Читателски коментари

Невероятна. Истински забавни и весели моменти, последвани от моменти на ужас, страх и отчаяние. Житейска история едновременно толкова невероятна, но толкова близка до съзнанието, че няма начин да остане неразбрана. Хари Потър не може да бъде наричан символ на детската литература. Макар и да съм вече на 18, за мен книгите са точно толкова вълнуващи, интересни и овлекателни, колкото бяха и когато бях на 10. Но четейки ги сега на тази възраст осъзнавам колко много неща не са ми били ясни тогава. Затова мисля, че чрез тези книги ДЖ.К.Роулинг показва на всекиго по нещо и едновременно с това забавлява и овлича читателя по начин, който да го накара да иска книгата да продължава и продължава. Благодаря ти, Дж.К.Роулинг!

Абсолютно съм съгласна! Този превод трябва или да се коригира, или напълно да се премахне. Аз лично съм чела тази част 4 или 5 пъти и добре познавам оригиналния превод. Сега, четейки този, губя много голяма част от удоволствието на добрия преводачески стил. Но все пак Хари си е Хари, атмосферата си остава и аз се забавлявам с всяка една дума!

И аз като Диди не бих могла да добавя нищо повече към коментара на ganiva.

Пътуване към себе си е книга шедьовър, книга класика за всички възрасти, това е моята „библия“ защото я препрочитам редовно.

Когато за първи път я прочетох, бях само на 17 години! Сега съм на 60… Чета я със затаен дъх за всеки път път, мъдростта на Блага докосва сърцето ми.

Благодаря за превода :)

Книгата е страхотна, заради горните коментари доста време я прескачах, но след като прочетох втората част от поредицата, реших да прегледам и тази. Нито видях много политика — участието на един сенатор и споменаването на президента не ги считам за много, нито хуморът ми дойде в повече, а бележките под линия са повече поради различията в американската и нашата култура. За мен си струваше отделеното време.

Много ми хареса, държи те под напрежение.

Вероятно не сте чела за принцесите. Ставо дума за инфалтинтост.

Извинявам се, но ми стана скучна. По принцип Н.Р. е една от най-любимите ми авторки, но тази поредица хич не ми хареса. Според мен е претупана. Казвам, въпрос не вкус.

Комична но вярна, и само който може да разбере от сарказъм би я оценил. За които мисли. За другите ще е трудна за четене.

Невероятен художествен анализ на българската психология,злонамереност,и алчност.

Това е първата книга, която чета на тази авторка и доста се чудех дали да започвам тази поредица….коментарите не бяха много насърчителни. Още не съм я дочела ииии доста се замислям дали да продължа и с другите. Просто не ми понася цялото това насилие и изнасилвания….а хвърлих един поглед на следващите и там положението е същото…. :/. До среда беше интересно, ако не броим как главният „герой“ си лягаше с всяка, която му попадне, докато е видиш ли „омаян“ от главната „героиня“, а от там насетне все едно тази жена е получила шизофрения и пише някаква с болен мозък, както видях и от другите книги. Не съм попадала до сега на такова нещо, а съм изчела доста книги. Направо се чудя как така е била бестселър….това ли харесват жените да четат?! Отвратително е, а тая тяхната „любов“…..абе кво да каже авторката има някакво болно въображение….оляла се е просто с бруталщините, както тук, така и в другите книги от поредицата. Вместо да буди състрадание към неволите им, отвращава и минава всякакви граници на поносимост, това просто не се издържа и отблъсква. Май няма да я дочета, без значение „голямата“ им любов. Тази жена направо се гаври с любовта и е обсебена да „изнасилва“ героините си и главните „влюбени“ герои да си лягат с други между другото, защото ги досърбяло, а „тази, която не им излиза от ума“ не е на разположение. Извинявам се за многословието, но има толкова много по-добри автори и книги, които си заслужават отделеното време, но тази „авторка“ не е от тях. Мое мнение!

книгата има интересен сюжет ….но …. много повторения на размисли и чувства

Доста наивна книга… Не е лоша, но… Авторката дразни и с това, че поставя думи в устата на героя, които са присъщи на жените, но не и на мъжете.. Поне не на този тип мъже, които тя се опитва да представи. " Съдбата ни срещна " и други подобни дрънканици са чисто женски лиготии.

Три пъти я почвам и все до първа глава стигам! Голяма скука.

Сладко и романтично, много приятно и отпускащо четиво. С две думи — Нора Робъртс.

нищо ново, даже слабо….

Занимателна, но доста повърхностна като за Нора Робъртс. Макар че имаше една изненада в края, но тя по-скоро се дължи на кратката история, а не на заплетен сюжет.

Книга,за дълбок размисъл. Питам се, кой е правилния избор за живота на главния герой. Стигам до извода ,няма такъв!

Това е истинския Пратчет :)

Страхотна книга.