата любов още не бе отшумяло. Още го болеше от копнеж по нея. Дори когато трябваше да работи, той не можеше да спре да се усмихва. Напоследък в ума му имаше място само за нея. Докато той се занимаваше с необходимата черна работа — наблюдението на бъдещите жертви, — един от любимите му начини за прекарване на времето бе да си спомня с най-малките подробности първия път, когато двамата се любиха. Беше се случило точно три часа след като се срещнаха. Джили го заведе в хотелската си стая, съблече дрехите му и всичките му задръжки и го люби страстно. Сладкия й вкус в устата му, аромата на мускус в парфюма й, топлината на копринено-мекото й тяло, притиснато в неговото, дълбоките, почти животински звуци, които тя издаваше, когато той я докосваше. Тя бе дива, силна, груба — точно както му харесваше — и в същото време изключително уязвима.

Мънк се удивляваше на липсата си на дисциплина, когато се отнасяше до Джили. Никога и в най-дръзките си фантазии не би повярвал, че бе способен на подобно глупаво романтично поведение или че дори ще се ожени. Но преди два месеца той й направи предложение — коленичи, как иначе — и тя го трогна, като прие. Той й каза, че ще направи всичко за нея, абсолютно всичко, и се зае да го доказва. Отчаяно желаещ да й угоди, той осъзнаваше, че е като глина в ръцете й, но някак си нямаше нищо против.

Джили бе първият човек на света, на когото имаше абсолютно доверие, че ще опази тайните му. И той знаеше всички нейни тайни. Двамата живееха заедно от четири месеца, когато късно една нощ, след като се бяха любили и се гушкаха на дивана, облечени в копринените си халати, и пиеха изстудено шампанско, той й разкри душата си и й разказа за жалкия живот на изцеденото парче земя в Небраска с изцедените му, строги и мрачни родители. Баща му вярваше, че боят винаги помага, а майка му бе слаба жена, която се плашеше от собствената си сянка и която никога не ходеше никъде извън дома си, освен на църква в неделя сутрин, и която стоеше с ръце зад гърба си и гледаше как съпругът й се опитва да избие с камшика всяко непокорство от единственото им дете. Мънк се научи от много малък да не й се оплаква, защото тя винаги предаваше думите му на баща му. Когато стана на десет, той мразеше и двамата и заспиваше всяка нощ, измисляйки нови и нови начини, по които би могъл да ги измъчва.

Животът му бе клаустрофобичен. Крадеше пари от църковната каса — само по малко, от време на време в неделя. След като завърши гимназия, си събра багажа в една пазарска чанта и напусна фермата. Отиде в колеж в Омаха. Беше спестил достатъчно, за да плати първия семестър, и получи държавен заем за останалата част от обучението си. Нямаше никакво намерение някога да изплати този заем. Четири години по-късно той напусна щата Небраска и се закле никога да не се върне в него.

Понастоящем нямаше представа дали родителите му са живи или мъртви, а и не го беше грижа.

Никога не го беше грижа за никого — досега.

Разказа на Джили всичко за себе си. Каза й, че бе извършил първото си убийство на зрялата възраст от двайсет и две години. Каза й и че някога бе мечтал да работи в театър. Обожаваше да облича различни костюми и да играе различни роли. И беше добър актьор, похвали се сам, толкова добър, че се бе явил на прослушване за главната роля в една лятна постановка. Един друг актьор бе осмял изпълнението му и го бе унижил пред режисьора. Мънк толкова се разстрои от прекъсванията, че се провали на прослушването и, разбира се, не получи ролята. Закле се да си отмъсти и, без да бърза, две години по-късно се погрижи за онзи младеж. Използва ножа си и откри, че преживяването бе вълнуващо и освобождаващо.

— Кога смени името си? — попита тя.

— В деня, когато се записах в колежа. Имах фалшиво свидетелство за раждане и успях да го направя да изглежда достатъчно истинско, за да заблуди служителката в канцеларията. Беше доста нескопосано, но свърши работа.

— Аз не съм ходила в колеж — каза му тя. — Исках, но майка ми смяташе, че не съм достатъчно умна. Тя взе парите, които бях спестила, и ги използва, за да плати образованието на Кери.

