Джоана Линдзи
Прелъстена невинност (6)

Глава 6

Ваната бе донесена късно следобед, дали пък вече не беше настъпила вечерта? В стаята нямаше часовник, а малкият, който Катрин винаги носеше в джоба си, беше останал в роклята й, която бе хвърлила на Люси тази сутрин.

Трима слуги внесоха в стаята порцеланова вана, напълниха я с вода, изляха масло от малка стъкленица и в стаята се разнесе ухание на рози. Никой не я беше питал дали иска да се къпе. Тя определено не искаше. Катрин нямаше намерение да се съблича в тази къща.

Слугите излязоха и в стаята влезе Владимир Киров. Той опита водата и се усмихна. Катрин се направи, че не го забелязва. Седеше с изправен гръб на стола и почукваше гневно с пръсти по облегалките за ръцете. Той застана пред нея.

— Ще се изкъпеш. — Тонът и поведението му бяха заповеднически.

Катрин вдигна бавно поглед към него, след което отмести очи с презрение.

— Трябваше да ме попитате, преди да си направите толкова труд. Не се къпя в чужди къщи.

На Владимир му беше дошло до гуша от нейната арогантност.

— Момиче, това не беше молба, а заповед. Или ще се изкъпеш сама, или мъжете пред вратата ще ти помогнат. Докато на тях това сигурно ще им бъде забавно, за теб едва ли ще бъде много приятно преживяване.

Той забеляза доволно, че бе успял да привлече вниманието й. Очите й, големи и овални, се разшириха от уплаха. Те бяха най-красивото нещо в нея и със своята уникална красота и яркост се очертаваха на малкото й лице и го правеха да изглежда невинно. Дали пък точно това не беше привлякло Дмитрий? Но не, той не би могъл да забележи очите й от толкова голямо разстояние.

Черната рокля трябваше да бъде сменена. Цветът й караше лицето на жената да изглежда призрачно бяло. Руменината, която бе покрила бузите й в момента, беше малко подобрение, но нямаше да трае дълго. Тя имаше хубава можа, гладка, почти прозрачна, но с малко грим щеше да изглежда още по-добре. Владимир беше готов да нареди да й бъде сложен грим, ако не беше уверен, че щеше да се наложи да я вържат, за да я гримират. Той обаче не искаше по тялото й да има синини, които биха му навлекли гнева на принца.

Меката светлина и светлозелените завивки на леглото трябваше да заместят грима. Владимир остана доволен, че беше успял да нареди всичко. Жената щеше да бъде освежена от банята, щеше да бъде упоена от вечерята, която щяха да й сервират скоро, и щеше да бъде оставена уязвима без дрехите си.

— Възползвай се от водата, докато е още гореща — продължи да дава нареждания той. — Ще изпратя прислужница да ти помогне. Вечерята ти ще бъде донесена скоро и този път или ще ядеш, или ще бъдеш нахранена насила. Нямаме намерение да те държим гладна, докато си тук.

— И колко дълго смятате да ме държите тук? — процеди през зъби Катрин.

— Когато принцът те остави, аз ще те отведа където пожелаеш Необичайно би било той да пожелае компанията ти за повече от няколко часа.

Катрин си помисли, че щяха да й бъдат необходими само няколко минути, за да постави похотливия му господар на мястото му, след което щеше да може да се върне у дома си.

— Той кога ще дойде?

Владимир сви рамене.

— Когато реши, че е готов да се оттегли.

Тъй като страните й отново поаленяха, Катрин сведе очи. Днес се бе наслушала на повече приказки за секс, отколкото през всичките си двайсет и една години, и то в този естествен, без излишни задръжки, тон. Слугите на Александров трябва да бяха голяма работа, тъй тотално лишени от чувство за срам. Не виждаха нищо грешно в това да отвлекат невинна жена насред улицата, за да угодят на своя господар.

— Предполагам осъзнавате, че онова, което вършите, е престъпление? — попита тихо тя.

— Но е съвсем малко прегрешение, за което ще получиш щедро възнаграждение.

