Алън Кол, Крис Бънч
Дворът на хилядата слънца (41)

Глава 40

Теренът около имението на Хаконе приличаше на военна база заради униформените мъже, които товареха оръжие на грависледите и се качваха на тях. Наоколо се трупаха още шейни — като налягали улични псета, но подредени в бойна формация.

Униформените не бяха бивши бойци, тъй като продължаваха да изпълняват ролята си на имперски военни. Бяха дезертьори от преторианската гвардия, подмамени или убедени да дезертират и използвани от месеци за най-мръсните конспиративни работи.

Бяха облекли с радост отново униформите си и се бяха задействали. След всичките тези години Хаконе трябваше да е доволен — най-после се почваше!

Но както става повечето пъти в живота, се почваше не в подходящия момент. Макар Хайнис и Колинс да мислеха, че всякаква връзка със „Заара Варид“ е прекъсната, една алармена линия беше останала. Когато корабът се взриви, Хаконе го разбра веднага.

Кай Хаконе, който съвсем не беше безумец, се гордееше със способността да преценява ситуацията моментално. „Заара Варид“ заедно с компютърните файлове се беше изпарил. Координаторът на заговора бе разпоредил да се изчака, докато не се получи определен сигнал от „Нормандия“. Но нещата се бяха променили и той нямаше как да се посъветва с координатора, който в този момент се намираше на борда на „Нормандия“.

Така че Хаконе пое отговорността и вкара хората си в действие. В края на краищата смъртта на Императора беше сигурна и най-лошото, което можеше да се случи, бе неговите хора да бъдат задържани на място за известно време.

Хаконе се постара да си внуши бодрост — отдавна бе забелязал досадната си склонност да изпада в униние — и заслиза по стъпалата. Бойната му кола се спусна и кацна.

— Знаете маршрута, сержант.

— Адски добре го знам, след всички тези години — отвърна прошареният експреторианец.

Машината излетя. Струпаните грависледи оформиха боен „диамант“ и със съсък се понесоха в небето.