Зигфрид Шнабл
Мъжът и жената интимно (75) (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ХОМОСЕКСУАЛНОСТТА

Съществуват ли някакви изгледи за желаещите да се лекуват? При сегашното състояние на науката те са минимални. Всички форми на лечение, преди всичко психотерапевтичните (хипноза, психоанализа, отклоняващи сеанси и т.н.) са вече опитани с много мъка и загуба на време. С изключение на малко, и то все още оспорвани изключения, равносметката е следната: върналите се към хетеросексуалността хомосексуалисти са или все още хомосексуални, или изобщо не са били хомосексуални. В най-добрия случай третираните мъже се научават да се съвокуплязат с жена, но не и да я обичат. Това, че са сътворили деца и сключили брак, не е доказателство за излекуване. Лаиците и дори някои лекари съветват хомосексуалистите да сключат брак, защото мислят, че те ще се пренастроят и ще привикнат към другия пол. Такъв съвет е безотговорен и такива бракове най-често приключват трагично. Във всеки случай те остават едно домакинство без любов, дори ако сношението им се удава. Партньорът бива използуван само за самозадоволяване. По-често неговото тяло предизвиква отвращение. Страданията на оставената без любов и нежност жена, която най-сетне се досеща, че мъжът й държи повече на мъжките си приятели, са големи. (Това не означава, че всеки мъж, който се скъпи в любовта с жена си, е хомосексуалист.)

Други възможности открива бракът за бисексуалните, които, така да се каже, са в състояние да обичат и в двете посоки, и за онези, които са пропаднали в еднополови връзки, защото са търсили заместител на липсващите разнополови сношения. Но и в тези случаи бракът може да се препоръча само по съвети на специалиста психотерапевт.

Лекарственото и преди всичко хормоналното лечение има някакви шансове за успех също само при бисексуалност. То не е в състояние да обърне напълно посоката на влечението, а само може да го отслаби и да улесни овладяването му.

Възможностите за лечение на хомосексуалността съвсем не се изчерпват с опита да бъде върната към хетеросексуалността. То би могло да тласне по-чувствителния пациент най-напред в неврозата и би следвало да се предприема само в младата възраст. По-късно то е почти винаги без изгледи за успех.

Особено внимание трябва да се отдели на профилактиката на хомосексуализма. Изследванията на Дьорнер дават основание да се мисли, че в близко бъдеще ще стане възможно да се диагностицира рискът от бъдещ хомосексуализъм още в критичната фаза, когато се диференцира мозъкът на фетуса, и чрез хормонолечение в подходящия момент да се въздействува профилактично. Дори ако центърът на съвъкуплението вече се е развил така, че човекът е разположен към еднополово поведение, все още е погрешно да се смята, че бъдещата му полова насоченост е вече съдба. Междинният мозък и заедно с него центърът на съвъкуплението се намират независимо от това, кой от двата дяла преобладава, под въздействието на нервните процеси в кората на главния мозък. Те са определени от индивидуалното възпитание и факторите на социалната среда. Последователното развиване на идеала за хетеросексуалния модел в рамките на правилно цялостно възпитание насочва по-късно половите влечения в нормална посока и може да предотврати хомосексуалното развитие.