Катрин беше твърде смаяна, за да може да му отговори, и той излезе, преди тя да успее да избухне. Тези хора си мислеха, че стоят над закона! Не, вероятно не беше така. Те просто мислеха, че тя е от низшите класи, а законът беше в услуга на благородниците, при това не само тук, но сигурно и в Русия. Те смятаха, че могат да правят с нея каквото си искат, защото какво можеше да направи тя срещу един влиятелен принц? Но Катрин не им беше казала защо грешаха. Не им беше казала коя е в действителност и че отвличането на графска дъщеря беше съвсем различен въпрос.

Тя предполагаше, че бе трябвало да се представи още в самото начало, но мисълта, че ще се наложи да си признае защо се беше преоблякла така, я караше да се чувства твърде неудобно. Пък и това нямаше да бъде необходимо.

Да покаже антипатията си на Александров, щеше да бъде достатъчно да й върне свободата.

Една млада прислужница влезе да й помогне да се изкъпе. Катрин не искаше помощ, но момичето очевидно говореше само руски, тъй като не обърна внимание на протестите на Катрин и събра всичките й дрехи, като не преставаше да говори на своя език. Когато Катрин влезе във ваната, момичето напусна стаята с всички нейни вещи, включително и с обувките й.

По дяволите! Те бяха помислили за всичко. В стаята нямаше нищо, освен завивките на леглото, с което можеше да покрие голото си тяло. Това вече беше прекалено! Тя се беше опитала да запази спокойствие, беше положила огромни усилия да не обръща внимание на обидите и да подхожда към цялата история като към едно недоразумение. Катрин бе имала намерението да се държи спокойно с принца, докато му обяснява прегрешенията на слугата му Но не и след това. Не, сега той щеше да изпита гнева й.

Катрин започна да търка усилено тялото си, докато кожата й не придоби розов цвят. Това бе единственият начин да поизпусне малко пара. Преди да беше свършила, Маруся влезе в стаята с вечерята й.

— Искам си дрехите! — заяви Катрин, когато вратата се отвори.

— Всяко нещо с времето си — каза жената.

— Искам ги веднага!

— Трябва да те предупредя да не повишаваш толкова глас. Пазачите имат заповед…

— Да вървят по дяволите, а и ти с тях! О, какъв е смисълът?

Катрин излезе от ваната, уви една кърпа около себе и отиде до леглото, преди някой да се беше сетил да изнесе завивките от стаята. Тя издърпа един от чаршафите и го метна върху раменете си като наметало. Тънкият плат бързо попи влагата от кожата й.

Маруся беше доста изненадана. Дребната жена срещу нея беше вбесена. Кожата й беше порозовяла, бузите й пламтяха, а тялото й — господи, какво съвършенство се бе крило под невзрачната черна рокля. Принцът щеше да остане много доволен.

— Сега хапни, а след това може би ще имаш време да подремнеш малко преди.

— Нито дума повече! — прекъсна я остро Катрин. — Остави ме. Ще говоря само с Александров.

Маруся излезе. Не можеше да направи нищо повече, освен да се надява, че думите на Булавин не бяха самохвалство.

Катрин се представи как едрите пазачи пред вратата я държат и тикат храната в устата й и това я накара да отиде до масата. Това, че през последните три часа бе чувствала глад, нямаше нищо общо с решението й. Но храната беше толкова вкусна. Бялото вино също беше превъзходно и тъй като тя беше много жадна, изпи две чаши, преди младата прислужница да се върне с втори поднос. На него имаше кана с леденостудена вода, бутилка бренди и две чаши, но Катрин вече бе утолила жаждата си. Прислужницата остави подноса до леглото.

Значи вече наближаваше времето, когато великият принц щеше да се появи? Очевидно. Добре, хубаво щеше да бъде той да се появи, докато тя все още беше вбесена Но той все не идваше и времето продължи да се точи едва-едва както през целия следобед.

Катрин изяде храната, след което започна да обикаля стаята, но след десетина обиколки усети как кожата й започна да настръхва там, където се допираше в чаршафа Нерви. Сигурно беше въображението й. Тя, която винаги бе била твърда като скала, беше нервна.

