Джоана Линдзи
Прелъстена невинност (8)

Глава 8

С настъпването на деня оживлението в къщата започна да нараства, тъй като принцът обичаше да оставя всичко така, както го беше намерил. Слугите на херцог Албемарл бяха освободени предишния ден, тъй като принцът предпочиташе да бъде заобиколен само от собствените си слуги. В стаята на третия етаж всичко беше все още спокойно.

Владимир, който чакаше търпеливо в края на коридора да бъде повикан от господаря си, предположи, че Дмитрий беше заспал. Той бе прекарал още три часа с жената. Сигурно беше заспал. Въпреки това все още имаше време, преди да тръгнат за доковете, и Киров щеше да изчака още малко.

Дмитрий беше буден и изобщо не се чувстваше уморен. Той се бе изненадал на собственото си търпение, защото времето тази сутрин минаваше дяволски бавно. Дори беше се сдържал да не докосне Катрин досега. Най-накрая обаче не издържа, прегърна я и започна да я гали, за да я събуди. Тя се опита да го отблъсне в просъница.

— Не сега, Люси! Върви си!

Дмитрий се усмихна и за миг се зачуди коя ли беше тази Люси. Миналата нощ Катрин бе говорила с него на френски, защото той първи се бе обърнал към нея на този език, а и тя го говореше отлично. Но английският й подхождаше много повече, а заповедническият й тон беше доста забавен. Въпреки това английският не беше езикът, който Дмитрий предпочиташе, и затова избягваше да го използва.

— Хайде, Катя, ела при мен — подкани я той, докато си галеше копринената кожа на раменете й. — Стана ми скучно да те чакам да се събудиш.

Тя отвори очи и забеляза лицето му, надвесено над нейното. Премигна веднъж, но сякаш не успя да го разпознае. Все едно че не го виждаше. Но тя го виждаше много добре. Катрин се отдръпна бавно назад, докато не остана на една ръка разстояние от принца. През цялото време го оглеждаше от главата до петите по начин, който беше доста изнервяш за Дмитрий.

Всъщност на Катрин й беше трудно да приеме факта, че принцът беше истински. Тя все още се съмняваше в онова, което виждаше пред себе си, защото в действителността нямаше толкова красиви мъже.

— Не изчезваш ли, когато удари дванайсет?

Дмитрий избухна в смях.

— Ако искаш да кажеш, че си ме забравила толкова бързо, малката ми, с удоволствие бих ти опреснил паметта.

Катрин се изчерви и седна в леглото, като придърпа завивките, за да покрие гърдите си. Не беше забравила нищо от миналата нощ.

— О, боже! — изстена тя, след което попита бързо: — Защо си още тук? Можеше да проявиш поне малко почтеност и да ме оставиш сама да се справя със срама си!

— Но защо трябва да се срамуваш? Не си направила нищо лошо.

— Много добре знам това — съгласи се с горчивина тя. — Лошото бе сторено на мен. А ти… о, господи, просто се махни!

Покри очите си с ръце, а раменете й се отпуснаха отчаяно.

— Нали не плачеш? — подхвърли небрежно Дмитрий.

Катрин застина на мястото си, но не свали ръце.

— Не плача. А ти защо си още тук?

— Затова ли се криеш, защото искаш да си тръгна? Ако е така, по-добре се откажи. Няма да мръдна оттук.

Ръцете й се отместиха и тя го погледна с присвити от гняв очи.

— Тогава аз ще си тръгна!

Тя понечи да направи това, но завивката, която се опита да вземе със себе си, не помръдна. Дмитрий бе седнал върху нея и сякаш нямаше намерение да се отмести.

Катрин се обърна към него.

— Стани!

— Няма — отвърна той и скръсти спокойно ръце върху гърдите си.

— Играта свърши, Александров — предупреди го Катрин с леденостуден глас. — Какво искаш да кажеш с това „Няма“?

— Катя, моля те, мислех, че сме приключили с официалностите — смъмри я леко той.

— Трябва ли да ти напомням, че не сме били представени един на друг?

— Много добре — въздъхна той. — Дмитрий Петрович Александров.

