Зигфрид Шнабл
Мъжът и жената интимно (29) (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

ФАКТОРИ, ПОТИСКАЩИ ВЛЕЧЕНИЕТО У ЖЕНАТА

Както мъжът не е в състояние да извърши сношение по всяко време, така и жената не е винаги еднакво разположена към телесно общуване. Взаимното уважение изисква това да бъде вземано под внимание. Разумният мъж умее да избира подходящия момент за полово общуване, като се съобразява с потребностите на жената. От друга страна, нейното желание зависи много от начина, по който мъжът ще го предизвика.

Освен от това някои временни колебания на либидото у жената могат да бъдат причинени и от други фактори, които в отделни случаи не могат да бъдат установени. Половото влечение може да бъде потиснато временно вследствие на тежки болести, изтощение, преумора и в периода на оздравяването. При много жени либидото зависи от менструационния цикъл. Проведените в различни страни анкети показаха, че някои жени чувствуват най-силно желание кратко време преди менструацията, други — непосредствено след нея и че тогава те най-лесно стигат до мощен оргазъм. Напротив, относително малко жени имат максимално либидо в периода около узряването на яйцето.^[1]

В най-благоприятните дни съпругът трябва да отдели особено внимание на желанията на жена си, а тя не трябва да скрива от него порасналото си желание.

Някои жени казват, че могат да реагират с оргазъм или изобщо желаят коитуса само тогава, когато искат да имат дете. В този случай естествената връзка между сексуалността и възможното майчинство се абсолютизира и се превръща в полово смущение, което се нуждае от психотерапия.

От биологична гледна точка половата активност не е непременно жизнено необходима за отделния индивид. Елементарните житейски проблеми могат временно да я изтласкат на заден план. Често пъти служебни, семейни или други грижи обременяват жената и мъжа, но не винаги по еднакви причини, по едно и също време и еднакво силно. Продължителното претоварване с работа без съмнение може временно да лиши жената от либидо. И в този случай понякога е необходима психологична и социална терапия, ако жизнените проблеми не могат да бъдат решени или ако след преодоляването им брачната двойка не може отново да намери хармоничен полов контакт. Ако обаче жената непрекъснато оправдава и обяснява слабото си желание с външни обстоятелства, с претовареност, с грижи, това най-често е признак за липсващо сексуално желание, без тя самата да осъзнава това. Защото за този, който копнее за нея, телесната любов не е уморително усилие, а разтоварване след свършена работа. Мисгелд я нарече „интимен активен отдих“.

Понякога недоволството от отблъскващото поведение на мъжа или от разпра с него потиска за дълго време поривите у жената, макар външно всичко да изглежда нормално.

Каквато и да е причината либидото и да намалее, жената е изложена на опасността да започне да се самонаблюдава. След всяка „безуспешна“ интимна близост, при която тя се е „насилвала“ да се възбуди повече, разочарованието й и склонността й към самонаблюдение растат. Така тя постига обратен ефект. Колкото по-загрижено тя следи развитието на преживяванията си и се мъчи изкуствено да се вживее в тях, толкова по-често възбудата липсва — дори и тогава, когато първопричината вече не действува.

Както мъжа и жената има право на удовлетворение. Затова в любовния акт тя също може да се държи така, че желанията й да бъдат удовлетворени. От столетия насам двойственият морал беше спуснал бариера пред сексуалната активност на жената. Считаше се за непристойно и порочно, дори „развратно“, ако жената даде на мъжа да разбере потребностите й и прояви активност. Момичетата бяха възпитавани (а някои и днес още се възпитават) в този смисъл и нерядко заплащат за това с аноргазмия. Самоуважението и уважението пред партньора изискват, разбира се, въздържание в началото на запознанството — и от страна на мъжа, докато жената и мъжът не се опознаят толкова добре, че да могат взаимно да се доверят. Тогава вече постепенно създалата се интимност се прелива естествено в пълното отдаване. Първите афекти на влюбването съвсем не са подходящият момент за вземане на такова решение.

За здраво свързаните партньори такова въздържане е неуместно; то почти винаги е за сметка на преживяванията на жената, а често — и на мъжа.

Жената сама най-добре знае и най-непосредствено чувствува кое увеличава и кое потиска възбудата й. Мъжът трябва да бъде или да стане достатъчно чувствителен, за да разбере това; но ако той в дадена ситуация, в определен момент не разбере какво желае тя и по какъв начин я възбужда неговата ласка, тя трябва да го улесни. За това не са нужни думи — погледите, жестовете, движенията обикновено са достатъчни. Защо тя да не направи това, което и харесва, напр. да вземе ръцете му и да ги насочи натам, където желае да бъде погалена, или да се притисне до него така, както иска. За мъжа това е доказателство за доверие, за което той ще й се отблагодари с много нежност.

Много жени се колебаят дали да се отдадат на мъжа без задръжки, както биха искали, защото се страхуват, че така изцяло ще му се предоставят или че ще загубят достойнството си. Но само примитивни мъже, неспособни на истинска любов, ще унизят жената по такава причина. Тя се нуждае от покровителство и от увереност, че може да му се отдаде така, както страстно желае, без да се опасява от злоупотреба с чувствата и. При това тя трябва да изживее докрай всяко новооткрито усещане без задръжки, да прави и да остави мъжът да прави това, което изглежда най-възбуждащо и най-приятно. Така жената постепенно ще изпита буквално на собственото си тяло, че сексуалната взаимност с любимия мъж не е досадно задължение, че тя ощастливява и доставя удоволствие.

