Зигфрид Шнабл
Мъжът и жената интимно (32) (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

ЛОКАЛИЗАЦИЯ НА ОРГАЗЪМА И РАЗНОВИДНОСТИ НА АКТА

В глава 3 обстойно бе обяснена ролята на клитора и влагалището за оргазъма у жената. Доказано е, че клиторът е по-чувствителен от влагалището, в чиято вътрешна част няма сетивни нерви. Жената, която рядко или само при определени условия достига до оргазъм, трябва да използува за полово възбуждане преди всичко него и изобщо — външните си полови органи. В „нормалния“ коитус, т.е. когато лежат под мъжа, тези жени безспорно са ощетени от гледна точка на анатомията, защото в това положение пенисът не среща клитора. Това е важно, защото сексуалният цикъл при тях се осъществява изцяло там или предимно от клитора. Много от тези жени по време на акта почти не сгъват краката си в коленете и ги разтварят много малко, за да може пенисът по време на фрикциите да докосва и натиска с корена си клиторната област. Предимно влагалищно възбудимите жени, напротив, вдигат краката си силно нагоре и навън, докато коленете допрат гърдите; за мъжа това понякога е по-приятно и му позволява да проникне по-дълбоко.

Мъжът трябва да умее да погали клитора с опитна ръка. За тази цел той трябва да бъде много нежен и отзивчив към реакцията на жената. Начинът и мястото на нежните докосвания трябва да се открият по време на интимния контакт. Важно е не само къде, а преди всичко как и колко те да бъдат използувани, но не само това. Желанието се мени всяка секунда. Което току-що е било добре дошло, в следващия момент може да стане нежелано и да даде обратен резултат. Поради това жената трябва да даде на мъжа да разбере какво желае. Мъжът бил чувал и чел, пише С. Хилтон, че трябвало да милва клитора, но не знае как да прави това — дали да го докосва нежно, леко да го притиска, да вибрира с него; жената предпочита да понася такава нежност, която може би й е неприятна, вместо да критикува метода в този момент. За съжаление само жените с малко задръжки умеят без думи, като лоцман да водят партньора си; само много деликатните мъже усещат какво трябва да правят. Главичката на клитора може да бъде толкова свръхчувствителна, че непосредството й докосване, особено когато е още суха, може вместо удоволствие да предизвика болка. Тогава стимулацията на ствола на клитора посредством леко издърпване на шапчицата е по-резултатна.

От брачната консултация са ни известни много жени, които достигат до оргазъм само когато мъжът гали с пръст клитора им. Други го достигат само ако мъжът го милва с устни или с език. Много от тях все още премълчават това особено условие, скриват го дори от мъжа, даже имитират оргазъм, от който в същност са се отказали, само и само, да не поискат желания начин на задоволяване и така да му се сторят ненормални.

Повечето от тези жени, които са имали не един партньор, реагират спрямо всеки мъж по същия начин независимо от потентността и от усилията му да намери във влагалищния контакт на половите органи пътя към удоволетворението. Този начин за възбуждане няма нищо общо с перверзиите.^[1]

Обикновено жената го желае преди оргазъма на мъжа, т.е. когато желанието му е много силно. Ако бъде практикувана дълго време без промяна, тази техника може да се превърне в недостатък за двамата или само за мъжа, а в някои случаи да започне да действува дори отблъскващо. Ако обаче се практикува от време на време, без принуда и от спонтанна потребност, тя може да обогати половия живот. Трябва да се търсят и други начини за обогатяване на интимния живот. Рутината и закостенелите методи застрашават брака с еднообразието си. Фиксирането върху един начин на задоволяване е толкова по-съмнително, колкото повече той предоставя пълно удовлетворение само на единия партньор. Ако начинът се харесва и на двамата партньори, те трябва спокойно да го запазят завинаги или докато някой друг начин не им хареса повече.

От влагалищното сношение не бива да се отказват и жените с предимно клиторна реакция, тъй като не само мъжът ще се чувствува разочарован, но ще останат незадоволени и потребностите на жената, зависими от мъжкия член. Тя с удоволствие усеща мъжа в тялото си, макар това за нея да не е най-силният източник на чувствена възбуда. Така тя може да усвои и влагалищната реакция. Освен това при фрикциите клиторът също така се масира, макар и не пряко, и много жени не могат да определят дали стимулацията им до оргазъм идва от клитора или от влагалището. Всичко се слива в едно цялостно изживяване, и то толкова повече, колкото по-здраво жената е свързана душевно с половия акт. Жените, които привидно са принудени да се задоволяват с ръчна или орална стимулация, могат с внимателната помощ на мъжа да се приучат постепенно и да свикнат с неговия полов орган. Много от жените с предимно клиторна реакция достигат по-често и по-бързо до оргазъм, когато лежат или седят върху мъжа или са наведени над него. В това положение клиторната област има по-добър контакт със ствола на пениса, но преди всичко в тази поза жената може да определя в много по-голяма степен бързината, мястото, дълбочината и силата на фрикциите. При това много жени не вкарват пениса във влагалището си, а при движенията той се хлъзга към клитора и между срамните устни. Други пък, наведени над мъжа, улавят члена и разтъркват с бързи движения на главичката му клитора, докато достигнат до оргазъм. Същото може да направи и мъжът в това положение или коленичил над жената, когато тя не желае да бъде по-активна.

