Деветте принца на Амбър от Роджър Зелазни
Когато дроб-сърмата Фрас-Прас няма аргументи, не му остава нищо друго, освен да начесва собствената си хипертрофирала визия за величието на аз-ето, отчаяно опитвайки се да издевателства над „второкачествените“ си опоненти. А се получава най-обикновено махленско заяждане от типа на онези от някогашните пенсионерски квартални ОФ-клубчета. Жалка картинка е Фрас-Прас… За разлика от романите на Зелазни.
„“Хрониките на Амбър" са на такава висота, че освен да завиждат на прекрасният свят и прекрасната игра на интриги и битки на божествени егота…"
А, точно за това иде реч! Същата тази „прекрасна игра на интриги и битки на божествени егота“ можеш да я гледаш всеки следобед по съответния латино- или турски сериал… Или вечерта в поредната серия на „Игра на тронове“. Разликата е само в сцената и епохата. Ако за теб това е удивителна висота, какъв ли ще да е ръста на интелекта ти?
„Както самият Аз, заедно с Филип Хосе Фармър разбрахме…“
Казват, че ако човек е една дроб, то самочувствието му е нейният знаменател ;)
Ридание от Маги Стийвотър
Става, ако сте привърженици на „Здрач“-тип истории, демек „Леле супер страхотноготин вампир-върколак-фея… и прочее фолклорна твар ма либи!!!… И аз го либя, нищо че мое ма наръфа-изсмуче-изкукавели…“ и каквото там ви харесва :) :) :)
Някои хора обичат да се изказват неподготвени. „Хрониките на Амбър“ са на такава висота, че освен да завиждат на прекрасният свят и прекрасната игра на интриги и битки на божествени егота, тези с ниските егота освен да ги оплюват. Друга работа нямат, защото вътре в тях няма Никой, само въздух и то без температура. Най-добрите книги, четени 15-тина пъти откак са излезли, а че Зелазни е добър с късите разкази или пък кратките новели, е вярно, но е вярно, че е добър и с дългите такива. Когато някой автор натрупа 20-30+ книги, винаги ще се намерят и по-слабички или пък неразбрани такива, но „Хрониките на Амбър“ не са от тях. А за това, че е се е вдъхновил от Фармър е вярно, но не и от „Речният свят“, а от съвсем друга поредица неговата „Сага за безсмъртните“ („Светът на нивата“ https://chitanka.info/serie/svetyt-na-nivata), една приключенска фантастика от друг майстор, смесващ фентъзи, митология и фантастика в едно.
Мисля, че е време да порастете и да спрете с плюенето на добрите книги и добрите автори, тъй като това говори колко сте ниски и абсолютно, ама абсолютно никак не показва някакво издигане, било то на знание, разбиране, философия, мъдрост или там за каквито се мислите и не – не, никой няма нужда от допълнителни трашарски коментари тук. Скритите послания и философията в книгите на Зелазни са само за тези, които виждат Светлината и тя не ги изгаря и да пискат после, „боли, бягайте от тази светлина“.
Както самият Аз, заедно с Филип Хосе Фармър разбрахме, какво се крие из вълшебното перо на Зелазни, ще кажем само едно:
„Да бъде Светлина и нека винаги да има Роджър Зелазни!“
Роджър Зелазни ми харесва като автор, но „Хрониките на Амбър“ определено не е сред най-добрите му произведения. В едно интервю авторът признава, че го е написал, вдъхновен от поредицата „Речен свят“ на Филип Хосе Фармър. Ами добре — имал е желание да сътвори N-тология, в която да не се обременява със създаване на нови герои и измисляне на нови светове за всеки роман, а да пише на конвейр, свеждайки сюжета и фабулата до тези на блудкава латино-сапунка. Не мога да го обвинявам за което — всеки иска да печели много пари с малко труд, без да напъва въображението си :) А далеч не всеки е способен с лекота да създава нови и нови вълнуващи, реалистични и съвършено различни светове във всяко произведение като Сергей Лукяненко или Алкесей Пехов примерно.
Но и не мога и да се превъзнасям пред „Хрониките…“. Поне съм блгодарен, че Зелазни се е спрял горе-долу навреме, докато автори като Тери Гудкайнд или Тери Брукс писаха, че писаха, преливайки от пусто в празно и разчитайки единствено на желанието на читателите си да подредят в библиотеката си всичките книги от съответната поредица. Може би единствената фентъзи поредица (ако можем да я класифицираме така), в която всички произведения са невероятно добри, е тази за „Света на диска“ на Тери Пратчет. Но човекът просто има какво да каже. Както отбелязват и други читатели преди мен, силата на Зелазни е в разказа. Или в романи с по-малък обем, като наистина великолепния „Една нощ през самотния октомври“. А дискутираната тук поредица е за най-упоритите му фенове… Аз лично едва ли бих я препрочел втори път.
Магическо докосване от Стела Камерън
Ще има ли и други книги на авторката. Харесва ми разнообразието във времето за което пише,а също и стила и. Приятно съм изненадана.
