Алън Кол, Крис Бънч
Дворът на хилядата слънца (19)

Глава 18

Порталът се плъзна зад гърба на Тарпи и се затвори. Той инстинктивно се отмести встрани и опря гръб на стената, докато очите му се приспособят към тъмното. Зениците му се разшириха и вече можеше да види светлите петна от звезди и космически кораби.

Сцената в полусферичната зала изведнъж се промени и вече беше ден, слънцето заплува по небосвода към зенита, имперската десантна сила увисна „под“ него, над малко по-голямата точка, която представляваше планетата.

През всичко това се движеше черният опорен лъч, крепящ контролното кресло, и Тарпи различи в седалката фигурата на Хаконе.

Сцената отново рязко се промени и сега бойните кораби и щурмови транспортьори се понесоха над планетарната повърхност, която се разгърна от двете страни на залата. От смрачаващите се висини започнаха да се спускат тактически кораби и към тях се присъединиха далечни сателити.

Пет бойни кораба се отделиха от главните сили, двигателите им „Юкава“ ги изтласкаха към полюса, докато транспортьорите плавно се спускаха към мястото на десанта.

Тарпи превъртя в главата си всевъзможни битки и се изкикоти, когато позна. Разбира се. Сарагоса.

Така и не можеше да разбере защо военните не могат да се отърват от миналото. За него сраженията, които бе водил, бяха без значение. Даваха му единствено повишение, може би по някой медал, както и никога непризнаваното удовлетворение от убийствата в близък обсег.

Сарагоса. По негово мнение битката беше не само отдавна загубена, но никога не можеше да бъде спечелена. Мъките на Хаконе да намери някакъв виновник нямаха никакъв смисъл. Но се овладя. Нямаше смисъл да се търси причината, щом някой плаща сметката. Извади пура и без да засланя пламъка, я запали.

Хаконе видя отражението в циферблата пред себе си и завъртя ръчката в ръката си.

— Ти ли си?

Тарпи не си направи труда да отговори. Не можеше да се занимава с глупости — никой от слугите на Хаконе нямаше достъп до бойната зала. Следователно този, който е влязъл, трябваше да е точно този, когото очакваха.

Лъчът се плъзна надолу, извън купола и на нивото на пода на залата. Хаконе слезе, отиде при него и ръката му описа пълен кръг. Осветлението се включи и „битката“ горе замря.

— Императорът ни е спестил проучванията — каза Хаконе. — Сега имаме следата на този бомбен специалист, който е използвало приятелчето ни.

Извади от нагръдния джоб на гащеризона си шепа фишове и ги подаде на Тарпи.

— Избягал е в световете на Таан.

Тарпи се усмихна.

— Сигурно ще му е трудно да стъпи там.

— Разполагаш с всички необходими ресурси. Ако искаш, вземи няколко от преторианските дезертьори за подкрепление.

— Има ли значение как ще го направя?

— Никакво. Дребен престъпник, натикал се в едно много сурово общество. Никой няма да пита.

Тарпи опря длан на ключа за изход и порталът се отвори.

— Между другото… Императорът също изпраща свой човек да го издири.

— Да се притеснявам ли?

— Не. Нищо особено — някакво си капитанче, казва се Стен. Срещнах го. Доста немарлив за имперски войник.

— А ако се пречка?

Хаконе сви рамене.

— Заложеното е много по-голямо от живота на един имперски кашик, Тарпи.

Тарпи излезе, затвори и си замина.