Зигфрид Шнабл
Мъжът и жената интимно (41) (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

СЪВЕТИ КЪМ МЪЖА СЪС СМУТЕНА ПОТЕНТНОСТ И КЪМ ЖЕНА МУ

Винаги е рисковано да се дават рецепти и общи препоръки за половия живот, без да се познава личността и двойката. Което е полезно за едного, при друг може да няма ефект. В предишните глави вече беше казано немалко, поради което се ограничаваме с няколко съвета, които спокойно могат да бъдат дадени всекиму. Един съвет обаче не бива да се дава никога, макар все още да се чува от „колеги“ и за съжаление понякога и от лекари: „Опитайте веднъж с някоя друга жена!“

Този съвет трябва да се отхвърли не само от морални съображения. Изпълнението му в много от случаите не само не прави мъжа потентен, но го разочарова още по-дълбоко. В консултацията почти по правило някои мъже признават, че по препоръка, от любопитство или защото са се надявали, че ще настъпи подобрение, са опитали вече с тази или онази жена, обаче така ужасно са се изложили, че получили по-силен удар, отколкото със собствената си жена, която поне познава слабостите им. Неуспехът може да бъде предсказан: пред чуждата жена, принизена на всичко отгоре до експериментален обект, изпитанието е още по-сериозно, а страхът от провала — още по-мощен и не може да бъде приглушен от очарованието на новото. Много мъже са, импотентни в началото на всяка връзка, защото не са сигурни дали ще задоволят жената, дали ще издържат на сравнението с предшественика си и т.н.; те стават по-смели едва тогава, когато са добили самоувереност, когато са сигурни в непоклатимата любов на жената и когато жената се отнесе към тях психологически правилно. Затова следващите съвети са по-важни за жената на импотентния, отколкото за него. Да припомним още веднъж нашия принцип, че сексуално по-стабилният партньор трябва да прави половото сношение за несигурния колкото се може по-отговарящо на желанията му — дотогава, докато трае смущението. Не бива да се възразява, че подобна активност не е присъща на жената, че тя иска да бъде завладяна, а не да оказва помощ. Разбира се, че тя би искала да чувствува у него огъня му, без да й се налага да го разпалва с мъка всеки път. В същност на нея не й се налага да прави кой знае колко много. Само отстраняването на това, което го потиска, е вече предостатъчно. Ако освен това жената се погрижи и за онова, което му харесва, ще му помогне вече много. Ако отблъсква всичко, тогава самата тя е със задръжки, полово равнодушна или прекалено срамежлива и се нуждае от лечение, или пък любовта й не е силна, тя няма търпение и смята всичко за безсмислено. Това и за двамата е по-лошо. Нормално чувствителната, любеща жена прави с радост всичко за постигането на интимната близост. Тя не счита, че това е под женското й достойнство и затова не отрича мъжествеността му. Тя вижда смущението в ядрото на неговия характер и схваща липсващата потентност като негов симптом.

Тук ще дадем съвети, които ще послужат не само за лечение, но и за профилактика на смущенията в потентността. Те ще послужат и на хармоничната двойка, ако тя все още не се държи в съответствие със своите пориви.

1. Външните условия (помещения, легла) трябва да отговарят на потребностите на мъжа. Това жената може да уреди незабелязано, когато е разбрала неговите желания. Лабилният мъж става несигурен, когато условията са неблагоприятни, неудобното легло го принуждава да извърши сношението в неблагоприятна за него (но не непременно и за нея) поза. Тя води до мускулно пренапрежение, което отклонява вниманието, намалява удоволствието и отслабва ерекцията. Често пъти една възглавница (или отстраняването й) е добре дошла — зависи от анатомическите съотношения.

2. Трябва да се подбират такива варианти и позиции на коитуса, които най-силно възбуждат мъжа, доставят му най-голям приток от дразнения и улесняват вкарването на члена.