След това може да се премине към най-желаната за мъжа позиция и сношението да продължи до еякулация, ако тя вече не е настъпила. На много мъже този коитус допада повече от някои други разновидности, защото след като жената се е задоволила, вече не трябва да се задържа еякулацията заради нея. При това тя понякога достига и до влагалищен оргазъм, доколкото е станала достатъчно чувствителна към дразнения и в двата органа; дори по този начин тя усвоява влагалищната реакция. Тези разновидности на сношението, които могат да се сменят по желание, доведоха много жени, непознали оргазъма дълги години, до изживяването му. За съжаление малко жени са достатъчно свободни, за да търсят сами пътищата към задоволяването или да ги посочат на мъжа, ако случайно са ги открили. Много често и на него му липсва находчивост и разбиране на особените реакции на жената. Често пъти съвсем не са нужни специални пози, а се оказва достатъчно клиторът да бъде докосван нежно с пръст по време на коитуса. Един ден и това става излишно.

За влагалищния оргазъм може да се каже по-малко. Той обикновено се предизвиква от фрикциите, при които пенисът се хлъзга по обгръщащите го стени на влагалището. Затрудненията тук са от съвсем друго естество. Обикновено главен проблем е продължителността на сношението (вж. стр. 154). Фрикциите във влагалището възбуждат мъжа най-силно. Затова той често изпреварва жената в оргазъма. Когато влагалищният оргазъм още не е достатъчно закрепен в условен рефлекс, той изисква по-дълго „загряване“ от клиторния.

В много редки случаи задоволяването на жената се затруднява, когато влагалището е много широко, а пенисът е относително малък или ерекцията е недостатъчна. По правило обаче мускулатурата на влагалището рефлекторно се нагажда към вкарания член (независимо от големината му) и го обхваща достатъчно плътно. При нужда може да се помогне с ръка или жената стенява влагалището си, като напряга коремните си мускули.

Изключително рядко влагалището се оказва тясно, защото при възбуда то се разширява от само себе си. Механично разтягане или хирургическо разширение не бива да се допуска без специално сексологично изследване. Много жени имат чувството, че са „прекалено тесни“. Обикновено това е психологически, а не анатомичен проблем.

Двадесет и осем годишна пациентка била омъжена от 3 години. През това време тя допуснала само 5 сношения и постоянно се оплаквала на мъжа си, че при нея всичко било много тясно и че сношението и причинявало ужасни болки. След като всички опити да се направи сношението поносимо пропаднали, те успели да убедят един лекар да разшири наистина много тясното влагалище с пластична операция. Това било извършено. Жената скрила от мъжа си и от лекаря, че преди това имала извънбрачна връзка с някакъв мъж, който веднага и допаднал еротично. С него тя нямала никакви затруднения. Влагалището и било достатъчно широко и влажно. След операцията мъжът могъл да извършва сношението без значителни механични затруднения. За нея обаче коитусът си останал неприятен и болезнен. Влагалището й оставало сухо. Промяната настъпила едва след по-продължителна психотерапия, по време на която тя обикнала мъжа си и започнала да го цени като сексуален партньор.

Изразът „влагалищен оргазъм“ е много общ. Съществуват обаче фини нюанси. Мнозинството от тези жени чувствуват и реагират с входа на влагалището или с външната му третина (оргазмена маншета, която набъбва при възбуда). За тях дълбокото проникване на члена съвсем не е решаващо и те имат повече полза, когато най-обемната му част — главичката, минава често и енергично през входа и предната половина на влагалището. Тъкмо вкарването на члена се изживява много сладостно от жената и тя желае честото му повторение. Настъпването на оргазъма става винаги с междинно включване на клитора независимо от това, дали дразненията действуват във влагалището или на вулвата.

Влагалищният и клиторният оргазъм са две равноправни форми на женското полово задоволяване. Добре е, ако жената е способна и на двата начина на реагиране или ако придобие тази способност. Това обаче не се удава на всяка жена, пък и не е непременно необходимо за сексуалното задоволяване на двамата партньори, ако те съумеят да намерят пълно удовлетворение по единия или другия начин.

Дотук се налагаше да обърнем повече внимание на някои технически проблеми. Това не бива в никакъв случай да доведе до лъжливо впечатление, че „техниката“ е най-важна за половото общуване. Стигне ли се дотам, тя може да попречи тъкмо на онова, което е трябвало да се постигне с нейна помощ. Измислените техники не могат да заместят любовта — основата на партньорските отношения, ако тя липсва. Те могат дори да направят тази липса особено осезаема. От друга страна обаче, там, където половият живот е смутен, глобалният съвет „Обичайте се повече, другото ще дойде от само себе си“, за съжаление не помага. Винаги е недостатъчно, колкото и често да се повтаря: човекът трябва най-напред да изучи телесните радости. На едни това се удава по-лесно, на други — по-трудно.