Джули Гарууд
Убийствен чар (41)

Четиридесета глава

— Господин Картър ще ви приеме сега.

— Благодаря. — Ейвъри изпъна полата си и се усмихна на секретарката, докато вървеше към вратата.

— Искаш ли да дойда с теб? — попита Джон-Пол.

Тя поклати глава.

— Ще ме изчакаш ли тук?

— Ако трябва, и цял живот.

Тя отвори вратата и влезе във фризера. Тази сутрин бе дошла подготвена и носеше сако с дълъг ръкав.

— Добро утро, сър.

— Седни, Дилейни.

Не изглеждаше особено щастлив, но пък тя и без това никога не бе виждала Картър да се усмихва, така че не беше сигурна дали той още й е ядосан или не.

Седна на стола срещу бюрото му и скръсти ръце в скута си.

— Сър, ако се каните да ме уволните, бих искала да ви изпреваря и да подам молба за напускане.

— Защо?

Той се беше изправил при влизането й в стаята, но сега седна отново зад масивното си бюро.

— Ако съм напуснала по свое желание, няма да имам черна точка в автобиографията си.

— Чудя се защо смяташ, че ще те уволня.

— Защото не спазих процедурата. — Ръцете й трепереха. Не беше сигурна дали заради студения въздух в кабинета, или заради факта, че бе толкова нервна. Той умееше да я превърне в кълбо от нерви само с един свой поглед. — Трябваше да се сетя за всичко много, много по-рано, но в своя защита ще кажа, сър, че бях заета да избягвам куршумите и капаните, които ме дебнеха. Нямах време да анализирам данните, а трябваше да намеря — добави тя бързо, за да му покаже, че поема пълна отговорност за грешките си. — Освен това използвах името ви, за да принудя агент Кели да ми позволи да се кача в колата, с която се извършваше проследяването, а вие изрично ми бяхте заповядали никога да не правя това. Не спазих йерархията, не позволих на агентите, на които бе възложено да ме охраняват, да си свършат работата. Сър, аз избягах от тях. Наистина. Освен това ви обезпокоих по време на ежемесечната ви игра на покер, като ви се обадих онази нощ от Уолдън Пойнт, а всички в Бюрото знаят, че вечерта, в която играете покер, е нещо свещено за вас.

Стори й се, че забеляза как ъгълчето на устните му леко се повдига. Дали се канеше да се усмихне, или да й се присмее? Той се наведе напред и опря длани върху бюрото си.

— Само за сведение, имах фул в онзи момент, Дилейни, но ти използва кода за спешен случай, така че трябваше да пасувам и да изляза от играта. Защо ми се обади, вместо да минеш по каналния ред?

Тя можеше спокойно да му каже истината. Нямаше какво да губи.

— Знаех, че ще ме изслушате и ще ми кажете дали съм права или не. Знаех също, че щяхте да ми помогнете, а трябваше да се действа бързо. Само защото ми дадохте съгласието си, успяхме да се справим.

— Продължавай — подкани я той.

— Докато агентите уреждаха нещата във Флорида, аз се обадих и казах на леля си Кери, че двамата с Джон-Пол сме отседнали в мотела „Милтс“ в Уолдън Пойнт и че и нея ще я доведат при нас, за да изчакаме заедно началото на процеса. Знаех, че ще се обади на съпруга си Тони и ще му каже да дойде там. А докато тя го направеше, агентите вече щяха да следят телефонните обаждания и електронната поща на Тони.

— Ами ако не му се беше обадила? — попита Картър.

— Тогава аз щях да му позвъня. Но тя му каза каквото трябваше и както подозирах, Тони се свърза с Джили и й съобщи новината, че двете с Кери ще бъдем заедно във Флорида. После и сам си резервира билет за полет до Флорида. — Тя си пое дъх и продължи: — Когато агентите откриха местонахождението на Джили, тя и Мънк вече бяха изчезнали, но пък ние знаехме накъде са се отправили.

— Уолдън Пойнт.

