Зигфрид Шнабл
Мъжът и жената интимно (6) (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

НАЙ-ОБЩО ПО ПОДГОТОВКАТА ЗА ПОЛОВ ЖИВОТ И БРАК

От много поколения насам в нашата географска ширина мълчаливо се е приемало, че отглеждането на децата в едно семейство им осигурява достатъчна възпитателна подготовка за срещата им с другия пол в сексуалния живот и в брака. Но и за нашите предшественици, както навсякъде, са били валидни строги обществени и културни норми и предписания за брака. Те са били тясно свързани с останалите модели на поведението на дадената обществена формация. В епохата на феодализма например е съществувало правото на феодала да дефлорира дъщерите на крепостниците (jus primae noctis)^[1]. Без съмнение върху нашите предшественици е действувало отрицателното влияние на библейското поучение, че половите връзки са греховни, ако не служат за продължение на човешкия род. Това влияние впрочем и днес не е напълно изживяно. В резултат на това е съществувало и все още съществува колебание сред широки кръгове от населението относно съдържанието и формата на сведенията, които трябва да се събщят на детето по половия въпрос, без това някога да му се стори неморално. Когато апелираме към отговорността на родителите да предпазят децата си от телесните, душевните и социалните последици на нехармоничните полови отношения, е необходимо да се подчертава значението на сексуалността за развитието на индивида и за брака.

Брачното съжителство е висшата форма на социално поведение, която е възможна между двама души. В брака индивидът се слива с равноправна личност от другия пол в едно ново, повисше единство и в него възпитава нови качества на характера.

Възниква въпросът, дали за щастливия брак е необходимо партньорите да правят компромиси и да се откажат от някои черти на своята личност? Повърхностно разгледано, това изглежда правилно. Това схващане обаче изхожда от една индивидуалистична позиция, според която всяка личност представлява един изолиран индивид. Ние обаче видяхме, че двойката представлява филогенетично възникнала жизнена единица, чрез която единствено всеки от двамата може напълно да се възползува от представените от природата и обществото възможности за щастлив и успешен живот.

Човек може да изпита щастие в най-високия смисъл на тази дума само от постигнат заедно с други хора успех. Сексуалната близост също води до дълбоко удовлетворение и до хармония само тогава, когато развитието на нито един от двамата партньори не се ограничава. Тогава промяната на някои от съществувалите преди брака личностови черти не е загуба: напротив, бракът дава възможност за усъвършенствуващо, взаимно модофициращо развитие на характерите.

Бракът е обществена институция която регулира отношенията между половете. Той не е създаден за задоволяване половите потребности на хората. Както и моралът, той е възникнал, за да удовлетвори други обществени потребности: отглеждането и възпитанието на децата, запазването на имота, наследството и т.н.

Морган, Енгелс и други учени доказаха, че бракът и семейството са произлезли главно от господствуващите в дадено общество производствени отношения. С други думи, те са следствие на икономическа необходимост, а не на индивидуалните еротични потребности. Едновременно с това формата на брака и неговото нравствено оправдание са резултат и на трезва демографска политика. Така например след кръвопролитни битки Мохамед е поощрявал останалите живи войници да вземат жените на падналите си другари и да се женят за по две, три или четири от тях. След Тридесетгодишната война Райхстагът в Регенсбург, за да възстанови човешките загуби, разрешил на всеки мъж да има по две съпруги. Без съмнение в хода на историческия процес бракът е претърпял много видоизменения.

Известен е преходът от честата по-рано полигамия (многоженство) към моногамия (брак на един мъж с една жена).

Енгелс окачестви този преход като най-крупен нравствен прогрес. За миналите поколения бракът е бил или съжителвтво за зачеване или икономическо съдружие. Бракът може да бъде пълноценен едва когато се превърне в общност на любовта, в която партньорите признават един на друг равни права и еднакви задължения и си оказват взаимно внимание и доверие. Само тогава има изгледи моногамията да не остане само юридическа форма, а да се превърне във всеобхватна житейска общност. Тя включва общото домакинство, отглеждането и възпитанието на децата, задоволяването на социалните и културните потребности.

Такива бракове и семейства могат да се развиват пълноценно само там, където са създадени подходящи обществени отношения, където хората от всички слоеве на населението могат да сключват брак по любов, без икономически съображения и съсловни ограничения.

Бракът по любов е важна, макар и не единствена предпоставка за щастлив полов живот; същевременно той предотвратява половите затруднения, разочарованията и разводите.

Поведението на един човек в брака до голяма степен се определя не само от личния му опит в собственото семейство, но и от опита, придобит при участието му в живота на цялото общество.

В зависимост от възпитанието сексуалността е управляема. Животинските инстинкти могат да се овладеят, а поведението да приеме съответствуваща на обществените изисквания форма. Потискането на животинското се осъществява от мощните фактори на възпитанието в главния мозък; то може както да бъде полезно, така и да вреди. Например при поощряване на половите потребности възпитанието може да доведе до честа смяна на партньора (промискуитет), ако човекът не е бил възпитан да уважава другия пол. От друга страна, оклеветяването на сексуалността като нещо греховно, нечисто или недостойно довежда индивида до конфликти, които могат да станат причина за смущения или за погрешно поведение.

От всичко това става ясно, че ние можем да окажем силно влияние върху бъдещото щастие на своите деца или даже да му навредим, ако при сексуалното им възпитание съзнателно или несъзнателно поставяме неправилно акцентите и ако не се съобразяваме в достатъчна степен с решаващото влияние на семейството, на обществената среда.