— Забравяш титлата — процеди презрително тя. — Принц, нали?

Той повдигна въпросително вежди.

— Това неприятно ли ти е?

— Изобщо не ми прави впечатление дали си принц или не. Сега бих искала да остана насаме, за да се облека и да се махна оттук, ако нямаш нищо против.

— Но защо бързаш толкова? Аз имам много време…

— Но аз нямам! За бога, бях задържана тук цяла нощ. Баща ми сигурно е полудял от тревога!

— Това не е проблем. Ще изпратя човек да му каже, че си в безопасност, стига да ми дадеш адреса.

— О, не. Няма да ти помогна да ме намериш отново. Когато си тръгна оттук, ще ме видиш за последен път.

Искаше му се тя да не бе казала това. Думите й го накараха да изпита неочаквано съжаление. Осъзна, че ако разполагаше с повече време, щеше да му бъде приятно да опознае по-добре тази млада жена. Тя беше толкова забавна, първата жена в живота му, която, изглежда, наистина не се впечатляваше от титлата, богатството и чара му. Жените винаги бяха изпитвали физическо привличане към него, но тази очевидно не беше такава.

Дмитрий се обърна с лице към нея и я попита:

— Искаш ли да посетиш Русия?

Тя изсумтя презрително.

— Това дори не заслужава отговор.

— Внимавай, Катя, защото може да си помисля, че не ме харесваш.

— Та аз не те познавам!

— Познаваш ме много добре.

— Това, че съм запозната с тялото ти, не означава, че те познавай. Знам само името ти, както и това, че днес напускаш Англия. Не, знам и още нещо — че твоите слуги нарушават закона, за да изпълняват прищевките ти!

— О, изглежда, стигнахме до същността на проблема. Ти възразяваш срещу начина, по който протече първата ни среща. Това е разбираемо, тъй като ти нямаше никакъв избор. Но аз също нямах избор, Катрин. Не, това не е съвсем вярно; аз имах избор. Можех да те оставя да страдаш сама.

Тя се втренчи гневно в него при това напомняне.

— Ако очакваш от мен благодарност за помощта ти миналата нощ, ще се наложи да те разочаровам. Знам много добре защо онова гадно нещо ми беше дадено. Беше само заради теб, защото отказах да изпълня очакванията ти за вечерта. Което ми напомня за нещо — искам да изправя твоя човек пред съдията. Това няма да му се размине.

— Хайде сега, нищо лошо не е станало. Вярно е, че ти вече не си девица, но това е нещо, което трябва да те радва.

Ако положението не беше толкова абсурдно и ако тя не беше жертвата, Катрин може би щеше да се изсмее на думите му, защото не се съмняваше, че той наистина вярваше в онова, което бе казал. Той действително вярваше, че загубата й не беше голяма. Но като се имаше предвид кой беше той, една такава реакция само щеше да му се стори забавна. Тя си наложи да се овладее.

— Ти обаче пренебрегваш факта, че бях отвлечена, че бях буквално отмъкната от улицата, хвърлена в някакъв файтон, устата ми беше запушена, след което бях затворена в тази къща и задържана цял ден. Бях нападната, заплашвана…

— Заплашвана? — Дмитрий се намръщи.

— Да, заплашвана. Тъкмо щях да се развикам, когато ми бе казано, че пазачите пред вратата няма да се поколебаят да ме укротят, ако го направя. Освен това бях предупредена, че срещу мен ще бъде използвана сила, ако откажа да се къпя или храня.

— Дреболии. — Дмитрий махна с ръка, сякаш всичко това нямаше значение. — Нали не си била наранена?

— Не става дума за това! Киров нямаше право да ме води тук против волята ми!

— Имаш твърде много възражения, мъниче, като се има предвид, че в крайна сметка ти беше приятно. Забрави за всичко. Ако вдигаш шум сега, няма да постигнеш нищо. Владимир получи нареждания да бъде щедър с теб.

— Пак ли пари? — попита тя с измамно тих глас.

