Дейвид Балдачи
Последният жив (49)

49

Докато крачеха към голямата къща, Уеб и Романо срещнаха Немо Стрейт. Ръката му беше цялата бинтована и висеше отпред на гърдите.

— Какво се е случило? — попита Романо.

— Разсеях се и един кон ме изрита. Имах чувството, че ключицата ми се заби в гърлото.

— Имаш ли счупено? — запита Уеб.

— В болницата в Кентъки ме гледаха на рентген и не откриха нищо, но за всеки случай ме превързаха. Сега съм управител на ферма — с една ръка, а като ме види, Били никак няма да се зарадва.

Били ги посрещна на входната врата. Уеб се изненада, като го видя как се е издокарал. Беше облечен с изгладени панталони и тъмносин блейзър, косата му беше пригладена назад, дори се бе избръснал. Но докато влизаха вътре, по дъха му Уеб позна, че за него празненството отдавна е започнало.

Били ги поведе към бара. До него стояха двама мъже, които Уеб не познаваше. Бяха облечени небрежно, но скъпо, с костюми „Армани“, обувки „Бруно Мали“ на бос крак и часовници „Таг Хойер“. Ризите им бяха доста поразгърдени и на вратовете им се виждаха дебели златни ланци. И двамата бяха яки, жилави, с бронзов загар, безупречно поддържани нокти и зализани прически; още като ги видя, Уеб си каза, че и двамата са хомосексуалисти.

Били отведе Уеб и Романо при тях, за да ги представи.

— Я се запознайте тук с двама мои нови приятели. Джайлс и Харви Рансъм. Братя са, не си мислете, че са женени помежду си. — Само Били се засмя на шегата си. — От съседното имение. Най-после ги предумах да дойдат за по едно питие.

Уеб и Романо се спогледаха.

— А това тук са Уеб Лондон и Пол… всъщност Поли — поправи се Били и намигна — от Федералното бюро за разследване.

Като чуха това, братята Рансъм за малко не си плюха на петите. По-специално Харви Рансъм имаше вид, сякаш ще припадне.

Уеб протегна ръка.

— Тази вечер не сме на работа.

Братята предпазливо подадоха ръцете си, сякаш се бояха, че ей сега белезниците ще щракнат.

— Били не ни предупреди, че очаква посещение от ФБР — каза Джайлс, като изгледа враждебно домакина си.

— Обичам изненадите — отвърна Били. — От дете съм си такъв. — Погледът му се спря на Стрейт. — Какво ти е, по дяволите?

— Кон ме ритна.

— Това е управителят на фермата ми Немо Стрейт — представи го Били на братята. — Той току-що се връща от Кентъки, където разправя, че изкарал малко парици. Продал бил конско месо на някакви будали.

— Доста добре се справихме — каза тихо Стрейт.

— Къде ми е възпитанието? — затюхка се Били. — Ами че вие нямате нищо за пиене. — Той посочи с пръст Уеб и Романо. — Знам, че вие двамата сте на бира. Ами ти, Немо?

— Уиски с вода, облекчава болката.

Били се упъти зад бара.

— И аз ще ти правя компания за по едно. — Той погледна към горната площадка на стълбището. — Слизай де, слизай, започнахме без теб.

Уеб вдигна глава. Очакваше да види Гуен, но по стълбите се задаваше Пърси Бейтс.

— Били беше така любезен да ме покани — обясни Бейтс. Той се усмихна, но в усмивката му Уеб долови нещо, което никак не му се хареса.

След като всички получиха питиетата си, компанията се раздели на групички. Уеб се приближи до братята Рансъм и се помъчи да разбере какво точно произвежда „Южняшка красавица“. Те бяха извънредно предпазливи в отговорите си и това още повече задълбочи подозренията му. Немо и Романо разглеждаха оръжейната колекция на Канфилд, докато Били се усамоти в един ъгъл с чаша в ръка.

Изведнъж всички разговори секнаха и всички глави се обърнаха едновременно, когато тя заслиза по стълбите. Ако тази вечер Били беше необичайно пременен, съпругата му имаше вид, сякаш бе канена на годишното раздаване на Оскарите; това не беше същата Гуен, която никога не сваляше джинсите и ботушите си за езда. Червената рокля обгръщаше плътно фигурата й и стигаше чак до глезените; отстрани имаше цепка точно до средата на бедрото, докъдето позволяваше приличието; оттам нататък започваше въображението. Обувките й бяха отворени отпред на пръстите, а глезените й бяха стегнати в каишки, които според Уеб подхранваха нечестиви мисли. Роклята беше без презрамки, голите й рамене и ръце бяха мускулести, но и неописуемо женствени. Дрехата беше твърде изрязана и при по-свободни движения заплашваше да разкрие прекалено много; може би в това беше замисълът. Косите й бяха вдигнати нагоре, бижутата подбрани с вкус, а лицето й почти нямаше нужда от грим.

