Зигфрид Шнабл
Мъжът и жената интимно (26) (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

ВИНОВЕН ЛИ Е МЪЖЪТ ЗА НЕЗАДОВОЛЯВАНЕТО НА ЖЕНАТА?

Да приемем, че мъжът и жената наистина се обичат и се допълват, без да правят разлика между духовна и телесна привързаност. Жената не е фригидна и желае сношението. Възпитанието и досегашният й житейски опит са оформили положителна нагласа спрямо сексуалността. Интимната среща се извършва при благоприятни външни условия. Въпреки това жената стига до оргазъм много рядко или въобще не го познава. На какво се дължи това? Или иначе казано — кой е виновен? Няма друга съвместна човешка дейност, при която участниците да се настройват един друг душевно и телесно толкова фино и гъвкаво в зависимост от променящата се ситуация, както при и още преди половия акт. Колкото по-лесно се смущава половият акт при един човек, толкова по-необходима е взаимната нюансирана нагласа с партньора. По психологически причини повечето жени се смущават по-лесно от мъжете. Освен това половото им желание се събужда постепенно, защото обусловени от възпитанието задръжки му пречат да се проявява. Тяхната способност да стигнат до оргазъм се изгражда бавно. За тази нагласа им е необходимо най-често дълго време, понякога години.

Времето за достигане до пълната полова хармония може да бъде скъсено; могат да се предотвратят някои по-късни смущения в оргазъма, ако двамата отстранят редица грешки и не привикнат към нови.

Да започнем с грешките на мъжа, защото в половия акт той обикновено е по-силният и инициативата е у него. Фактически жената често не стига до оргазъма, защото мъжът малко или никак не се пригажда към потребностите й.

Често цитиралата мисъл на Галахад — „Всеки дефект у жената е само измерител за ниското еротично ниво на нейното мъжко обкръжение“, и поговорката „Няма фригидни жени, а има само непохватни мъже“ са само пресилени любезности по адрес на жената. Но всеки брачен консултант и всеки психотерапевт е запознат с широкото разпространение на дължащата се на мъжете аноргазмия.

Общо взето, мъжът събужда женската сексуалност и прави от жената зрял партньор. Дали и кога това ще му се удаде, зависи решително от това, как той я е въвел в сексуалния живот. Много чувствителни жени си спомнят за първото полово сношение като за грубост: резултат на това е убеждението, че актът служи на мъжа само за удовлетворяване на нагона му. По такъв начин всички нежни кълнове на нейното влечение биват стъпкани с един замах. Само така трябва да се разбира мисълта на Балзак „Съдбата на един брак се решава още през първата нощ.“

Разкъсването на химена при първото проникване на пениса във влагалището може да причини на девойката лека, краткотрайна болка, която обаче се успокоява бързо. Много по-разочароващо е безсърдечното, насилственото отнемане на девствеността.

Но грубата дефлорация не е в състояние да потисне събуждането на сексуалните пориви на една девственица, ако мъжът след това се държи с разбиране и съумее да й ги разкрие предпазливо. Тя винаги трябва да има чувството на сигурност и да знае, че може да му се довери. С натиск, грубост и със заплахи не се постига нищо и полуотворената вече врата се затваря.

По настояване на мъжа в брачната консултация идват двама съпрузи, сключили брак преди 3 години. Мъжът настоява да влезе най-напред сам в кабинета, въпреки че от лечение се нуждае жена му. Тя е съгласна. Тя е просълзена. Той се оплаква от болки в стомаха и язва на дванадесетопръстника и твърди, че страданията му са свързани със сексуалното поведение на жена му. Тя била погрешно възпитана и предвзета, поради което имала редица лоши качества, била много потисната и въздържана. Не отклонявала сношенията и участвувала в тях с удоволствие, но никога не се е възбуждала. Той опитал всичко възможно и вече я пращал на лекар, защото това не било нормално. Най-сетне веднаж тя имитирала оргазъм. Това било по-лошо и от равнодушието. При това тя казвала понякога: „Престани вече, аз съм съсипана“. За него това било като студен душ. „За проба“ той опитал други жени и страстната им възбуда му показала ясно недостатъка на съпругата му. Ето защо той вече не можел да живее с нея. На въпроса, дали обича жена си и дали любовта му е свързана с тези обстоятелства, той отговаря, че вследствие студенината на жена му в техния брак се явила непоправима пукнатина.

