Алън Кол, Крис Бънч
Дворът на хилядата слънца (16)

Глава 15

— Скапан некадърник — изсъска Лайза на трупа.

Стен имаше чувството, че ако не беше той и спиндарите техници, щеше да го изрита един-два пъти.

Бившият такт-шеф Крюгер им се хилеше с изпъкналите си зъби от свилата се, почерняла и оглозгана плът. Едната ръка беше отпрана от рамото и — полуизядена — лежеше на около пет метра от трупа, близо до ръба на стръмнината.

— Вие човеците имате изключително странна представа за спорт — боботеше Спилзбъри и подкрайниците му тракаха енергично по малката компютърна клавиатура. — Умът ми не побира що за удоволствие може да се извлече от дебнене и убиване на сродно същество. Това е извън възможностите ми. Определено.

— Понякога са доста вкусни — подхвърли Стен.

— Причина за смъртта? — попита Хайнис. Не беше в настроение за философска дискусия. Телефонното обаждане за щастие бе дошло не в най-критичния момент, а по-скоро на следващата сутрин, тъкмо когато Стен и Лайза се бяха събудили достатъчно, за да подновят интереса си един към друг.

— Ловна злополука. Имаме входна рана, характерна за ловно оръжие. В добавка — и това сигурно ще ви задоволи, лейтенант — никакви белези за изходна рана. Бих заключил, че изхвърленият заряд е в тялото. Скоро една от рожбите ми би трябвало да ви го извади. Причината за смъртта следователно, бих допуснал, произлиза от ловна злополука.

— Адски удобно — каза Хайнис.

Компютърът на Спилзбъри зачегърта и спиндарът подаде на полицайката разпечатка.

— Дата и час на смъртта… дата на смъртта. А, ето. — Хайнис пресметна наум. — Един цикъл преди бомбения атентат.

— Плюс-минус три часа — уточни Спилзбъри. — Точното време ще го имаме след малко.

Хайнис понечи да каже още нещо и Стен й кимна да се отдалечат от теха. Отидоха до ръба на стръмнината.

— Казахте го точно, лейтенант. Адски удобно.

Хайнис тъкмо се беше чудила как е редно да се обръщаш към лице, с което работиш и с което току-що си правил любов. Реши, че връщането към официалността от страна на Стен е може би най-разумно.

— Ченгетата не вярват в съвпадения — каза тя.

— Аз също. — Стен се опитваше да задържи теоретизирането си под контрол. Съвпаденията съществуваха — от време на време.

Спилзбъри се изклатушка при тях и подаде плик.

— Това е изстреляният обект.

Обектът — куршум — очевидно беше направен от сравнително мек метал; върхът му толкова се беше сплескал, че отпред куршумът беше станал два пъти по-широк, отколкото в основата.

— Не мога да установя точния калибър — продължи Спилзбъри, — но наистина е ловен тип куршум. По входната рана изглежда, че трупът се е извърнал с лице към планината малко преди куршумът да го улучи. Жалко, че вие човеците сте конструирани с толкова мек епидермис, за разлика от по-умно устроените същества.

— Мда. Адски жалко — каза Стен. — Лейтенант, имате ли някаква представа що за твари ловят в този резерват?

— Опасен дивеч.

— Какъв по-точно?

— Ще се обадя в управлението им. — Пръстите й зашариха по токъра на колана.

Стен прехапа устна. Хайнис заизрежда списъка на дивеча, предлаган от резервата. На два или три пъти Стен трябваше да я спре и да разпита за особеностите на едно или друго животно. Лайза привърши списъка и зачака. Стен й кимна и тя прекъсна връзката.

— Опасен дивеч — каза той. — Планиран е да е много ефикасен.

Лайза изглеждаше озадачена.

— Ефикасен, точно както каза техът. Космат, люспест, брониран или каквото е там. Зверчета, с които здравата ще се изпотиш, докато ги убиеш.

Хайнис продължаваше да не схваща.

— Когато се опитваш да спреш нещо едро и гадно, особено нещо с кожна броня, използваш голям куршум — обясни Стен. В неговата кариера в „Богомолка“ му се беше случвало да се натъква на въпросните едри гадории при изпълнение на служебния си дълг и трябваше да ги сваля. — Голям куршум — продължи Стен, — направен от твърда и плътна сплав. Куршум, който се сплесква като гъба, щом се удари в кожната броня, няма да ти свърши работа.

Лайза взе плика от ръката му.

— Значи няма да искаш малко и меко плужече като това. Освен ако не си се наканил да чукнеш някое животинче с мека кожа.

— Като човек — довърши Стен.

— Това не ми харесва, Стен. Адски не ми харесва.

Стен трябваше да се съгласи.

— Знаеш ли какво ще кажат шефовете ми — продължи Хайнис, — когато докладвам, че такт-командир Крюгер е бил замесен в тази конспирация? Че е поставил едно такт-отделение на пост, като е знаел какво ще последва — и че след това са пръснали гръдния му кош вместо възнаграждение?

Стен я погледна и разбра, че не това тревожи детектива от отдел убийства. Щом е бил намесен един старши офицер от полицията, дали щеше да е единственият?

— Нещо ми подсказва, че шефът с отрязаната опашка няма да се окаже само един — каза Стен.

— Дракх, дракх, дракх! Капитане, хайде да се върнем и да видим какво още ще ни скапе тоя шибан ден.