— Разбира се. Аз си плащам за удоволствията…

— О, боже! — изкрещя вбесена Катрин — Колко пъти трябва да го повтарям? Никога не съм била и никога няма да бъда за продан!

— И не би приела две хиляди фунта?

Ако Дмитрий бе смятал, че щедростта му щеше да я впечатли, бързо разбра, че бе сбъркал.

— Не само че не бих ги приела, но и с удоволствие ще ти кажа какво можеш да направиш с тях.

— Моля те, недей.

— Не можеш да купиш и мълчанието ми, така че не се опитвай да ме обиждаш повече.

— Мълчанието ти?

— За бога, ти изобщо чуваш ли какво ти говоря?

— Всяка дума — увери я с усмивка той. — Не може ли вече да приключим с това? Ела, Катя.

Той посегна към нея и тя отскочи уплашено назад.

— Недей!

Умолителната нотка в гласа й вбеси Катрин, но тя не можеше да направи нищо, за да я избегне. След случилото се миналата нощ се страхуваше от начина, по който щеше да реагира на допира му. Никога не бе срещала толкова красив мъж. В красотата му имаше нещо хипнотизиращо. Това, че той я беше пожелал и че я беше обладал миналата нощ, беше направо удивително. Наложи й се да положи голямо усилие, за да се концентрира, да се защити с основателния си гняв, а не просто да остане да го гледа втренчено.

Отговорът й не раздразни Дмитрий, а го накара да изпита доволство. Той беше свикнал жените да не могат да устоят на чара му и реакцията на Катрин не можеше да го заблуди. Трябваше да се опита да се възползва от предимството си веднага, но той се поколеба. Колкото и да я желаеше, в момента тя беше твърде развълнувана и по всичко личеше, че нямаше да се успокои скоро.

Той отдръпна ръка и въздъхна.

— Добре, мъниче. Надявах се, че… това няма значение. — Той седна в своя край на леглото, след което се обърна през рамо и я погледна с опустошаваща усмивка. — Сигурна ли си?

Катрин изстена мислено. Искаше й се да се престори, че не разбира за какво й намекваше той, но не можеше да го направи. Погледът му беше достатъчно красноречив. За бога, как можеше все още да има желание за любов след миналата нощ?

— Напълно — отвърна тя, като се молеше той да си тръгне. Дмитрий се изправи, но не излезе от стаята. Той отиде до стола, на който бяха оставени дрехите и, взе ги и се върна до леглото, за да й ги подаде.

— Трябва да приемеш парите, Катя, независимо дали ги искаш или не.

Тя гледаше презрително черната рокля. Принцът добави нежно:

— Ако съм те обидил, като ти предложих твърде много, то беше само защото смятах, че можеш да си обновиш гардероба. Исках да ти направя подарък и нищо повече.

Погледът й срещна неговия. Защо ли миналата нощ не бе забелязала колко висок беше Дмитрий?

— Не мога да приема от теб дори подарък.

— Защо?

— Защото не мога и толкова.

Той се раздразни. Тази жена беше невъзможна! Коя беше тя, че да отхвърля такава щедрост?

— Ще приемеш, госпожице, и повече няма да обсъждаме това — заяви високомерно той. — Сега ще ти изпратя една прислужница да ти помогне да се облечеш, след което Владимир ще те отведе…

— Не смей да ми изпращаш отново онзи грубиян — сряза го остро тя. — Виждам, че изобщо не си чул какво ти казах. Казах, че ще вкарам Киров в затвора.

— Съжалявам, че няма да мога да успокоя наранената ти чувствителност, като позволя това, скъпа. Няма да оставя слугата си тук.

— Няма да имаш избор, както аз нямах избор.

Той се усмихна покровителствено.

— Забравяш, че отплаваме днес.

— Корабът ви може да бъде задържан — отвърна Катрин.

Принцът стисна застрашително устни.

— Ти също можеш да бъдеш задържана, докато не бъде твърде късно да причиниш някаква вреда.

— Давай, направи го — отвърна предизвикателно тя. — Но ме подценяваш, ако смяташ, че с това всичко ще свърши.