Сломената и наплашена, млада, стройна, 23-годишна жена спонтанно споделя, че обича мъжа си и не желае да го загуби. Тя се целувала с удоволствие с него и когато я докосвал и галел, цялото й тяло излъчвало приятна топлина. Но той правел това рядко, а тя не се решавала да го поиска. Той бил припрян и винаги пристъпвал направо към сношението Само понякога я погалвал по срамните части и това досега било единственото, което получавала от сношението; но той нямал търпение за това и досега тя не изпитала удовлетворението. Поради това след всяко сношение той я упреквал за студенината й. Сега я заплашил с развод, ако в разстояние на 3 месеца това лечение не успее. Откакто чула това, тя вече не може съвсем нищо да изживее, въпреки че полага усилия. Очевидно е, че след такъв ултиматум, всякакъв порив ще бъде задушен. Трагичното в случая беше противоречието между студения, груб, равнодушен мъж и напълно преданата му в своята първа, всеотдайна любов жена. Бездетният още брак не можа да бъде запазен. Тя превъзмогна спомените, омъжи се повторно и този път беше по-щастлива.

Вниманието, търпението и деликатността не изключват страстното желание у мъжа, а би трябвало да го допълват. Както бруталната грубост, така и боязливата нерешителност на мъжа могат да охладят сексуалния порив на жената; решаващо значение има чувството за мярка и за подходящото време, с които мъжът избира да настъпи или търпеливо да почака, да изисква или да моли, смело да взема или да чака да му подарят. Дори най-малкото изместване на ударението може да задуши разгарящия се огън.

Някои жени съобщават, дълбоко разочаровани, че се чувствуват като употребени и захвърлени, защото мъжът е превърнал сношението в навик, в средство за бързо удовлетворяване без ласка и нежност — нито в началото, нито в края. Защото за жената нежната ласка в края е важна съставна част на половия акт. Ако мъжът обръща гръб веднага след еякулацията, може да се предполага, че той също така хладно ще се отдръпне и ще осуети настъпването на оргазъма й. Балзак писа с присъщия му приповдигнат маниер: „Съпругът никога не трябва да заспива пръв и да се събужда последен.“ По-поетично и по-убедително се обръща към мъжете Леонард Франк: „Който още не е бдял над съня на любимата, той не знае колко прекрасен може да бъде животът.“

Сравнително грубо, но точно излага една 37-годишна жена безчувственото държание на своя мъж непосредствено след акта:

„Той е нетърпелив и бързо стига дотам; с течение на годините привикнах. Но винаги най-дълбоко ме засяга държанието му след това. Щом получи, каквото му трябва, преставам да го интересувам. Той веднага се отдръпва, обръща се настрана и незабавно заспива, доволен и сит като накърмено бебе. Дори една целувка не заслужавам. Всеки път това за мен е по-лошо от плесница и се питам дали желае мен или собственото си удоволствие. Тогава заравям глава във възглавницата и плача. Ако ме усети, той е смаян и се чуди защо плача.“

Не само по тази причина не трябва да се пропуска в консултацията да бъде повикан (с предварително съгласие на жената) съпругът, приятелят или годеникът. Какво и как мъжът говори за жена си, често пъти разкрива ядрото на проблема. За съжаление понякога се разбира, че по сексуална нагласа, по темперамент, възгледи, интереси, мироглед и схващания за живота двамата са твърде различни и че пукнатината в брака им е станала толкова голяма, та е невъзможно да бъде възстановена хармонията в отношенията им.