— Да. Беше ми много неприятно, че използвам леля си по този начин и че трябваше да я излъжа безочливо, но нямах избор. След като задвижихме всичко благодарение на агента, когото ни изпратихте, Том Кели, се обадих на Кери повторно и й казах, че ще остане в Колорадо още известно време и й обясних защо.

— Тя как прие новината за съпруга си?

Аз разбих сърцето й — помисли си Ейвъри.

— Беше й… трудно да го приеме. Тя е силна жена. Ще оцелее.

— Всъщност Джон-Пол Ренърд се досети какъв удар замисля Мънк, нали?

— Да. Преместихме се на една яхта, докато подготвяха капана в мотела. Агентите действаха, сякаш още сме в мотела. Джон-Пол откри жицата на стълбите към кулата и двамата с агент Клейборн се приготвиха.

— Добре, сега ми кажи, как всъщност се досети за всичко?

— Политиците, сър.

Той повдигна въпросително едната си вежда. Тя кимна.

— Седях на плажа и обмислях ситуацията и се сетих за онзи случай с банковите удари. Те си имаха скрита цел, помните ли? Искаха всички да си мислят, че действията им са политически мотивирани, но всъщност се интересуваха единствено от парите. Това ме накара да се замисля за скритата цел, така да се каже. Осъзнах, че не виждам гората, защото се взирам в дърветата. Така че направих същото, което направих и когато работех по случая с Политиците. Раздробих всичко на парчета и започнах да ги оглеждам едно по едно. Всеки си имаше своя скрита цел — добави тя. — Мънк, Джили, Скарет, Тони Салвети. — Не можеше да понесе да нарече този негодник чичо, не и след това, което той бе направил. — Всеки от тях е желаел отчаяно нещо. А това, което е желаела Джили, постави всичко останало на мястото му. Кери ми каза за писмото, което Джили й оставила. Тя я обвинявала, че е откраднала мечтата й и я дава другиму. Това постоянно ме смущаваше. Бях прочела всички дневници на Кери и знаех на какво е способна Джили. Знаех и колко търпелива може да бъде тя. Способна бе да чака години, докато си отмъсти. Запитах се какво е искала най-много през всичките тези години Джили. Пари? Отмъщение? И тогава ми прищрака. Джили е искала да стане звезда. Тя е жадувала за всеобщото обожание и внимание. Кери й е отнела тази мечта. Отишла е в Холивуд и е постигнала успех и власт. Тя превръща хората в звезди. В представите на Джили Кери й е откраднала мечтата. Тя винеше Кери за всичките си провали. Открихме доказателство за тази нейна фикс-идея, когато агентите конфискуваха вещите й.

Картър кимна.

— Агент Кели ми каза, че намерили касета в чантата на Джили. На нея била записана една реклама, в която си участвала ти като ученичка.

— Да. Мисля, че тази реклама е поставила началото. Джили я е видяла по телевизията и вероятно е побесняла напълно. Започнала е с кроежите и плановете още тогава. Знаела е коя съм. Очевидно според Джили сестра й дала нейната мечта на мен и тя трябвало да си отмъсти.

— Останала е вкопчена в тази мечта в продължение на повече от двайсет години? — попита Картър.

— О, и още как. Тя има изкривено и прекалено високо мнение за себе си. Запитах се кой според Джили може да й върне мечтата. Кой би могъл да я направи звезда?

— Тони Салвети.

— Да. Той още е работел като съдружник в „Ловец на звезди“. Не исках да повярвам, че Тони е замесен в това. Според Джон-Пол на някакво подсъзнателно ниво съм го знаела, защото нито веднъж не се обадих на Тони да му кажа къде се намирам. — Тя хвърли поглед към годежния си пръстен и внимателно го намести на пръста си. — На Джили й е било толкова лесно. Когато се е запознала с Тони, е открила един гневен, огорчен човек. Двамата с Кери слели компаниите си. Когато се оженили, смятали да ръководят бизнеса като равностойни партньори, но постепенно Кери започнала да дърпа юздите. Малко по малко изтиквала Тони, докато накрая той нямал изобщо никаква власт. Той казал на агент Кели, че Кери го лишавала от мъжествеността му. Знаел, че ще загуби всичко, ако тя се разведе с него, а това било неизбежно, тъй като тя ставала все по-подозрителна, особено след като открила, че от сметката им липсват сто хиляди долара. Тони казал на Кери, че парите са в банката и това е някаква счетоводна грешка, но тя несъмнено би поръчала проверка на счетоводството на фирмата. Джили казала на Тони, че има познат, който ще реши проблема и на двама им. Познавала един, който излежавал присъдата си в затвор във Флорида, и той щял да им помогне да намерят наемен убиец.

