Читателски коментари

По-силна от магия от Хедър Кулман


Сладка книжка, забавна и интересна. Приказка за феи и духове. Интересно вплетена в любовна история. Приятно, леко четиво.

Убийства в Манхам от Саймън Бекет

kalanova (15 август 2017 в 20:56), оценка: 5 от 6

Предупреждавам, че книгата е за хора със здрави стомаси :-) Авторът така подробно обяснява за разложението на труповете, че на няколко пъти започна да ми се гади :-)

Книгата е хубава, меланхолична, но увлекателна от самото начало. През цялото време ме държа под напрежение, краят също ми хареса.

Игра на тронове от Джордж Р. Р. Мартин


Мислех, че концепцията за събирателно име се учи в първите класове? Нема проблем, ще обяснявам. И доматът и бананът са плодове (събирателно), ама едното се слага в мелба, а другото в шопска. Ю диг? Втори пример. На трабантчето като му сложиш а92, а95 или а98 еднакво ли върви? Все е бензин викаш? Трети пример. Вземаме три книги. Едната е наръчник за инсталация на струг. Дали ще съдържа същото количество любовни трепети, спрямо Среднощни кули и произволен любовен роман?

Пантерата и перлата от Дорийн О. Малек

Galka (15 август 2017 в 12:30)

Страхотен роман, много ми хареса!

Незнам защо има толкова малко коментари, заслужава много повече?

Заслужава си всяка отделена минута от първата до последната страница.

Ако вибраторите имаха клепачи от Кати Лети

Лора (15 август 2017 в 12:01)

Книгата е доста посредствена.

Робиня на любовта от Карън Робърдс

Марина_Г (15 август 2017 в 00:27), оценка: 5 от 6

Като цяло книгата ми хареса, но някак си действие имаше само в първата половина. После всичко беше сръдни и обиди, прошки, събиране и разделяне.

Игра на тронове от Джордж Р. Р. Мартин

Врял и кипял... (14 август 2017 в 22:15)

Дрънка си Фрас-Прас и прави лаишки сравнения.Обида е както за бозата, така и за баницата да бъдат база за сравнение с феномените на тривиалната литература. Правенето на боза и и баница е сложен технологичен процес и определено изисква професионални умения и онова, което му се казва майсторлък.

Игра на тронове от Джордж Р. Р. Мартин

Ф р а к с с (14 август 2017 в 22:00)

Сър рицарю, ти явно си един истински ценител! ;) На мен лично ми е трудно да доловя тънката разлика между N-тологии, в които се разказва за безлични патици, вклюбени в красиви кухи мъже, които ги правят луди и накрая се женят за тях, от една страна, а от друга — пак N-тологии, в които иде реч за също толкова безлични патици и красиви кухи мъже, които се обичат, мразят, кроят интриги едни срещу други, трепят се с мечове и магии или подписват договори, които после нарушават… Навярно разликата е като между вкуса на боза, произведена от просо и такава, направена от ечемик. Но за неизкушения читател — и двата жанра вървят с баничка ;)

Игра на тронове от Джордж Р. Р. Мартин

Ф р а к с с (14 август 2017 в 21:48)

Като цяло съм съгласен с мнението на Петя за поредицата. Изсмукан от пръстите комерс. Като ти омръзнат героите или като си изчерпиш идеите какво да правиш с тях — прас!, изтребваш ги и въвеждаш нови. Също толкова кухи, шаблонни и скучни до безумие, като участниците във всяка латино- и турска сага. Човек с IQ над 120 трудно би издържал повече от една книга.

Имам обаче някои възражения относно причините за популярността на „Игра на тронове“, изказани от Петя. Според мен работата е там, че преобладаващата част от хората са глупави. Мразят да мислят, защото може да им се набръчка мозъка и после няма да са ФЙЕШЪН в местната чалготека :) Затова предпочитат да седят пред телевизора (или пред поредния том от поредицата) и да гледат/четат едно и също в различни варианти, така че да останат заситени емоционално от липсващите в реалния им живот вълнения, но без да им се налага да напрягат мозъка си да осмислят някоя нова идея, да уловят някоя изтънчена алюзия и най-вече — без да им се налага да преструктурират собствената си представа за живота, света и всичко останало… Нещо, което не би им се получило с автори като Филип Дик, Дъглас Адамс, Станислав Лем, Тери Пратчет, Робърт Хайлайн, Фредерик Пол… За Камю, Сартр, Робърт Пърсиг или дори Том Робинз — да не говорим!

Погребете сърцето ми в Ундид Ний от Ди Браун

Black Wolf (14 август 2017 в 17:37), оценка: 4 от 6

Има и други грешки в превода, и то не малко.

Томек на военната пътека от Алфред Шклярски

Black Wolf (14 август 2017 в 17:36), оценка: 5 от 6

Хубава книга от детството. Една от първите, в които прочетох някои ДОСТОВЕРНИ сведения за живота и обичаите на амер. индианци. По принцип А. Шклярски дава в книгите си много сведения за географията, растителния и животински свят и за етнографията на страните, които описва.

