Джоана Линдзи
Прелъстена невинност (7)

Глава 7

— Владимир. Събуди се, Владимир! — Маруся разтърси грубо съпруга си, докато той не отвори очи. — Време е. Лида го чула да се движи из стаята си. По-добре се погрижи да изпратиш горкото момиче.

— Горкото момиче ли? След всичко, което ми причини?

— Да, но какво й причини ти? Погледни навън. Вече се съмна.

Киров присви очи към прозореца и видя, че небето беше станало виолетово. Той се събуди мигновено и скочи от леглото. Все още беше облечен в дрехите си от предишния ден. Владимир беше останал буден цяла нощ, в очакване принцът да излезе от стаята на жената. Не бе имал намерение да заспива, а само да се отмори няколко минути на леглото.

— Сигурно е станал рано — каза Владимир. — Знаеш, че не му трябва много сън. Не е възможно да е останал при нея цялата нощ.

— Не знам дали е останал или не, но Лида каза, че е буден, така че по-добре изведи жената от къщата, преди той да излезе от стаята си. Знаеш, че не обича да вижда тези случайни жени, когато свърши с тях.

Съпругът й я изгледа, сякаш искаше да й каже, че не беше необходимо да му напомня това, след което взе вързопа с дрехи и тръгна нагоре по стълбите. Коридорът беше празен. Пазачите бяха освободени миналата вечер преди пристигането на Дмитрий, тъй като Владимир не бе искал господарят му да заподозре нещо, преди да види жената. Ако оставената без охрана жена беше успяла вече да се измъкне някак от къщата. Владимир нямаше да има нищо против, макар да смяташе, че й дължи нещо за неприятностите.

Той отвори безшумно вратата. Възможно беше Лида да бе сбъркала и да бе чула личния прислужник на Дмитрий да се движи из стаята му. Но възможността принцът все още да бе в стаята бе толкова невероятна, че Владимир се скастри мислено за предпазливостта си. В стаята наистина беше само жената. Тя спеше дълбоко, завита със сатенените чаршафи.

Той хвърли дрехите й върху един стол, след което отиде до леглото и я разтърси.

— Не искам повече — изстена тя.

Владимир изпита съжаление. Тя беше използвана добре. Миризмата от изминалата нощ все още витаеше във въздуха. Всъщност първата му работа беше да отвори прозореца.

Той избута тежкия гардероб, който го закриваше, и свежият утринен въздух влезе в стаята.

— Благодаря, Владимир — каза принцът иззад него. — Ужасявах се от мисълта, че ще трябва да отместя сам това чудовище.

— Господарю! — Слугата се обърна рязко. — Простете ми. Исках само да я събудя и да…

— Недей.

— Но…

— Остави я да спи. Има нужда. Освен това искам да видя каква е, когато не е дрогирана.

— Аз… не ви препоръчвам това — каза колебливо Владимир. — Тя не е много приятна жена.

— Така ли? Това ми се струва доста озадачаващо, като се има предвид колко приятна беше цяла нощ. Всъщност не мога да си спомня кога за последен път съм се забавлявал толкова.

Владимир се отпусна. Принцът не се шегуваше, а наистина беше доволен. Поетият риск си бе струвал. Сега ако можеха само да отплават, без да се случи нещо, което да развали доброто му настроение. Но жената… не, Дмитрий сигурно я бе очаровал и тази сутрин тя щеше да се държи добре.

Принцът се обърна към леглото, където само една ръка и бледа буза надничаха измежду завивките и водопад от разпилени къдрици. Той бе изпитал непреодолимо желание да се върне в тази стая. Бе възнамерявал да се изкъпе и да поспи няколко часа, преди да започнат приготовленията за отпътуването. Бе успял да се изкъпе, но не беше успял да пропъди жената от мислите си.

Дмитрий бе казал истината на слугата си. Той наистина не си спомняше някога да бе прекарват толкова необикновена и толкова приятна нощ. По принцип би трябвало да бъде изтощен колкото нея. Но пък той се бе въздържал, бе си отказвал удовлетворението, съхранявайки силите си, като я задоволяваше по други начини. Мисълта да привика няколко от пазачите да заемат мястото му, ако се изтощеше, го бе отвратила. И освен това, той просто не бе искал да дели с никого това малко бижу.

