Читателски коментари

Поредно страхотно преживяване с книга на Нора Робъртс. Тази жена ме изумява!

Според мен е безсмислено, подобна творба да бъде коментирана, понеже всеки един човек я възприема по свой и вероятно необятен за другите начин. Не мога да кажа много по темата, защото съм едва на 14.

Току-що прочетох „Чародей“… Чела съм я на италиански, под заглавието „Figli del Nilo“, преди 15 години, и ми се искаше да я прочета и на български… разочарована съм… орязана доста… има нужда от много редактиране… Направо я преиздайте, този път цялата

Аз обаче нищо неразбрах от епилога. Някой би ли ми обяснил какво става накрая?

Хиперболоидът на инж. Гарин е доста солидна, далеч не тънка, ирония на своето време с хумористични заметки на всяка втора-четвърта страница. Издадена и написана (1925-)1927 год. от Алексей Толстой (няма общо с ония, другия съфамилник) в СССР. Въпреки че книжката (390 с. <А5 формат) претърпява множество „редакции“ с помощта на съответни отговорни служби, цели шест само за 12 години, това което неминуемо е „пропущено“ или неусетено е иронията по земното кълбо — луд учен желае да осъществи свое собствено открие сам, чрез което да установи контрол над света; същият има множество двойници, които биват методични избивани един по един; писане на изключително важни съобщения върху гърба на момченце, които се доставят две години след написването си; утопично островче осмиващо структурата на модерния свят; революция, която е в толкова неподходящ момент, че убива самата себе си; и пр.

Хич не знам коя е публикуваната версия на български в 1987 от свещенната Библиотека Галактика, обаче тя и тогава, и преди 60 години (от последноспоменатата година) носи едно намигване към читателя за ироничен поглед към света. ;)

нт, в победата на комунизма няма нищо „потресаващо“ или „парадоксално“. Ако беше учил на времето диамат, вместо да скачаш по митинги и да ревеш, че „кой не скача е червен“, щеше да си наясно, че комунизмът е исторически закономерен и неизбежен. Защото обществените отношения се определят от степента на материално-техническо развитие. Количествените натрупвания в един момент водят до качествен скок, а според диалектическия закон за отрицание на отрицанието в един момент на развитието си всяко общество се превръща в своята противоположност. Разликата между социализма и капитализма е само в пътя, по който ще се достигне до комунизъм и скоростта, с която се движим по него. В първия случай научно-техническото развитие е с по-бавни темпове заради липсата на конкуренция. Но пък хората живеят спокойно, сигурно и като цяло — щастливо и безгрижно. При капитализма развитието е с максимална скорост, за сметка на напрегнатия, стресиран и нещастен живот на обикновените хора. Но рано или късно идва момент, в който трудът на хората става излишен, защото бива заменен от машини и изкуствени интелекти. И достигаме до същността на комунизма: „от всеки според способностите, на всеки според потребностите“. Или, казано по-съвременно — до безусловния базов доход.

За мен остава загадка защо приписваш грешките и недостатъците на западните общества на някаква митична „комунистическа пропаганда“. При социализма имаше ред и законност. За всяко престъпление — сурова присъда и наказание. Вкл. и смъртно. Престъпниците бяха в затвори и трудови лагери, а малолетните такива — в ТВУ. В ЕС в момента цари хаос, беззаконие и анархия — за да влезе престъпник зад решетките, трябва да извърши минимум убийство или въоръжен грабеж. А в затворите условията са като в луксозни хотели. Така недолюбваните от теб природозащитни движения, които пречат на любимите ти капиталистически предприемачи да бетонират всяка поляна и да отровят всеки водоем с промишлени отпадъци са естествен заместител на планирането и опазването на околната среда, които бяха неразделна част от грижата на правителството за народа при социализма. Образованието по соц. време беше изключително добро и напълно безплатно (вкл. и висшето), защото законите осигуряваха ред и дисциплина в час. На запад в момента виждаме пълна липса на контрол в училищата под предлог, че това нарушавало правата на учениците. Което води до създаване на цели поколения лесни за контрол безмозъчни идиоти. И комерсиализация на учебния процес в частните учебни заведения, където нивото на знанията е без значение, стига да си плащаш семестриалните такси.

