Зигфрид Шнабл
Мъжът и жената интимно (46) (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mann und Frau intim (Fragen des gesunden und des gestörten Geschlechtslebens), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,9 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
MesserSchmidt (2008)

Издание:

Държавно издателство „Медицина и физкултура“, София

Преведе от девето преработено немско издание: д-р Ото Златарев

Рецензенти: проф. Илия Щъркалев, проф Христо Христозов,

проф. Христо Големанов, проф. Коста Заимов Редактор: д-р Николай Големанов

Стилов редактор: Николина Георгиева

Немска. I издание.

Лит. група III—3 Изд. № 7951

Художник на корицата: Филип Малеев

Художник на вътрешните илюстрации: Хелмут Фиге

Художник-редактор: Димко Димчев

Технически редактор: Свобода Николова

Коректор: Маргита Николова

Дадена за набор на 24. VII. 1979 г.

Подписана за печат на 20. XII. 1979 г.

Излязла от печат на 25. XII. 1979 г.

Печатни коли 19. Издателски коли 19. Формат: 60×90/16

Държавна печатница „Тодор Димитров“, София

 

VEB Verlag Volk und Gesundheit Berlin, 1977

История

  1. — Добавяне

Глава 7
СЕКСУАЛНА ЧУВСТВЕНОСТ И ПРЕДПАЗВАНЕ ОТ БРЕМЕННОСТ

ЗНАЧЕНИЕ НА ПРЕДПАЗВАНЕТО ОТ БРЕМЕННОСТ. ПЛАНИРАНЕ НА СЕМЕЙСТВОТО.

При разглеждането на сексуалните смущения видяхме, че страхът от нежелана бременност може силно да накърни способността за изживяване, особено при жената. Използуването на надеждни средства за предпазване от бременност допринася за преодоляване на затрудненията в интимната сфера. Всеки човек, всяка двойка има свои навици, свои собствени желания, а също и определени слабости при любовния акт и не всеки вид предпазване от бременност е приятен всекиму. Затова в следващия раздел ще разясним методите за предпазване от бременност, ще преценим техния противозачатъчен ефект и ще обсъдим дали и доколко те оказват влияние върху сексуалните преживявания.

Цялото развитие на човечеството дава право на всеки индивид на щастлива сексуалност и на съзнателното й отделяне от размножението. В интерес на оптималното разгръщане на личността, към което принадлежат образованието, професионалната квалификация и другата общественополезна работа, през определени периоди на живота си човек не желае бременността и раждането, които задържат развитието му. При други обстоятелства, напротив, детето обогатява семейното щастие; обикновено всеки зрял човек изпитва нужда да възпитава деца, да им предава опита си, който те ще доразвият.

Всяка двойка трябва да решава съзнателно и отговорно кога да има деца.

Науката решава задачи, които обществото й поставя. Фактът, че тя е създала противозачатъчните средства, показва, че за това съществува обществена потребност. Общо взето, личните и обществените интереси до голяма степен се покриват при разумното регулиране на демографския прираст.

Въпреки възможностите, които медицинската наука предоставя, даже и при сегашните условия не навсякъде и не всички хора посрещат бременността с радост или поне без външни или вътрешни конфликти. Това може да доведе до затормозване и до отрицание на зачатието, раждането и родителството. Обществото е задължено чрез юридически и социални мерки да отстрани всички пречки, които се противопоставят на желанието за дете, но то няма право да застави жената да забременее. Ненужно, даже нечовешко е жената да заплаща с цената на отказ от полово задоволяване своя страх от бременност. Зачитането на достойнството на човека налага да му бъдат съобщени веществените предпоставки и научната информация, които са му необходими, за да си спести тези конфликти.

Социалното и моралното оправдание на антиконцепцията[1] почива върху научно обосновавания образ на човека като биологично и социално същество, върху прогресивното развитие, върху овладяването на природните и обществените закони с оглед разумното им ползуване от човека и не на последно място — върху отговорността му. Разгледани от такава идейна позиция, предпазването от бременност и желанието за раждане на деца образуват неразделно единство. По такъв начин възниква разумното регулиране на раждаемостта посредством антиконцепцията, съгласувано с жизнените интереси на двойката. То не само повишава възможностите им за сексуални преживявания, не само ги предпазва от всевъзможни психични травми, които ограничават личното им щастие, но в крайна сметка служи и на детето, защото като желана рожба то има по-добри шансове да бъде обичано; с това се създава важна предпоставка за бъдещото му щастие.

Да се обърнем към сексологичните аспекти на планираната раждаемост[2] и да запитаме:

1. Съществуват ли надеждни противозачатъчни средства?

В края на краищата, колкото по-сигурно е средството, толкова страхът от бременност е по-малък.

2. Съществуват ли противозачатъчни средства, които не вредят на сексуалните преживявания на жената и на мъжа?

Ако потискат сексуалните пориви по химически или механичен път, с начина на прилагане те не са подходящи за осигуряване способността за оргазъм на мъжа и жената.

Разбира се, тези средства не бива да притежават вредни за здравето странични действия.

Под надеждна антиконцепция се разбира такъв метод, който при правилно прилагане прави забременяването невъзможно. Абсолютно сигурно предпазва от бременност само пълното полово въздържание или стерилизацията, която е необратима. Като се абстрахираме от някои изключения, и двата тези метода не могат да се препоръчат на здравите хора. Днес обаче съществуват противозачатъчни методи, които са почти абсолютно сигурни.

Според специалистите измерител за надеждността на определено противозачатъчно средство е броят на бременностите за стогодишен срок на приложение. Ако например десет брачни двойки прилагат един и същ метод в продължение на по десет години и през това време се случат четири бременности, то „квотата на отказа“ е 4. За съвременните антиконцепционни средства се допускат не повече от 2 до 3 бременности в продължение на сто години прилагане.

Трябва да се прави разлика между отказ по причина на метода и отказ по причина на пациента. И най-добрата теоретична ефективност на което и да било противозачатъчно средство става безсмислена, ако то не се прилага правилно и последователно. Отказите по причина на пациента могат да настъпят, когато методът е много сложен за приложение или (най-често) когато пациентът го прилага неправилно или е небрежен.

Само практиката показва колко е надежден даден метод. Колкото той е по-сложен, толкова по-голяма е опасността да откаже при практическото приложение.

Поради това правилният избор на противозачатъчното средство зависи от личността на този, който го използува. Опитните лекари и брачни консултанти се съобразяват с това в препоръките си и винаги дават най-добрите указания. Това обаче не е най-важната причина, поради която трябва да се потърси съвета на опитния специалист. Днес разполагаме с голям избор противозачатъчни средства. По-нататък ще изброим само по-важните, но не и всяка тяхна разновидност. За да не засегнат или поне да засегнат половия живот съвсем малко, те трябва да бъдат грижливо избрани в съответствие с темперамента, реакциите и вкуса на двойката, на жената и на мъжа.

Следователно „най-добрият метод“ зависи и от двойката, която го прилага. Той може да се променя, тъй като се променя и отношението на двамата един към друг, променят се схващанията, мотивите и насоката им. Антиконцепцията, която допада и на двамата и е в съзвучие с житейските им навици, ще бъде задълго най-ефективна.

Бележки

[1] Антиконцепция (лат.) — съзнателно предпазване от нежелана бременност (б.ред.).

[2] Планиране на семейството, планирано родителско, съзнателно родителство, отговорно родителство и пр. са еднозначни термини, използувани в различните страни. Те означават съзнателно определяне от родителите на броя на децата и на сроковете, в които те да се родят. То стана възможно след създаването на съвременните антиконцепционии средства (б.ред.).