Катрин спря до подноса с брендито и си наля една чаша. Изпи я на един дъх, което не беше много разумно, но нямаше време за губене. Принцът щеше да се появи всеки миг и тя трябваше да се успокои и да се овладее. Катрин седна и си наложи да се успокои. Усещането обаче не изчезна, а дори се засили.

Катрин скочи на крака и си наля втора чаша бренди. Този път обаче не я изпи наведнъж, а на малки глътки. Не беше толкова глупава, че да се напие само защото беше малко нервна. Тя започна отново да обикаля стаята, но проклетият чаршаф я дразнеше толкова много на мястото, на което се опираше между краката й Не можеше да го махне, колкото и да й се искаше, тъй като нямаше никакви дрехи.

Катрин спря в средата на стаята и остана да стои там неподвижно. Това също не й помогна. Сякаш всеки нерв в тялото й щеше да се пръсне от енергия и я подканваше да се движи, да върши нещо. Да стои неподвижно, беше невъзможно.

Тя започна да се протяга и да пристъпва от крак на крак. Никога през живота си не се беше чувствала толкова неспокойно. След това се случи още нещо. Тя си помисли, че може да усети как кръвта нахлува във вените й. Това беше невъзможно, но въпреки това Катрин се чувстваше толкова странно… и топла.

Вратата се отвори и младата прислужница влезе да отнесе подноса, на който й бяха донесли вечерята. Нямаше смисъл да говори с нея, тъй като момичето очевидно знаеше само руски. Имаше нужда от още едно питие. Тя отиде да си налее още една чаша бренди, но се спря навреме. Не можеше да продължи да пие. И без това вече усещаше леко замайване.

Катрин седна на леглото и се чу как изстена. Звукът я изненада. Какво й имаше? Сигурно беше проклетият чаршаф. Трябваше да се отърве от него поне за няколко минути.

Катрин усети как чаршафът пада на пода и потръпна когато той се свлече по раменете и гърба й. Тя скръсти рефлексивно ръце върху голите си гърди, при което усети как по тялото й минава електричество. Пое си дълбоко дъх. Никога не бе усещала гърдите си толкова чувствителни. Но усещането беше приятно, въпреки че никога досега не го беше изпитвала.

Когато погледна надолу към тялото си, с удивление осъзна, че кожата й беше зачервена сякаш от топлината, която я изгаряше. Зърната на гърдите й се бяха втвърдили и настръхнали, също като цялото й тяло. Тя потърка ръце и отново изстена. Кожата й беше чувствителна навсякъде. Нещо определено не беше наред. Болеше я — не, това не беше точната дума; просто нещо сякаш преминаваше на вълни през нея и се събираше в слабините й.

Без да усеща какво прави, Катрин падна по гръб на леглото и започна да се извива неспокойно. Беше болна. Храната. Внезапно тя осъзна, че сигурно бяха сложили нещо в храната й.

— О, боже, какво са направили с мен?

Но те едва ли биха искали тя да се разболее. Сигурно реагираше зле на онова, което й бяха сложили в храната. Това беше почти смешно. Едва ли треската беше ефектът, който те бяха търсили. Но какво друго можеше да я кара да се чувства, сякаш беше обхваната от пламъци и толкова неспокойна, че не можеше да контролира движенията си?

В миг на отчаяние и уплаха тя се сви върху леглото. Чаршафите бяха приятно хладни срещу пламтящата й кожа. Катрин легна по корем и за известно време усети облекчение, което я накара да се надява, че кризата беше отминала Но не за дълго. Тя усети топлите вълни да се надигат отново, все по-силни и по-силни, както и силно пулсиране в слабините си.

Катрин се обърна по гръб в средата на леглото и разпери ръце встрани. Главата й започнала се мята от едната на другата страна и тя започна да диша учестено. Губеше контрол напълно, тялото й се извиваше, а тя не осъзнаваше какво прави. Беше изгубила представа за времето. Голотата й, положението, в което се намираше — тези неща бяха изгубили значение пред треската, която я изгаряше.