Невероятно беше, но той бе изпитал истинско разочарование, когато тя най-накрая бе заспала, въпреки че той се чувстваше все още доста енергичен.

— Владимир, знаеше ли, че тя е девствена?

— Не, господарю. Имаше ли значение?

— Мисля, че за нея имаше. Колко смяташе да й платиш?

Владимир обмисли новополучената информация и удвои цифрата.

— Сто фунта.

Дмитрий му хвърли един поглед.

— Направи ги хиляда… не, две хиляди. Искам тя да може да си купи хубави дрехи. Парцалът, с който беше облечена, беше ужасен. Всъщност, нямаме ли нещо по-подходящо, което да облече, когато се събуди?

Владимир не трябваше да се изненадва. Щедростта на принца беше широко известна. Въпреки това обаче тази жена беше просто една английска селянка.

— Повечето от багажа на слугите беше натоварен на кораба вчера, господарю.

— И предполагам, че Анастасия няма да се съгласи да се раздели с една от роклите си? Да, разбира се, че няма да се съгласи. Тя ми е сърдита, защото миналата вечер не й позволих да излезе. Мисля, че точно сега би направила всичко по силите си, за да ме ядоса.

Владимир се поколеба, но ако господарят му желаеше да облече тази жена в хубави дрехи… не, той не можеше да си позволи да спомене за дрехите на графиня Ротковна, които бяха отпътували от Русия заедно с тях, въпреки че притежателката им беше останала у дома си. Дмитрий може би щеше да оцени отмъщението да подари всичките дрехи на графинята, тъй като несъмнено връзката му с нея беше приключила, след като тя го бе разочаровала по такъв начин, но Владимир просто не можеше да се накара да подари толкова скъп гардероб на тази проста селянка. По-хубава рокля беше едно нещо, но изключително скъпа рокля беше съвсем друго.

— Ще изпратя една от жените да купи нещо подходящо, когато магазините отворят — предложи Владимир, след което добави: — Ако смятате, че тя ще остане тук толкова дълго.

— Не, няма нужда. Това беше просто една мисъл и исках да си доставя удоволствието да видя как изхвърлят онзи парцал. — Дмитрий махна с ръка. — Ще те повикам, когато е готова да си тръгне.

Значи интересът му все още не беше намалял и той смяташе да остане при нея. Слугата се поколеба отново. Никога не бе поставял собствените си желания над желанията на господаря си, както бе направил току-що. От друга страна, не му се налагаше да омилостивява принца, тъй като Дмитрий очевидно беше в отлично настроение. Владимир обаче изпитваше твърде силна неприязън към тази жена след всички тревоги, които му бе причинила със своята упоритост, независимо че в крайна сметка бе задоволила Дмитрий. Според Владимир тя щеше да получи твърде много, така че не беше необходимо да й се дават и допълнителни неща.

— Както желаете, господарю.

Владимир излезе, като затвори безшумно вратата след себе си и тръгна да каже на Маруся за последната прищявка на принца. Това сигурно щеше да й бъде забавно и тя вероятно щеше да му напомни, че и бащата на Дмитрий бе харесал една англичанка толкова, че се беше оженил за нея. Добре че тази англичанка поне не беше от кралско потекло, както в случая с лейди Ан.

Дмитрий загаси лампите, които бяха горели цяла нощ, след което легна на леглото, което беше напуснал само преди няколко часа. Катрин лежеше по корем, обърнала лице към него. Той отмести косата от бузата й, за да вижда по-добре. Тя не се помръдна.

В съня й острите линии на лицето й се смекчаваха също както в моментите на страст. Дмитрий не можеше да забрави страстта й. Разбира се, тя се дължеше на кантаридина, а не на неговите умения и точно това беше причината той да я има още веднъж, този път без да е дрогирана. Донякъде му се искаше да види дали ще успее да я възбуди също толкова силно, но освен това му се искаше и да си докаже, че в действителност тя не можеше да бъде толкова чувствена, колкото под влиянието на наркотика.

Точно сега обаче тя имаше нужда от няколко часа сън, за да възстанови силите си. Чакането не беше по вкуса му, тъй като търпението не беше едно от силните му качества. Но Дмитрий нямаше какво друго да прави, докато настъпеше време за отплаването.