Зигфрид Шнабл
Мъжът и жената интимно (30) (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

ПОДГОТОВКА, ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ И ЧЕСТОТА НА ПОЛОВИЯ АКТ

Хармоничната двойка се подготвя винаги за идващото сношение. Това изглежда като преувеличение, но е истина. Не се ли крие радостта от новата среща още в сутринната целувка или в махането с ръка при сбогуване? Не е ли жест на привързаност милият начин, по който се води разговорът вечерта или малката изненада, която изразява копнежа за взаимност, или погледът, който казва: „Радвам се, че те има и че си принадлежим“? Безбройните разновидности на общуването допринасят още преди какъвто и да е телесен контакт за успеха на половия акт. Всичките разнообразни изразни възможности се събират често само в звука на гласа или в мимолетната игра на мимиката. Когато хората живеят в разбирателство, тези възможности възникват спонтанно от моментната ситуация. Има много дреболии, които сами по себе си са незначителни, но събрани заедно, са достатъчно важни, за да допринесат за щастието. Противоположните впечатления, колкото и странични да изглеждат, могат да осуетят пълноценното изживяване, преди още актът да е започнал. Положителните емоции, както и отрицателните, се сумират в мозъка и понижават, респ. повишават прага за възприемане на следващите дразнения. От това зависи много дали коитусът веднаж ще завърши за жената с оргазъм, а другия път — без оргазъм, макар начинът, по който актът е извършен, да е бил един и същ.

Любовната игра започва дълго преди лягането, с прояви на внимание и любовна нежност. Много жени обичат мъжът да им помага, когато се събличат. Възбудата на жената расте, когато той я докосва и когато забележи, че му се нрави и че го възбужда. В онова време той трябва да й каже колко е красива и нежна, как му подхожда; уместно е да отбележи, че харесва и бельото й. Общо взето, жената желае ласките да започнат от по-периферните части на тялото — да я погалят и целунат по ръцете, лицето, тила, ушите и т.н. Тогава преминаването към гърдите и към половите органи е естествено.

Етапите на коитуса — любовната игра, самият акт и епилогът — се преливат един в друг.

Любовната игра за немалко жени е повече от самия акт. Изгледите за достигане на оргазъм у много жени намаляват от това, че мъжът, следвайки само своето влечение, вкарва члена си без предварителна подготовка.

Това показват резултатите от една анкета, дадена в следващата таблица: част от жените с аноргазмия погрешно обясняват незадоволяването си с липса на нежна подготовка от страна на мъжа, но независимо от това резултатите са показателни.

Повечето жени с аноргазмия имат и по-слабо желание от тези, които могат да реагират бързо и без любовна игра. Поради това те имат нужда от особено нежна телесна и психическа подготовка.

Начинът и продължителността на прелюдията, които жената желае, се различават много и зависят от много условия: как е настроена сексуално в момента, дали се е въздържала преди акта, дали събитията в другите жизнени сфери са я свързали по-тясно с мъжа и т.н. Понякога вследствие на вътрешна нагласа жената пламва много бързо. Ако мъжът тогава забави акта, това може да подтисне желанието й. Продължителността на любовната игра не е от такова значение за възможността жената да достигне до оргазъм, колкото видът на любовната игра и настроението й. Подходящият момент за гениталния контакт е дошъл тогава, когато жената с колеблив оргазъм го желае най-силно, респ. когато извънредно студената жена още не е загубила охота към него. Би трябвало тя да покаже ясно на мъжа какво иска, ако той сам не забелязва и да не се плаши сама да вкара члена му.

Ако обаче в хода на любовната игра жената е стигнала до фазата на плато (вж. стр. 71), т.е. се е доближила плътно до оргазъма, напр. чрез дразнене на клитора с ръка, тогава мъжът би следвало да не прекъсва дразненето, а да го продължи до връхната точка. Немалко двойки допускат грешката, като в този момент променят начина и позата, за да преминат към „истинско“ сношение; те се надяват, че това ще доведе до пълен успех. Но той идва само при жени, които и така не се нуждаят от дълга любовна игра. Вследствие на промяната най-често възбудата бързо гасне и не може да се възстанови в достатъчна степен от фрикциите на пениса. Тъй като в прелюдията жената не е разчитала на оргазъм, а просто се е наслаждавала на възбудата, тогава тя се е доближила до оргазъма повече, отколкото сега, когато двамата го очакват и когато освен това тя трябва да се пренагласи към новата локализация на дразненото. Истинско сношение са онези сексуални действия, които водят до удовлетворението. Който разбере това, ще преживее по-малко разочарования.

