Читателски коментари

Посредствена.

Поредният фантазмен бълвоч словесен лубрикант.

Благодаря!!! Страхотни сте!

Беше добра, въпреки че до средата беше доста скучна.

Най накрая да имаоще една книга от поредицата.Благодаря на преводачите:-D

Страхотна книга, една от най-добрите му!

Тъкмо прочетох книгата, прочетох и коментарите, и ми направи впечатление колко различни са те. Предварително ми беше известно с какво я характеризират — отчуждението и екзистенциализма. Ясно е, че няма да е най-приятно за всички читатели/ки. И на мен самия е за предпочитане да намирам поне някой герой за положителен, или да ми харесва. И самия автор не се асоциира с героя си — та Камю е участник в Съпротивата!? Характерното е, че нито автора, нито Мьорсо някого осъжда. Случаят, обстоятелствата, дори епизодичните герои са описани изключително точно, и до тук. Това дава възможност на всеки и за по-различен прочит /от критиците/.

Мьорсо наистина е безличен, апатичен, изглежда нещастен, неговата визитка са думите „все ми е едно“. Но дали той иска да е така? Той вижда какъв е Ремон, но има нужда от приятели и това става причина за инцидента. А това от своя страна води до там осъждането му да е публично. Истинската цел на Камю е описанието на обществото — жестоко и лицемерно. Ако Мьорсо не беше така искрен /някой вече го е написал/, съдбата му щеше да е друга. Ако само беше по-предпазлив, нямаше никой да пострада. Но тогава абсурдът остава пълен — живее си в кутийката, ходи на някаква скучна работа, някои не го допускат до себе си, а той други…Няма и за какво да се пише, иначе е много реалистично и не е никак единичен случай. Интелектът като цяло не е предимство.

Друга въпрос, до когото стигаме е за смъртното наказание. Самият Камю като хуманист е противник, има и конкретно есе за него. И ние даже сме обсъждали проблема в училище. Интелектуалците — хуманисти са на друга планета от жертвата на чужденеца. Някъде винаги са били на принципа „око за око, зъб за зъб“, и обичат да носят ножове. Ако Мьорсо беше по-богат и „по-съобразителен“, можеше да се оправдан, че е действал „за самозащита“, но щеше да трябва още да се пази от нож. От друга страна, за чувствителния човек да причини смърт, дори и при автокатастрофа, от само себе си ще се смята за наказан. Преди съм смятал, че причината за отмяната на смъртното наказание е самата съдебна система да има повече работа, и да няма такава тежка отговорност. Сигурно не е само това. Традицията го е поддържала, но определени кръгове са се борили за отмяна. Но дали са били прави?

Прекалено либералните закони не дават възможност на обществото да се справи с престъпността, с корупцията и с други проблеми, и това води до промени в самото общество.

Хубава история по мотиви от приказката „Снежанка и седемте джуджета“, само че тук е Джулия и деветте леарда! Пак има зла вещица, отровни гребен и ябълка и разбира се принца който с целувката си я съживява и за повече драматизам и оригиналност- преминаване от едно време в друго, накрая всичко завършва с хепиенд! Очарователно разказана, забавлявах се искрено докато четях!

Играла съм играта и това ме запали да прочета поредицата. Ясно е — книгата е литературното изпълнение на историята на играта, но определено си заслужава. Авторът е успял да запази магията, да бъде описателен, но без да влиза в разточителни подробности.

Не беше лоша, но беше отдадено внимание на някои безинтересни подробности, а там където можеше да се каже нещо повече или беше постно или хич го нямаше…..зор я дочетох.

Прекрасна!

Добра книга, но някак бавно ми вървеше, нещо не й достигаше, за да ме грабне и остави без дъх, както други романи. Някои от действията на героите някак си ми се струваха нелогични, прочетете го и сами си преценете.

Страхотна история, изпълнена с интриги, борба за власт, довела дори до убийство, продължаваща и след това, любовна история, която дава повод за съмнение в преценката на главния герой, скрити тайни, които излизат на бял свят… Невероятна книга, която си заслужава да се прочете.

Изключително скучна и тромава, никакви действия, насила я довърших

Впечатляващо начало, но в последствие не беше кой знае какво.

Много добра книга! Чете се на един дъх и остава дълго в съзнанието.

Наистина много слаба книга. Сякаш е писана от тинейджър.

Ако това тук е адаптация, ще ми бъде много интересно да се запозная с оригинала.

Книгата е страхотна наистина!Заслужава да се прочете.

Гмурнах се без да се замисля,защото обичам КВонегът ."Галипагос" не бях чела .Уви,свърших я ,а не ми се напуска парадоксалния му свят !Колко високо ,достойно е оценено научнофантастичното творчество !Сори,за дългия пост ,но вълнението още ме „държи“ :

"..А дали се притеснявам, че пиша без материален израз, с въздух върху въздух? Не, защото моите думи ще бъдат трайни толкова, колкото всичко, написано от баща ми, от Шекспир, от Бетовен или от Дарвин. Излезе, че всички те са писали с въздух върху въздух, и ето, сега аз грабвам следната мисъл на Дарвин от спокойната атмосфера:

„Прогресът е много по-всеобхватен, отколкото регресът.“

…

Ако човечеството е доведено до състояние на хармония със себе си и с останалата част от Природата от някакви свръхестествени същества или от човечета с летящи чинии (тези любимци на моя баща), аз не съм забелязал такова нещо. Готов съм да заявя под клетва, че ремонтът бе извършен от закона за естествения подбор без всякаква странична помощ.

„…В този миг обаче този швед откри нещо, от което заплаках като дете — най-после, най-после! Когато заплаках, без да мога да се спра, той беше учуден не по-малко от мене. А ето какво ми беше казал:

— Разбрах, че името ти е Траут. Възможно ли е да си роднина на прекрасния научнофантастичен писател Килгор Траут?

Този лекар беше единственият човек извън Коухоуз, щата Ню Йорк, чувал името на баща ми.

Бях отишъл чак до Банкок, Тайланд, за да узная, че поне в очите на един човек моят отчаяно дращещ баща не е живял напразно.“