3. Жената се възбужда на много места по тялото, в същност — навсякъде. Мъжът се възбужда в най-висока степен с члена си. Той се възбужда необикновено силно, когато жената докосва или хваща члена му. Мъжете се различават: едни усещат особено силно на залавното място на препуциума към главичката, други — по самата главичка, трети — по корена или при хващаме на целия пенис. Не съществува мъж, който да не харесва такива докосвания (не и когато се страхува, че жена му ще открие омекването; това може да му бъде много неприятно, да доведе до още по-голямо омекване и да го накара да се отдръпне засрамен). Той би трябвало да знае, че даже и омекналият член е приятен на гальовната женска ръка. Много жени най-често поради предвзето възпитание, смятат за абсолютно недопустимо да докосват с ръка половия член дори при коитуса. Това разочарова някои мъже и може да ги отведе в ръцете на по-опитни жени или да намали потентността им. Жените, които познават този източник, доставят на мъжа (и в края на краищата — и на себе си) удоволствие от реакцията му. Обикновено тази любовна игра възбужда толкова по-силно мъжа, колкото повече той чувствува, че жената върши това по свой собствен почин, а не само заради него.

4. Най-сетне тя може, за да го облекчи в началото на акта, да му помогне при вкарването на члена. В много бракове това е от само себе си разбиращ се обичай. За мъжа с непостоянна ерекция това може да стане условие за неговата потентност. Преди всичко се увеличава вероятността да настъпи ерекция поради интензивното дразнене на члена от женската ръка. (Някои мъже реагират още по-силно на оралните контакти.) На второ място мъжът се освобождава от задачата сам да намери входа на влагалището и да проникне там (най-критичната точка) и по този начин се избавя от опасността от несполука. Трето, при проникване с помощта на жената не е необходима пълна ерекция, особено ако влагалищният вход е отворен и хлъзгав. Незабавно сполучилото благодарение на тази помощ вкарване на члена се превръща в малък, радостен успех и стимулира ерекцията.

Позата на жената трябва да благоприятствува доброто обхващане на пениса от влагалището така, че мъжът непрекъснато да получава достатъчен приток на дразнения, а същевременно да предпази от изплъзване на пениса по време на фрикциите или, от относително омекване — дори ако на първо време тази поза й доставя по-малко удоволствие.

5. Предпазните средства (презерватив) или само мисълта, че коитусът ще трябва да се прекъсне в момента на най-силното желание, могат да ликвидират ерекцията на мъжа със слаба потентност. По тази причина са по-полезни противозачатъчните средства, които жената прилага сама (съблюдаване на дните, в които зачеването е невъзможно, вътрематочна спирала и преди всичко — противозачатъчните таблетки). Познаваме мъже, при които смущенията в потенцията изчезнаха веднага след предписване на тези таблетки на жените им.

6. Мъжът трябва да отклони вниманието си от смущенията в потентността и да го насочи към партньорката си. Той трябва да се освободи от заблуждаващата мъжка мисловна схема, според която жената била предназначена само за коитус. Ако той гледа на нея като на любима и любеща жена, а не само като на същество с полов нагон, ще открие у нея много красиви неща, които преди това като че ли наочници са му пречили да види. Той не бива да смята нежностите, за които не му е необходим ерегирал пенис, само за възпламенители за половия акт. Той трябва да ги цени сами по себе си като еротични изживявания, както жената винаги прави: той най-сетне трябва да се научи колко е хубаво да лежиш в прегръдка, да чувствуваш тялото си до нейното, да се наслаждаваш телесно и душевно на нежността й. Тогава ерекцията ще настъпи сама най-често в моменти, когато той, изпълнен с чувственост, е толкова зает с жената, че не разчита на ерекция. Ако това не се случи, тогава все пак любовната среща е била хубава и може би по-съдържателна от осъществения с мъка коитус.

