Метаданни
Данни
- Серия
- Стен (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Court of a Thousand Suns, 1985 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Валерий Русинов, 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 23 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Mandor (2009)
Издание:
ИК „Бард“, 2003
ISBN 954-585-437-5
Поредица: „Избрана световна фантастика“ №104
Редактор: Иван Тотоманов
Художествено оформление на корица: Петър Христов, „Megachrom“
История
- — Добавяне
Глава 20
Тарпи също бе проследил Динсман. Неговото прикритие за път изобщо не беше толкова умно като на Стен. Той и петимата преториански дезертьори с него се бяха маскирали като пътуващ отбор по бойни изкуства. Но тъй като пристигнаха незабелязани, продажбата на билети не тръгна добре, което осигури достатъчно време на професионалния убиец и хората му да потърсят изчезналия бомбен специалист.
Тарпи завъртя в ръцете си чашата с горещ чай и съжали, че не си е сипал нещо по-силно за отпразнуването. Но си имаше правила — абсолютни правила, които го бяха опазили жив близо седемдесет и пет години, правила, които никога не се нарушаваха. Едно от най-строгите от тях гласеше: никакви мозъчни алтеранти по време на работа.
Той сръбна от чая и махна на помощника си, бившия ефрейтор Милр, да продължи.
Милр го направи и топлата вълна, която обля Тарпи, не дойде само от чая.
Много рядко беше поемал задачи, които не изискват жестокост, мъки и леене на кръв. Но сегашната по всичко показваше, че ще се окаже проста, безболезнена и добре платена.
Тарпи огледа бегло данните от фиша на затворническата планета. Прахоминидна. Всички каторжници — осъдени до живот. Средна продължителност на живот за каторжник — пет години, местни. Брой избягали — нула.
За разлика от повечето хора, убиващи за прехрана, Тарпи вярваше в една стара поговорка: „Убивай без радост“. Беше продължил поговорката с още една стъпка напред: „Не убивай, без да има нужда“.
Шансовете на Динсман да се върне в имперските светове клонеше към нула. „Тъпи хора — помисли Тарпи. — Тичат насам-натам, кроят какво ли не и никой не разбира, че боговете винаги се погрижват за тези, които си играят с огъня.“
Стана, извади фиша от четеца и отиде до мивката на хотелската стая. Изплакна чашата си, отвори шкафа и извади бутилка чист спирт. Наля на себе си, после се сети и напълни чаша и за Милр. Милр изгълта алка, без да си прави труд да се чуди над необявеното отменяне на „правилото“.
Тарпи пресуши чашата.
— Събирай екипа, ефрейтор. Прехвърляме се за Първичен свят и оттам на следващия, който ни е подръка.
Динсман вече не беше фактор, както и имперският офицер. След това Тарпи се замисли колко точно от комисионата ще трябва да шитне на експреторианците, за да не се чувстват изиграни.