Зигфрид Шнабл
Мъжът и жената интимно (53) (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

ДЕЦАТА СА НЕОБХОДИМИ ЗА СЕМЕЙНОТО ЩАСТИЕ

Десет-петнадесет процента от браковете са по неволя бездетни. Читателите, които се числят към тях, сигурно са клатили глава, четейки предхождащите глави и са считали прекъсването на бременността за кощунство; те са могли да бъдат щастливи, ако са имали деца.

Днес повечето хора мислят, че жената има вина, когато не може да забременее, макар мъжът й да е потентен и детето да е желано. В същност причините за стерилността^[1] се крият у жената само в половината от случаите (липсваща или нередовна овулация, запушване на тръбите и пр.). В повече от една трета от случаите причината е у мъжа (недостатъчен брой нормално оформени спермии с добра подвижност в еякулата^[2] и др.). Останалите 15% се дължат на антитела^[3] срещу спермиите или са неизяснени.

В болшинството от случаите стерилността е лечима. Изгледите за успех са толкова по-добри, колкото по-рано започне лечението и колкото по-млада е двойката, особено жената. Ако една двойка е извършвала в продължение на една година редовни полови сношения без противозачатъчни средства и в благоприятни за зачатието дни (вж. скалата на стр. 227) и не е настъпила бременност, това е вече сериозно основание да се потърси гинеколог. На много места в ГДР съществуват специални консултации^[4] за стерилни двойки, в които работят и андролози^[5]. Споменатите по-горе причини налагат да бъде изследван и мъжът, още повече че изследването на еякулата за количеството на спермиите е много по-просто от изследването на проходимостта на яйцепроводите у жената. Дългото изчакване е лишило мнозина от щастието да имат деца.

Често пъти само една консултация за формите и честотата и преди всичко за благоприятните дни на половото сношение довежда до успех (необходимо е да се води календар на менструациите и крива на базалната температура). В много случаи лечението е по-трудно. То зависи от установените причини на стерилността. В ГДР се изразходват за лечение на всяка стерилна двойка по 40 000 марки (в тази сума влизат разходите за стационарно и амбулаторно лечение, за балнеолечение, получените обезщетения за временна нетрудоспособност и загубите от непроизведена продукция). Въпреки това всяко дете, родено благодарение на тези разходи, е придобивка и за родителите, и за всички нас.

Това обаче е и повик към всички брачни двойки, способни за безпрепятствено зачеване, да не пропиляват възможностите си за образуване на семейство. За жените възрастта между 19 и 25 години е фазата на оптимална плодовитост и минимален риск от усложнения при раждането. От биологична и медицинска гледна точка е за препоръчване жената да роди в този период поне първото си дете. На 30-годишна възраст вероятността за зачеване вече се намалява на 30%, докато опасността от усложнения на бременността и раждането значително нараства, особено при първескините.

От социална и демографска гледна точка по-ранното раждане на първото дете е желателно, защото вероятността първото дете да остане единствено е толкова по-голяма, колкото майката е по-възрастна при раждането му. Около единственото дете възникват много повече проблеми, отколкото около израстващото между други деца в семейството. Понятно е, че всички жени биха могли да имат до двадесет и петата си година благоприятни условия, за да станат майки и да отглеждат дете. Към тези условия спадат не само оптималната плодовитост, но и психосоциалната зрелост, която често идва по-късно. Затова 18-годишните не бива да се поощряват да забременяват по-скоро. Макар в нашето социалистическо общество детето вече да не е петно за неомъжената майка, то намира по-благоприятни условия за психическо развитие в един здрав брак, при двама родители, които са го искали и му се радват от сърце. Не всяко момиче ще намери до двадесетата си година желания съпруг и баща на детето си; прибързаният избор на партньора за съжаление много често се заплаща с несполучлив брак и с разтрогването му — в ущърб на вече създаденото дете.