Когато двадесет минути по-късно принц Александров влезе в стаята, Катрин вече не можеше да мисли за нищо друго, освен за изгарящата топлина в тялото си. Тя не го чу да влиза и не го забеляза, когато той застана в средата на стаята и започна да я наблюдава с удивление.

Еротичната гледка, която представляваше Катрин върху леглото, накара Дмитрий да затаи дъх. Тялото й се гърчеше върху чаршафите, сякаш тя беше обзета от страст. Той бе виждал такива движения при по-страстните си партньорки, но никога не ги беше наблюдавал от разстояние. Гледката имаше незабавен ефект. Той усети как мъжествеността му се събуди под халата, който беше облякъл на голо.

Какво беше правила тази английска роза, за да се доведе до такава трескава възбуда? Каква изненада се беше оказала тя. А той цяла вечер бе съжалявал за импулсивното си решение да изпрати Владимир за нея. В крайна сметка, в нея нямаше нищо, което можеше да събуди страстта му. Поне така си беше мислил Дмитрий досега.

Когато Катрин най-сетне усети присъствието му, той бе застанал пред леглото и я гледаше с интерес.

Онази снимка… Адонис на живо. Невъзможно. Той не можеше да е истински, тя сигурно сънуваше. Но не, мъжът беше от плът и кръв.

— Помогнете ми. Имам нужда от… от… — Гърлото й беше пресъхнало от горещината и тя едва успяваше да говори Катрин прокара език по устните си, за да го овлажни. — Лекар.

Полуусмивката изчезна от лицето на Дмитрий и той се намръщи. Когато най-накрая я беше погледнал в очите, бе останал безкрайно изненадан. Такъв цвят, такава изгаряща страст. Той бе мислил, че тя ще му каже, че има нужда от него. Лекар!

— Болна ли си?

— Да… треска. Толкова ми е горещо.

Принцът свъси вежди Болна! По дяволите! И то след като го беше накарала да я пожелае.

Той изпита силен гняв и тръгна към вратата. Това щеше да струва главата на Владимир. Гласът й го спря.

— Моля… вода.

По някаква странна причина умолителният й тон го накара да изпита състрадание. За него би било обичайно да я остави на грижите на слугите си, но той беше най-близо и да й даде вода щеше да му отнеме само няколко секунди. Пък и тя не беше виновна, че беше болна. Владимир бе трябвало да го информира за това, преди да беше дошъл при нея. Трябваше незабавно да я заведат на лекар.

Дмитрий дори не си помисли, че болестта й може да бъде заразна и че да се доближи до нея може да забави отпътуването му, насрочено за следващия ден. Той наля вода и вдигна главата на жената, за да поднесе чашата към устните й. Тя отпи няколко глътки, след което бузата й се обърна към китката му и се отърка в нея. Миг по-късно цялото й тяло се обърна към него.

Принцът я пусна и тя изстена, когато хладната му кожа се отдръпна.

— Не… толкова е горещо… моля.

Тя трепереше. От студ ли? Бузата й не му се бе сторила гореща Той сложи ръка на челото й, което се оказа студено. Въпреки това тя се държеше, сякаш изгаряше от треска Каква беше тази болест? По дяволите, той все още я желаеше!

Гневът го обзе отново и той излезе от стаята, като затръшна вратата след себе си и викаше Владимир. Слугата се появи мигновено.

— Господарю?

Дмитрий никога не бе удрял слуга в пристъп на гняв. Подобна постъпка би била твърде нечестна, защото слугите му бяха негова собственост. Те не можеха да отвърнат на удара, не можеха да напуснат господаря си, не можеха да се защитят по никакъв начин. Но сега раздразнението му беше толкова силно, че той едва успя да се овладее.

— Дяволите да те вземат, Владимир, тази жена е болна! Как не си разбрал?

Владимир бе очаквал това, както бе очаквал и че ще му се наложи да дава обяснения. Но по-добре беше да обяснява сега, когато отварата беше дала ефект, отколкото преди това, когато щеше да му се наложи да си признае, че се бе провалил.

