Джоана Линдзи
Прелъстена невинност (39)

Глава 39

— Лейди Катрин, приемате ли гости тази сутрин?

Катрин вдигна очи от счетоводните книги, над които се беше навела и въздъхна.

— Кой е пък този път, Фиона?

— Представи се като херцогиня Албемарл.

Катрин усети, че пребледнява. Бабата на Дмитрий? Тук? Означаваше ли това, че… Не, ако той беше в Англия, щеше да дойде лично. Нали?

— Милейди?

Катрин успя да се съсредоточи.

— Да, ще я приема. Доведи я в… Чакай. Тя е сама, нали? — Момичето кимна. — Добре. Доведи я тук.

Катрин не помръдна от мястото си зад бюрото. Седеше си там, разтревожена до крайност. Защо ли бабата на Дмитрий се бе появила тук? Тя не можеше да знае нищо. Никой не знаеше истината, дори и баща й.

Графът бе проявил разбиране в единственото писмо, което й беше изпратил преди отпътуването й от Русия. То беше отговор на нейно писмо, което се състоеше от сложни лъжи, предназначени да го успокоят и да го уверят, че дъщеря му е добре, но просто още не е готова да се върне у дома. Тя не можеше да му каже истината, защото негов бащински дълг бе да отмъсти за потъпканата чест на дъщеря си, а Катрин не искаше да се стига дотам.

Измислицата, че я бяха отвлекли по погрешка и така се беше озовала в Русия, се доближаваше най-много до истината. Тя се възползва от извинението, което бе дала на посланика, твърдейки, че бе писала на баща си още с пристигането си в Русия, но писмото сигурно се беше загубило някъде, и тя едва сега разбрала, че никой не е знаел къде се намира и какво й се е случило.

Да, той беше проявил разбиране към всичко, докато преди три седмици Катрин не се беше прибрала с Алек. Баща й изобщо не можеше да разбере появата на Алек, нито пък защо дъщеря му отказваше да се покае за това, а казваше само, че се била влюбила, а децата бяха обичайният резултат в такива случаи. Ябълката на раздора между тях беше в това, че тя отказваше да каже кой е бащата на детето й, като обясняваше само, че го била срещнала в Русия и че не желаела да се омъжи за него. Какво щели да кажат на хората? Абсолютно нищо.

Катрин не беше първата, завърнала се вкъщи от пътешествие с дете, но не възнамеряваше да твърди, че детето е сираче. Това обяснение бе давано толкова често от други високопоставени дами, че просто вече никой не го вярваше. Тъй като Катрин Сейнт Джон не изглеждаше да е от поддаващите се на любовни афери жени, тя вярваше, че слуховете и клюките около нея няма да се окажат разрушителни за репутацията й. Оказа се права. Общото мнение бе, макар че тя нямаше представа, че милата Люси бе пуснала слуха, че господарката й е вдовица и е толкова покрусена от смъртта на съпруга си, че отказва да говори за него. В обществото се бяха хванали на въдицата и бяха повярвали безрезервно на тази лъжа.

Това я развеселяваше и й позволяваше да подминава любопитните подмятания относно бащата на сина й без капка смущение. Не че се срамуваше. Всъщност бе горда със сина си.

За нещастие Алек притежаваше лицето и цвета на кожата, които бяха типични за рода Александрови. Един поглед щеше да бъде достатъчен на баба му, за да долови приликата. При някоя от бъдещите срещи с внука й, тя щеше да спомене Катрин и сина й и тогава Дмитрий щеше да разбере защо тя го беше напуснала. Той дори може би щеше да се опита да й отнеме Алек, а това беше риск, който Катрин не можеше да поеме.

Леко покашля не я извади от самовглъбението й и Катрин скочи нервно на крака.

— Заповядайте, Ваша светлост, седнете. Доколкото разбрах, вие се познавате с баща ми. Той е в Лондон, ако сте дошли да се видите…

— Дойдох тук да се видя с вас, скъпа, и ви моля да забравим за официалностите. Предпочитам да ме наричате Ленор.

Ленор въобще не отговаряше на представите й. Бе все още хубава жена и Катрин се развълнува, като видя от кого Дмитрий е наследил тъмните си кафяви очи, само дето нейните бяха по-топли, по-засмени.