Дмитрий не искаше да се кара повече с нея. Той беше удивен, че бе останал да спори толкова дълго. Какво можеше да му направи тя? Английските власти нямаше да посмеят да го задържат заради обвиненията на една слугиня. Самата мисъл за това беше смехотворна.

Дмитрий кимна отсечено и излезе от стаята. На половината път по коридора той застина на мястото си. Беше забравил, че не се намираше в Русия. Руските закони бяха създадени за аристокрацията. Английските закони обаче вземаха предвид и благоденствието на обикновените хора. В Англия общественото мнение имаше тежест. Тази жена можеше да създаде обществен скандал, за който можеше да разбере дори самата кралица.

Това беше последното нещо, от което се нуждаеше Дмитрий, като се имаше предвид предстоящото посещение на царя в Англия. Общественото мнение и без това беше настроено против руснаците. Англичаните бяха обичали цар Александър заради победата му над Наполеон, смятаха много по-младия му брат Николай, който го беше наследил, за човек, който постоянно създаваше проблеми на останалите държави, а не можеше да се справи с управлението на своята. Това си беше самата истина, но в момента истината нямаше значение. Дмитрий се намираше в Англия, защото не бе искал възмутителното поведение на сестра му да се отрази неблагоприятно върху посещението на царя.

— Тя веднага ли ще си тръгне, принц Дмитрий?

— Какво? — Той вдиша глава и забеляза Владимир, който беше застанал пред него. — Не, страхувам се, че не. Ти беше прав, приятелю Тя е една много неприятна млада жена и със своето безразсъдство създаде малък проблем.

— Господарю?

Внезапно Дмитрий се разсмя.

— Иска да те види как гниеш в някой английски затвор.

Владимир не прояви никаква загриженост при тази новина, което говореше добре за способността на принца да се грижи за хората си.

— Не мисля, че тя смята да се откаже дори и след нашето отпътуване.

— Но посещението на царя…

— Точно така. Действията й нямаше да имат никакво значение, ако не беше това. Какво мислиш. Владимир? Имаш ли някакво предложение?

Слугата имаше нещо предвид, но знаеше, че принцът нямаше да одобри убийството на жената.

— Не може ли да бъде убедена… — Повдигнатите вежди на господаря му го накараха да изстене мислено. — Не, не мисля така. Предполагам, че ще се наложи да бъде задържана.

— И аз така смятам — съгласи се принцът, след което се усмихна, сякаш тази мисъл му харесваше. — Да, страхувам се, че ще трябва да я задържим при нас, поне за няколко месеца. Може да се прибере с някой от моите кораби, преди Нева да замръзне отново.

Владимир стисна зъби от раздразнение. Месеци, през които щеше да му се налага да се оправя с тази жена, която неизменно успяваше да го вбеси. Той не бе имал точно това предвид, а по-скоро да бъде намерен някой, който да я държи затворена тук. Не се налагаше да я вземат със себе си, но щом Дмитрий бе мислил върху това, то явно не беше свършил с тази жена. Какво толкова му харесваше точно у нея?

Той предположи, че едва ли имаше нужда да пита като каква щеше да бъде задържана тя, но не можеше да си позволи да прави повече грешки.

— Положението й, господарю?

— Слугиня, разбира се. Не виждам причина да похабяваме способностите й, каквито и да са те. Можем да установим какви са по-късно. Засега се погрижи тя да бъде качена на кораба възможно най-безшумно. Един от сандъците ми за дрехи би трябвало да свърши работа. Освен това ще се наложи да й осигуриш достатъчно дрехи поне за пътуването.

Владимир кимна; положението, което щеше да има жената, правеше всичко малко по-приемливо.

— Нещо друго, господарю?

— Да. Тя не трябва да бъде наранена — отвърна Дмитрий и в тона му слугата долови скрито предупреждение. — Не искам косъм да падне от главата й, Владимир, така че внимавай с нея.

И как щеше да успее да изпълни това нареждане, след като трябваше да я натъпче в сандък за дрехи? Владимир отново промени мнението си. Слугиня, друг път! Принцът беше просто раздразнен от жената, но влечението му към нея беше все още силно.