— Не е болна — отвърна бързо той. — В храната й беше сложен кантаридин.

Дмитрий направи крачка назад от удивление. Защо сам не бе разбрал на какво се дължеше състоянието на жената? Той бе видял как силният афродизиак бе даден на една друга жена преди време, по време на едногодишния му престой в Кавказ. Петнайсет войника се бяха оказали недостатъчни да я задоволят. Тя бе искала още и още и ефектът бе продължил с часове.

Дмитрий изпита отвращение, тъй като знаеше, че сам нямаше да успее да се справи и че вероятно щеше да му се наложи да повика пазачите, за да облекчат страданията й. Тя изгаряше от желание да изпита мъж между краката си. Въпреки отвращението му обаче мъжествеността му започна да пулсира от възбуда. Тя не беше болна. Той щеше да я има и тя щеше да го моли за още. Уникална ситуация, която обещаваше големи наслади.

— Защо, Владимир? Очаквах вечер, в която да се отпусна, а не сексуален маратон.

Бурята беше отминала. Владимир усети, че принцът беше приел фактите, въпреки че не бе имал точно това предвид. А и в крайна сметка щеше да остане много доволен. Това беше единственото нещо, което имаше значение.

— Трудно беше да я убедя, господарю. Тя отказа да бъде купена и настоя, че няма да легне с непознат.

— Искаш да кажеш, че тя всъщност ми е отказала? — Тази мисъл се стори забавна на Дмитрий. — Не й ли каза кой съм?

— Разбира се, че й казах. Но тези английски селянки имат твърде високо мнение за себе си. Мисля, че тя искаше първо да бъде ухажвана малко. Обясних й, че няма време за това. Не че вие бихте си хабили силите за някоя като нея — добави презрително той. — Простете ми, принц Дмитрий, но не знаех какво друго да направя.

— Каква доза й дадохте?

— Не бяхме сигурни колко да сложим.

— Значи действието може да продължи с часове или дори цяла нощ?

— Докогато желаете да се забавлявате, господарю — отвърна слугата.

Дмитрий изсумтя и даде знак на Владимир да си върви. След това влезе отново в стаята Той се изненада колко нетърпелив беше отново да види тази жена. Тя все още се мяташе на леглото и стенеше. Когато принцът седна на леглото, тя обърка очи към него. Стоновете й престанаха, но тя явно не можеше да овладее тялото си.

— Лекар?

— Не, гълъбче, страхувам се, че никой лекар не може да ти помогне.

— Значи умирам?

Той се усмихна нежно. Тя наистина нямаше никаква представа какво ставаше с нея, нито пък какво беше единственото лекарство, което можеше да й даде облекчение. Но той с радост щеше да й покаже какво беше то.

Принцът се наведе към нея и докосна устните й със своите. Очите й се разшириха от изненада. Дмитрий не можа да се въздържи да не се разсмее. Такова съчетание от невинност и сексуално излъчване. Тя беше прекрасна.

— Не ти ли хареса?

— Не, аз… о, какво става с мен?

— Моят слуга си е позволил да преодолее срамежливостта ти с афродизиак. Знаеш ли какво е това?

— Не, но… от него се разболях.

— Ти не си болна, малка моя. Ефектът е точно такъв, какъвто трябва да бъде — възбуждане на сексуалното ти желание до непоносима степен.

Необходими й бяха няколко секунди, за да осъзнае, че беше разбрала правилно думите му.

— Нееее! — извика тя.

— Тихо — успокои я Дмитрий и улови бузата й с ръка. Лицето й незабавно се обърна в дланта му. — Не пожелавам това на нито една жена, но то вече е сторено и аз мога да ти помогна да го преодолееш.

— Как?