Пълната тишина, която съпътстваше слизането й по стълбите, бе нарушена само от шепота на Романо: „Аморе!“, последван от голяма глътка бира.

— Сега вече можем да започваме — каза Били. — Ти какво ще пиеш, Гуен?

— Лимонада.

Били веднага изпълни поръчката. После погледна братята Рансъм.

— Тя е зашеметяваща — каза Харви.

— Божествена — отекна Джайлс.

— Освен това е моя жена — допълни Били, като й занесе питието. — Нашия Немо го сритал кон.

Уеб забеляза, че тя едва благоволи да погледне към пострадалия.

— Разбирам. — Погледът й се премести на двамата братя. — Познаваме ли се с вас? — запита студено тя.

Харви и Джайлс едва не се сбиха кой да й се представи пръв.

Уеб наблюдаваше сцената отстрани. Тази жена несъмнено беше изключително красива, но нещо в облеклото й и в царственото й държание не се връзваше с онази Гуен Канфилд, която си бе въобразил, че познава. Може би просто бе сгрешил от самото начало.

Уеб не забеляза Бейтс, който се бе приближил до него.

— Виждам, че ти правят изпращане.

— Да, случаят е приключен. Добрите отново побеждават — каза сухо Уеб. — Време е да се напием и да се тупаме по гърбовете, поне до утре, когато пак нагазим в лайната.

— Трябва да поговорим. След малко. Много е важно.

Уеб го погледна внимателно. За някой, който не го познаваше, Бейтс изглеждаше щастлив и безгрижен като птичка. За Уеб, който му бе свикнал от години, той имаше вид, сякаш всеки момент ще се пръсне от нещо, което го издува отвътре.

— Да не си спечелил на лотария?

— Зависи от гледната точка. Ще ти разкажа, пък ти прецени. Не искаш ли да се измъкнем навън за малко?

Уеб го изгледа втренчено. Явно случаят беше сериозен.

— Не, Пърс. Точно в този момент искам да си пия питието и да разговарям с една красива жена.

Той обърна гръб на Бейтс и успя да изтръгне Гуен от новите й обожатели. Двамата се разположиха на малко кожено канапе; Гуен държеше чашата си в скута и поглеждаше към съпруга си.

— Вече шест часа празнува здравата.

— Аха. — Той се извърна да погледне Били, без да разбира целта на забележката й.

— Май ти е трудно да ме възприемеш в този вид.

Тя му хвърли бърз, многозначителен поглед и дори се поизчерви.

— Който си го има, да си го показва. Добре, че няма други жени с нас тази вечер, защото до теб щяха да изглеждат като пепеляшки. Никой нямаше да им обърне внимание.

Тя го потупа по ръката.

— Много си мил. Истината е, че се чувствам толкова неудобно в тази рокля, колкото не можеш да си представиш. Страхувам се, че всеки момент може да се разтвори и да стана за срам или пък да се препъна в нея, а да не говорим, че тия италиански обувки направо ми разсипаха краката.

— Защо си се издокарала така тогава?

— Били ми каза какво да облека. По принцип той не е такъв — добави бързо тя. — По-скоро аз му избирам дрехите. Но тази вечер настояваше да изглеждам така, че на мъжете да им изтекат очите.

Уеб вдигна чашата си.

— Можеш да считаш мисията си за изпълнена. Но защо?

— Не знам, Уеб. Аз наистина нямам представа какво става в главата му.

— Може би още преживява оная касета. Гуен, толкова съжалявам!

Тя само поклати глава.

— Не е това. От няколко месеца нещо се мъти. Били много се е променил, а не знам защо.

Уеб си каза, че е много възможно тя да знае, но да не иска да се довери на един чужд за нея човек.

— Той се държи все по-странно — добави тя.

— Какво искаш да кажеш? — погледна я озадачен той.

— Ами тази негова мания да препарира животни… По цял ден е в онази работилница, оплескан до ушите. Божичко, какво гнусно занимание!