— Какъв беше животът ти, докато растеше?

Очите на Джили се напълниха със сълзи.

— Живот без любов — сподели тя. — Не помня баща си. Напуснал ни, когато съм била малка. Заради нея.

— Заради майка ти ли?

— Да. Тя го прогонила. Избягал с друга жена, но като се замисля, не мога да го виня. Мама беше студена и озлобена жена. Никога не ми показа, че ме обича, и сигурно затова се стигна дотам… нали се сещаш… забременях. Търсех някой, който да ме обича. Посрамих семейството. Не мога да изброя колко пъти сестра ми и майка ми крещяха точно тези думи… — Тя поклати глава и прошепна: — Бях такава невинна глупачка. Бях сигурна, че щом родя бебето, мама и сестра ми, златното момиче, ще ми простят и ще ми помогнат да отгледам детето си. Исках да направя най-доброто за дъщеря си.

— Но това не се случи, така ли?

Тя стисна ръката му.

— Не. Беше толкова ужасно. Мама и Кери дойдоха в болницата. Мислех, че ще отведат мен и дъщеря ми у дома.

— Какво се случи, любов моя? — попита той, когато тя се разстрои съвсем и не можа да продължи няколко минути. Наведе се и доля шампанско в чашата й.

— Кери си тръгна от болницата с дъщеря ми. Не ми каза нито дума. Просто отиде до кошчето, взе бебчето ми и излезе. Мама стисна ръката ми, когато се опитах да хукна след сестра си. Попитах я къде отива Кери с моето красиво детенце и тя каза, че ще отведе малката Ейвъри у дома. Ейвъри. Това е глупавото име, което майка ми измисли на моето дете. — Тя изтри сълзите от очите си с върховете на пръстите си. — Дори не ми позволиха сама да измисля име на детето си. Кери вземаше всички решения, казваше на мама какво да прави и мама се подчиняваше на всичко, което скъпата й дъщеря заповядваше.

— И какво стана после?

— Мама ми каза, че трябва да напусна града и никога: вече да не се връщам у дома. Каза, че съм унижила нея и, Кери за последен път. Не можех да я умилостивя, въпреки че я умолявах да ми прости. Тя не се смили. Все още виждам грозното, жестоко изражение на лицето й. Точно като физиономията на сестра ми. Тя ме нарече с ужасни думи, после отвори портмонето си и извади една банкнота от сто долара. Хвърли я в лицето ми и излезе от стаята.

— Нямаше ли някой друг, който да ти помогне?

Тя поклати глава.

— Мама беше много гъста с шефа на полицията. Въртеше го на малкия си пръст. Той често се отбиваше късно вечер, когато се предполагаше, че ние с Кери трябва да сме заспали, но една нощ чух пъшкане и ръмжене и се промъкнах долу да видя какво става. Надникнах в дневната, шефът на полицията се беше проснал на дивана със смъкнати панталони, а мама беше коленичила между краката му и го обслужваше. Тлъстият шопар беше женен — добави тя. — И би направил всичко, само и само мама да не разкаже на жена му за мръсните им игрички. Мама ми каза, че полицията ще ме прати в затвора, ако веднага не напусна града. Знаех, че тя е в състояние да го уреди.

Джили вече хлипаше неконтролируемо. Той я прегърна през раменете и я притиска силно към себе си, докато тя не се поуспокои. После Мънк попита:

— Какво стана с дъщеря ти?

— Кери я отгледа и проми мозъка й по отношение на мен. Сестра ми винаги ме е мразела. Тя не беше… така красива като мен и се разяждаше от завист заради това. Предполагам, че открадна бебето ми, за да ми отмъсти.

— Как се запозна с Дейл Скарет?