Относително надежден телесен признак за повишена възбуда и готовност за полово общуване е осезаемата слузеста секреция от стените на влагалището, която улеснява или изобщо прави възможно поемането на члена и го прави приятно за двамата. Дори душевните пориви — копнежът по любимия, еротичните филмови сцени, четенето на любовни сцени — могат да предизвикат секрецията. Това обаче не бива да бъде заместител на любовната игра — най-важната стимулация за жената. За някои жени секрецията по време на общуването е неприятна; те мислят, че тя може да отблъсне мъжа. Но този влагалищен секрет няма цвят и миризма и не само не му пречи, а засилва желанието му да проникне във влагалището, потвърждава копнежа на жената и прави пениса хлъзгав. Затова е погрешно слузта да се избърсва преди сношението или гениталиите да се мият.

Когато една жена харесва мъжа, но въпреки неговите нежни ласки секрецията дълго не настъпва, това е някакво функционално смущение, най-често липса на либидо. Ако тя настъпи едва след вкарването на члена, коитусът обикновено се удължава, тъй като при сухо влагалище жената изпитва слабо удоволствие и даже болка.

Ако въпреки половата възбуда влагалищната секреция е недостатъчна или входът на влагалището остане съвсем сух, мъжът трябва да се опита внимателно да проникне с пръст във влагалището и с малко слуз оттам, внимателно и нежно да намаже въшните полови органи. Ако и това не помогне, тези части могат да бъдат намазани със слюнка или с фино кожно масло.

В научната сексологична литература и в популярните книги за брака се изтъква, че на жената бил необходим по-продължителен коитус, отколкото на мъжа, за да достигне до оргазъм. По тази причина тя оставала незадоволена толкова често. Това положение на нещата често пъти се изобразява под формата на различни криви на възбуждането при двата пола. Според тях възбудата на мъжа се покачва относително бързо и след еякулацията пада много бързо; кривата на възбуждането у жената е по-полегата и по-колеблива, достига връхната точка по-късно, а след оргазъма пада постепенно и отзвучава по-бавно.

Действително в брачната консултация многобройни жени и мъже се оплакват, че еякулацията на мъжа настъпва много бързо, след което става невъзможно сношението да продължи и жената остава незадоволена.

Ние проучихме този проблем с анонимна анкета. Въпросът беше: Имате ли впечатление, че вашият партньор най-често достига до половото удовлетворение по-бързо, по-бавно или едновременно с Вас?

Забележка: 5% от жените и мъжете не отговориха на въпроса. Малка част от анкетираните са съпрузи.

Разликите спрямо отговорите на мъжете са най-малки при жените, които винаги или почти винаги достигат при сношение до оргазъм. От тях само 39% отговарят, че мъжът го постига по-бързо и 45% — че го постигат едновременно. Въпреки това остават 16%, които са мнение, че мъжът го постига по-бавно. При жените с аноргазмия съотношението естествено се измества в много по-неблагоприятна за тях посока.

От жените, които достигат винаги или най-често до оргазъм, 60% преценяват средната продължителност на коитуса над 10 минути; същата преценка правят обаче само 12% от жените, които много рядко или никога не са постигнали полово задоволяване. Обратно, незадоволените жени три пъти по-често са преценили продължителността на коитуса с по-малко от три минути, отколкото жените, стигащи винаги до оргазъм.

Фактите не могат да бъдат пренебрегнати. Наистина ли се касае за биологични разлики в сексуалното поведение на мъжа и на жената, с които трябва да се примирим? Нека преди всичко направим съпоставка с един друг факт: жените, които мастурбират, достигат до оргазъм по-бързо, отколкото обикновено мъжът при коитус. Как да се обясни това? Първо, ако изобщо го прави, жената мастурбира само при много силно желание. Второ, тя сама определя мястото, скоростта и силата на дразненията и се нагажда към променящите се желания и потребности. Следователно тя е в състояние да реагира по-бързо. Наблюдението, че при толкова много оргазми мъжът изпреварва и жената има нужда от по-продължително време, не може да се обясни с присъщи на пола, т.е. биологични особености.

