Зигфрид Шнабл
Мъжът и жената интимно (23) (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

ЛИПСА НА ПОЛОВО ЗАДОВОЛЯВАНЕ (АНОРГАЗМИЯ)

Това, което беше казано за фригидността, може да разочарова онези жени, за които половият акт често или винаги завършва без удовлетворение и отпускане. За песимизъм обаче няма никакво основание. Не е излишно да бъде подчертано още веднъж: за фригидност може да се говори само когато жената никога не усеща сексуален порив или желание — даже и при благоприятни условия за реализирането им. Половата студенина е малко или повече дълбоко вкоренена в личността като цяло. На такива жени липсва влечението към другия пол и затова те не изпадат във възбуда.

Съвсем иначе стоят нещата при онези жени, които имат полови желания, но при полов акт не стигат или стигат рядко до връхната точка и не изпитват удовлетворение. Те не страдат от фригидност, а в същност — от аноргазмия, което значи „липса на оргазъм“. Това е най-разпространеното сред жените полово смущение. Нефригидната, но страдаща от аноргазмия жена възприема с удоволствие сексуално мотивираните ласки и коитуса и се възбужда, но не й се удава да достигне до разтоварващото задоволяване.

Когато една жена е способна за сексуален порив, макар и рядко или с определен партньор, или ако получава оргазъм при други обстоятелства (напр. на сън или при мастурбация), или ако не е получавала оргазъм, но понякога е имала полово влечение (макар в мислени или реални контакти с определен мъж, под влиянието на еротична литература или на любовни сцени) — това е доказателство, че тя не е фригидна. Тя има най-голям шанс да преодолее смущенията си само с помощта на мъжа си или с подходящ съвет. Споделеното от нея като обстоятелства и условия, при които са се появили оргазъм или по-силна възбуда, показва пътищата за лечение.

За съжаление и досега в специалната литература и сред лекарите разликата между фригидност и аноргазмия се прави рядко и жените без оргазъм несправедливо са наричани фригидни. Разбира се, взаимна връзка съществува. Колкото по-слабо е развито либидото, толкова по-често коитусът завършва без оргазъм за жената. Така сред анкетираните от нас жени с рядко настъпващ или липсващ оргазъм 35% са имали съвсем слабо полово влечение, сред онези, които винаги са достигали оргазъм, половото влечение е било слабо само в 3%. Задълбоченият разпит за половия живот винаги позволява да се разбере дали се касае за фригидност или за аноргазмия при наличие на либидо. Това насочва и лечението.

Сега бихме искали да запознаем читателя основно с аноргазмията, нейните причини и преодоляването й. В същност под аноргазмия се разбира пълното отсъствие на оргазъм. Понастоящем тя обхваща 10% от анкетираните жени. Много от тях трябва да се считат фригидни. Ако прибавим и тези, които много рядко или само понякога достигат при коитуса до оргазъм (от тях много малко са истински фригидни), ще се види, че една трета от всички жени не получават оргазъм. Това най-често срещащо се полово смущение у жените се проявява във всевъзможни степени и варианти. Съществуват например рядко, бавно и слабо възбудими жени; други реагират само при определено настроение, само при особени външни условия или само при специална любовна игра, или само с точно определен партньор.

Мъжът разбира под сполучлив полов акт този, който е завършил с оргазъм. Без еякулация той остава незадоволен, възбуден и с лошо настроение. Впрочем това не се отнася за всеки мъж. Колкото повече приема жена си за равноправна в любовта, толкова повече източници на истинска радост ще открие той в еротиката и толкова по-малко изживяването ще се изчерпва с еякулацията. Мъжът като по-активен партньор определя края на акта. При него еякулацията настъпва рефлекторно след по-дълго или по-кратко време и оргазъмът липсва относително рядко. Когато мъжът мисли, че жената реагира и чувствува също като него, той заключава: тя е толкова по-доволна от мен, колкото по-често ми се удаде да я доведа до оргазъм. Тази заблуда обяснява защо някои мъже се хвалят с потентността си; според тях от нейната сила зависи жените да ги харесват и желаят.