Тя го гледаше с подозрение. Владимир беше прав. Тази жена наистина не искаше да има нищо общо с Дмитрий. При нормални обстоятелства той не би имал успех при нея; щеше да се провали също като онзи нахалник, който я беше заговорил днес на улицата. Колко интересно. Дори ако използваше целия си чар, той имаше чувството, че това нямаше да му донесе успех. Ама че предизвикателство! Ако имаше малко повече време…

Кантаридинът обаче щеше да му даде онова, което човешките усилия не бяха способни да осигурят. Пък и суетността му беше достатъчно наранена, за да го накара да се възползва от ситуацията и да смири това английско цвете.

Дмитрий не отговори на въпроса й. Той продължи да гали бузата й, която се беше зачервила леко, също както цялото й тяло.

— Как се казваш, скъпа?

— Кит… не. Кейт… искам да кажа Катрин.

— Значи Кит и Кейт за Катрин. — Той се усмихна. — Царско име. Чувала ли си за Катерина, императрицата на Русия?

— Да.

— А нямаш ли си фамилно име?

Тя отвърна лице встрани.

— Не.

— Тайна? — той се разсмя. — О, малка Катя, знаех си, че ще ми бъде забавно с теб. Но фамилните имена не са важни. И без това ще се опознаем твърде интимно. — Докато говореше, свободната му ръка се плъзна до гърдите й. Катрин извика силно. — Твърде си чувствителна, нали, скъпа? Имаш нужда от незабавно облекчение, нали? — Ръката му се премести към тъмния триъгълник между краката й.

— Недей! О, не, не трябва! — Но въпреки възраженията й тялото й се изви нагоре, за да посрещне пръстите му.

— Това е единственият начин, Катя — увери я той с плътния си глас. — Само че ти все още не осъзнаваш това.

Катрин изстена, когато допирът му засили пулсирането в слабините й. Разумът й се възпротиви на действията му, но тя не беше в състояние да му попречи, както не бе могла и да се покрие, когато го беше видяла. Нуждаеше се от хладината на ръцете му. Нуждаеше се от…

— О, о, господи! — извика тя, когато удоволствието достигна връхната си точка, тялото й започна да трепери неистово, а пулсиращите вълни я заливаха и отнасяха непоносимата горещина.

Катрин усети как потъва в море от блажено спокойствие. Напрежението беше изчезнало, оставяйки я доволна и отпусната.

— Виждаш ли, Катя? — Гласът му наруши покоя й. — Това беше единственият начин.

Катрин отвори очи. Беше забравила за присъствието му. Как бе могла да забрави? Та нали той й бе донесъл облекчение. О, боже, какво му бе позволила да направи? Той седеше на леглото и я гледаше, а тя беше гола.

Катрин седна и се огледа трескаво за чаршафа, но той отдавна бе паднал встрани от леглото. Тя понечи да го вдигне, но Дмитрий бе предугадил намерението й и ръката му се стрелна над корема й, за да я задържи на мястото й.

— Хабиш ценна енергия, след като имаш само няколко минути за почивка. Всичко ще започне отново, мъниче. Запази силите си и се отпусни, докато все още можеш.

— Лъжеш! — заяви ужасена Катрин. — Не може… не може да започне отново. О, моля те, пусни ме да си вървя! Нямаш право да ме държиш тук!

— Можеш да си тръгнеш, когато пожелаеш — отвърна великодушно принцът, макар да беше уверен, че тя никога нямаше да успее да стане от леглото. — Никой не ти пречи.

— Но те ми попречиха! — Тя си спомни за гнева си и избухна. — Онзи… онзи варварин Киров ме отвлече и ме държа затворена в тази стая цял ден!

Тя беше толкова прекрасна в гнева си. Дмитрий изпита непреодолимо желание да я целуне и да я прегърне. Тази малка женица беше толкова силна и той изгаряше от желание да я обладае, след като я бе наблюдавал как достига до върха. Но не трябваше да бърза. Нямаше нужда да взема насила от нея онова, което тя скоро щеше да му даде по своя воля.

— Съжалявам, Катя. Понякога хората ми надвишават разумното в желанието си да ми угодят. Как мога да поправя стореното?

— Просто… просто… о, не, не!

