Алън Кол, Крис Бънч
Дворът на хилядата слънца (58)

Глава 57

Гола под яркото лятно слънце, Хайнис мислеше за съвършенство. Напитката, удобно приготвена да й е подръка, беше ледена; слънцето беше жарко; прохладният полъх откъм гората долу придаваше на домолодката й още повече уют.

Почти съвършено, поправи се тя.

Едно нещо липсваше — имаше един проблем.

Последните месеци, след като Императорът се бе върнал на Първичен свят, наистина се оказаха доста дълги, особено с оглед на усилията да се разчисти цялата каша.

Хайнис изпитваше искрена благодарност, че се бе оказала свидетелка само на част от събитията; Стен й бе разказал останалото.

Естествено, след като на „Нормандия“ бе заловен и последният преторианец, имперският флот се разкара моментално, тъй като дори Вечният император не можеше да сглоби що-годе достоверно обяснение, което таанците да приемат, за смъртта на техния главен лорд и неговата свита.

Киргиз или някой от подчинените му сигурно бе получил заповед да докладва редовно, защото два дни след като тръгна, флотилията разбра, че я преследват. Един таански боен кораб, придружен от кръстосвач и унищожител, щеше да е почти равностоен на „Нормандия“ и ескорта й. Но Императорът вече бе повикал подкрепления и две пълни бойни ескадрили се срещнаха с „Нормандия“.

Таанците се сражаваха храбро и некадърно. Въпреки всички усилия да установят връзка с тях, те се биха до последния човек в пълно радиомълчание. Стен така и не разбра дали са смятали, че спасяват Киргиз, или че отмъщават за него.

След като се върна на Първичен, Императорът веднага направи опит да обясни на таанците какво се е случило, но дипломатическите отношения бяха прекъснати рязко и таанският персонал беше изтеглен.

Хайнис почти не забеляза това, тъй като беше заета с прибирането на останалите заговорници. Никога не беше арестувала толкова богати и с толкова висок обществен ранг хора.

Последва показен процес, тъй като Императорът се надяваше, че по някакъв начин таанците ще чуят истината. Естествено, че нямаше да чуят — всеки добър тоталитарчик знае, че винаги може да намери някой, на когото да лепне вината. Бяха отхвърлени дори опитите да се убедят таанците в истината посредством неутрални дипломати, чиито култури по принцип бяха неспособни на шикалкавене.

Серията процеси бе затъпяваща. Но Хайнис поне има възможността да свидетелства пред открит съд. Стен, по имперска заповед, даде свидетелството си от запечатана стая, с електронно променен глас, за да се предотврати всякакво възможно идентифициране.

Въпреки воя на защитата за стаи с пет звезди, деветдесет и пет процента от заговорниците бяха признати за виновни — а държавната измяна и заговорът за убийството на държавен глава все още се смятаха за най-тежки престъпления.

Дори помилваните пет процента не можаха да избегнат императорската мъст. Само преди ден малък видеорепортаж показа как яхтата на един освободен индустриалец гръмва с него на борда… Хайнис се отърси от тези мисли. Все пак разсъждаваше над съвършенството, а за нея дори имперски заповяданото убийство си беше убийство.

Слънцето бавно я придвижваше към дрямката и тя запрехвърля наум няколко небрежно похотливи мисли. Наблизо избръмча планер. Тя се събуди с усилие, надигна се и посегна за хавлията. Но видя, че в планера е Стен, и отново се отпусна в шезлонга, а мислите й станаха някак не толкова небрежни.

Стен слезе, отиде до кухнята, взе си бира и дойде при нея на палубата.

— Как върви? — попита тя.

— По дяволите, ако знам — каза Стен. — И по-добре, и по-лошо.

— Налей и кажи, капитане.

— Ами… това е от добрите новини. Току-що ме повишиха.

— Хайде, пийни и се поразсъблечи, командире.

Стен изпълни заповедта, съблече се, изтегна се до нея и изпръхтя доволно. Хайнис изчака, колкото можа, после се примоли:

— Хайде, Стен. Казвай.

 

 

Денят наистина се бе оказал и по-добър, и по-лош, отколкото беше очаквал Стен.

След като „Нормандия“ се върна на Първичен, макар формално да беше останал командир на гурките, всъщност му бяха възложили специални задачи, които включваха безкрайните явявания в съда.

Гурките бяха попълнени до пълен щат и ги оглавяваше старши субадар Читаханг Лимбу, въпреки че в момента се възстановяваше от раните си.

Стен се връщаше в двореца само за ядене и спане и малкото случайни срещи по коридора с Императора бяха обезпокоително официални и кратки.

Докато не го привикаха.

 

 

Стен влезе, отдаде чест и докладва. Императорът седеше съвсем неподвижно зад бюрото си. И мълчеше.

