Зигфрид Шнабл
Мъжът и жената интимно (42) (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

ПРЕЖДЕВРЕМЕННА ЕЯКУЛАЦИЯ

Стигнахме до втората критична точка на сексуалната реакция на мъжа. Ерекцията създава грижи, когато не настъпи, а еякулацията — когато дойде по-рано, отколкото трябва.

Преждевременната еякулация причинява неприятности по-често, отколкото недостатъчната ерекция. Тя може да има различна тяжест: изхвърлянето може да стане още когато мъжът едва е докоснал тялото на жената; при нежната любовна игра; при допира на члена до срамните устни („ante portas“)^[1]. До сношение не се стига изобщо, когато желанието на мъжа не се появи отново след прибързаната еякулация. На други мъже се удава да проникнат във влагалището, но еякулацията настъпва неудържимо само след няколко движения. В двата случая мъжът и жената са разочаровани, защото нищо не са получили един от друг — той се чувствува неспособен, а тя е далеч от оргазъма. Ако тя е по-студена натура, която нито желае половото сношение, нито очаква задоволяване, това състояние може да понася с години. То може обаче рано или късно да доведе до криза, а с течение на времето — и до намаляване на потентността и на либидото.

Сълзите бяха на очите на един 50-годишен ръководител на предприятие, когато по време на приемния час бе седнал срещу мен. Той иначе не бил толкова мекушав в професията си, но вторият му брак бил пред крах и затова нервите му изневерили. Първата му жена му изневерила в собственото му жилище и накрая го напуснала. По време на бракоразводния процес той по принуда поел цялата вина върху себе си, защото тя го заплашила, че ще разкрие половата му слабост и по този начин ще го изложи в селището. Преди дванадесет години се оженил повторно за значително по-млада от него жена, която реагирала много отзивчиво и ценяла духовната общност повече от телесната. Еякулацията настъпвала още щом притеглял към себе си полу- или напълно съблечената си жена. Много рядко му се удавало да вкара члена, след което веднага настъпвала еякулацията.

Досега жена му не се оплаквала, дори го успокоявала, когато той се отчайвал от това. Наскоро обаче тя проронила: „Ако положението не се измени, не гарантирам за нищо.“ Това била причината, за да потърси съвет. (Той е трябвало да стори това още преди години, тъй като можехме да му помогнем както на повечето мъже в подобно състояние.)

Някои жени изобщо не откликват на коитуса, „защото е само мигновено нещо и аз не получавам нищо от него“ — се оплакваше една жена. По такъв начин всяка нежност на мъжа може да загуби възбуждащото си въздействие и в зависимост от обстоятелствата да не се възстанови даже и тогава, когато той е в състояние да удължи коитуса. Други жени обвиняват мъжа, че го интересува само собственото му задоволяване, че не полага никакви усилия и че те се чувствували използувани за сексуален обект. Обективно този упрек е несправедлив, защото преждевременната еякулация настъпва против волята и желанието.

Много мъже търсят изход от това положение за себе си и за жена си, като (подобно на мъжете с недостатъчна ерекция) вършат с ръка или с уста онова, което не им се е удало с члена. Жените с клиторна реакция са по-способни и по-склонни да постигнат по този начин пълно задоволяване. При много от тях обаче след изпразването на мъжа интересът към по-нататъшния контакт угасва; те мислят, че той ги е милвал само за да предизвика полова реакция, а не защото това му се е харесвало. Колкото прелюдията е по-интензивна, толкова по-бързо настъпва изпразването. С течение на времето на жената започва да й липсва по-дългото съвокупление и двамата имат усещането, че актът е незавършен — дори когато оргазъмът бъде достигнат по някакъв начин.

Тридесетгодишен служител имал първото си полово сношение с жена си (негова връстница, за която и той също бил първият партньор), когато били на 26 години. Получавал еякулация още след 6 до 8 фрикции и изваждал кратко време преди това члена си, за да не забременее жена му. С презерватив сношението изобщо не му се удавало. Чрез галене на клитора на жена си с ръка след 3–4 минути тя също достигала връхната точка. Жената свикнала с това и нищо не и липсвало. В приемния час тя обясни, че нямала понятие от половите работи и едва сега чула от някаква колежка, че другите мъже били по-издръжливи при полово сношение. Долавяла само смътно, че брачният им полов живот не е съвършен и сега вече този начин не я задоволявал, но не считала това за толкова съществено както мъжа си.

Бързата еякулация е особено потискаща, когато е съчетана със слабост на ерекцията. Това се случва често. Докато в нормалния случай спермата се изхвърля с три-четири тласъка, в този случай тя често пъти просто изтича. Тогава половото сношение е съвсем невъзможно. Причините за това са по-комплексни, лечението — по-трудно и по-дълготрайно, защото и двете функции са слаби и никоя не поддържа и не компенсира другата, макар и временно.

Съвсем необоснована е загрижеността на някои мъже, които се оплакват възбудено от „тежка импотентност“ и запитани за причината, отговарят, че не могли да изтраят по-дълго от 5–10 минути. Наистина е трудно и едва ли е целесъобразно да се поставя някаква норма, в рамките на която времетраенето на коитуса да се счита за нормално. Още по-трудно е точно да се установи дълготрайността на коитуса (която между другото е променлива). В горните случаи обаче задоволяването при любовния акт очевидно е осуетявано в по-малка степен от бързото изпразване на мъжа, отколкото от забавената реакция на жената.