— След като напуснах Шелдън Бийч, работих най-различни неща, за да се издържам. Опитвах се да спестя пари, за да наема адвокат и да си върна детето. Нямах никакво образование, за да работя нещо по-хубаво, така че работех основно в барове и ресторанти. Няколко пъти се наложи да открадна пари, за да си платя наема, спах с неколцина мъже. Общо дванайсет — призна си тя. — Помнех бройката им… Не знам защо, но помнех и вземах всякакви предпазни мерки, за да не се разболея от някоя отвратителна болест. Не исках да го правя, но се налагаше заради парите. Толкова отчаяно исках да си върна дъщерята. — Тя извърна глава при спомена за изпитаното унижение. — После една нощ, докато работех в някакъв долнопробен бар в Савана, се запознах с Дейл Скарет. Боже, как ме отврати този човек. Но имаше пари. Погрижи се да видя пачките и ми показа, че ме желае. Живяхме заедно, но с прекъсвания, сякаш цяла вечност. Опитвах се да продължа живота си, но той все се връщаше. И една нощ ми каза за бижутерийния магазин, който той и приятелите му Франк и Лари планирали да оберат. Лари се чукал с дъщерята на собственика на магазина, а тя обичала да се фука с парите на семейството си. Дейл планира обира, но аз му помогнах за всички подробности.

— Значи си била съучастник?

— Да. Обирът мина като по ноти, но Франк не си мереше приказките и започна да се хвали колко пари ще получи, когато Дейл продаде диамантите. Дейл бе откраднал необработени диаманти и всички се бяхме разбрали да чакаме поне шест месеца, преди да започнем да ги пласираме.

— Но нещата са се объркали, така ли?

— Да. Някакъв информатор разправил на полицията за хвалбите на Франк. Прибраха го за разпит и той сключи сделка с тях. Съобщи им името на Лари, но отначало не им каза за Дейл и мен. Явно се е точел за по-добра сделка. Лари се обади и ни предупреди навреме, така че се измъкнахме от града. Но Лари не успя да се чупи. Станала престрелка и Лари застрелял едно ченге, преди да го убият.

Джили отново заплака.

— Не се интересувах от диамантите. Дейл ми беше обещал, че ще ми помогне да си върна дъщерята. Това щеше да бъде моят дял за това, че му бях помогнала за обира. Отидохме с кола в Шелдън Бийч и той отиде в къщата на мама, за да вземе Ейвъри. Не го възприемах като отвличане. Просто си вземах това, което сестра ми беше откраднала от мен. Не знаех, че Кери е накарала мама да отиде в съда и да я направи законен настойник на Ейвъри. Съдът ме лишил от всички права като майка и ги присъдил на сестра ми. Тя открадна бебето ми от мен, Мънк. Тя открадна…

— Знам, че сърцето те боли заради това, скъпа.

— Ейвъри беше съвсем малка, когато Дейл отиде за нея, но Кери вече я бе настроила срещу мен. Той ми обясни, че опитал да успокои Ейвъри, като й казал колко много я обичам и че ще бъде щастлива с мен. Тя изпаднала в истерия. Бог знае какви ужасни лъжи й е била наприказвала Кери. Съпротивлявала се като диво зверче, ритала, драскала, опитвала да му бръкне в очите. Дейл свалил колана си, за да й върже ръцете, и я шибнал два-три пъти, за да я накара да се усмири.

Мънк й подаде нова салфетка, за да си избърше сълзите.

— Продължавай. Ще се почувстваш по-добре, като излееш цялата тази горчилка навън.

Тя кимна.

— Да, прав си. Писъците на Ейвъри събудили мама. Тя дотичала с пушка в ръка. Шефът на полицията й я бил дал за самозащита. Мама опитала да убие Дейл. Каза ми, че той се изтеглял назад заедно с Ейвъри, когато тя стреляла. По погрешка улучила дъщеря ми. — Потрепери. — Дейл дълго не ми казваше това, така че не знаех, че Ейвъри е в болница, и не отидох да я видя.

— Какво стана с майка ти?

— Когато видяла какво е направила, Дейл каза, че изпищяла, после се хванала за гърдите и паднала на земята. Умряла, още преди да падне на пода… според него.

— Сърдечен удар?

— Да, но аз не плаках за нея. Тя се бе обърнала срещу мен и аз реагирах по същия начин спрямо нея. Не пролях и една сълза — заяви тя гордо.

— Разбирам те.