Относно „падането на Швеция“ — как да се изразя по-деликатно… Струва ми се, че изпадаш в положението на котарака, който вървял слкед коча, гледал как му се клатят топките и чакал да паднат ;) Между другото, ти да не би да публикуваш из форумите с ник „Стефан д-р Чолаков“?

Изключителна книга. Прочетох я на един дъх.

Наистина в нашия живот може да се случи събитие, което да ни разтърси и преобърне живота ни.

Elentari,

Ще си позволя да ви напиша нещо като кратък [offtopic] отговор.

Всъщност е потресаващо (и прадоксално), но ’комунизмът’ всъщност спечели Студената война.

Западът е тотално разяден от комунистическата пропаганда, преопакована в модерните от 50-те и 60-те години насам, постмодернизъм, етически релативизъм, тотално инфилтрираното от комунисти природозащитно движение, феминизма и цялата образователна система, медии и до голяма степен — политика.

Никой от младите кретени на Запад и техните професори-идеолози не се интересува от това, че комунистическите експерименти на 20-ия век струваха поне сто милиона човешки живота.

За мен, който ’избягах’ преди много години с илюзията, че се спасявам завинаги от това мракобесие, днешните развития и разговорите ми с повечето ми приятели, които са все образовани, културни и, бих казал, интелигентни хора, ме карат понякога да изпитвам отчаяние от това, че не мога да предупредя никого, нито дори да ги накарам да се усъмнят в своята тотална индоктринация. Никога, когато напусках България, не съм предполагал, че ще има опасност да преживея марксическия ад още веднъж.

Знам че от България Европейския Съюз изглежда като цивилизоваща сила, но всичките безумия с ислямизацията на Европа и тоталната загуба на ориентир и ценностна система на западните общества са следствие от ’деморализацията’ на левите идеи.

Понякога си мисля, че колкото по-бързо падне Швеция, толкова по-голяма надежда има за останалите да се разбудят и да направят нещо преди всичко да е безвъзвратно загубено. Всъщност дали ще е Швеция, Франция, Белгия, Германия или дори Англия няма особено голямо значение. Просто си мисля, че Швеция е най-малка и най-отдалечена и донякъде трагедията ще може да бъде локализирана поради това. А и са най-напреднали в самоубийството.

Тежка история, не е лесна за четене, но е прекрасен урок.

Хубава книга. Препоръчвам. Най-добре я прочетете след „Отвличането“ на същата, авторка. А след това прочетете „Троен шанс“.

Боже, не е истина, че още някой вярва във „възвишеността“ на тези идеи. Мислех да подмина коментара на „име“, но просто кръвта ми кипва всеки път, щом прочета нещо толкова патетично. Преживели сме реализацията на тия идеи, благодаря. Дреме им на бъдещите поколения за вашите глупости. Снощи гледах " Животът на другите" и пак си казах, че ей това са вашите дълбоки идеи — тормоз и контрол над личността. Ама вие такива неща не гледате и не четете, нали?

А за книжката съм съгласна с коментара на elkin.

Отплеснал си се ти с тъпия си коментар. Именно комунистическите идеи ще са в основата на бъдещите поколения и носов гениално го е предсказал. Но ти не си дорасъл за това да вникнеш в тези идеи и да ги разбереш. Жал ми е за такива индивиди като теб…

Книгата е приятна.Стилът на авторката ми допадна.Прочетох я бързо о с удовплствое.

Любимата ми новела на Стивън Кинг! Библиотечния полицай!!!

Това е най- добрата книга от поредицата .

Искам да изразя искрената си благодарност към автора за великолепната книга.

Надявам се, в скоро време да можем да се насладим и на продължението на тази завладяваща сага.

Кои са другите две книги от тази серия?

Хубаво книжле, жалко че беше разказано така набързо, щеше ми се да бе по подробно, да има по заплетен сюжет с повече напрежение и динамика! Въпреки това историята бе вълнуваща и както винаги от тази писателка добре разказана!

Малко съм изненадан от толкова много позитивни коментари, на мен малко посредствена ми се видя.

Като се махне началото и края на романа става една много хубава история за неволите на учителките по онова време.