Затова е необходимо половият акт по всички споменати пунктове (начало, поза, скорост и устрем) да бъде нагоден към потребностите на жената и желанията й в момента. Предпоставка за това е хармонията между партньорите във всяко друго отношение. По такъв начин тя не само ще достигне връхната точка също толкова бързо, колкото при мастурбация, но в интимната близост с партньора задоволяването ще е много по-пълно. Необходимото за това време варира значително у различните жени и даже при една и съща жена: понякога това става много бързо, друг път — много бавно или изобщо не става; задоволително обяснение не може да се намери винаги. По-бавната реакция на жената е във връзка с по-слабото участие на фантазията и в половия акт, отколкото при мъжа. Тя се нуждае непрекъснато от пряка и преди всичко телесна стимулация. „Известно е колко кратко време гори у жената огънят на любовта, ако окото и ръката не го подклаждат постоянно“ (Данте).

Жените се различават значително по средната скорост на сексуалните си реакции. Някои от тях се нуждаят само от секунди и в разстояние на една минута достигат до няколко оргазъма. Други са щастливи, ако успеят да достигнат оргазъм за четвърт или половин час. Съпрузите на много от тези жени и при най-добро желание не могат да издържат достатъчно дълго в акта и трябва да помогнат по друг начин. Двата посочени случая представляват крайности, но не и ненормални явления. Според опита на консултацията и литературните данни при силно влечение и добра прелюдия средната продължителност на акта обективно е между една и четири минути. Отклоненията от това време не са нито неестествени, нито обезпокояващи.

Мъжът, за когото задоволяването на жената ще увеличи собственото удоволствие, ще се помъчи да удължи коитуса до нейния оргазъм. От друга страна, много жени са в състояние с течение на времето да приспособят значително скоростта на реакциите си към тези на мъжа. Съпруги, чиито мъже сравнително бързо еякулират, се нуждаят от по-краткотраен коитус за достигане до оргазъм от жените, чиито мъже могат да удължат акта.

Някои двойки удължават съзнателно любовната игра, защото тя им доставя особена сладост. Покачването на тонуса на парасимпатиковата нервна система усилва усещанията на удоволствие поради по-големия пад на напрежението в крайната фаза.

По много красив начин се сливат чувството на удоволствие с изживяването на взаимното принадлежание, когато мъжът и жената достигнат оргазъма едновременно. При жените той би трябвало да започне най-малкото няколко секунди по-рано, защото след еякулацията пенисът обикновено омеква и изключва продължаването на фрикциите, необходими за достигане на оргазъм на жената. Добре настроените един към друг партньори нерядко предизвикват чрез собственото си доближаване до оргазъма съответната реакция у другия. И Овидий (43 г. преди новата ера) в своята творба „Ars amandi“^[1] признава стойността на изживяването, при едновременния оргазъм:

Повярвай, не бива да бързаш с любовната сладост.

Не, с нежност и ласка я ти примами.

Узнаеш ли тръпнещо място в любимото тяло,

срама захвърли и помилвай го ти!

И скоро ще видиш в очите й трепетен блясък,

във бистър поток сякаш слънце играй.

Любовно промълвени думи и сладко стенание,

дълбока въздишка ще чуеш тогаз.

Но нивга не бързай пред нея със мощния тласък

и нея не тласкай към края пред теб:

Стигнете целта си във общо дихание. Само

тогава любовната сладост е щастие.^[2]

Едновременният оргазъм обаче не е решаващ за задоволяването. Ние получихме писма от семейни хора, които мислят, че половият им живот бил смутен и се нуждаели от лечение, защото не изживяват синхронно оргазъма. Последователното изживяване на оргазъма може да бъде дори по-богато на сладостни усещания. Увеличаването на възбудата и оргазъмът на любимия човек би следвало да се възприема по-съзнателно, ако апогеят на собственото удоволствие не притъпява сетивата.

Така могат да се изживеят два върховни момента от различно естество.

