С най-голямо удоволствие и гордост бих си осиновил фентъзито като „мъжка“ литература. Тогава за женска литература остават неща като чиклит и романтики, които почти винаги са писани по модел: безлична патица (без качества, интереси, мотивация и душа) е влюбена в мъж (който е красив и желан от много жени, но пак няма душа, личност, интереси или мотивация) и оттук почват 300 страници измислена и пресилена мелодрама. Имам се не за циник, а за реалист, който осмисля и забелязва очевадните глупости. Та предпочитам грозни хора да въртят мечове с омраза, пред перфектни и бездушни карикатури, въртящи любов.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.