Минаха дълги секунди, преди да проговори.

Стен беше очаквал, че ще се кажат няколко неща. За нито едно не излезе прав.

— Капитане, готов ли сте да тръгнете на война?

Стен примига, реши, че всеки потенциален отговор ще прозвучи тъпо, и не отговори нищо.

— Ще направя едно предсказание, капитане. Само между нас. До пет И-години ще се сражаваме с таанците.

Стен пак не каза нищо.

Императорът го изгледа с леко съжаление.

— Свободно, капитан Стен. Седнете.

Стен изпита известно облекчение. Не допускаше, че Императорът би могъл да изрита някого от служба, ако преди това му разреши да седне.

— Е, капитане? Какво мислите?

Стен беше объркан. Като всеки професионален военен, той искрено вярваше в донякъде противоречивата фраза, че работата на войника е да предотврати войната.

Императорът изглеждаше леко предубеден.

— А започне ли, ще бъде истински ад, между другото. Няма начин да греша. Разузнаването твърди, че всяка таанска корабостроителница е преобразувана за строителство на бойни кораби. Таанците изкупуват всяка частичка АМ2, която могат да намерят, независимо от цената. Също така — и това не го пускам на видео — сблъсъците с моите обикновени патрулни кораби около световете на Таан стават адски много. Е, добре. Защо да ви лъжа? Всеки шпионски кораб, който пратя натам, ми го връщат надупчен на решето.

И тогава Императорът извади от бюрото си шише и Стен изпита малко по-силно облекчение — първо те канят да седнеш, после и пиене… Може би щеше да си опази капитанските ромбчета.

— Причината, поради която ви отбягвах, капитане, е, че цялата тази грозна каша беше нещо, за което се мъчех да не мисля.

И напълни две метални чашки. Стен позна миризмата на стрегг.

— С времето свикваш с тая гадост — каза Императорът, но не направи жест да предложи чаша на Стен. — Помните ли как се натряскахме в Деня на империята?

Стен помнеше.

— Помните ли какво ви казах тогава?

Помнеше.

— Е, аз направих първата крачка за вас. — Императорът извади от чекмеджето на бюрото си наръч заповеди и му ги хвърли на плота.

— Не си правете труд да ги четете сега. Преназначен сте. Отивате в авиоучилището. А, да, между другото. Онзи ваш трътлест главорез…

— Старши сержант Килгър ли?

— Да. Сигурно се чудите къде е.

Стен се беше чудил. Алекс беше изчезнал най-мистериозно преди около два месеца.

— Мда. Изчезнах го, защото всъщност той подаде по някои канали молба за разрешение да се жени. За някакво ченге. Скапан идиот. Трошачи на вратове като него изобщо не трябва да се женят. Все едно, сега и той се учи да хвърка.

— И освен това вече не е старши сержант — продължи Императорът. — Изритах го нагоре до пълномощен офицер. Щом ще става скапан флотски, поне да започне отсега да свиква с тъпата им класова система.

Императорът вдигна чашата си и я завъртя в пръстите си.

— Капитане, бихте могли да се върнете в някаква поза от сорта на „мирно“.

След миг Стен стоеше изпънат и вдървен.

— Другото нещо… — Императорът бръкна отново в бюрото си и извади малка синя кутийка — е, че вече сте командир. Ето ви знаците. — Бутна кутията към Стен. — Хайде, вдигнете я тази чаша де.

Стен се подчини.

— Този тост ще го вдигна… за вас, командир. Защото няма начин да ви видя повече.

Императорът стана.

— За ваше здраве, командир Стен!

Вкусът на стрегга наистина му се стори много странен.

 

 

Хайнис осмисляше всичко това — без императорската увереност в неизбежната война, за което Стен не й спомена — а Стен довърши бирата си, отиде до кухнята и донесе още една.

— Освен това разбрах — продължи той, след като седна, — че ти също ще получиш някакво повишение.

Но Хайнис обмисляше нещо друго.

— Значи заминаваш и ставаш кадет. Кога?

— А, това е остатъкът от добрите новини — отвърна Стен. — Изглежда, че, хм, имам малко пари. — Незаконно придобитите и инвестирани фондове на Айда най-после го бяха намерили и сега Стен седеше върху по-голяма купчина кредити, отколкото можеше да повярва, че съществуват.

— Също така двамата с теб имаме дълга отпуска преди да се представим на новите си началници.

Хайнис се усмихна, отпи и му смигна.

— Ей, сладур. Искаш ли да се позабавляваме?

Стен се засмя и коленичи до нея. Тя го придърпа и той усети гърдите и устните й, а после нямаше нищо освен ослепителната топлина на слънцето.