— Дейл се опита да изпълни обещанието си. Отново отиде при Ейвъри, когато тя се премести да живее в Калифорния при сестра ми. Изчакал я пред училище с идеята да я грабне, когато тя излезе от сградата. Обаче Ейвъри имала бодигард, един агент от ФБР я охранявал. Очевидно Кери ги била убедила, че Дейл ще се върне за Ейвъри. Сестра ми е много хитра — добави тя с ехидна усмивка. — Сигурно е била предупредила директора, защото той казал на пазачите в училището, че Дейл е много опасен. Винаги имало някой, който наглеждал Ейвъри. Дейл се опитал да я грабне, докато вървяла през двора, но агентът го забелязал и го съборил на земята. Дейл не е бил въоръжен. Арестуваха го и го изпратиха във Флорида, където го съдиха заради смъртта на майка ми.

— И са го осъдили?

— Да. Докладът от аутопсията доказа, че тя е получила удар, но съдебните заседатели решиха, че Дейл е отговорен за удара.

— Но ти не мислиш така.

— Не ми пука дали е бил отговорен или не, но мама наистина е имала болно сърце. Трябва да ти призная нещо, скъпи. Моля те, не се сърди. Нека първо ти обясня и тогава реагирай.

— Никога не мога да ти се сърдя, обещавам.

— Помниш ли парите, които ми даде да си платя всички дългове?

— Онези трийсет хиляди?

— Да — прошепна тя. Ръката й се плъзна под халата му и започна да го гали по гърдите. — Дадох повечето от тези пари на един адвокат, за да го ангажирам.

— Защо? Защо ти е бил адвокат?

— Наех го да помогне на Дейл. Искам да го измъкна от затвора и сега, изглежда, има добри шансове за това. Когато адвокатът преглеждал кутиите с документи, открил сметка от преглед при кардиолог в Савана. Отишъл да го види. И лекарят му разказал, че заболяването на майка ми било нелечимо. Нещо повече, той обяснил, че отишъл и разказал на прокурора за болестта на мама, но прокурорът не предоставил тази информация на служебния защитник, който представляваше Дейл.

Внезапно Мънк се почувства несигурен и ядосан, но не показа чувствата си.

— Продължавай.

— Така че адвокатът, когото наех, успя. Ще има повторен процес съвсем скоро. Съдията бил възмутен, когато научил, че прокурорът е укрил доказателства, за да спечели делото. Изглежда, между него и прокурора има стара вражда и това било последната капка. Адвокатът на Дейл ми каза, че съдията отложил някакъв друг случай и насрочил на тази дата процеса на Дейл. Кери и Ейвъри не трябва да свидетелстват този път. Дейл ще остане в затвора, ако те се явят в съда.

— Ами изслушването за условно освобождаване? То насрочено ли е?

— Да, но процесът би трябвало да е приключил дотогава. Ако Дейл не излезе от затвора, аз никога няма да получа онези диаманти. След всичко, което преживях, мисля, че ги заслужавам. Разбира се, всичко, което получа, ще принадлежи и на теб. Мислиш ли, че съм твърде алчна?

— Не, не мисля. Но искам да ми отговориш честно. Имаш ли някакви чувства към Дейл?

— О, боже, не! — извика тя. — Винаги съм го мразела и знам как мога да ти го докажа.

— Как? — попита той заинтригуван от лукавата й усмивка, която му се струваше толкова възбуждаща.

— Веднага щом Дейл ни отведе при диамантите, ще видиш как го убивам.

Всички негови съмнения се стопиха при това обещание. Тя го целуна и прошепна:

— Обичам те с цялото си сърце. По-скоро бих умряла, отколкото да ти причиня болка. Като убия Дейл, ще ти докажа любовта си, но искам такова доказателство и от теб.

— Какво мога да направя за теб? — попита той. Мънк не си падаше по поезия, но се опита да прозвучи романтично. — Ако искаш да вървя по вода, кълна се, ще намеря начин да го направя. Ще направя всичко за теб, скъпа моя Джили. Абсолютно всичко.

Тя се сгуши в него.

— Сестра ми и Ейвъри дадоха показания на предишното изслушване за условното освобождаване на Дейл. Заради тях той не излезе от затвора.

— И ти искаш да намеря начин да им попреча този път да се явят на процеса и изслушването. Така ли?

— Скъпи, не искам просто да им попречиш да отидат там. Искам да затвориш устите им завинаги. Искам да ги убиеш.