Днес жените встъпват в брак средно на около 22 години. Дори и когато съпрузите са чакали две години, за да се пренагласят към брака, за да се приспособят един към друг и да се справят с новите проблеми, все още не е късно да създадат дете. Късно става вече, когато в името на привидно първостепенни цели (обзавеждане на жилището, кола), заради удобство или по други мотиви се пропиляват още някоя и друга година.

Недовършеното образование не е сериозна причина да се зачеркне детето от семейния план, макар и временно. Следването във висше учебно заведение обикновено се застъпва с най-благоприятния за раждане период в живота на жената. Някои считат студентката и съпруга й за безотговорни, ако тя забременее по време на следването. Днес ние по-скоро сме склонни да препоръчаме това, защото статистиката показва, че когато първото дете (ако изобщо се стигне до него) е родено след завършване на следването, то остава най-често единствено, каквито и субективни или обективни причини да съществуват за това.

Трябва да се подчертае, че когато от един брак се раждат две деца, това не е достатъчно, за да се поддържа броят на населението. За тази цел трябва да се ориентираме към семейството с три деца, защото не малък дял от населението остава по биологични или други жизнени причини без собствени деца. Само три от четири момичета стават майки. Със съвременната антиконцепция интервалите между ражданията (по възможност не по-малки от две години) могат добре да бъдат планувани и съгласувани със съответната жизнена ситуация — напр. да се вземат под внимание изпитните сесии и т.н.

Без съмнение в миналото раждането и майчинството създаваха много по-малко проблеми за жената, която беше само домакиня. От друга страна, по-високо развитата личност на жената с образование и с професия в крайна сметка и позволява да даде повече на детето. Затова обаче й е необходима подкрепата на обществото. Всички трябва да преустроят мисленето си и да не виждат в майчинството инцидент, който обременява трудовата дейност и образованието, а да го считат за също толкова важен дълг на обществото и на родителите.

Нашата социалистическа държава обича децата, макар че все още не всеки гражданин ги обича. Тази любов се изразява в редица социалнополитически мерки и преди всичко в онези, които бяха набелязни на VIII и IX конгрес на Германската единна социалистическа партия. Те насърчават желанието за дете и дават възможност майката да отглежда децата си (удължаване на отпуската за бременност и раждане до 24 седмици: запазване на работното място в продължение на 1 година, когато майката не желае да започне работа веднага след раждането; платен отпуск по болест за същото време от второто дете нататък; намалено работно време за многодетните майки при запазено възнаграждение; ускорено изграждане на ясли, детски градини и детски домове; детски надбавки от 1000 марки още за първото дете, отпускане на щедри кредити до 10 000 марки на младоженци; предимство на многодетните семейства при разпределяне на жилища и т.н.). Всеки отделен човек трябва да се чувствува призван да действува в духа на тези мерки — колегите, ръководителите на предприятието, съседите и не на последно място — и бащите. Равноправието на жената става формален юридически фарс без равноправното участие на мъжа в задълженията в семейството и домакинството. Не се касае само за това детето да бъде „настанено някъде“, родителите му да бъдат финансово подпомогнати и да бъде разтоварена майката, макар и това да е все пак значителна подкрепа. Важното е тя да има достатъчно време да се занимава с детето, без да бъде претоварена. Едва тогава детето става радост и потребност. Без тази нагласа даже при най-добри социалнополитически мерки ще имаме малко деца.

Утвърждаването на семейство с повече деца не е главно въпрос на материални условия; хората с достатъчно пари, време и битов комфорт съвсем нямат най-много деца. Най-важна е положителната нагласа към детето. Тя се изразява в готовността да се възприемат с удоволствие някои трудности, които децата налагат, но не премахват радостите и човешкото богатство на родителството. За да се развива тази нагласа и да се отстранят факторите, потискащи естествения стремеж към създаване на деца, е необходимо системно възпитание, в което трябва да участвува с всички средства цялото общество.