По-голямата полова активност помага да бъде преодоляна аноргазмията. Това бе доказано в стотици консултации. Освен това тя по обратен път въздействува положително върху еротичното поведение на мъжа. За да бъде постигната тази активност, трябва най-напред да се отстранят баластът от предразсъдъци за сексуалността, който я възпира. Това не може да се постигне с няколко насърчаващи фрази и още по-малко—с искането на мъжа жената да не се предвзема и да „съдействува“ по-добре. Тя не може да прескочи сянката на възпитанието си. Растящото самочувствие в брака и в професията и не на последно място разумното поведение на мъжа са съществени предпоставки жената да изразява по-свободно сексуалните си пориви.

Тя не трябва да се нагърбва с ролята на мъжа, която не й приляга, макар че понякога смяната може да разнообрази любовния акт. Пълното с нега, незатормозено отдаване е вече специфично женска активност, макар че жената, погледнато отстрани, съвсем не прави много за това.

Удивително често, запитаните в брачната консултация жени привидно неспособни да стигнат до оргазъм, отговарят, че от време на време стигат до него, но само при определени условия и при прилагане на специални методи. Много от тях не са посмели да покажат на партньора си по какъв начин се възбуждат и задоволяват. Те вярвали, че изпълнението на желанието им е непосилно, дори неестествено за мъжа. Често на тези жени най-напред трябва да им стане понятно, че всичко, което се върши със съгласието и на двамата, не вреди никому, позволено е и не е извратено; че мярката за нравствено и безнравствено, прилично и неприлично, нормално и неестествено се определя единствено от вътрешното отношение на влюбените, а не от начина, по който те отдават телата си един на друг в любовния акт.

Колко много жени съзнателно или несъзнателно потискат тези едва появили се импулси! Колко необходимо е обаче всички тези пориви да бъдат оставени да се разгърнат без задръжки, да въздигнат любовното опиянение до пълно ощастливяване!

Неуместното чувство на срам също така може да накърни половата активност на жената. Срамът може да се отнася както до споменатите действия, така и до разголването на тялото. Ако жената се срамува от мъжа, когото обича, налице са винаги някакви задръжки, които я възпират да му се покаже гола. Тя или се страхува, че той ще открие някакви недостатъци у нея, или пък мисли — много често под влиянието на неправилното възпитание, — че чрез голотата си ще му се стори безсрамна в лошия смисъл на думата, морално непълноценна. И двата възгледа са погрешни в основата си. Рано или късно той ще я види. Впрочем тогава той вече отдавна е узнал нейното телосложение в милувка или през дрехите. Ако той не харесва тялото й, тя трябва своевременно да се раздели с него, преди да й причини по-големи разочарования. Една стара поговорка гласи: „В любовта загубите често са печалби.“

Приятелствата на една пациентка постоянно се разваляли, щом поредният приятел поискал на всяка цена да й свали сутиена. Тогава тя винаги се оттегляла привидно възмутена, защото страдала от комплекса, че малките и гърди няма да се харесат на мъжа. Под закрилата на подплатения с пенопласт сутиен тя се чувствувала сигурна. След като с нейно съгласие говорихме с последния й приятел и узнахме, че той отдавна е забелязал „корекцията“ на формите й, но я обича каквато си е, нейният комплекс бързо изчезна.

Този пример ясно показва, че комплексите за малоценност и присаденото на тях чувство за срам се култивират направо от социалната и културната среда, в дадения случай — чрез пищния бюст в качеството на секс-идеал. От друга страна, става ясно, че чарът на жената не се излъчва от телесната й маса, а от цялото и същество. Любовта на всеки пълноценен мъж се определя от него.

Между съвременните млади жени много по-рядко се среща фалшив срам, отколкото всред по-възрастната генерация. Те посрещат по-свободно и по-непринудено другия пол; но това не означава, че те са по-безнравствени и по-безотговорни, както често се твърди. Дори статистически е доказано, че хора с по-високо образование са най-възприемчиви към голотата в любовния акт.

Наша пациентка с пуританско възпитание, не особено издигната в духовно отношение, в продължение на 12-годишен брак беше съумяла да роди пет деца, без нито веднаж да се покаже напълно съблечена пред мъжа си (един не съвсем опитен любовник). Половият живот им беше доставил удовлетворение едва тогава, когато им се удало да преодолеят тази болезнена стеснителност.

Цялата кожа на жената е гъсто осеяна със сетивни клетки. Затова голото й тяло възприема множество дразнения, когато бъде погалено или при по-плътен допир до тялото на мъжа в прегръдка. При хармонично партньорство и еротично настроение всяко дразнене може да събуди половото желание. Любовната ласка подготвя жената със сексуални задръжки за гениталния контакт; без нея може да настъпи пренапрежение и да се осуети оргазъмът. Задръжките и чувството за срам се формират още в детството. Мъжът не бива да упреква жената за тях, а трябва да я разбира и да й помага постепенно да ги преодолява, докато най-сетне разбере колко е красиво да се отдаваш на другия с доверие и без задръжки.