7. Денът и часът на половия акт не бива предварително да се определят. Не бива да го изисква някаква преднамерено предизвикана ситуация. При слаба потентност моментът на половия акт не бива да зависи предимно от настроението на жената, освен ако това не възбужда мъжа. Актът по-скоро трябва да бъде извършен, когато мъжът има достатъчно силно желание и вследствие на това — задоволителна ерекция, т.е. тогава, когато по всяка вероятност ще му бъде спестен евентуалният неуспех и следващото го обезсърчаване. Поради това най-подходящият момент се открива едва непосредствено преди извършването на акта. Не винаги желанието на мъжа за близост нараства автоматично с приближаването на времето за сън. Влизането в спалнята предизвиква у несигурния мъж по асоциативен път тъкмо страх от задължението да извърши коитус въпреки желанието си. Понякога само нежно подадената от жената ръка, докато седят пред телевизора, вече разпалва у него желанието и предизвиква ерекция; защо кушетката или килимът да не послужат веднага за любовно ложе? Всяко предварително запланувано намерение на коитус вече съдържа условия, поради които осъществяването му може да се провали. Тук пак проличава количествената ориентация на трудовия човек. Той мисли, че трябва да изпълни определена „норма“ полови сношения независимо от това, каво му е на душата, вместо да следва ритъма на любовните пориви. Този ритъм се отличава със значително разсейване за отделните брачни двойки, както се вижда от фиг. 18.

8. Повечето жени предпочитат продължителни ласки, преди да дойдат в подходящо настроение за съвокупланието. Мъжете най-често се стремят по-бързо към последното. Те би трябвало да се научат от жените си колко хубави и пълни със сладостно изживяване са подготовката и взаимната нагласа един към друг. Обаче жената трябва временно да бъде снизходителна в това отношение към мъжа с лабилна потентност. Продължителната любовна игра след пълно събличане може да пропъди желанието му, защото той свиква с голото й тяло и то го възбужда вече по-слабо. Но първите контакти и първите погледи към него могат да възбуждат по-силно. В тези случаи се препоръчва да се държат в резерв до самия полов контакт още някои възможности за повишаване на възбудата, напр. свалянето на бельото.

9. Жената трябва да се научи да се държи умно в любовната игра, която трябва да помогне на мъжа й. Тя трябва да го познава добре, мълком да го наблюдава и деликатно да го попита от какво нарастват най-много желанието и ерекцията му. Тя трябва да знае как да използува прелестите си, как да се облича и съблича; не е необходимо тя винаги да носи „приказно бельо“ по повелята на последната мода; но не бива и да се забравя, че народът нарича не без основание трезвото и практично бельо „убиец на любовта“. Когато жената още в началото на любовното ухажване покаже всичките си „козове“, тя отнема на мъжкото сексуално въображение и на желанието за открития възможността да се проявят. За много мъже полуоблечената жена е по-силен възбудител, отколкото напълно разсъблечената. Но индивидуалните желания и в това отношение са различни и променливи. Липсва каквото и да е било основание в тази ситуация да не бъде използувано женското очарование. Кога то би могло да бъде по-полезно? Защо тя да не устрои любовната среща малко преднамерено, ако не може да се осланя само на чувствата си? Тя спокойно може да прояви малко кокетство спрямо мъжа си. Иначе защо и е даден женския талант да съблазнява? — С това идваме до последната точка.

10. Колкото по-разбиращо и по-окуражаващо съдействува жената, толкова по-лесно и по-бързо ще бъде отстранено смущението. Тя трябва да премахне у мъжа страха, че той може да претърпи неуспех или че неуспехът му ще намали любовта и. Тя не трябва никога да покаже, че очаква нещо от него, когато той не е в състояние да го стори. Нито думите, нито жестовете й не трябва да го накарат да предположи, че тя няма търпение и че вече не го счита за пълноценен мъж. Той разгадава мислите и чувствата й от всяко нейно движение, от всяка нейна мимика и вижда през увеличително стъкло и най-малкото й недоволство.

Тя трябва да направи всичко, на което е способна, за да държи настрана от него потискащите фактори и не бива да се скъпи на стимулиращи действия.