Прогнозата за причинената от партньора аноргазмия зависи много от любовта и търпението, от проникновението и умението на мъжа.

Той трябва да чувствува, да усеща, да долавя желанията на любимата жена. Напрегнатостта на мускулите й, краткото задържане на дишането, един полъх, прошепнатата дума, тихата въздишка, тембърът на гласа и, обръщането на главата, застиването в едно положение, жарта на бузите й, нейното притискане, отдръпване, натискът на ръцете й, беглата руменина на кожата й, играта на устните и езика при целувката, блясъкът на очите й, ускореният й пулс — всичко това означава нещо и сочи пътя към нейните желания, които чувствителният мъж може да отгатне.

При това мъжът трябва винаги да се съобразява с особеностите на жена си и изобщо с женската психика. Преди всичко той трябва да знае, че тя се стреми към половия акт, за да изрази любовния си порив в отдаване, а не само да отреагира своето или неговото сексуално напрежение.

Сексуалните стремежи на жената са преплетени по-силно от тези на мъжа с всички други отношения с партньора и се стимулират или задържат от тях. Неуважението към личността й и караниците през деня бързо пресушават всяко желание у нея.

Ето историята на една 42-годишна жена. Приблизително така говорят и много други жени.

В брачната консултация тя идва в същност не заради брачни или сексуални проблеми, а по повод на многобройни нервни оплаквания. Изглежда потисната и наплашена, едва се решава да почука на вратата и сяда стеснително на крайчеца на стола. Докато говори, мачка кърпичката си. Устните й треперят. Когато й се казва направо, че нещо не е в ред в брака й, тя избухва в плач и дълго време не може да продължи да говори. Преди това иска да бъде сигурна, че мъжът й наистина няма да узнае нищо. И е доволна, че може да се изприкаже. Досега всичко е преглъщала. За него тя е само слугиня. Още по-лошо: той й крещи и я обижда с вулгарни и цинични думи, които не могат да бъдат повторени. Ако яденето му бъде сервирано много горещо или студено, той й го хвърля в краката. Става само това, което той пожелае. Тя се отучила да има свое желание. Той и без това я презира и превръща живота й в ад. Ако не отговори на обидите му, той я упреква в свадливост; ако се защищава, той започва да я бие. Въпреки че има три деца и работи, тя трябва да го обслужва като паша и горко й, ако някога не му е под ръка. Често той отива да пие. След това е особено груб. Най-често иска сношение, когато е пийнал. Но ако преди това той я е нагрубил, това я отблъсква и тя се чувствува опозорена и изоставена. Всякакъв порив, на какъвто по-рано (или когато мъжът й понякога е мил) била способна, веднага замира. В службата си той минава за вежлив и внимателен, макар и да е своенравен, и никой не може да повярва, че в къщи се държи така. Жената постепенно го „превъзпита“ едва тогава, когато осъзна собственото си достойнство и не позволи повече да бъде унижавана. Това и се удаде много трудно, защото тя досега му е била послушна във всичко и го е обичала въпреки всичко.

Не е необходимо да се стига до скандал, за да бъде унижена жената. Една нараняваща дума на мъжа, един пренебрежителен жест, премълчаването на заслужена похвала или на приветлива дума, неоказването на очакваното внимание понякога дълго тлеят в съзнанието на жената и често пъти се отразяват на сексуалността дори когато брачната хармония привидно не е нарушена.

Способността на жената да стига до оргазъм може да изчезне изведнаж, когато тя научи за изневярата на мъжа. Загубата на доверието я разочарова и обижда. Нерядко минават години, докато нейното примирение и неговото разкаяние помогнат на раната да зарасне, грешката да бъде простена и способността за оргазъм — възстановена.

По-малко чувствителните жени се справят по-бързо с положението и само проклинат „другата“, която примамила „невинния“ мъж в клопката си.