— Не се притеснявай.

— О, не, не, разбира се — побърза да я увери Катрин. Лошо начало, по дяволите. — Наричайте ме Кейт, както всички в семейството ми.

— А Дмитрий как те нарича?

Очите на Катрин проблеснаха гневно и я издадоха, преди да успее да каже намисленото „Дмитрий кой?“. Вместо това попита:

— Защо си тук?

— За да се запозная с теб. За да задоволя любопитството си. Току-що научих, че си се върнала в Англия, иначе щях да дойда по-рано.

— Не смятах, че сте от хората, които умишлено се опитват да предизвикат скандал, херцогиньо.

Ленор се разсмя неволно.

— О, скъпа Кейт, толкова е приятно да срещна човек, който не си подбира думите. Уверявам те, че не търся скандали. Разбираш ли, миналата година получих едно доста дълго писмо от лелята на Дмитрий по майчина линия… Нали сме съгласни, че се познаваш с внука ми? — Катрин не каза нищо и Ленор продължи усмихнато: — Е, както и да е, Соня обича да ми се оплаква за множеството му любовни авантюри. Аз не бих я окуражавала да ми пише, ако писмата й не бяха толкова забавни. Но това писмо изобщо не беше забавно. В него тя казваше, че Дмитрий вече е започнал да води… жените си от Англия и че бил стигнал дотам, че да настани една от тях в дома си.

Катрин беше пребледняла.

— Споменаваше ли името й?

— Страхувам се, че да.

— Разбирам. — Катрин въздъхна. — Тя така и не разбра каква беше причината за моето присъствие там. Не беше онова, което си мислеше. Пък и се съмнявам Дмитрий да й е обяснил… О, това няма значение. Нали… нали не сте казали за това на баща ми?

— Че защо да го правя?

— За негово успокоение. В продължение на известно време след изчезването той ме е смятал за мъртва.

— Искаш да кажеш… Съжалявам, скъпа, не знаех това. Знаех, че не си в Англия, но нямах представа, че Джордж е в неведение къде се намираш. Предполагаше се, че си тръгнала на обиколка из Европа. Но не беше ли това твърде необмислено от твоя страна? Знам, че Дмитрий има опит с жените, но просто да избягаш с него…

— Извинявайте — прекъснал остро Катрин, — но никой не ме попита дали искам да тръгна с него.

Херцогинята се изчерви.

— В такъв случай наистина съжалявам, скъпа. Изглежда, че съм дошла тук с грешни впечатления. Мислех, или по-скоро предполагах, че си имала връзка с внука ми и синът, с когото си се прибрала може да е от него. Чух за детето и се надявах. И все още се надявам… искам да кажа…

— Алек не е син на Дмитрий!

— Не исках да кажа това… Глупости, точно това исках да кажа. Прости ми, но беше съвсем естествено да предположа… О, по дяволите, Кейт, искам да видя момчето.

— Не. Той спи и…

— Нямам нищо против да почакам.

— Той не се чувства добре напоследък. Наистина не мисля, че идеята е добра.

— Защо ми пречиш? Става дума за правнука ми.

— Не — настоя Катрин разгневена. Развоят на разговора не й харесваше. — Казах ти, че Дмитрий не му е баща. Та той ме оставяше сама в Новий домик в продължение на месеци. Знаеш ли колко много мъже има там? Необходимо ли е да казвам повече?

Ленор се усмихна.

— Скъпа, ти трябваше само да кажеш, че никога не си била интимна с Дмитрий, но ти не каза това, нали? Не, не можеш да ме убедиш, че си от онези жени, които флиртуват с много мъже. Момчето не знае, нали? От това ли се страхуваш?

— Ще ви помоля да си тръгнете, херцогиньо — отвърна с леден глас Катрин.

— Добре, скъпа, засега печелиш. Но аз все някога ще видя Алек. Няма да позволя да ми отказват достъп до първия му правнук, та дори ако се наложи да доведа баща му, за да уреди въпроса.

— Не бих ви посъветвала да го правите. Би трябвало да осъзнавате колко ще се ядоса той, когато измине толкова път за нищо.

— Нещо ме кара да се съмнявам в това.