Зигфрид Шнабл
Мъжът и жената интимно (59) (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

ЗАСИЛЕНО ПОЛОВО ВЛЕЧЕНИЕ (ХИПЕРСЕКСУАЛНОСТ)

Силата на половия нагон не може да бъде измерена както мускулната сила се измерва с ергометър или като на панаир с „премери си силата“. Мерките и числата не са измерителни категории за човешкия полов живот. И ако въпреки това се правят разлики между хора със силен нагон и хора със слаб нагон, това ни най-малко не дава представа за тяхната способност да водят задоволяващ полов живот.

По какъв начин се проявява засиленото полово влечение — един предимно мъжки вариант на сексуалността — и по какво се разпознава?

1. По силата на сексуалните пориви. Веднъж обхванат от желанието, мъжът иска да обладае жената на всяка цена; трудно му е да се откаже. Способността да се владее разумно е ограничена. Тласкан от либидото си, той се държи безогледно към партньорката и към другите хора даже в своя вреда. Често пъти той се разкайва за това държание, след като е наситил нагона си.

2. По честотата на сексуални пориви. Едва намерил удовлетворение, мъжът отново е измъчван от полов глад, тормози жената ден след ден с множество сношения или търси задоволяване при всяка възможност за извънбрачна връзка.

3. По бързината, с която настъпва половата възбуда, ако въздействуват съответни дразнения: при най-малък телесен контакт с жена, например при танц, при струпване на хора или при зрително дразнение на неговите сексуалноеротична фантазия мъжът чувствува незабавно желание за полови действия и не е в състояние да изчака задоволяването на потребностите си.

4. По разнообразието на дразнителите, които могат да го доведат до полова възбуда. Мъжът бива силно полово възбуждан от почти всяко женско същество без оглед на личността и без предпочитание към определен тип партньорка, както и от фотографии, еротични разговори, определена музика, миризми и други впечатления.

Обикновено мощните сексуални пориви се явяват често, а бързо настъпващите се съчетават с разнообразие на дразнителите. Първите две особености се явяват поотделно или комбинирано като склонност или са конституционно обусловени. Вторите две имат често психични причини. Ненаситният полов глад нерядко е компенсация на комплекси за малоценност или на недоизградена личност, на която липсват по-високи потребности и ценности. Типичен пример за това е донжуанството, което е не само психопатологично, но и социално явление.

В литературата болестно повишеният полов нагон у мъжа се означава като сатириазис^[1]. Той е в състояние да задуши любовта и другите интереси и да превърне личността в украшение или роб на сексуалността. Той бива унизен до обект за задоволяване; надигащата се отново полова жажда не оставя никакво място за вярност и признателност и по необходимост води до честа смяна на множество партньори.

Разликите във вродената сила на либидото на двама влюбени, изразени преди всичко в честотата на пожелаването, могат да бъдат съвсем относителни — нито той, нито тя не би трябвало значително да се отличават от средното ниво. Когато разликата помежду им стане значителна (напр. либидо със средна сила у жената, но много силно у мъжа — което е по-честият случай), е възможно по-силно желаещият от двамата при определени условия да се отклони в една абнормна форма на задоволяване, а у този, от който се иска прекалено много, да се развие съпротива срещу всяка полова близост. Доколкото рамките на навика и способността за приспособяване позволяват, желателно е да се постигне хармония поне в честотата на сексуалните желания. Тя благоприятствува брачната хармония и верността. При непреодолими и неповлияващи се разлики се налага на страдащия от по-чести и силни потребности партньор да се даде акта или да му се помага мануално. Това все пак е по-добро, отколкото опасността той да бъде осъден на извънбрачна или абнормна полова активност. В същото време човек би трябвало да се стреми към такова съдържание и цел на живота си, които да вкарат сексуалността в социално приемливи рамки.

Има ли хиперсексуални жени? За женски еквивалент на сатириазиса считат нимфоманията^[2]. Това не е съвсем правилно, тъй като приликата е само външна. Нимфоманките биват непрекъснато измъчвани от желание, възбуждат се бързо и много силно от най-различни възприятия. Тези, които не могат да се владеят, правят впечатление с натрапчива кокетност, с усилията си да импонират, с похотливите, търсещи очи, а други—с многобройните си интимни познанства.

Дали обаче нимфоманката е ненаситна „жена-вамп“, която непрекъснато търси опиянението на оргазъма? Не, напротив. Нимфоманията в същност е особена форма на аноргазмията, която няма нищо общо с първично засиленото либидо. Разбира се, нимфоманката в никакъв случай не е фригидна. За нея е решаващо обаче, че при сношението и при другите форми на половия контакт тя се възбужда много силно, но никога не стига до уталожващия оргазъм. Така тя остава хронично възбудена и вечно незадоволена. В желанието най-сетне да постигне удовлетворение, тя търси сношение след сношение, които увеличават либидото още повече, но в края на краищата винаги я разочароват. Не е чудно, че накрая тя се впуска в приключения без любов, хвърля се на врата на случайни мъже, сменя партньорите с надеждата най-сетне да намери някого, който е в състояние да я задоволи. Но това никога не става. Тези жени най-често не достигат оргазъм и с високопотентни и издръжливи мъже. Сношенията оставят у тях нервност, раздвоение и засилено желание.

Жените, които намират в половия акт пълно удовлетворение, рядко биват неукротими, тъй като в оргазъма жената обикновено се изразходва телесно и душевно по-силно и за по-продължително време, отколкото мъжът. Изключенията само потвърждават правилото. За щастие нимфоманията не е много често срещана форма на абнормната женска сексуалност. Такива жени обаче идват в брачната консултация не съвсем рядко. На повечето от тях може да се помогне предимно с психотерапия, която отстранява вътрешния дефект на поведението и преди всичко страха, че в сношението няма да се стигне до оргазъм и че мъжът няма да изтрае до него; този страх обяснява защо възбудата угасва непосредствено преди оргазъма.

Извънредно слабото желание (хиполибидиния) се явява не по-рядко, но не е толкова познато сред хората, защото не противопоставя човека на моралните норми. То обаче оставя партньора сексуално незадоволен, защото той има по-големи нужди.