Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Secret Fire, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 291 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?

Издание:

Джоана Линдзи. Прелъстена невинност

Издателство „Торнадо“, Габрово

Редактор: Мая Арсенова

Първи коректор: Мариета Суванджиева

Втори коректор: Магдалена Николова

Техн. редактор: Никола Калпазанов

История

  1. — Добавяне

Глава 32

Понеделник

 

Господарю,

Когато заминахте за Москва, младата госпожица стана от леглото и каза, че няма да се върне в него при никакви обстоятелства. Тя прекара остатъка от деня в градината в плевене и бране на цветя за къщата. Сега цветята са навсякъде, във всяка стая. В градината не останаха.

Поведението й не се е променило. Тя не желае изобщо да говори с мен. Говори само с прислужниците, и то само за да им каже да я оставят на мира. Маруся също не успя да я накара да проговори. Тя не иска дори да погледне счетоводните книги, които й оставихте.

Ваш покорен слуга,

Владимир Киров.

 

Вторник

 

Господарю,

Нищо не се е променило, освен че днес тя обиколи къщата, въпреки че не зададе нито едни въпрос, нито дори за семенните портрети, които намери в библиотеката. Следобедът отиде до селото, но не намери никого, защото жътвата вече започна. Отказа да използва един от конете ви за тази разходка. Родион я придружи, тъй като тя изглежда не се държи толкова враждебно с него, колкото с останалите. Цента на посещението й била да се извини на Сава и Параша, че взела без позволение коня им.

Ваш покорен слуга,

Владимир Киров.

 

Сряда

 

Господарю,

Тази сутрин младата госпожица взе две книги от библиотеката и прекара остатъка от деня в стаята си. Маруся все още не може да я накара да проговори, мен ме гледа сякаш не съществувам.

Ваш покорен слуга,

Владимир Киров.

 

Четвъртък

 

Господарю,

Тя остана да чете в стаята си цял ден и дори не излезе да се нахрани. Когато Маруся й занесе храна, каза, че изглеждала по-отнесена от обикновено.

Ваш покорен слуга.

Владимир Киров.

 

Петък

 

Господарю,

Днес младата госпожица притесни цялото домакинство с исканията си. Тя пожела всеки слуга да се яви пред нея и да й разкаже какви задължения изпълнява, а когато свърши, ме информира, че в Новий домик много слуги имали безсмислени задачи и че трябвало да им намеря по-важна работа.

Поведението й е доста подобрено, ако възвръщането към властните й обноски може да бъде наречено подобрение. Маруся се кълне, че най-сетне е дошъл краят на депресията й. Тя си възвърна дори странния навик да говори сама на себе си.

Ваш покорен слуга,

Владимир Киров.

 

Събота

 

Господарю,

Младата госпожица прекара по-голямата част от деня на полето и дори се опита да помогне, докато не разбра, че само пречи. Тя отказа да използва общата баня, но след завръщането си в къщата се възползва от парната ви баня и дори се остави да бъде залята със студена вода накрая. Смехът й беше заразителен. Почти всички ходеха засмени след това.

Ваш покорен слуга,

Владимир Киров.

 

Неделя

 

Господарю,

След службата в църквата счетоводните ви книги бяха предадени на младата госпожица по нейно желание. Бяхте прав. Тя не успя да издържи твърде дълго на предизвикателството.

Ваш покорен слуга,

Владимир Киров.

 

Понеделник

 

Господарю,

Съжалявам, че трябва да ви съобщя, че жена ми е останала с погрешното впечатление, че младата госпожица ще се зарадва да разбере за ежедневните доклади, които ми наредихте да ви изпращам. Оказа се, че не е така. Тя ми каза съвсем недвусмислено какво мисли за моето шпиониране, както сама се изрази. Освен това тъй като знае, че няма да престана да ви изпращам докладите си само защото тя иска така, ми поръча днес да ви пиша, че въпреки че все още не е проверила всички суми, вече е разбрала, че четири от вашите инвестиции са безполезни и източват капитала ви. Такива бяха нейните думи, господарю. Ако питате мен, невъзможно е да е успяла да направи подобни заключения за толкова кратко време, ако изобщо знае за какво говори.

Ваш покорен слуга,

Владимир Киров.

 

Дмитрий избухна в смях, като прочете последното писмо. Две от лошите инвестиции, които Катрин бе открила, несъмнено бяха фабриките, които той смяташе за свои благотворителни организации, защото те работеха на загуба. Въпреки това той не виждаше как можеше да ги закрие и да остави всички тези хора без работа. Бе имал намерението някога да осъществи промените, необходими за превръщането им в печеливши предприятия, но така и не бе успял да намери време за това.

