Зигфрид Шнабл
Мъжът и жената интимно (63) (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

ПРЕДПОЧИТАНИЯ И ФЕТИШИЗЪМ

Делението на девиациите според проявите им често пъти разкрива не същността на нещата, а само един външен и незначителен симптом, който не позволява да се правят сериозни изводи за тежестта на отклонението. Въпреки това е необходимо да се отделят някои от най-честите девиантни начини на поведение; от една страна, не е съвсем случайно, че при едного те изглеждат по един начин, а при другиго — по друг; от друга страна, за целите на профилактиката е необходимо да се даде конкретна картина на тези сексуални отклонения.

Изхождаме от нормалните разновидности на сексуалната игра, защото — повтарям още веднъж — между нормата и девиантното поведение съществуват много преходни състояния. Освен това девиацията не съдържа нищо ново. От онези елементи, които се намират като фини следи и в нормалната сексуалност, изпъкват отделни, избуяват, задушават здравото и го убиват.

Започваме с фетишизма, защото той най-лесно може да се обясни и изведе от склонностите, присъщи на нормалната сексуалност.

Влюбеният трудно може да каже какво точно го е очаровало. Той мисли, че това е бил човекът като цяло. Но многостранността на една личност не може да бъде обхваната толкова бързо, колкото пламва любовта. В началото ни привличат отделни особености. Едва по-късно се разкриват други предимства, които засилват влечението. В същност всеки човек предпочита цяла система от свойства, които му се струват особено привлекателни в личност от другия пол. Не е необходимо те да му бъдат дотолкова ясни, че да може да ги изброи, ако бъде попитан. Те се сливат в един общ образ, който той смята за „свой тип“.

Наистина една или друга характерна черта на партньора обикновено привързва особено силно. Обаче човек е фетишист, обожаващ краката, гърдите, скута, седалището, ходилото или косата, ако желае страстно само отделни части на тялото, а не човека, който ги притежава в желания вид.

Думата „фетишизъм“ произхожда от португалската дума feiticao и означава „вълшебство“, издигане в култ на свещен предмет, широко разпространено сред първобитните народи. Научният термин „фетишизъм“ е въведен през 1887 г. от французина Бине за сексуалното влечение към част от тялото или към неодушевен предмет.

За „малък“ или „лъжлив“ фетишизъм се говори, когато една телесна особеност, някаква част от облеклото или вещ възбужда само ако принадлежи на любимия човек. Съществуват многобройни степени и посоки на желанието. Само тъпи хора не намират у любимия човек нищо особено, индивидуално, което да пленява тяхната чувственост — мелодията на гласа й, неповторимият аромат на тялото й, съчетан с нейния особен парфюм, една дреха, която съвсем го влудява, една ефирна блузка, в която тя излъчва такава особена прелест, че той едва може да устои. Ако липсваха такива предпочитания, всеки би се харесвал еднакво; нищо, което напомня за любимата, не би ни радвало; животът би бил безцветен и скучен.

Най-важното е какво преобладава. Ако предпочитаните елементи са излезли толкова напред, че личността е станала просто придатък, човекът вече затъва в девиацията; такъв е случаят, когато един мъж търси само носителка на своя фетиш.

Скокът в истинския фетишизъм е направен, когато фетишът е станал единствена и крайна цел на сексуалната потребност, а човекът — неитересна, излишна, вече непотребна притурка.

По-раншни изследователи на сексуалността съставиха цял паноптикум на фетишите. Тук ние можем да изброим само най-важните от множеството сексуални фетиши. Преди всичко трябва да споменем голямата група на фетишистите към бельо; те най-често се въодушевяват от дамско долно бельо — не от облечената в него жена (което би било разбираемо), а от лежащото в скрина бельо. Простряното да съхне носено бельо им действува по-силно от новото. Затова много фетишисти към бельо рано или късно стигат до подсъдимата скамейка. Те крадат своите фетиши от сушилните помещения и от обществените бани. Повечето от тях са „специализирани“ на блузи или дамско трико, мнозина — на сутиени; те правят големи сбирки от плячката и я използуват след кражбата или по-късно за мастурбация. Някои от тях притежават цялостни музеи на модата в своята специална област. Ако един мъж подарява много често на жена си красиви обувки и се радва на обутите й крака, това още не значи, че той е фетишист към обувки. Съвсем друго е, когато самите обувки му доставят повече удоволствие, отколкото краката и притежателката им. Това важи и за фетишизма към чорапи и кожи.

Преди, когато още се носели плитки, жените се страхували от „резачите на плитки“, които в сексуалната си страст към косите измисляли рафинирани методи, за да се сдобият с желаните фетиши.

Всички тези форми на фетишизма все пак се намират в някаква връзка с женското тяло. Много по-трудно е да бъдат обяснени (ако изобщо е възможно) влеченията на фетишистите към гума, които се обличат в гумени костюми, за да се възбудят сексуално, монументофилите, които мастурбират пред статуи, деформитетните фетишисти, на които им доставят удоволствия само осакатени крайници.

Собственото тяло е фетишът на автоеротичните нарцисисти.^[1] Влюбен в себе си, той застава пред огледалото и мастурбира с по-голяма наслада, отколкото му доставя коитусът с жена.

По същество всяка вещ може да стане фетиш. Девиантът не я избира, тя му се натрапва; той не знае по каква причина му е допаднала и защо именно тя.