Алън Кол, Крис Бънч
Дворът на хилядата слънца (50)

Глава 49

— И последно, опечалената страна тържествено призовава Негово императорско величество публично да прояви своето историческо чувство за справедливост и дълбоки чувства към личната трагедия, като признае героичната и трагична смърт на Годфри Алейн. Алейн беше човек, уважаван от…

Адмирал Ледох бръмчеше монотонно — препрочиташе за пореден път исканията на Таан. Публиката му включваше двама много отегчени мъже: Вечния император и Танз Суламора. Суламора се бореше с непреодолимата дрямка и правеше всичко, което му бе по силите, за да слуша внимателно. Не преставаше да наблюдава Императора за някакъв израз на чувства. Задачата беше неизпълнима. Лицето на Вечния император беше кораво като камък.

— … и в договорен срок Императорът ще прочете, или ще е прочел, взаимно договорено послание до своите поданици, чиито основни точки следва да включват…

— Достатъчно — прекъсна го Императорът. — Скапано достатъчно. Разбрах какво целят. Сега да видим какъв е нашият отговор.

Адмирал Ледох повдигна вежда.

— Тъкмо се канех да предложа, ако сме съгласни, че сме напълно запознати с техните искания, да ги дадем за анализ от дипломатическия компютър.

Императорът се изсмя.

— Ледох, започваш да дрънкаш като проклет таанец. — Вдигна чайника от масата и напълни три чаши. — Колкото до дипломатическия компютър, зарежи го. Мога да анализирам по-бързо и по-точно. Правя го повече столетия, отколкото звезди имам.

— Очаквах да кажете точно това, сър. И се надявам, че няма да ме помислите за нескромен, ако изтъкна, че имам зад гърба си много години опит с тези хора.

— Точно затова те взех с нас. На теб вярват повече, отколкото на който и да е друг нетаанец.

Суламора се усмихна.

— Не е доверие, сър. От тяхна страна си е чиста алчност. В края на краищата аз съм единственият, когото сте упълномощили да търгува с тях.

— Точно затова ти си асото в ръкава ми — каза Императорът. — Защото ти ще бъдеш моята стръв.

Суламора нямаше и най-смътна представа какво иска да каже Императорът, но усети в думите му похвала и я прие с почтителна усмивка.

— Е — каза Императорът, — сега да преведем всичко това на проста реч. Те имат пет основни искания и аз съм убеден, че всички подлежат на договаряне. Да започнем с първото. Искат моя имперски договор за администриране на Граничните светове. Превод: искат за подарък всички онези системи.

— Вие, разбира се, ще откажете, сър — изсумтя Суламора.

— В известен смисъл, но не съвсем.

Суламора понечи да възрази, но Императорът вдигна ръка. И забеляза, че Ледох изглежда странно незаинтересован.

— Да резюмирам останалото, а после ще ви кажа как вероятно бихме могли да го отиграем. Второ искане: свободна имиграция. Моето възражение: могат да задръстят системата с техните си хора. Това е двойна отстъпка. Трето: безусловна амнистия за хората на Годфри Алейн. Без проблем. Дава се. Винаги мога да ги спипам по-късно. Четвърто — и тук е поредният шибан проблем — искат да основат свободно пристанище в Граничните светове.

— Това предлага много търговски възможности — каза Суламора.

— Да. Но също така означава, че аз трябва да увелича квотата им за АМ2. Което значи, че могат да го трупат на склад и в бъдеще да ме накарат да съжалявам.

— И накрая — добави Императорът — искат публично да се извиня за смъртта на Годфри Алейн.

Ледох вдигна глава, погледна Императора с горчива усмивка и каза:

— Вие никога не се извинявате, нали, сър?

— Адски вярно. Почна ли да се извинявам, все едно че съм почнал да си търся заместника. Последния път, когато признах, че съм сбъркал, ми струваше половин трезор.

— Твърдо не, сър — предложи Суламора. — Честно казано, аз не виждам нито един пункт, който можем да приемем. Гласувам да ги пратим да си прибират багажа.

— На пръв поглед бих се съгласил с теб, Танз. Но нека да изредя предложенията си и ще видим какво мислиш ти.

Суламора изведнъж се заинтересува. Вече надушваше печалбата.

— Като начало, премествам техния последен пункт като мой първи.

— Имате предвид извинението? — Суламора беше слисан.

— Да. Само че го правя по следния начин. Предлагам да построим мемориал на Годфри Алейн. В памет на неговата смърт и на още многото жертви, дадени и от двете страни в цялата тази глупост. Вместо извинение им изтъквам, че всички обичащи мира хора са отговорни за тази продължаваща трагедия. За да напудрим кекса, финансирам цялото това начинание. Построявам мемориален град на таанския столичен свят. Един вид имперски търговски център.

Суламора се ухили кръвожадно.

— С други думи, разполагате свой гарнизон на родната им планета.

Вечният император се изсмя гръмко.

— Браво! И не само това. Шибано държа всеки мъж и жена в него да са от моите елитни части.

