Зигфрид Шнабл
Мъжът и жената интимно (44) (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

ПРИЧИНИ ЗА ПРЕЖДЕВРЕМЕННАТА ЕЯКУЛАЦИЯ

В специалната литература преждевременната еякулация обикновено се разглежда като една от формите на импотентността, но й се отделя много по-малко внимание, отколкото на смущенията в ерекцията, макар последните да са много по-малко разпространени. Двете форми охотно се обясняват с еднаква причина и преждевременната еякулация се счита за симптом на невроза. Някои психоаналитици (Абрахам, Бергелер, Райх и др.) твърдят, че на либидото на мъже с ускорена еякулация липсвала смела мъжка активност и типично мъжки полови функции: ерекция, имисия^[1], фрикция. При тях сластните усещания били съсредоточени в задната част на пикочопровода вместо в главичката. По характер тези мъже били отпуснати и пасивни или нервни и винаги припрени. При по-тежки случаи липсвала каквато и да била потребност за вкарване на члена във влагалището; еротичните фантазии се ограничавали само до любовната игра — да се притискат до жената, да я докосват или да бъдат докосвани от нея. При това съвсем не се стигало до ерекция.

Тези наблюдения понякога се потвърждават в брачната консултация. Но обясненията, които предлага за тях психоаналитичната сексуална теория, имат съмнителна научна стойност: мъжът с преждевременна еякулация бил заседнал в развитието на либидото си на „пикочопроводно стъпало“ или отново се бил върнал на него; той усещал еякулацията като отделителен процес, като уриниране и я използувал, за да отреагира потиснатата агресия (искал несъзнателно да напикае жената и да я изцапа). Вместо да се откаже напълно от отъждествяваната с урина или с мляко сперма, той я отдавал по дразнещоагресивен начин (т.е. в момент, когато жената не изпитва нищо от това). Тази карикатура на отдаването представлявала „късно отмъщение“ за орални разочарования по време на кърменето. Франкл тълкува преждевременната еякулация като израз на недостатъчен стремеж към нежност и невротично намалена потребност за отдаване. Някои от тези мъже били ориентирани в съответствие със състоянието си, търсели само сексуално разтоварване, не можели да кажат „да“ на другия или завързвали сексуални връзки без оглед на личността.

Нашият опит показва, че в много малко случаи се касае действително за невроза. По-скоро върху преждевременно настъпващата еякулация на мъжа се наслагва погрешно поведение, което вече вторично се разраства в сексуална невроза и може да ускори изтичането на спермата още повече.

Резултатът от бързото изпразване — незадоволяването на партньорката — може да съответствува на последиците от смущенията в ерекцията. Двете смущения могат да се появят и едновременно, но причините им, както и техните психически и физиологически механизми значително се различават и изискват различно лечение. Дори по чисто анатомически съображения липсата на ерекция и преждевременната еякулация не бива да бъдат обединявани. Центърът на ерекцията и центърът на еякулацията се намират на различни места в гръбначния мозък. Ерекцията се предизвиква предимно от парасимпатиковата, а еякулацията — от симпатиковата част на вегетативната нервна система. Тези мъже, безпомощни поради относително бързата си еякулация, най-често не показват телесни признаци на заболяване, нито психически странности. Те еякулират доста бързо — винаги или през много дълги периоди от живота си, също и при различни жени. Свързаната със съдовата моторика ерекция обаче е много лабилна, колеблива и зависима от променящите се психически въздействия. За щастие с напредването на възрастта, с отслабването на сексуалните пориви способността да се забавя еякулацията расте. Затова пък по-младите, по-възбудими и поради това бързо еякулиращи мъже могат да повторят сношението веднага или след късо време. Те идват да търсят помощ едва когато след някой кратък акт са се изразходили, или когато са се свързали с друга, по-бавно реагираща жена, или когато вследствие неудовлетвореността от собствената полова мощ към преждевременната еякулация се присъедини и слабост на ерекцията.

