Джоана Линдзи
Прелъстена невинност (35)

Глава 35

С бясно лудуващите снежинки отвън и весело пращящия огън в камината, обширната гостна бе заприличала повече на удобно гнезденце. Беше късно следобед, поне според часовника върху поставката на камината. Някъде измяука котка, затръшна се врата, каляска пое по пътя си. В стаята ясно се чуваха само пращенето на пламъците и равномерният дъх на Дмитрий.

Катрин не бързаше да наруши интимността на момента. Наполовина лежеше върху дивана, наполовина върху Дмитрий. Нямаше достатъчно място, но не се страхуваше, че ще падне. Дмитрий я бе обгърнал здраво с ръка и я притискаше силно към гърдите си.

В момента той бе отмахнал ръката й от мястото, където тя лекичко чертаеше пътечки в гъстото златно руно по гърдите му и целуваше всеки пръст поотделно. Едно неописуемо еротично усещане, тъй като той не спираше до целувките, а хапеше и смучеше с увлечение. Катрин просто го наблюдаваше, очарована от нещата, които езикът, устните и зъбите му причиняваха на чувствителните възглавнички на пръстите й.

— Ако не престанеш, малка моя, ще трябва да те любя отново — сепна я Дмитрий с дрезгавия си шепот.

— Аз? Че какво толкова правя?

— Гледаш ме с тези твои чувствени очи. Това е всичко, което ми трябва, знаеш ли.

— Глупости — сгълча го тя с усмивка. — А какво ще кажеш за онова, което ти правиш? Ако не престанеш… — поде тя същото предупреждение, — ще се наложи да…

— Обещаваш ли?

Катрин се изсмя.

— Ти си непоправим.

— Какво очакваш, след като това удоволствие ми бе отказано месеци наред?

— Чакай, защо ли ти вярвам — рече Катрин с учудване.

— Защото е вярно… и защото тези няколко часа неопровержимо ти доказах колко голяма бе нуждата ми. Нали? Или се нуждаеш от още доказателства?

— Дмитрий! — Тя се изкиска, когато той я извъртя под себе си. Бързо разбра, че не се шегува, като навлезе в нея бързо, дълбоко, уверено. — Дмитрий. — Името му се отрони като въздишка от устните й тъкмо преди да се протегне да улови целувката му.

Когато дишането на Катрин се нормализира, тя понечи да отбележи ненаситността на Дмитрий, но той я изпревари.

— Ти ще ме умориш, жено.

— Отново преувеличаваш — засмя се тя. — Хей, мога да си припомня два случая, когато демонстрира изключителна издръжливост.

Изгледа я изненадано.

— И хареса ли ти се тогава?

— По онова време — да, определено, макар че може да се признае, че можех да мина и без подобно преживяване. Предпочитам спонтанността и свободата на избор.

Не можеше да повярва на ушите си. Тя бе засегнала темата за опиата, и то дори без следа от гняв. Беше му простила. А сега признаваше, че този път всичко бе по нейна воля. Признаваше, че го желае.

Мили Боже, колко пъти си бе фантазирал за подобно признание.

— Знаеш ли колко щастлив ме правиш, Катя?

Бе ред на Катрин да се изненада — звучеше толкова искрен.

— Така ли?

— Откога копнея да те държа в ръцете си, да те целувам. — Потвърди думите си на дело. — Изгарях от нуждата да те докосвам, да те обичам. Ти принадлежиш на мен, Катя. И аз ще направя всичко по силите си да те убедя да останеш в Русия за постоянно. Ще направя и невъзможното да те убедя, че мястото ти е до мен.

— Това… това предложение ли е, Дмитрий? — прошепна Катрин колебливо, невярващо.

— Искам да си винаги с мен.

— Предложение ли е това, Дмитрий? — повтори тя по-твърдо.

По дяволите!

— Катя, знаеш, че не мога да се оженя за теб. Знаеш за какво те моля.

Катрин се стегна. Почувства се, сякаш й бяха изкарали дъха. Застави се да потуши надигащата се грозна глава на гнева. Интимната й прегръдка с Дмитрий не беше уместно място за спор.

— Пусни ме да стана, Дмитрий.

— Катя, моля те!

— Мътните те взели, пусни ме веднага!

Изблъска го грубо и се измъкна изпод него, после седна, цялата разтреперана. Косата й го бръсна по лицето, когато тя се извъртя да го погледне в очите. Голотата и уязвимостта й бяха най-малката й грижа.

— Искам децата ми да имат баща, Дмитрий — каза тя без въведение.

— Ще се грижа за децата ти.

— Не е съвсем същото и ти го знаеш. Ставам за любовница, но не и за съпруга, така ли е? Знаеш ли колко ме оскърбяваш?

— Оскърбявам ли? Не и ако знаеш колко малко държа да имам съпруга, освен че единствено чрез нея мога да се сдобия с наследник и да изпълня задълженията си. Ти си тази, на която държа. Искам да бъдеш част от живота ми.

Тя го изгледа ядно, но гневът й изтичаше, изместен от тъга. Господи, знаеше какво точно да каже, как да подръпне струйките на душата й. Обичаше го. Онова, което искаше той, го искаше и тя — да бъде част от живота му. Небрежното му отношение към брака беше… е, тя можеше да съжалява съпругата му — ако тя не беше тази жена. Нямаше да се предаде. Имаше пет месеца на разположение до идването на пролетта, за да му стане жизнено необходима, да го накара да я обича така, че да се пребори с обществото, забраняващо на един принц да се свърже с обикновена гражданка, за каквато я мислеше той. Каква изненада го очакваше само като откриеше, че му е равна.

Протегна ръка да го докосне по бузата и той я улови, целувайки дланта й.

— Извинявай — каза му тя меко. — Забравих, че имаш задължения. Но когато дойде време да раждам първото си дете, Дмитрий, аз възнамерявам да бъда омъжена. Ако не за теб, то за някой друг.

— Не.

— Не?

— Не! — отсече той и я привлече към себе си. — Няма да се омъжиш, никога.

Катрин си замълча пред това свирепо собственическо чувство, само се усмихна, доволна, че не му беше споделила, че вече очаква първото си дете, макар че несъмнено той щеше да го разбере сам много скоро. И когато това станеше, дано си припомнеше какво бе казала — че ще има съпруг, независимо кой. Хубавичък блъф, разбира се, но той нямаше откъде да го знае.