Читателски коментари

Направи ми впечатление, че никой не използва лък…!

Трудно се чете.Слаб и посредствен сюжет.

Малко комунистическа пропаганда за начинаещи!

За неволите на черните хора. Мизерията ми иде в повече, но нека видим добре. Тежка книга за пътят на един страничен човек между онеправданите. Бавно се чете за мен.

Каква дълбока мисла, като каца с мед. :)

Хитлер бил прав, че и блестящ теоретик…

Не всички евреи били виновни, но затова пък Израел е абсолютното зло…

А пък Конфуций бил последовател на Хитлер, че и най-най-най-националист, демек наш човек — възражданец..

Ц-ц-ц, Цвете. С нетърпение очаквам още твои геополитически прозрения. :D

Изчетох внимателно цялата книга — изводите на Хитлер за много от начините по които да се развива държавата е правилни, други напълно погрешни. Представата му за евреиството се основава основно на ционизмът и неговата мания за световна власт, което е напълно правилно. Думите му за евреите се отнасят напълно към ционизма, което е дума по дума истина, но не за цялото евреиство. Хитлер е произхождал от мисълта, че всички евреи са такива, защото по тези години Европа / сега също САЩ и Европа са голяма жертва на ционизма/ е пълна с тях. Съвременен Израел е някаква тотална държава на злото, както видяхме и от събитията в Газа и последвалата война. Шокиращо е как теци ционисти се отнасят с пълно пренебрежение и надменност към световните организации и останалите държави. Отношението на Хитлер към марксизма е абсолютно правилно до последната дума. Като цяло възгледите му са правилни за отношението към държавата от 30те на 20 век. Но да знаеш нещо правилно на теория, не е като да го приложиш правилно на практика. Именно в практиката той се проваля. Но неговите последователи — държавни лидери , не някакви откачени скийнхедчета — са очистили от неговата идеология грешките и са взели сърцевината, която ги е превърнала в световна сила. Имам предвид Китай. Макар на хартия да се води комунистическа държава, това по същество е най-националистическата държава на света.

книгата е интересна. има добра интрига и чак към края разбрах кой е убиеца. главния герой наистина е доста странен, но това не ме подразни.

Смешно писане. ***ане и пукане. Това е доста глуповато.

Зачетох се и имах чувството, че чета едно от писанията давани ни за подготовка по дисциплината Марксизъм-Ленинизъм или Полит-икономика. След това не продължих.

Не е зле, но ми дойде твърде „равно“. Няма емоция някак и не ме държа в леко напрежение. Това си е лично мое предпочитание за книгите, които харесвам, но иначе книгата е хубава.

Уау ,нямам думи уникална, всичките думи не са достатъчни за да опиша емоциите който предизвиква тази книга

малко предвидима и кратичка, но иначе става за убиване на времето.

Приказката има много преводи, не съм чела всичките. Цитиранят от вас текст го помня не от книга, а от телевизионната драматизация с Илия Добрев в ролята на Петер Мунк преди повече от 40 години.

книгата е много хубава. краят е интересен и много завързан.

Браво! Нова светлина върху семейството на Холдън К.! Благодарности!

Историята е хубава, но на моменти поведението на някои от героите е страшно нелогично и изнервящо. Особено на главната героиня. То бива инат, то бива тряскане на врати, то сълзи, то хвърляне на ключове…Много дразнещо и инфалтилно поведение! Да не говорим, че някои от случките бяха напълно излишни и не на място. Като ноща на гробището. Какво имаше общо със сюжета така и не разбрах.Малко „незапочната и недовършена“ ми се стори книжката.

За Бога…. Не четете тази простотия. Това е подигравка с четящите люде.

Моля за извинение, допуснала съм чисто техническа грешка в предходния си коментар. Родителите на Марая би трябвало да са родени около 1966–1967 година и се запознават през късния социализъм. Но това не променя всичко останало, което съм казала за този период.

То бива, бива захаросано съдържание, ама авторката е прекалила. Героите направо плуват в сироп от щастие. Да имаше поне някакъв конфликт, да повярваме, че е част от живота. Получава се нещо като социалистически реализъм — конфликтът е между доброто и по-доброто. Но това е по-малкият проблем, други неща ми се набиха на очи и нещо не ми се вързва развитието във времето. И двете книги са издадени през 2016 г. и се казва черно на бяло, че героинята Марая е на 27 години. Значи, че е родена най-късно през 1989 г. Следва, че родителите ѝ се запознават някъде през 1987–1988 г. Да попитам, ако можех и самата авторка — през тези години какви частни фирми и магазини биха могли да притежават родителите на Марина, майката на Марая? В какъв частен магазин за парфюми би могла да работи Марина в Бургас? Кой можеше да открие собствен ресторант? Кой можеше да си позволи собствено жилище през социализма, дори да има пари, ако не е някакъв важен партиен другар-номенклатурчик или ако това жилище не му е дадено от предприятието, в което работи, или от общината, при това след години чакане? За собствена кола също се чакаше с години — ако нямаш някой роднина на Запад, който да ти я подари. Авторката знае ли колко фиктивни разводи имаше тогава, за да се запази едното жилище — защото всяко семейство имаше право да притежава само едно жилище. Ами как е възможно Марина, за която в първата книга се казва, че е на 22 години /т.е. родена някъде около 1975–1976 г./ да учи в УНСС, при това Маркетинг и мениджмънт. Ако авторката не знае, да ѝ припомня, че преди 1989 г. това учебно заведение се наричаше Висш икономически институт „Карл Маркс“, а за тези специалности тогава никой не беше и чувал. Въобще доста анахронизми установих, но най-големият за мен е сребърната сватба на Марая. По най-груби сметки: 2016 г. + 25 години от сватбата = 2041 година. Направо скок в бъдещето! Няма ли редактори в това издателство, за да установят всичко това?

„The gentlemen from the West had at last been constrained to acknowledge that a college for the training of diplomats was as necessary as law schools are for the training of barristers“

barrister e преведно като „барман“ — това наистина ли е официален превод?