— Доста е зловещо.

— Освен това започна много да пие. Не че преди не пиеше, но сега още повече. — Гуен погледна доверително Уеб и понижи глас. — Знаеш ли какво ми каза, докато се обличахме? — Тя отпи от лимонадата си. — Каза, че трябвало да набучат главите на всички членове на „Свободното общество“ на колове и да ги разнасят по улиците както преди стотици години.

— Защо? За назидание?

— Не.

Двамата изведнъж вдигнаха глави и видяха Били, застанал до тях. Той надигна чашата си с уиски и я пресуши.

— Не, а защото трябва враговете ти да са постоянно пред теб, за да ги виждаш през цялото време и да знаеш какво са намислили.

— Това невинаги е лесно — отбеляза Уеб.

Били се усмихна с чашата на устните.

— Така е. И тъкмо затова враговете ти се възползват, за да ти видят сметката. — Уеб не беше сигурен, но му е стори, че докато казваше това, Били погледна към Немо Стрейт.

Домакинът вдигна празната си чаша.

— Още по едно?

— Засега си имам, благодаря.

— Кажи, като го свършиш. Гуен, ти какво ще кажеш за едно истинско питие?

— С такива дрехи и сред толкова мъже, мисля, че тая вечер трябва да внимавам — отвърна тя с кокетна усмивка.

Уеб си отбеляза наум, че нейният съпруг не отговори на усмивката й.

Преди да отидат на вечеря, Уеб чу остър писък и се огледа за източника му. Видя, че шкафът с пушките е отместен встрани, а Харви и Джайлс се държат за сърцата — бяха видели негъра манекен в тайната стаичка отзад. Били стоеше отстрани и се заливаше в смях, накрая дори се задави. Уеб едва намери сили да се усмихне.

След като вечеряха, пиха кафе и опитаха коняка на Били, за което той много настояваше. Дойде време за сбогуване. Гуен прегърна Уеб на раздяла и едрите й гърди се притиснаха в широкия му гръден кош. Стори му се, че пръстите й задържаха ръката му малко по-дълго, отколкото беше прието. Озадачен, той успя само да каже „довиждане“.

Когато излязоха пред къщата, Стрейт се качи в пикапа и с една ръка го подкара към своята къща. В алеята за коли пред главния вход спря лимузина и братята се качиха вътре. И двамата се бяха държали като кръгли глупаци пред Гуен, но тя се бе справила отлично. Сега положително беше вече горе в стаята си и се освобождаваше от стискащите обувки и неудобната рокля. Може би тъкмо в този момент беше чисто гола; Уеб се хвана, че крадешком поглежда към прозореца й. Какво се надяваше да види? Последен поглед? Не стана.

Бейтс се приближи до тях.

— Романо, двамата с Уеб имаме да говорим.

Той изрече това с такъв тон, че Романо само се завъртя кръгом и си тръгна. Уеб и Бейтс се изправиха лице в лице един срещу друг.

— Е? Какво има?

Бейтс му разказа всичко; докато го слушаше, Уеб само кимаше.

— А Романо? — попита той.

— Бък нищо не спомена за него, затова предполагам, че там всичко е наред.

— Така и трябва да бъде.

— Не знам какво да правя, Уеб. Този път наистина ме хванаха натясно.

— Нищо подобно. Аз ще те улесня. Подавам си оставката.

— Ти будалкаш ли се с мен?

— Време е да си търся нещо ново, Пърс, да си уреждам живота. Вече навъртях годинки, а и честно да ти кажа, любопитен съм как ли ще се чувствам на работно място, където не стрелят по мен.

— Можем да се борим, Уеб. Уинтърс не решава всичко.

— Омръзна ми да се боря, Пърс.

Бейтс го погледна безпомощно.

— Не исках да свърши така.

— Двамата с Романо приключваме тук и после аз си тръгвам по пътя.

— Разбираш какъв скандал ще се разрази след това, което стана със „Свободните“. Ако си тръгнеш точно в този момент, всички ще кажат, че ти си само изкупителна жертва. Ще се получи много деликатна ситуация. Няма да се отървеш от репортери.

— Едно време това би ме притеснявало. Но сега вече не.

Още няколко секунди двамата мъже стояха един до друг мълчаливо. Толкова години се бяха били рамо до рамо за добрата кауза, а сега всичко бе приключило в един миг и нито един от двамата не беше подготвен за това. Накрая Уеб се обърна и си тръгна.