Бе знаел, че Катрин лесно ще успее да открие загубата от тези фабрики, ако наистина беше толкова добра, колкото твърдеше. Но кои бяха останалите други две? Дали не трябваше да й пише, за да обсъди това с нея? Дали тя изобщо щеше да прочете писмо, изпратено от него? Само защото бе благоволила да прегледа счетоводните му книги, след като преди това бе казала, че няма да се докосне до тях, не означаваше непременно, че беше готова да му прости. Преди отпътуването му Катрин недвусмислено беше показала, че ще бъде много щастлива, ако никога вече не го види.

— Пипнах те най-сетне. Претърсих всеки клуб, всеки ресторант, всяко парти. Никога не съм допускал, че ще те намеря вкъщи…

— Вася!

— … затънал в кореспонденция като последния писарушка, виждам — завърши Василий с широка усмивка и притисна Дмитрий в мечешката си прегръдка.

Дмитрий се зарадва много на приятната изненада. Не бе виждал приятеля си от началото на март. Преди да отпътува за Англия, толкова бе затънал в ухажването на Татяна, че бе имал много малко време за Василий, грешка, която не възнамеряваше да повтаря. От всичките му приятели този му беше най-скъпият, този, с когото най-добре се разбираше. Не тъй висок като Дмитрий, с черна като нощта коса и светли сини очи — една дяволски опасна комбинация според дамите — Василий Дашков беше с очарователен, безгрижен характер, точната противоположност на Дмитрий, и все пак бяха толкова близки, че можеха да си четат мислите.

— И какво те забави толкоз? Вече месец, откакто съм се върнал.

— Твоят човек е срещнал известни трудности в издирването ми, тъй като бях с една графиня в имението и не желаех да бъда намерен. Не можех да позволя да стигне до ушите на съпруга й, че тя се забавлява без негово знание, нали така?

— Разбира се, че не — отвърна Дмитрий с цялата сериозност, на която беше способен.

Василий се изсмя тихичко и се настани на бюрото, зад което седеше Дмитрий.

— Както и да е, първо спрях в Новий домик, като мислех, че ще те намеря там. И какво, по дяволите, става с онази мечка, Владимир? Не искаше дори да ме пусне в дома ти, само ми каза, че ще те открия тук, и ме прати да вървя по пътя си. Какво прави той там, след като ти си тук? Не си спомням някога да е бил на повече от крачка покрай теб.

— Държи под око нещо, което не мога да оставя неохранявано.

— Аха, любопитството мие събудено. Коя е тя?

— Не я познаваш, Вася.

— И все пак е съкровище, което трябва да бъде пазено, и то от най-доверения ти човек? — Очите на Василий се разшириха. — Не ми казвай, че си отмъкнал нечия съпруга.

— Това е по твоята част, струва ми се.

— Така си е. Добре, де, говори. Знаеш, че няма да те оставя, докато не ми разкажеш всичко.

Дмитрий не проявяваше уклончивост. Той искаше да разкаже на Василий за Катрин, но просто не знаеше откъде да започне и доколко да се задълбочи.

— Не е това, което си мислиш, Вася… Хм, всъщност е, но… Не, тази ситуация е крайно необичайна.

— Кажи ми, като решиш.

Дмитрий изгледа смръщено приятеля си.

— Изцяло съм обсебен от тази жена, а тя не иска да има нищо общо с мен. В действителност тя ме мрази.

— Думата не е „необичайно“, а „уникално“ и не е за вярване — смръщи се и Василий. — Дамите не те мразят, Митя. Може и да ги дразниш понякога, но не те мразят. И тъй, какво направи, че така се объркаха нещата точно с тази?

— Не ме слушаш внимателно; не че не съм направил всичко невъзможно и немислимо да предизвикам враждебността й, но тя не искаше от самото начало да има нещо общо с мен.

— Сериозно говориш, нали?

— Може да се каже, че се срещнахме при възможно най-неблагоприятните обстоятелства — отвърна Дмитрий.

Василий го изчакала продължи, но Дмитрий бе потънал в спомени и накрая той избухна:

— Е? Трябва ли да ти вадя думите с ченгел?

Дмитрий погледна встрани, не много горд от ролята си във всичко това.

— Казано накратко, видях я на една лондонска улица и я пожелах. Помислих си, че може да е свободна, и пратих Владимир след нея. Оттам нататък всичко кривна в грешна посока. Тя не беше за продан.

— Мили Боже, вече разбирам всичко. Верният, надежден Владимир е намерил начин да ти я осигури, нали?

— Да, и й сипал афродизиак в храната. А аз се озовах с най-сексапилната, най-чувствената девица, която Бог е създавал, и прекарах най-забележителната любовна нощ в живота си. Но когато дойде на себе си на другата утрин, тя поиска главата на Владимир за това, че я беше отвлякъл.

— Не е обвинила теб?