Треската започваше отново и топлината бързо проникваше във вените й. Тя го погледна с отчаяние, след което отвърна глава и изстена. Той не я беше излъгал. Сега Катрин вече знаеше какво искаше тялото й, за какво копнееше толкова силно. Морал, срам, гордост — всичко това беше забравено за миг.

— Моля те! — Тя потърси с поглед кадифените му очи. — Помогни ми!

— Как да ти помогна, Катя?

— Докосни ме… както преди.

— Не мога.

— О, моля те…

— Чуй ме. — Той улови лицето й между дланите си, за да го задържи неподвижно. — Знаеш какво трябва да стане.

— Не разбирам. Ти каза, че ще ми помогнеш. Защо сега не искаш?

Тя не можеше да бъде толкова наивна, нали?

— Ще ти помогна, но и ти трябва да направиш същото за мен. Аз също се нуждая от облекчение, мъниче. Погледни ме.

Той разтвори халата си. Катрин затаи дъх, като зърна стърчащата му смело напред мъжественост. Внезапно осъзна какво искаше принцът от нея и се изчерви до корена на косите.

— Не… не можеш — прошепна тя сломено.

— Трябва. Точно от това се нуждаеш, Катя — да проникна в теб. Аз съм тук. Използвай ме!

Дмитрий никога през живота си не се беше молил на жена. Фактът, че сега го беше направил, само показваше колко силна беше възбудата му. Той не си спомняше някога да беше желал жена толкова силно. Пък и не беше необходимо да спори с нея. Тя нямаше да устои дълго. Афродизиакът нямаше да й позволи.

Той не каза нищо, а зачака, без да я докосва, като я наблюдаваше как се гърчи от желание. Тя трябваше само да се съгласи и щеше да получи желаното облекчение. Но тя се съпротивляваше на кантаридина и на лекарството. На гордост ли се дължеше това? Можеше ли да е толкова глупава?

Дмитрий тъкмо беше решил да вземе нещата в свои ръце, когато тя се обърна към него. Устните й бяха разтворени леко, косата й беше разрошена и цялото й тяло трепереше. Колко красива и колко чувствена изглеждаше в това състояние!

— Не мога да търпя повече, Александров, прави каквото искаш, но го направи веднага.

Дмитрий се усмихна от удивление. Молбата й бе прозвучала като заповед. Но това беше заповед, която той с удоволствие щеше да изпълни.

Принцът свали халата си, легна до нея и я придърпа към себе си. Тя въздъхна, когато усети хладната му плът, но въздишката й бързо прерасна в стон. Беше чакала твърде дълго. Кожата й отново бе станала твърде чувствителна, особено на гърдите й. По дяволите, той искаше да усети тялото й под ръцете си, но щеше да му се наложи да почака.

— Следващия път не чакай толкова дълго, Катя. — Гласът му бе рязък от раздразнение.

Очите й се отвориха широко.

— Следващия път ли?

— Това ще продължи с часове, но няма нужда да страдаш. Разбираш ли ме? Не ми отказвай повече.

— Не… няма… моля те, Александров, побързай.

Той се усмихна. Нито една жена не се обръщаше към него с фамилното му име, най-малкото пък в леглото.

— Дмитрий — поправи я той. — Или Ваше височество. — Той се разсмя. Тя заудря с юмруци по тялото му. — Добре, малката ми. Спокойно. Отпусни се.

Дмитрий не можеше да чака повече. Бедрата й се извиваха диво към тялото му и подхранваха страстта му с невероятна сила. Той се претърколи върху нея и се подпря на лакти. След това се наведе да вкуси сладостта на устните й, но движенията на тялото й му напомниха, че имаше по-важна работа.

Той се отдръпна от устните й, като хвана лицето й между дланите си, защото искаше да види екстаза в очите й. След това навлезе дълбоко в нея… и тя изпищя. Но вече беше твърде късно. Девствената й ципа беше разкъсана.

— За бога! — изсъска Дмитрий. — Защо не ми каза, жено?

