Зигфрид Шнабл
Мъжът и жената интимно (69) (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mann und Frau intim (Fragen des gesunden und des gestörten Geschlechtslebens), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,9 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
MesserSchmidt (2008)

Издание:

Държавно издателство „Медицина и физкултура“, София

Преведе от девето преработено немско издание: д-р Ото Златарев

Рецензенти: проф. Илия Щъркалев, проф Христо Христозов,

проф. Христо Големанов, проф. Коста Заимов Редактор: д-р Николай Големанов

Стилов редактор: Николина Георгиева

Немска. I издание.

Лит. група III—3 Изд. № 7951

Художник на корицата: Филип Малеев

Художник на вътрешните илюстрации: Хелмут Фиге

Художник-редактор: Димко Димчев

Технически редактор: Свобода Николова

Коректор: Маргита Николова

Дадена за набор на 24. VII. 1979 г.

Подписана за печат на 20. XII. 1979 г.

Излязла от печат на 25. XII. 1979 г.

Печатни коли 19. Издателски коли 19. Формат: 60×90/16

Държавна печатница „Тодор Димитров“, София

 

VEB Verlag Volk und Gesundheit Berlin, 1977

История

  1. — Добавяне

ОБЛИЧАНЕ С ДРЕХИ НА ДРУГИЯ ПОЛ И ЖЕЛАНИЕ ЗА ПРОМЯНА НА ПОЛА

Извращенията на човешката сексуалност са значително по-многобройни, отколкото досегашният преглед позволява да се предполага. Бихме само отегчили читателя, ако се опитаме да се спрем на всички авнормни прояви. Освен това всяко изброяване прокарва изкуствени граници. Едно отклонение преминава в друго, една и съща личност притежава винаги повече от едно отклонение. Така например известни са още: зоофилията[1] (склонност към сношение с животни — предимно у слабоумни хора, живеещи на село); копрофагията (възбуждане от ядене на изпражнения); клептоманията (влечение към кражба); пироманията (сексуално опиянение от подпалване), както и много други абнормности, чието отношение към половия живот често не е никак лесно да се разгадае.

В заключение ще се спрем на странните девиации, наречени трансвестицизъм[2] и транссексуализъм[3]. За карнавала жената с удоволствие се преоблича като мъж и мъжът — като жена. Това са безобидни шеги. Трансвеститът е обхванат от непреодолимо желание да носи дрехи на другия пол. Ако такъв мъж (това се отнася в обратния смисъл и за жената) се задоволява отначало само с представата, че е облечен като жена, започва да го тегли да носи поне дамско бельо. Един пациент донесе със себе си в болницата пълен куфар с комплекти. Той обува с удоволствие модни дамски чорапи. Някои си остават за цял живот такива и в такова бельо се чувствуват щастливи. Навън те не го правят, но скоро минават към пълно дамско облекло в дома си и започват да се гримират; те застават пред огледалото в този вид и се гледат ненаситно. Трансвеститът прилича на фетишист за облекло, който се възбужда и удовлетворява от обличането и носенето на всякакви дамски дрехи, като обикновено мастурбира. След това той временно губи интерес към женското облекло.

Транссексуализмът много прилича по външни прояви на трансвестицизма и даже може да се сбърка с него. Но той е коренно различен както по мотиви, така и по психична основа. В същност това не е никакво сексуално отклонение или перверзия, въпреки че в специалните ръководства се намира под тази рубрика. Тук не се стига до стимулация и задоволяване.

Транссексуални са хората, които не могат да се идентифицират с биологичния си пол. Те се чувствуват напълно като хора от другия пол и страдат ужасно в своята „лъжлива“ телесна обвивка. За тях е мъчение да играят социалната роля, наложена от соматичногенетичния им пол (последният по правило е развит напълно нормално). Те носят дрехите на другия пол винаги когато е възможно, защото се чувствуват негови представители, и са щастливи, ако околните ги приемат и третират като такива (т.е. ако приемат транссексуалния мъж за жена и транссексуалната жена — за мъж). Те мечтаят за пълна смяна на пола, защото той не приляга на психическата им структура и те страдат от това. Най-непоносими за тях са гениталиите. Транссексуалният мъж не мечтае за нищо толкова много, колкото за освобождаването от тестикулите и пениса си. Той притеснява хирурзите с молби да му ампутират тези „напълно излишни“ органи и да ги заменят с изкуствено влагалище. Той не само предлага пари, но заплашва и със самоубийство, ако му се откаже. Траносексуалните жени искат да им се премахнат гърдите, влагалището им да се затвори и да им се присади пенис.

Причините за транссексуалността не са изяснени до днес. Вероятно за създаването на чувство за принадлежност към другия пол играят роля както влияние върху мозъка по време на някаква критична фаза на ембрионалното развитие, така и мощни фактори на околната среда в ранното детство.

Транссексуалистите се измъчват от тежки страдания, иначе не биха тичали по различни инстанции, за да получат разрешение да променят пола си, нито биха ампутирали понякога собствените си гениталии. Опитите да се утвърди даденият пол с психотерапия или медикаменти най-често са безрезултатни и пациентите ги чувствуват като акт на насилие срещу най-интимната им същност. Вместо това те предпочитат да поемат рисковете и нежелателните странични явления на операцията, които дори при съвършена техника и грижлива хормонална подготовка не могат напълно да се предотвратят. „Макар хирурзите днес да са в състояние да оформят изкуствено влагалище или изкуствен пенис — пише опитният в тази област московски професор А. И. Белкин, — смяната на пола на един телесно нормален човек е свързана с много голяма отговорност. Връщане назад повече няма. Усилията ни при такива пациенти понастоящем са насочени за пригаждане на техните чувства и мислене към тялото им. Понякога след дългогодишни усилия това се удава, понякога не. Промяната на пола в такива случаи е хуманен, социално справедлив акт.“

Операцията обаче е само едната страна на лечението. Другата, не по-малко важна страна е психосоциалното вграждане в обществото след смяната на пола. Затова пациентът се нуждае в течение на години от помощ, която често пъти изисква пълна промяна на семейната и социалната среда.

А. И. Белкин казва: „Смяната на пола е като второ раждане. Само новороденият може да ликвидира с едно минало“.

Бележки

[1] Зоофилията е по-широко известна като содомия (б.ред.).

[2] Трансвестицизъм — от trans- (лат.) — отвъд, и vestire (лат.) — обличам; болестна необходимост да се носят дрехи на другия пол (б.ред.).

[3] Транссексуализъм — от trans- (лат.) — отвъд, и sexus (лат.) — пол; неспособност за самоидентифициране със собствения пол; понякога — желание за смяна на пола (б.ред.).