С малки изключения за жените половата потентност не е решаваща при избора на партньор. Те не копнеят за „половия атлет“, който съвсем не е необходим за сексуалното задоволяване, а за мъжа, който обича и с когото можеш да бъдеш в пълно душевно съзвучие. Нежната любовна игра и насладата, която жената му доставя, могат да бъдат за нея по-силно и по-продължително изживяване, отколкото краткото чувствено удоволствие от оргазъма. Последният никога не е единствен и рядко — най-значителният извор на нейното любовно удовлетворение. Мъжът, който мисли, че във всеки полов акт или след него трябва да предизвика оргазъм у жената на всяка цена, вместо да допринесе за усъвършенствуване на съвместно изживените часове, понякога руши щастието. Оргазъмът и отпускането не са еднакви у всяка жена и при всяко сношение. За някои жени съществува задоволяване без оргазъм, но и оргазми, които не довеждат до дълбоко изживяване (напр. когато бракът не е хармоничен). В адна анкета над 75% от запитаните жени са имали винаги или понякога чувството за задоволяване въпреки липсата на оргазъм; само 18% са останали напълно и постоянно незадоволени. Това зависи и от някои сексуално физиологични особености. У мъжа коитусът е свързан с необходимост от изпразване и удоволствието от оргазъма зависи от изтласкването на спермата; воднистият секрет от влагалището на някои жени, появяващ се малко преди оргазъма, не бива да се сравнява с еякулацията.

Мъжът не бива да бъде егоист и да вижда у жената само обект за задоволяването на своята страст; в противен случай половият акт не би бил вече символ и телесен израз на човешка любов, а би унижавал жената. Ако мъжът се стреми безогледно само към своята наслада, а жената никога нищо не получава от нея, тя може постепенно да изстине сексуално.

В половия живот на всеки въпрос може да се отговори точно само за конкретна двойка; това се отнася и до въпроса за значението на оргазъма за жената. Някои жени реагират напълно нормално, но винаги усещат оргазъма слабо; те могат да се откажат от този завършек на интимността с незначителна загуба на емоции. Други биват обземани от страстта рядко, но толкова интензивно и трайно, че седмици наред остават изпълнени от нея и през останалото време оргазъмът не им липсва. Съществуват обаче много жени, които остават неуравновесени, потиснати, дори нещастни, когато са сексуално незадоволени. Това личи от резултатите от анкетата, дадени в табл. 4.

Жените с по-силно полово влечение намират рано или късно и по-лесно от другите пътя кьм задоволяване — ако, разбира се, не съществуват смущения, които значително са затормозили половата активност, ако партньорът е достатъчно потентен или чувствен, и ако прави онова, от което жената се нуждае. По-студените жени, които не изпадат в силна възбуда при сношение, не получават увреждания от липсата на оргазъм. Когато жената жадува сексуалното удовлетворение, а е принудена да се примирява редовно с прекъсване на коитуса, преди да е настъпил нейният оргазъм, могат да настъпят болезнено кръвонапълване в гениталите, нервни симптоми, неспокойствие, страхови състояния, напрегнатост, потиснатост, депресия и т.н. На този етап (вж. глава 3) вече са се оформили телесни промени (повишено кръвно налягане, учестен пулс и т.н.), които могат да се върнат до изходното състояние след оргазъма.

Каквато и роля да играе оргазъмът за сексуалното удовлетворение на една или друга жена, независимо от това, дали той е необходим или липсата му не се чувствува, той по принцип е цел на коитуса. Оргазъмът обогатява половия живот и ако жената е лишена продължително време от удоволствието, което той предлага, на нея й е отнето правото да бъде доволна и щастлива като мъжа.

Да се направи всичко, за да бъде преодоляна аноргазмията в интерес на развитието на личността на жената, е не само хуманна повеля, но същевременно и необходимост за стабилизиране на брака. Според нашата анкета, както и според други автори незадоволените жени създават по-често извънбрачни връзки (33% ) от полово задоволените (17%). Желанието да се изживее сексуалното задоволяване е чест, макар и не единствен мотив за такова поведение. Много от жените искат да опитат дали са способни на пълноценно изживяване с друг мъж.

Човек трябва да се научи да изживява половото удовлетворение. За жената това е по-трудно, отколкото за мъжа. „Сравнителни изследвания върху различни култури ни дават основания да приемем, че оргазъмът е придобита, а не вродена съставка на женската сексуална реакция (за разлика от мъжката); близко е до ума, че главната част от копулационното поведение у жената се научава“ (Мийд).

Знанието облекчава изучаването. Поради това ще се занимаем по-подробно с факторите, които пречат на оргазъма у жената, и с онези, които го стимулират.