Тя не му отговори. Беше затворила очи и от ъгълчето на едното й око се спусна една-единствена сълза. Дмитрий изруга мислено. Това тук не беше някаква срамежлива девойка, а жена! Защо все още беше девствена, по дяволите? Това не беше качество, което имаше голямо значение за слугините. Само благородниците го използваха като разменна монета при уреждането на важни бракове.

— На колко си години, Катрин? — попита нежно той.

— На двайсет и една — измърмори тя.

— И си успяла да останеш девствена толкова дълго? Това е невероятно. Сигурно работиш в дом, в който няма мъже.

— Ммм.

Дмитрий се разсмя. Тя вече не го слушаше, тъй като усещаше само твърдото му копие, забито дълбоко в нея. Катрин започна да движи бедра, придърпвайки го по-навътре. Принцът изстена, стисна зъби и я остави да прави каквото си иска известно време, но скоро и той достигна върха. И въпреки че имаше намерение да удължи удоволствието за себе си, пулсациите, които усещаше във вътрешността й, не му позволиха. Той достигна екстаза едновременно с нея и чу вика й, когато тя свърши.

С разтуптяно сърце Дмитрий седна на ръба на леглото и си наля чаша бренди. Той предложи и на Катрин, но тя поклати глава, без дори да погледне към него. Той трябваше да измие петната от девствеността от тялото й, но щеше да почака, докато тя бъдеше в състояние да оцени това. При тази мисъл принцът се усмихна. Вече му се искаше отново да я накара да свърши.

Той се обърна към нея и сложи ръката си върху вътрешната страна на бедрото й. Катрин не го погледна дори, когато той започна да търка основата на чашата за бренди в едното от зърната й. Като забеляза пламъците в очите й, принцът се разсмя.

— Ще трябва да ме изтърпиш, Катрин. Обичам да си играя с жените си.

— Аз не съм една от твоите жени.

— За тази вечер си.

Той се наведе напред и докосна другото й зърно с върха на езика си. Катрин подскочи и изстена, когато той засмука гръдта й. Ръцете й инстинктивно се заровиха в косата му, за да го отблъснат. Той реагира на съпротивата й, като захапа леко зърното й, докато тя не отстъпи и не го остави да прави каквото иска. Скоро Катрин беше готова за него отново.

Дмитрий стана, за да вземе кърпата от ваната, след което я потопи в студена вода. Когато се върна в леглото, прокара кърпата по тялото й и изчака вътрешната топлина да докара Катрин почти до полуда, след което отново намокри кърпата със студена вода и я постави между краката й.

Катрин си помисли, че ще полудее от комбинираното удоволствие, което изпитваше от студената кърпа и стимулацията на мястото, което имаше най-голяма нужда. Тя свърши почти незабавно и удоволствието не престана, докато принцът не я изми изцяло.

Дмитрий стана от леглото и отиде да се измие. Когато се върна, той се настани между краката й и започна да смуче гърдите й. Катрин нямаше сили да възрази. Тя се нуждаеше от него; това вече й беше доказано. Ако той настояваше да си играе с нея между кризите, тя трябваше да го изтърпи. Но това също и доставяше удоволствие, така че защо трябваше да се оплаква?

Катрин стигнало върха отново, като търкаше бедрата си в таза на Дмитрий, докато той галеше гърдите й. След това той пак използва пръстите си, докато езикът му проучваше устата й. Двойното стимулиране увеличаваше удоволствието почти до непоносимост. Но нищо не беше толкова приятно, колкото когато той най-накрая проникна дълбоко в нея и я остави доволна и облекчена.

Това продължи цяла нощ. Думите му се оказаха верни. Тя не страда повече. Докато му се подчиняваше, той й помагаше да получи успокоение и облекчение и час след час я довеждаше до най-невероятния екстаз с ръце, уста и тяло. Единственото нещо, което искаше в замяна, бе тя да го остави да си играе с нея, да я гали където и както иска. Катрин беше уверена, че Дмитрий вече познаваше всеки сантиметър от тялото й, не това нямаше значение за нея. Тази нощ не беше реална. На следващата сутрин тя щеше да изчезне и да бъде напълно забравена.