Много жени упрекват мъжете си, когато не могат да осъществят акта, в липса на любов. С малки изключения това е също толкова несправедливо, колкото подобният упрек към фригидните жени и може само да утежни положението.

Не лишава ли спазването на всички изброени указания любовния акт от неговата естественост? Не се ли задушава напълно здравото, силно желание от многото хитроумни изобретения, от възбуждащите изтънчености? — Това може да се избегне. Разбира се, мъжът не трябва да добие впечатлението, че всичко е организирано и устроено за него, като че ли леглото нарочно е приготвено (макар че понякога такова осъзнато доказателство за любов може да подействува лечебно). Той може да се почувствува задължен да не я разочарова пак и ето че отново ситуацията става рискована. Жената трябва добре да го познава, точно да знае слабостите и силните му страни, навиците и желанията му и да ги взема под внимание. Тогава тя, любещата жена, ще знае без много планове и разсъждения какво трябва да направи в момента и какво не. Посочените и всички други средства, които всеки сам може да открие, съвсем не трябва да бъдат трайни привички. На двойката е предоставено да запази онези, които са обогатили интимното общуване.

Малоценна ли е от еротична гледна точка любовната игра, която се съобразява с особеностите на партньора? — Напротив. Тя обогатява и се превръща в лично преживяване, за което само двамата знаят. Унижава ли се жената, която помага на потентността на мъжа си? — Докато го обича и е убедена в неговата любов, тя е толкова далеч от тази мисъл, колкото и той, когато в обратния случай помага на жена си да получи полово задоволяване при несигурен оргазъм. Безусловната взаимност в критичните жизнени положения е важно доказателство за истинска любов. Защо това да не бъде валидно и за половия живот? Тъкмо по този начин той получава особено дълбок човешки облик. Такива подводни скали често пъти допринасят много повече за здрава партньорска връзка, отколкото винаги и изцяло безоблачният брачен живот. Сближаването е по-силно, опознаването — по-дълбоко, расте увереността в зависимостта един от друг и благодарност към другия; точно този човек се заобиква още повече — не въпреки слабостите и затрудненията, а в много случаи тъкмо заради тях и заради търпението и съчувствието при преодоляването им с взаимни усилия.

От практиката ни на консултанти са ни известни редица двойки, които живеят щастливо, но чийто брак все повече и повече става платонически поради импотентността на мъжа, докато един ден духовната връзка не може повече да споява общността. Известно време нещата вървят добре. Понякога дори мъжът и жената са по-ласкави един към друг, ала съзнателно избягват по-тесния допир, за да не подклаждат копнежа, зад който върви разочарованието. Постепенно обаче тялото на единия оставя другия равнодушен, става индиферентно. Въпреки това човек си внушава, че е щастлив, макар че понякога тайно си поплаква. Ако жената срещне друг мъж, който й допада, това нерядко води до открито скъсване на брачните отношения или до скрита извънбрачна връзка. Винаги смайва обстоятелството, че двамата не са намерили смелост да се доверят изцяло един на друг още в началото на появилите се затруднения, докато грижливо прикриваната дълги години боязън е преградила непреодолимо пътя, който би могъл отново да ги сближи. Кой може по-добре и е по-призван от жената да помогне на мъжа (а с това — и на себе си) да излезе от неприятното положение с помощта на брачния консултант? Ако тя не го стори, ако счита, че това е под нейното достойнство, положението ще се влоши и наистина може да се стигне до равнодушие и презрение и до раздяла.

Любовта наистина не е универсално лечебно средство при психично обусловените полови смущения. Тя не е в състояние да отстрани нито аноргазмията у жената, нито импотентността у мъжа. Проблемите не могат да бъдат решени толкова просто. Но сливането в едно с дълбока любов може да повдигне човешкото общуване на ниво, на което не могат да съществуват проблеми с потентността. Осъзнаването на нерушимата взаимност тук не оставя никакво място за онези мисли на примирение и затруднения при телесната любов, които карат мъжа да се съмнява в мъжествеността си и в безграничната любов към жена си.