Кости по хълмовете от Кон Игълдън
Много хубав книга, заслужава си да се прочетат всичките части.
Тайната книга от Петър Бобев
Книгата е увлекателна,и невероятна.Чете се на един дъх.
Аз съм българче от Иван Вазов
И да не е националист, пак е редно да го знае.
София Петровна от Лидия Чуковска
Повестта е кратичка, но сече дълбоко — подобно на „Един ден на Иван Денисович“ и „Децата на Арбат“. Паралелите са нужни, страшни и очевидни, но единствено за пожелалите да прогледнат през камуфлажа прикриващ престъпленията и безумието на онова ужасно време.
Имаме късмет, че г-н Богдан Глишев е направил отличен превод на български, достъпен за всички сега в „Читанка“.
Бягство!
Лудост!
Смърт!
Това са възможните излази, трептящи мимолетно пред бъдещите неосъзнати жертви на безпощадната пролетарска репресивна машина.
Мнозина и днес си мечтаят това време да се завърне, но някак удобно или глупаво не си представят, че ще са между първите премазани от безмилостните и бутала! Полагат карамфили в нозете на главния палач — Сталин, величаят гения и успехите му предполагаеми. За цената безчовечна, която са платили милиони — ни дума…
Самата Чуковска е репресирана, въпреки позицията висока на баща ѝ в съветското общество. Вторият ѝ съпруг — физикът Бронщайн е разстрелян. Самата тя е била на заточение, не са публикували творбите ѝ. Водила е борба с властта до смъртта си, да се запази основания от нея и дъщеря ѝ дом-музей Чуковски, посветен на творчеството на баща ѝ. А днес, ако отворите страницата на музея, няма да намерите ниьо по темата или за тях двете, Това е Русия на Путин…
Венецът от Сигрид Унсет
Много увлекателна книга,с удоволствие ще прочета и другите две части!
Шепнещият от Донато Каризи
Нещо подобно има при Дан Браун. Интересна идея, добре написана.
11/22/63 от Стивън Кинг
Благодаря за превода, ще се радвам ако и за в бъдеще качвате още от Стивън Кинг
Христос отново разпнат от Никос Казандзакис
Смял съм се със глас на иронията на автора. Казандзакис е бичът в ръката на агата.
Майстор на словото.
Гласът на здравия разум от Анджей Сапковски
Абсолютно съгласен съм с Alkatraz. Безумно скучна книга. Без игрите и сериала, наистина никой нямаше да е чувал за този писател.
Братството от Робин Йънг
И пак вездесъщата царевица !?? И тази авторка наистина си вярва, че остава ама възможно най-максимално " вярна на реалните събития, героите и подробностите за периода на действието"; оттук и тия женени тамплиери, и тез монаси — атеисти…Какво да кажем пък за твърдението за наличие на трамвай( пък бил той и конски, пък и ако ще да става въпрос за Париж)- авторката що не вземе да се запознае наистина с начина на живот през епохата за която пише? Писанието и е пълно с небивалици
Лицето на страха от Дийн Кунц
Това, което най-много харесвам на Дийн Кунц, е описанието на злодеите в книгите му. Майстор е на тяхното описание, мислене и поведение. Но иначе засичам един и същи сюжет в повечето книги, а именно: книгите направени като за холивудски филм, добрите — мъж и жена и края е винаги положителен. Книгите, които съм чел досега, са развлекателни и с много екшън и ги ползвам като си почивам от някоя тежка, задълбочена книга, която ме е изцедила емоционално и имам нужда от нещо по-леко, неангажиращо.
Прилепът от Ю Несбьо
Отегчителна
Започвам с това, че следващите думи са лично мнение, което с нищо не задължава никого.
Всички суперлативи за автора, които прочетох тук ме карат сериозно да се замисля. Книгите са … имат и добри моменти, но иначе нищо впечатляващо дори напротив, брутална амалгама от „исторически“ (в кавички по очевидни причини, но няма как да преглътна герои боравещи свободно със съвременни познания в свят на мечове и магия) несъответствия, „паприкаш“ от „славянска“ и западна митология, клиширани, еднопластови персонажи и понапудрена част от историята за рицарите на кръглата маса, чак до финала. По тези причини — пък и някои други, края на поредицата прочетох почти насила (какво да се прави слабост, не обичам недовършени неща), но със сигурност няма да повторя. Мога вече и да разбера защо се смята, че ако не бяха игрите, а после и сериала — въпреки новонормалните му простотии, никой нямаше да говори толкова много за произведенията на автора. Накратко стават за сюжет на видеоигра и толкоз, а за мен(споменах вече това е лично мнение) разочарование.
п.п.
В никакъв случай не мога да включа името на този автор в едно изречение редом с Мартин, Джордан или Толкин.
Фатален срок от Майкъл Крайтън
Че защо, не е съвсем грешка — още от времето на Античността, по Средиземноморието е познат вълчият боб, по-късно из цяла Европа се ползва баклата, която е от сем. Бобови.
Смъртоносно обаждане от Крис Картър
Случайно разбрах за този автор и това е 1вата книга ,която прочетох !През цялото време ме държа в напрежение и я прочетох както се казва „на 1 дъх“!Няма как да спреш ,до като не разбереш кой е убиеца!Когато стигнах края бях малко разочарована!Странно защото разбира се ,че исках да го хванат,за да си получи заслуженото ,но някакси малко се претупаха нещата към края и остана в мен едно чувство на незавършеност!Тази книга ме накара да се замисля за отмъщението.Когато ти отнемат най-милото насилствено или по тъпо невнимание, небрежност или нехайство ,до колко може всичко да се пречупи в теб ,за да убиеш…както се казва:"Пази боже!"
Хайде пак сеене на фасул преди Колумб да е открил Америка . Като им четеш лакърдиите на подобни драскачи и печалбари , ще си помислиш — брее много чело — много знай . А те елементарни не ща бъркат .
Отмъщение от Добри Немиров
Аудиозапис на произведението в канала „Шепот от мастилница“, премиера на 2 октомври 2025 г.: http://www.youtube.com/watch?v=MrA_TGGCzAw
Черният обелиск от Ерих Мария Ремарк
Добре, че не е преживял войната на Тихоокеанския фронт. Не харесвам Ремарк. И няма да го харесам. Чел съм точно две книги от него. Нямам време за негативизъм.
Архипелаг ГУЛАГ от Александър Солженицин
Така наречената „същност“ е свободно съчинение — приема се без никакви доказателства, че ако Солженицин е казвал нещо, той всъшност е имал предвид нещо друго и то точно обратното. С такива „аргументи“ и най-големия противник на режима на Путин може да бъде изкаран като велкоруски шовинист…
Старите моряци от Жоржи Амаду
Бразилия винаги е била страна с преобладаващо смесено (главно мулати, но има и значителна индианска примес) и чернокожо население. Нещо повече, тези хора с техния произход от търговията с роби (тоест до към средата на 19 век) имат постари предци в Бразилия от белите, повечето от които произлизат от имигранти от края на 19-и и началото на 20-и век. Меко казано е невежество да се твърди, че Бразилия отскоро е станала мулти-расова и мулти-етническа държава. Ироничното, че този коментар е върху книга на автор, добре описал как в Байа няма нито един род, който да няма негърска кръв.
Читателски коментари