— Чудесно! И доколкото познавам таанците, те ще глътнат всичко това — каза Суламора.

— После, вместо да им позволя да администрират Граничните светове, им предлагам мироподдържаща сила. С личен състав петдесет на петдесет.

Суламора поклати глава.

— Не бързай толкова. Оставям на тях да назначат командващия.

Суламора помисли.

— Но това е все едно да им ги предадете.

— Така ще изглежда. Само че, след като аз осигурявам корабите, а тези кораби ще се командват от мои хора, тяхното шефче ще е съвсем безпомощно, щом се стигне до каквото и да било действие. И за да вдигна мизата, удвоявам основното възнаграждение на моите бойци.

Това особено се хареса на Суламора.

— Което значи, че в сравнение с таанците нашите ще са относително богати. И означава също така, че ще подроните духа на обикновените таански войници.

Отбеляза си наум да пробва същата тактика на някой от по-трудните търговски пунктове, поддържани от неговата корпорация.

Вечният император продължи:

— Свободна имиграция — чудесно. И открит космодрум. Ще се съглася. С условието, че аз назначавам шефа му.

— Ще трябва да го приемат — каза Суламора. — След като вие позволявате те да избират шефа на мироопазващата сила. Но кого ще предложите?

— Теб — каза Императорът.

Това вече разби Суламора. Печалбите, които надушваше, скачаха до небесата.

— Защо мен?

— Ти ги разбираш, но си верен на мен. Следователно държа под пълен контрол запасите с АМ2. Чрез теб, разбира се.

— Разбира се. — Суламора беше достатъчно умен, за да се издъни точно с енергийните доставки.

— Накрая — каза Императорът, — имам едно много великодушно предложение. Наистина ще прозвучи така, когато дипломатическите тъпаци започнат да го разнищват. Основният проблем на Таан, освен че са си чисти фашистки скапаняци, е, че са подложени на натиск от пренаселеност. Точно затова си чукаме главите в Граничните светове.

Суламора кимна.

— Следователно, за да смъкнем напрежението, се съгласявам да финансирам една проучвателна сила. Ще подплатя с кредити цялото това нещо и ще осигуря кораби и екипажи.

Дори смълчалият се шамбелан този път се обади:

— Но каква полза…

— На корабите ще бъде наредено да проучват встрани от Граничните светове. Ако намерим нещо…

Ако започнеше нова експанзия, таанците щяха да поемат по другия път и заселническият поток към други звездни системи щеше да обезкръви отчасти напрежението на собствената им военизирана култура.

— Е? — Вечният император се отпусна в креслото си, за да чуе коментарите на двамата си ключови съветници.

— На мен ми се струва чудесно — бързо отговори шамбеланът.

Суламора обаче помисли дълго. После бавно кимна.

— Би трябвало да стане.

— Адски се надявам — каза Вечният император. — Защото ако не стане…

Лампата до люка замига.

Ледох се намръщи недоволно и пипна ключа за връзка.

— Свързочен офицер, сър.

— Това заседание не трябваше да се…

— Адмирале — каза Императорът, — може да е онова, което очаквам.

Ледох отвори вратата.

Дежурният комофицер не знаеше дали да отдаде чест, или да се поклони на Императора, поради което се изложи глупаво — направи нещо средно между двете.

Императорът не забеляза — надяваше се, че сигналът е от Стен, че му съобщава, че е заковал конспираторите, изпекъл ги е и е готов за предаването им на таанците.

— Ъъ… сър — каза офицерът и реши за по-лесно да предаде съобщението на адмирал Ледох. — Този сигнал не е от източника, който очаквахме. Сигнал за бедствие. Нашият сателит го е уловил случайно.

Ледох изруга и взе разпечатката.

— Дай да го видя — каза Императорът и Ледох му подаде листа.

Според радиосигнала търговският кораб „Монтебелло“ се намираше в окаяно положение; брой светлинни години, изчислено спрямо радиопулсара NG 467H. Взрив на гориво на борда, всички офицери ранени, повечето членове на екипажа изгорели, молба за незабавна помощ от всеки приемащ кораб.

— Смотаняци! — каза Императорът. — Некадърници. Опитали са някоя икономична инерционна орбита и не могат да намерят изхода в килер със запалена факла.

— Ваше величество — намеси се Суламора. — В момента стават много по-важни неща от няколкото изгорели космически безделници.

Императорът вероятно щеше да вземе същото решение. Но типично за него, Суламора го изрази погрешно и Императорът за миг се върна над хиляда години назад, когато той самият не беше много повече от „космически безделник“.

— Лейтенант — обърна се той към комофицера. — Предайте това съобщение на командващия. Предайте му заповедта ми да изпрати незабавно един разрушител.

Този път лейтенантът само отдаде чест и бързо се изниза от каютата с височайшата особа.

Императорът се върна към въпроса.

— Сега, адмирале, ще бъдете ли така добър да вложите всички тези наши разумни идеи в подходящия дипломатически дракх, за да не помисли лорд Киргиз, че сме кретени?