В текста се срещат доста термини, които в полския оригинал са дадени в английското им изписване, което не е отчетено от преводача и на български са се получили известни недоразумения, но това го разбрах много по-късно след първите си срещи с книгата. ;)

Ловци в северните гори от Ърнест Томпсън Сетън

Black Wolf (14 август 2017 в 17:30), оценка: 5 от 6

Чудесна книга! Томсън Ситън е не само великолепен разказвач, но и добър познавач на това, за което пише — живота в горите, животните и американските индианци. Една от любимите ми книги, изпълнена с много мъдраст, но и с малко тъга.

Не случайно писателят влага в устата на героя си Куонаб думите: „Моята мъдрост е мъдростта на гората — казваше той, — но горите вече изчезват: след някоя и друга година няма да има вече дървета и моята мъдрост ще бъде глупост. В тая страна има сега едно голямо, силно нещо, наречено «търговия», което ще изяде всичко и самите хора.“…

В интерес на истината, въпреки че преводът е дело на големия Сидер Флорин, необходими са някои неголеми корекции в него, за да достигне книгата по-пълноценно до българския читател.

Игра на тронове от Джордж Р. Р. Мартин


Мнението на Петя е типично тролско в духа на модерната на запад Identity politics, 3rd wave feminism и всякаква подобна марксистка бълвоч, която целѝ разрушаването на всякакви нормални връзки между мъжете и жените; подмяна на историята на европейската цивилизация, девалвиране на приноса за създаването ѝ от белите мъже и самоубийствената за всички илюзия, че жените могат всичко по-добре, и че единствената причина досега да не са се проявили било потисничеството на патриархалната система на злия бял мъж.

Всички, които са се дрогирали с girl power, ги чака рано или късно среща с действителността, а тя е като тухлена стена — винаги, като се блъснеш, те заболява.

Чакат ги и поканените от феминистките ’бежанци’.

Троловете вън!

Обобщенията за мъжете си ги пишете в дамските тоалетни.

Игра на тронове от Джордж Р. Р. Мартин


С най-голямо удоволствие и гордост бих си осиновил фентъзито като „мъжка“ литература. Тогава за женска литература остават неща като чиклит и романтики, които почти винаги са писани по модел: безлична патица (без качества, интереси, мотивация и душа) е влюбена в мъж (който е красив и желан от много жени, но пак няма душа, личност, интереси или мотивация) и оттук почват 300 страници измислена и пресилена мелодрама. Имам се не за циник, а за реалист, който осмисля и забелязва очевадните глупости. Та предпочитам грозни хора да въртят мечове с омраза, пред перфектни и бездушни карикатури, въртящи любов.

Роксолана от Павло Загребелни

Manna (14 август 2017 в 07:44), оценка: 6 от 6

Човекът е имал предвид „Лешояди“ от Дан Симънс. Само че доколкото попрочетох за нея, тя не е историческа. Но благодарение на това търсене научих, че Дан Симънс има друга историческа книга — „Ужас“ — която нямам търпение да прочета! Някой ако знае повече защо Лешояди е препоръчана в контекста на историческите романи, да поясни моля. Успех и приятно четене!

Игра на тронове от Джордж Р. Р. Мартин

Петя (14 август 2017 в 04:12)

С риск да подразня някой с женското си мнение ще се включа и аз.

Първата книга е най- добрата. Във втората усещаме, че развитие няма, а в следващите продължения разбираме, че всичко е само за пари. Тази сага задминава и индийски сериал. Популярността й сигурно идва заради мъжката част от света, която като цяло е по- първична и цинична.

Във вихъра на танца от Нора Робъртс

Камилка (14 август 2017 в 01:27)

Очевидно не сте чели пенталогията Изумрудите на Бианка. Там е бъкано от грешки. Няма никакво значение, че някой герой е подлог, никакъв пълен член не съществува, пунктуацията е далечна мечта. Някакви досадни подробности като запетайки, тирета и т.н. не съществуват. В първите 4 книги мистериозният любим на Бианка се казва Кристиян, в петата става Крисчън, Лайла е Лейла — поне че не стана Лила. В четвъртата книга е върхът — има едно куче, което се казва Фред. Главният герой във въпросната 4-та книга има кучка, която се казва Сади. Та, на една страница, в първия абзац той извежда Сади. Във втория абзац от Сади става Фред. Но тя Фред. Не ми се коментира повече.

Усмивката от Рей Бредбъри


Един ден ще се появи някой с въображение и ще оправи всичко. Помни ми думите. Някой със сърце.

Преследване от Карън Робърдс

Марина_Г (13 август 2017 в 22:30), оценка: 6 от 6

И на мен ми хареса, много екшън, много напрегнати моменти, всички непрекъснато са в движение и до края не знаеш защо.

Финдли от Робърт Бърнс

Христо Лаплев (13 август 2017 в 21:17)

Не страхотно, то е гениално и запленява с простичката теза!!!