— Дейл Скарет?

— Да. Тя отишла при Скарет и му обещала да го измъкне от затвора. Ако той й кажел името на някой наемен убиец, тя щяла да се отърве от Кери и мен и така не би имало кой да свидетелства срещу него. Казала му, че Тони Салвети е готов да плати, за да се отърве от жена си. Освен това Джили обещала на Скарет, че ще го чака, когато той излезе от затвора. Той все още бил луд по нея. Сигурно щяла да намери начин да го накара да вярва, че тя го обича, докато не се доберяла до откраднатите диаманти. Освен това му обещала, че ще отмъсти на съдийката, която произнесла присъдата му. И това ни довежда до Мънк. Когато Джили се запознала с него, открила един самотник. Не й струвало нищо да го спечели. Както се оказва, дори не се наложило да му даде парите, които получила от Тони. Мънк се влюбил до полуда в нея и бил готов да изпълни всяко нейно желание. Така че тя ги надхитрила всичките и е задържала парите за себе си.

— На кого му е хрумнала идеята да затворят онези жени в къщата в Колорадо?

— На Джили. Тя си пада по сложните усукани планове. Харесва й драматичното, а възможността да накара Кери да страда, била като допълнителен бонус. Мънк вече бил нает да убие Ан Трап и освен това бил взел пари от Денис Парнел, за да взриви къщата в планината. Парнел бил убеден, че съдията ще присъди имота на бившата му жена — обясни Ейвъри. — Мога да си представя как се е почувствал, когато съдията присъдил къщата на него.

— Мънк е бил много бърз и действен.

— О, да.

— Гледа ли новините? — попита Картър. — Ерик Трап най-после се е пречупил и признал всичко. Ще го пратят в затвора за много дълго време. Ако леля ти не беше дала писмото от Ан, нямаше да разполагаме с доказателството, от което се нуждаехме. Трап казал на следователя, че жена му се бавела с умирането твърде много.

— Също като Политиците. Всички тях ги е водела алчността.

— Удивително — продължи той — как Джили е манипулирала и Салвети, и Мънк, и Скарет. Тя е свирела и те са играели по гайдата й, но никой не е подозирал какво си е наумила. Говорих с агент Кели преди известно време. Скарет още не е признал почти нищо, но Салвети вече говори. Странното е…

— Да?

— Никой от тях не казва и една лоша дума за Джили. Продължават да ръсят хвалебствия по неин адрес.

Това не я изненада.

— Обзалагам се, че и тя не приказва.

— Не, засега е като каменна стена. От теб би излязъл страхотен оперативен агент, Дилейни.

— Може би с подходящо обучение бих могла да стана, но сър, вече не искам, определено. Ако научих нещо през последните седмици, то е, че животът е прекалено кратък и не желая да пилея нито минута повече, като преследвам отчаяни мъже и жени. Искам да направя нещо важно, преди да е станало твърде късно.

Ейвъри се изправи и изчака той да заобиколи бюрото. Тя разтърси ръката му.

— Благодаря ви, сър.

— Наистина ли напускаш? И не мога да те убедя да останеш?

— Взех решението си, сър. Искам да напусна.

— Решила ли си вече какво ще правиш оттук нататък?

— Сега, след като процесът и изслушването приключиха и Скарет пак е там, където му е мястото, ще прекарам две-три седмици с леля си и после ще се местя в Луизиана, където ще се върна в училище и ще работя като учител.

— Ще ми липсваш — призна той. — Успех.

— Благодаря, сър.

Той й отвори вратата и докато тя излизаше, й каза:

— Още нещо, Дилейни.

— Да?

— Браво. Добре си се справила.