Алън Кол, Крис Бънч
Дворът на хилядата слънца (39)

Глава 38

Групата седеше тихо около огромната маса — главната готварска маса на Фрай. Настроението беше потиснато. В другия край на масата Хайнис разсеяно шареше с очи по миниекрана си. Срещу нея седеше странно притихналият Алекс — от време на време поглеждаше изпод вежди към Лиз, която набираше няколко последни команди в неизменната си контролна единица.

Стен влезе с пачка разпечатки под мишница и забеляза вдигналите се към него, изпълнени с очакване погледи.

— Не — каза той, — нямам нищо… но мисля, че съставих нещо като шантава карта, от която всички можем да скочим.

Те се оживиха. Стен започна да раздава листовете.

— Нещо, което съм научил за оцеляването — когато затънеш много, направи си списък на онова, което знаеш. И на което не знаеш.

Усмихна им се кисело и сви рамене.

— Все едно, придава ти вид на много зает и важен.

Тръгнаха по списъка на Стен. Фактите бяха сведени до следното:

1. Първоначалният заговор е да бъде убит Императорът. Цялата информация говори за широкообхватна конспирация.

2. Заговорът продължава. Иначе защо ще са тези загадъчни смърти близо до Соуард — всички на бивши преторианци или дворцови служители? Също така, защо беше нападението срещу Стен? От бивши преторианци — предимно дезертьори. Подфакт: В изминалата И-година са изчезнали поне четиридесет преторианци.

3. Заговорът, изглежда, включва някой в самия дворец. Помислете за многобройните компютърни претърсвания и сканирания отвън, които водят в двореца и след това изчезват.

4. Да повторим: заговорът продължава и логично Императорът е все още основната цел.

— Като ченге — намеси се Хайнис, — със сигурност ще се чувствам по-добре, ако знаех, че целта е отстранена.

— Това поне беше решено — каза Стен. — Императорът е напуснал Първичен свят. Не мога да ви кажа накъде, но е в абсолютна безопасност и е с надеждни съветници и охрана.

Алекс въздъхна облекчено.

— Благодаря ти, боже! Не и от скапани римляни.

— Императорът уведомен ли е колко дълбоко сме нагазили в този дракх? — попита Лиз.

— Не — отвърна Стен. — Споразумяхме се за абсолютно мълчание по кома. Мога да го търся само по спешност. В двореца е установена пряка линия.

Изчакаха го да каже още нещо, но след като замълча, продължиха да четат.

5. Кай Хаконе очевидно е един от главните конспиратори. Ключовите индикатори тук са Стинбърн и многото други връзки с Битката за Сарагоса. Стен беше нападнат веднага след разпита на заподозрения.

6. „Заара Варид“ е друга връзка с Битката за Сарагоса. Въпрос: какво общо може да има един разрушен кораб с конспирацията?

7. Усложняващ фактор: Хаконе няма връзка с двореца, Той е известен противник на Императора и не е добре дошъл там.

— Кога ще го арестуваме тоя шибаняк, момко? Ще му усуча червата на шнурче и ще разбера какво знае.

— Невъзможно, Алекс — каза Стен. — За да се справим с това, трябва да изловим всички едновременно. Особено вътрешния човек в двореца.

— Ако спипаме Хаконе сега, се издънваме — съгласи се Хайнис.

Наведоха глави да дочетат останалото.

8. Трябва ли да проверим архивите за още данни за Сарагоса? Може ли да има други скрити връзки?

— Да разполагаш случайно с една година? — каза сухо Лиз. — Не знам дали има компютър в Империята, който може да направи този преглед за по-кратък срок.

— Тогава забравете тази точка — каза Стен.

— Това ли е всичко? — попита Хайнис.

— Да — отвърна Стен. — Освен Хаконе.

— В момента го обработвам — каза Лиз и посочи миниекрана пред себе си.

— Едно глупаво предложение към експерт — обърна се Стен към Лиз.

Лиз се изкиска тихо.

— Когато всичко останало се издъни, глупакът започва да работи с компютър.

— Трябва да си има щаб някъде — каза Стен. — Хаконе не може да посреща и изпраща заговорници в дома си, или да се среща с тях по уличните кръстовища.

— Някаква вила ли? — предположи Хайнис.

— Нещо отдалечено? — каза Лиз.

Колинс вече превключваше на претърсване на собственост. Използваше същата програма, която бе спретнала, за да пробие през фирмения лабиринт на Стинбърн.

— Т’ва момче е военен фанатик — каза Алекс. — Там ще го спипаме, казвам ви. След като е написал тая своя адски велика книга за Войните на Мьо…

Преди да довърши думите си, отговорът изплува и си зае мястото на екрана. Предположението на Алекс бе улучило почти в центъра.

„Заара Варид“ — започваше текстът на екрана. „Регистр. № KH173. Кей 82. ЖЕЛАЕТЕ ЛИ ОПИСАНИЕ?“

— Да! — изрева Стен и Лиз набра командите.

Кай Хаконе беше собственик на малката и доста похабена космическа яхта „Заара Варид“, закотвена в едно частно пристанище само на сто километра от тях.

— Включи се към корабния компютър — отсече Хайнис.

— Не толкова бързо, лейтенант — каза Лиз. — А ако бордовият е на подслушване?

— Тя е права — каза Стен. — Твърде далече стигнахме, за да бързаме сега.

— Ще попитам компютъра дали корабът има нужда от сервиз — предложи Лиз. — Съвсем рутинно.

Отговорът бе отрицателен.

— Окей. Сега нещо официално, но ненабиващо се.

— Кога за последен път корабът е напуснал пристана? — предложи Стен.

Лиз набра клавишите.

— Преди повече от година. Идеално. Сега мога да претърся бордовия дневник. Но полека. Само повърхностна информация. Това ще задържи „Заара Варид“ на връзка. — Малкият съд започна да преравя дневника си, докато Лиз полека въвеждаше сондите си… като през цялото време се държеше леко встрани, прелитайки и бръмчейки като електронна муха.

— Погледнете това!

Лиз беше сканирала на бордовия интелект.

— Тази таратайка има компютър колкото за цял лайнер!

— За какво ще й трябва на една яхта толкова голям компютър? — попита Хайнис.

— Ох… не така! Скапана „Заара“… — Лиз бързо изключи. — Освен това си има повече тъпи капанчета, отколкото бири можеш да изпиеш — обърна се тя към Алекс. — Ако задържа още, най-малкото, което ще направи, е да изтрие.

Стен се смъкна отчаян на стола си.

— Това ли е всичко, което можеш да измъкнеш, Лиз?

— Не, изработих я да ми даде ключовете си.

Стен се надигна и каза.

— Дай ми ги. Хайде, Алекс. Мисля да направим малък взлом.

Тръгнаха към вратата.

— А, капитане? — каза Лиз.

— Да.

— Може би трябва знаете още нещо.

— Давай.

— „Заара Варид“ явно има бомба на борда. Изглежда доста голяма.

— Благодаря.

— Няма защо.

Стен и Алекс излязоха.