Читателски коментари

Съжалявам за загубеното време.

Много ми харесва книгата

Имам предвид, че навсякъде е написано „поДтискам“. Имаше и грешна пунктуация. Не обвинявам никой конкретно, просто го споделих като мнение:)

Издържах геройски няколко страници. Рядко зарязвам книга непрочетена, това е от изключенията.

На Жюлиет е посветен следващият му (последователен) роман — https://en.wikipedia.org/wiki/Juliette_(novel) .

Преводачите Христо Кънев и Цветан Стоянов са утвърдени имена далеч не само като преводачи, а и като интелектуалци. И най-малкото са ГРАМОТНИ.

Предполагам обаче, че имате предвид езиковите грешки в текста, които са резултат от липсата на корекция след сканирането и разпознаването на книгата. Но за това имат вина не преводачите….

19 години пушех…. Прочетох руската версия на книгата, спрях ги веднага след като прочетох книгата! Вече 1 месец не пуша. За което съм. Много благодарен! И никога ама никога няма да започна отново!

Романът е много приятен за четене. Определено ми хареса! Но има нещо, което ме подразни… неграмтният превод. Някои ще кажат, че е дребнаво и да се радвам, че изобщо има превод и е предоставен за ползване. Така е, съгласна съм и благодаря. Но при мен лично се губи удоволствието от четенето по този начин. Преди написаното в книгите ми беше критерий и използвах възможността докато чета да научавам нови неща, нови думи и това да ми служи за обогатяване на речника и на грамотността ми. Но, за съжаление, вече не може да се вярва на нищо, че е вярно написано:(

Може би краят загатва два въпроса , погледнати от две различни страни :

-Първо , дали убийството по невнимание компенсира самото убийство. Карлсън не проумява тяхната мъка , той бива готов да го застреля хладнокръвно , ,, живот за живот"

-И , дали убийството от страна на Джордж е най-добрия вариант за Лени. Джордж виждайки , две възможности за бъдещето на Лени — болезнена смърт "Ще го застрелям в корема " , и да изживее остатъка от живота си нещастен в лудница.

Убийството като справедливост или спасение

За заглавието

Канди казва „Животните нямат мечти“ , с това вероятно автора сравнява — Да имаш непосилна мечта с липсата на такава , защтото мечтите вдъхновяват , но крахът при осъзнаването на тяхната неосъществимост компенсира.

Това е първата творба която чета на Стайнбек , но прозорливостта и мъдростта му ме завладяха.

Ако не стоеше името на авторката над заглавието, не бих познала, че това е писано от нея. Може би защото сме свикнали историите, разказани от Нора Робъртс да ни грабват още с първите страници. Признавам, че не дочетох книгата до края, което много рядко ми се случва. Благодаря на екипа за труда, който полага в този сайт.

Приятно четиво за отмора. Някой знае ли къде може да се намери втората част от поредицата?

За първи път чета книга, където филмът е доста по-добър. За първи път ми е?!

Не можах да изтрая и я прекъснах по средата на третата история. Тя, както и втората, нямат нищо общо с приказките, с които са сравнени. Само първата съвпадаше с приказката „Красавицата и звярът“, но и трите истории са скучни.

Като цяло добър замисъл ,но не чак толкова добро изпълнение. По-скоро прилича на любовен роман с примес на фентъзи. Нищо сюрпризиращо ,първоноачално персонажите завявяват претенци ,че ще се развият в дълбочина …Загатнати са някой „вечни“ въпроси.Към края трилогията започна да ми навява асоциации с д-р Куин — лечителката

Не харесвам „вампирски“ истории, но книгата ме впечатли. Много затрогваща и нежна история- за самота, любов, дълг. Докосна струна в мен, която не съм и подозирала, че съществува. Успя да ме разплаче на едно- две места, а не съм от ревлите.

Колко жалко, че Ориана Фалачи не може да прочете тази книга! Благодаря!

Наистина хубава книга!

Не ми хареса:

1. Името Спайк. Авторката можеше да измисли и по-хубаво име

2. Това, че господин Дарси прави неща, които е невъзможно да прави с една дама, като да я извежда на среднощни разходки

3. Простотията на героинята понякога ми идваше в повече

4. Начинът, по който всичко между главните герои се оправи. Авторката можеше да напише за героинята си един приличен монолог, да се види поне, че става въпрос за чувства, а не за нещо друго

Хареса ми:

1. Идеята за избора на реалността пред фантазията като по-доброто

2. Заключението, че има и по-добро от идеалното, което силно се надценява. Винаги съм смятала, че героят на Джейн Остин е надценен. Да, той е мъж-мечта, ако съдим по обноските му, външния му вид и т.н. Но авторката има и други герои, които заслужават внимание.

Мили дами,това е първият ми любовен роман.Издържах геройски до 21 страница, въпреки чудесните отзиви.Това не е за мен.

Много ми хареса. Докосва те