— Не. Всъщност не можеше да дочака да се отърве от мен. Проблемът възникна, след като отправи някои заплахи за отнасяне на случая до властите. Заради предстоящата визита на царя там реших, че е по-благоразумно да я махна от Англия за известно време.

Василий се усмихна лукаво.

— Предполагам, че не е била очарована от плана ти?

— Тя притежава необикновено избухлив нрав, на чийто справедлив гняв съм бил подлаган неведнъж.

— Значи това пленително създание е все още прилепено за теб и също тъй не иска да има нищо общо с теб. Точно ли се изразявам?

— Не съвсем — отвърна тихо Дмитрий с измъчено изражение. — Направих грешката да оставя Катрин в Новий домик. Като се прибрах, разбрах, че леля ми я е малтретирала жестоко. Ако не ме мразеше преди, несъмнено вече ме ненавижда до дън душа.

— Този път вече те е обвинила?

— И с основание. Не подсигурих безопасността й, както би трябвало. Напуснах дома си твърде прибързано по причини, които се срамувам да назова.

— Не думай… Не, ти не би я изнасилил. Това просто не е в стила ти. Значи отново трябва да си я упоил.

Схватливостта му спечели изпълнения с недоволство поглед на Дмитрий.

— Бесен бях.

— Естествено — изсмя се Василий. — Никога не си се сблъсквал с представителка на нежния пол, отказваща да бъде съблазнена. Трябва да е било крайно изнервящо.

— Спести ми остроумията си, Вася. Ще ми се да зная какво би направил ти при подобни обстоятелства. Катрин е най-упоритата, речовита, взискателна жена, която познавам, а аз не мога да бъда в една стая с нея, без да копнея да я отнеса до най-близкото легло. А най-досадното, най-непоносимото в цялата тази работа е, че знам, че не е напълно безразлична към мен. Имало е откраднати мигове, когато е отвръщала на страстта ми, но тя винаги идва на себе си, преди да успея докрай да се възползвам от тях.

— Следователно, ти правиш нещо погрешно. Дали се стреми към брак, как мислиш?

— Брак ли? Разбира се, че не. Тя сигурно знае, че това е невъзможно… — Думите му секнаха и той се смръщи. — От друга страна, с всичките си илюзии в главата тя може и да го счита за възможно.

— Какви илюзии?

— Не ти ли споменах, че твърди, че е лейди Катрин Сейнт Джон, дъщеря на графа на Страфорд?

— Не си, но кое те кара да мислиш, че не е?

— Вървеше по улицата, облечена в слугински дрехи и без ескорт. Какво заключение би си извадил, Вася?

— Разбирам те — рече Василий замислено. — Но защо ще твърди подобни неща?

— Защото знае достатъчно за семейството, за да й се размине. Много е вероятно да е незаконна дъщеря на графа, но това все още не я прави подходяща партия за брак.

— Така, ако за брак не може да става и дума, кое е второто нещо, което би могла да желае?

— Нищо. Тя не иска абсолютно нищо от мен.

— Хайде сега, Митя, всяка жена иска нещо. И както ми звучат нещата на мен, тази иска да бъде третирана като дама.

— Имаш предвид да се престоря, че й вярвам?

— Не бих отишъл чак дотам, но…

— Прав си! Трябва да я заведа в града, да я водя по балове, да я съпровождам…

— Митя! Аз ли греша, или ти си тук в Москва, понеже Татяна Ивановна е в Москва?

— Да му се не види! — Дмитрий се отпусна безсилно в стола си.

— Така си и мислех. Не трябва ли тогава да се сдобиеш с твърдия отговор на принцесата, преди да те видят да се движиш с някоя друга? В крайна сметка, очаква се, че ще си имаш любовници, но не и докато преследваш бъдещата си съпруга. Не мисля, че Татяна ще го възприеме много благосклонно. И какво правиш у дома си, след като тя е на бала у Андреев тази вечер, и то със стария ти приятел Лисенко? И пак по въпроса, какви ги върши тя с него, когато ти си тук?

— Още не съм ходил да я видя — призна намусено Дмитрий.

— Откога си тук?

— От осем дена.

Василий стрелна поглед към тавана.

— Мога да ти кажа, че той брои дните, Митя. За Бога, ако твоята Катрин ти липсва толкова силно, изпрати да я доведат и я задръж под ключ някъде тук, докато не получиш отговора на Татяна.

Дмитрий поклати глава.

— Не, когато Катрин е около мен, не мога да мисля за нищо друго.

— Струва ми се, че не можеш да мислиш за нищо друго и когато не е покрай теб. Отлагал си престъпно дълго, Митя.

— Бях нещастен, Вася, и не ставах за ничия компания. Но ти си прав. Първо трябва да уредя тази работа със сватбата, преди да се заема с Катя.