Напълно съм съгласна, Elentari! Всеки си има право на мнение, а дали е обосновано или не, дали се поддържа с факти или само с хейтърски нагласи, говори само и единствено за компетентността на читателката!
Признавам правото на всеки да сподели мнението си, но адски ме дразнят категорични мнения в стила на това петино, което се обсъжда тук. Едно "съжалявам, но това не е моето четиво/моята книга/поредица/моят автор и т.н. " щеше да е достатъчно, но не!
Останала съм с впечатление, че колкото по-малко дадени читатели разбират за какво иде реч, колкото по-некултивиран е читателският им вкус, толкова са по-склонни да изказват категорични, окончателни мнения, което е тъжно.
За Зелазни: любим мой автор и не само заради „Хрониките на Амбър“.
Аз лично предпочитам да се наслаждавам пряко на литературната творба, без да мисля за анализи, характеристики на герои и прочее. Достатъчно ми е, че го правя с учебната литература. Ако възрастта тук има значение ще кажа, че съм на 18. Книгата ме увлече и я прочетох на един дъх. Не смятам, че това, че не съм преценила правилно стила или сюжета е голяма загуба в сравнение с удоволствието, което ми достави четивото. Колкото до критикарката Петя…нейн си проблем ако не може да се отдава на насладата от четенето.
Висок, тъмен и опасен от Хедър Греъм
На мен ми се видя доста слаба тази книга. С тези многоточия… С тези непрекъснати усещания за следене в градината… а и неточностите — Роуън си мисли за Марни и как са прекарали една нощ в откровения, после пък казва на Сам, че е спал с нея. Лора уж не харесва Роуън, после изведнъж му е приятелка… абе не ме грабна изобщо.
Шейх от Кони Мейсън
За мен секса и съблазняваниците бяха твърдеееее много.
Последното стъпало от Стивън Кинг
Харесвам Стивън Кинг много…но това не струва!
Честни илюзии от Нора Робъртс
Съгласна съм с вас. Коментарите са от -А до Я. Аз лично я харесвам, мъглявите и мистичните романи, писанията за магьосници -просто има чувство за хумор, задължителните секс сцени претупва. Това е тъжна история, май Джейн Ан Кренц обясни, че 1 роман, който се води за любовен, трябва да има определен брой секс.Майсторките на писанието пробутват малко секс, но ценността на книгите е във фантазията и заряда.
Картината от Нора Робъртс
Много се извинявам за неясното мрънкане — филмът е за любеща дъщеря на любещ баща -художник и фалшификатор. Та цялата интрига е, че ченгето, сътрудникът на на Интерпол или на каквото и да, е объркан и ухажва девойката.и се влюбва. Именно, като чета книгата и преди няколко дена гледах филма -просто ме халосаха съвпаденията.
Джейн Еър от Шарлот Бронте
Мисля, че при разразилата се дискусия, следва да се напомнят някои основни правила — при корекция на книги се спазва правописа към момента на издаване на книгата, нищо че към днешна дата не е актуален. Правят се минимум промени спрямо издадения текст — тук вече коректора има известа свобода. Апропо, „Джейн Еър“ е минала допълнителна корекция и чака в Ателието за добавяне.
Преди много години гледах филм с Питър О Тул и Одри Хепбърн -Обир в музея. Някъде 60-те години на миналия век. По същото време се появи Черното лале с Ален Делон. Пубертячките сато мен се захласваха, двамата герои са със сини очи и т.н. Аз се влюбих в Питър О Тул. Гледах го доста по-късно в Паследния император. Искам да отбележа, че съм съвсем малко по-млада от Нора Робъртс, та тя вероятно е писала по филма. Много я харесвам, но точно тази книга е толкова чаровна, независимо че инспирацията е (вероятно) от книгата.Възхищавам се от жените, които гонят 70-те пишат свежо, с чувство за хумор и забавно и завличащо.
„…..а вместо това не хванете да актуализирате текста и да го приведете в приятен за четене вид. Много енергия, но в грешна посока.“
Много сте права за енергията и посоката. Защото, вместо да се оплаквате колко нескопосано е направена книгата и да апострофирате всеки, който се опита да Ви каже, че претенциите Ви в някаква степен са безпочвени, можехте да впрегнете цялата си тази енергия в редактирането и актуализирането на текста. Предполагам, че екипът щеше да Ви е много благодарен за това, че сте им помогнали.
А и както е написал Багатур Ганьо, добре би било да дадете поне по няколко примера за допуснатите според Вас грешки.
Господин Автомобил и загадките на Фромборк от Збигнев Ненацки
Радвам се, че попаднах на тази книга. Майсторски написана. 6!
Лошо момче от Оливия Голдсмит
Много сладка, чела съм я преди години, сега повторих с удоволствие.
Уважаема госпожице,
При липсата на примери твърденията ви за грешки са безоснователни. Цитирайте поне по три примера от романа за грешки при членуването и в пунктуацията и тогава вече ще има база за дискусия.
Читателски коментари