Джули Гарууд
Убийствен чар (19)

Осемнадесета глава

— Ще минем през стената — съобщи им Ан и изчака реакцията на другите две жени. Сара я гледаше недоумяващо. Кери бе по-скоро подразнена.

— Да бе, как не! — измърмори Кери! — Ще използвам суперсилните си каратистки ритници и рентгеновото си зрение…

— Стига, Кери. Нека първо изслушаме Ан — упрекна я Сара.

— Казвам ви, може да стане. Когато слязох от колата, отидох до каменната стена и погледнах надолу. От тази страна склонът е полегат. Не е толкова стръмно и високо както откъм прозорците на дневната.

— И? — подкани я Сара.

— Забелязах още, че отстрани къщата е с кедрови греди, не с камъни както отпред. Килерът има външна стена и тя е точно там, където свършва каменната стена. Предлагам ви да издълбаем голяма дупка в гипсокартона близо до пода така, че когато се опитваме да избутаме кедровите греди навън, няма да се виждаме отпред.

— Но, Ан, стената не е само кедрови греди и гипсокартон — възрази Сара.

— Знам много добре какво има между тях — похвали се Ан. — Има изолация, но тя се къса лесно, може да има кабели, които ще заобиколим, ако трябва, и може би един слой специална водоизолация…

— И какво още? — попита Сара. Тя се наведе напред, докато обмисляше идеята на Ан.

— Дървена скара, за която са заковани гредите. Обикновено ги коват на четирийсет сантиметра разстояние. Ще можем да се промъкнем.

— Но как ще пробием гипсокартона. С юмруци?

— Ще използваме ръжена от камината — обясни Ан. — И ножове, за да разширим дупката. Проверих, кухненските ножове са си в чекмеджетата. Ако започнем сега, кой знае? Може до сутринта вече да сме навън.

— Времето ни изтича — възрази Кери. — Предлагам да опитаме да счупим някой прозорец и да се надяваме, че няма… — Тя спря, когато Сара поклати глава.

— Твърде рисковано е. По-добре да опитаме плана на Ан.

— Ами кедровите греди?

— Няма да е толкова трудно, колкото смяташ — увери я Ан. — Те са заковани, но ако ги блъскаме или ритаме достатъчно силно, ще успеем да ги отковем.

— Боже, имаме план — възкликна Сара. Тя плесна с длан по масата и се усмихна. — Сигурно е, че няма да намерим въже, с което да се спуснем до земята, но може да използваме чаршафи.

— Във филмите винаги използват чаршафи, когато бягат — съгласи се Кери.

— Наистина ли? — изуми се Ан.

Кери кимна.

— Май наистина не гледаш телевизия?

Ан поклати глава.

— Аз мога да се заема с чаршафите. Може би вместо да ги връзвам на възел, ще измисля начин да ги сплета… или нещо такова.

— Става — съгласи се Сара. — А докато ти се занимаваш с това, ние с Кери ще се заемем със стената. Ан, ти си гениална. Никога не бих се сетила да минем през стената. Но сега мисля, че планът ти е осъществим.

— Трябва да тръгнем, преди да е съмнало — каза Кери. — Не ми харесва идеята да се скитам из дивата гора през нощта, но ако се спуснем надолу по склона, докато подминем мястото, където е портата, можем да излезем на пътя и да вървим по него до града.

Така звучеше съвсем лесно. Наивна ли беше или наистина бе толкова просто?

— Вероятно ще трябва да вземем няколко остри ножа със себе си — предложи Сара. — В случай че попаднем на диви животни.

— Или на Мънк — добави Кери. Тя потрепери при тази мисъл. — Предпочитам сблъсък с диви животни, отколкото с него. Знаете ли… — Тя рязко спря, смутена от това, което се канеше да сподели.

— Какво? — попита Сара.

— Сигурно ще ме помислите за луда, но отначало ми се стори красив.

Сара се засмя.

— И на мен. Хареса ми акцентът му. Мислиш ли, че е бил истински?

— Предполагам — отвърна Кери. — Помислих си, че е секси.

Ан слушаше този разговор мълчалива, докато Кери не направи последния си коментар. Тогава вече не се сдържа, неодобрението й стана очевидно.

— Засрами се, Кери. Ти си омъжена жена.

Кери се защити.

— Омъжена съм, да, но не съм сляпа, няма нищо лошо в това да се загледам по някой добре сложен мъж. Не може и ти да не си…

Ан я прекъсна.

— Изобщо — настоя тя. — Никога не бих обидила моя Ерик, като пожелавам други мъже.

— Аз да не съм казала, че съм го желала?

— Ще спрете ли да се драчите? — помоли ги Сара. — Направо ми иде да отворя някоя врата.