Ако мъжът не е в състояние да продължи акта до оргазъма на по-бавно реагиращата жена, той трябва да направи това с пръст, внимателно, сръчно и с любов. Тази практика е обичайна за много брачни двойки и няма никакво основание те да се отказват от нея, като се има пред вид, че жената копнее за разтоварващия завършек. Други жени губят интерес към това, когато оргазъмът на мъжа е стихнал и предпочитат неговата ръка пред гениталния контакт.

Включването на еякулационния рефлекс поставя граница на времетраенето на коитуса от страна на мъжа. Продължителността на прегръдката зависи обаче от усмотрението на двамата. При липса на време съществуват малко изгледи за дълбоко, трайно и обогатяващо изживяване. И точно в това е въпросът.

Що се отнася до желаната честота на сношенията, поне понастоящем индивидуалните разлики при жените са много по-големи, отколкото при мъжете. Освен това половите желания на жената зависят много по-малко от предразположението, отколкото от отношението й към партньора. Не една жена може месеци, дори години наред да понася въздържанието, ако няма партньор, когото да обича или ако любимият мъж се намира далеч от нея. Но ако те са заедно, половите потребности могат да станат неограничени и далеч да надхвърлят потребностите на мъжа. Нашата анкета показа, че и днес повечето жени желаят сношението по-рядко от мъжете си. Възможните причини за това бяха вече разгледани във въведението. Честотата на желанието за сношение зависи и от това, дали и колко често те са били задоволявани (таблица 10).

Таблицата показва недвусмислено, че желанието на жената за коитус расте в същата степен, в която й се удава задоволяването и се приближава до това на мъжа. Освен това тя показва, че разликата в честотата на потребността на мъжа и жената от коитус е най-голяма в браковете на жените с аноргазмия (между които има и жени със слабо либидо и фригидност). Същевременно от таблицата личи, че разликата в честотата на потребността на мъжа и жената от коитус в браковете на стигащите до оргазъм жени е най-малка.

Отговорите на друг един въпрос позволяват да се приеме, че по-рядкото сношение намалява способността на жените да стигат до оргазъм, докато, напротив, по-честият коитус допринася за развитието й.

Какви заключения могат да бъдат направени преди всичко от гледна точка на сексологичната практика?

Макар че жените със слабо либидо и с аноргазмия отхвърлят коитуса и по този начин допринасят за по-рядкото му извършване, тъкмо те би трябвало да имат полово сношение по-често, и то по начин, отговарящ на потребностите им в един иначе хармоничен брак. Така се увеличава възможността да бъдат улучени дните и часовете на силно влечение. Сумираните по такъв начин дразнители преливат стимулиращо и в следващото сношение. Дори жената някой път да не достигне до оргазъм, подпраговото възбуждане се запазва и улеснява оргазъма следващия път. Поради това повече сношения в кратък срок, по възможност с повторение, са по-полезни за излекуването на аноргазмията от равномерно разпределените през седмицата или месеца или „заплануваните“ за определени дни сношения. Повторният коитус, следващ кратко време след първия, забавя еякулацията на мъжа. Това също увеличава възможността за половото й задоволяване. Препоръката за по-често сношение оправдава очакванията, при условие че жената с помощта и разбирането на съпруга си вече до голяма степен е преодоляла задръжките и антипатията си по отношение на коитуса. Оргазъмът като проява на сексуалността се развива и утвърждава най-добре и най-сигурно в постоянно повтарящия се акт. Това правило също така не е абсолютно. Ако жената наистина много рядко изпитва потребност и ако мъжът въпреки това налага волята си всеки ден, ще се развие отвращение, дори погнуса и омраза. Ако мъжът, забележил, че въпреки ухажването му тя не идва в подходящо настроение, бъде внимателен и се откаже този път, интимният час в някой по-подходящ ден ще бъде по-хубав и по-съвършен.

Може да се обобщи, че не съществуват норми за оптимална честота на половото сношение. Сексуалните желания на хората са различни не само поради индивидуалните им особености; те се ръководят от всички взаимоотношения, които свързват мъжа и жената. Поради това в един добър брак различията могат да бъдат уравновесени: ако те не са много големи, партньорите се приспособяват един към друг.

Мярката не може да се изведе от някакво средно поведение — тя се създава от всяка двойка в съответствие с потребностите й.