Джули Гарууд
Убийствен чар (42)

Четиридесет и първа глава

Детективът поведе Ейвъри и Джон-Пол по дългия коридор към стаята за наблюдение.

— Ще можете да я виждате през стъклото, но тя няма да ви вижда — обясни той, преди да отвори вратата и да им направи път.

Ейвъри не помръдна.

— В момента тя е в стаята за разпити с двама детективи — обясни той.

Ейвъри продължаваше да стои като вкаменена. Детективът погледна Джон-Пол.

— Няма нужда да бързате — каза той, преди да се обърне и отдалечи.

— Не е необходимо да го правиш — отбеляза Джон-Пол.

— Напротив.

Тя стоя на прага още минута и после изпъна рамене и влезе. Стаята бе с размерите на килер. Тя се обърна към огледалния прозорец, свила ръцете си в юмруци, и погледна жената, която й бе дала живот и която после така отчаяно се бе опитала да й го отнеме.

Джон-Пол я хвана за ръката и попита:

— Помниш ли я?

— Не. Бях само на пет, когато тя дойде в къщата ни — прошепна тя. — Беше толкова отдавна.

Джили седеше от едната страна на квадратна метална маса, срещу нея бяха двамата детективи. Седеше с изпънат гръб, кръстосала крака, преплела пръсти върху масата. Горните три копчета на плетената й блуза бяха разкопчани и деколтето й се разтваряше все повече при всяко нейно движение. Внезапно тя се обърна и погледна към огледалото. Ейвъри рязко си пое въздух и издиша, усетила как й се повдига.

— Виж — прошепна тя.

— Виждам я — каза Джон-Пол.

Ейвъри поклати глава.

— Не нея. Виж детективите. Виж как реагират на въздействието й.

И двамата мъже бяха наведени напред, сякаш несъзнателно се опитваха да се доближат до Джили. Единият каза нещо, после се протегна и докосна ръката й.

— Тя ги омайва — каза Ейвъри.

Един полицай отвори вратата на стаята за разпити. Джили го погледна и като мързелива персийска котка протегна гъвкавото си тяло и се изправи. Докато вървеше към вратата, спря за миг, погледна през рамо към детективите и им се усмихна. И двамата веднага отвърнаха на усмивката й. Не изпуснаха нито едно нейно движение, докато вратата не се затвори зад нея.

Ейвъри погледна Джон-Пол в очите.

— Сега вече съм готова.

Тя първа излезе от сградата на полицията. Не погледна назад нито веднъж.