От какво зависи кога ще настъпи еякулацията? В този процес участвуват четири главни фактори, които взаимно се обуславят:

1. От индивидуалната нервна възбудимост. Тя определя прага на дразнението, при чието прекрачване сексуалните стимули привеждат в ход еякулацията. Колкото по-нисък е този праг, толкова по-малобройни и по-краткотрайни са дразненията, необходими, за да се предизвика изпразването. Измежду пациентите с преждевременна еякулация се срещат мнозина нервно превъзбудени или вегетативно лабилни мъже, чиито ръце лесно се изпотяват; при всяко психическо натоварване и при всяка нова ситуация те се обливат в пот, стават неспокойни и се вълнуват. Успоредно с предразположението към неврастения едностранчивата умствена дейност и нервното пренапрежение изострят тези нежелателни реакции. Установено е, че преждевременната еякулация е по-честа сред умствените работници в Англия (Стопс) и сред менажерите (Хесе). Когато се бои от преждевременна еякулация, когато очаква с вътрешна тревога оргазъма на жената и така стига до нервна свръхвъзбуда, мъжът неволно сам си докарва бързото изпразване. Известно е, че някои чувствителни младежи получават спонтанна еякулация по време на класна работа, когато не им стига време и се страхуват, че няма да я завършат навреме.

2. От моментното ниво на възбудата. То може още преди сношението да доведе мъжа непосредствено до прага на еякулацията; при най-малките контакти с жената (които иначе му правят малко впечатление), той вече бива прекрачен. Има мъже, които мислят, че при такова състояние непосредствено усещат напиращата навън сперма. Сексуално активните мъже, свикнали на редовен полов живот, стигат до такова състояние при продължително въздържание. То може да отзвучи по време на отвличащи вниманието на мъжа занятия, но може и да се натрапва на съзнанието му, докато не настъпи облекчение. Силната възбуда кара мъжа трескаво да желае жената и прави свърхпрагови всичките й прелести; тогава сношението се извършва със силно желание и на мъжа не се удава да задържи еякулацията. Щом това не е постоянно състояние, не може да се каже, че мъжът е прекалено сексуален. Неукротимият полов глад на любимия действува възбуждащо върху не съвсем фригидната жена и скъсява пътя й до оргазъма. В това състояние, наричано „сексуално бедствие“, мъже с нестабилен морал рискуват да станат безкритични при избора на партньорка, да изневеряват, да търсят само полово удовлетворение без любов.

3. От психически въздействия. Между тях и моментното ниво на сексуалните потребности съществува взаимодействие. Дразненето разпалва желанието, а желанието форсира търсенето на дразнения (фантазии, снимки, съзерцание на някоя привлекателна жена, представи за желани контакти или за коитус с мечтаната партньорка, думите й, поведението й, вида на тялото й и реалните полови контакти). Тези психически стимули довеждат мъжа несравнимо по-бързо до еякулация, отколкото жената до оргазъм, и то толкова по-ефективно, колкото повече представата или реалната партньорка съответствува на идеала му.

4. От усещанията при контакт. Докосването, прегръдката, милването на тялото на партньорката доставя чувствени усещания, които обикновено предизвикват само ерекция и желание за полово сношение. Някои мъже с преждевременна еякулация се изпразват още при тези ласки, които за жената са само подготовка.

Антипод на бързото изпразване е липсата на еякулация — едно много по-рядко явление, оплакванията от което напоследък зачестяват. Такива мъже могат да продължат коитуса почти неограничено дълго и понякога да доведат жената до оргазъм няколко пъти. Въпреки това коитусът за тях е мъчение, защото самите те не се разтоварват. Това потиска и жената и те избягват сношението.

В много такива случаи мъжът (съзнателно или не) отрича жена си най-малко като полов партньор. Тялото й не съответствува на представите му или той психически не я възприема; поради това му липсва готовност за пълно отдаване. Някои от тези мъже твърдят, че с жена, съответствуваща на идеала им, стигат до пълен оргазъм. С това те търсят морално оправдание пред жените си, за да се разделят с тях. Липсата на еякулация може да бъде обяснена по този начин. Истинската привързаност към партньорката е предпоставка за лечението.

Когато мъжът не може да еякулира във влагалището, опитът на жената да му помогне с ръка може да успее. Когато това се удаде няколко пъти, трябва да се опита след ръчна стимулация на пениса да се постигне еякулация във влагалището. Тогава моментът на вкарването постепенно може да се измества все по-напред.

Покрай другите психически причини (страх от забременяване или от изненадване, невротично поведение) смущението може да има органична причина — особено ако еякулацията липсва винаги, включително с други партньори или при мастурбация. Често пъти продължителната употреба на медикаменти с потискащо действие върху нервните процеси или за лечение на високото кръвно налягане играят някаква роля.