Зигфрид Шнабл
Мъжът и жената интимно (56) (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

КОЕ ПОЛОВО СНОШЕНИЕ Е НОРМАЛНО?

От медикопсихологическа гледна точка нормалното полово сношение е телесен контакт на двама души с различен пол, до който се е стигнало в резултат на тяхната отговорна и съзнателна нагласа един към друг и който може да даде на двамата партньори преживяването за телесно удовлетворение, без да им вреди. Тази формулировка не включва задължително продължаването на рода, нито съединяването на гениталите, макар гениталното съвокупление да е най-честият вариант на половото сношение и да отговаря на потребността на повечето мъже да проникнат у жената и на повечето жени — да поемат пениса. Дори в случаите, когато половият акт не завърши със задоволяване на двамата партньори, той остава в обсега на нормалното — иначе трябваше да се подреди сред функционалните полови смущения, при психопатията на сексуалността. Това е правомерно само в редки случаи. Затова в дефиницията се говори само за годността на половия акт да ощастливява; това естествено може да не се реализира вследствие на някои пречки.

Нещо повече, сексуално действие, което по въшното си протичане напълно отговаря на нормалния коитус и е донесло задоволяване и на двамата, може да съдържа ненормална съставка, ако един от партньорите по време на акта си представя нещо по-различно от това, което се върши. Пример: мъж, който се възбужда от представата, че се съблича пред чужда жена. Ако той е в състояние да извърши коитуса само по този начин, налице е отклонение, защото потентността му се дължи на представата за разголването, а не на контакта с реалната жена. Желанието не се отнася до нея и тя бива използувана като заместител.

Разбира се, понякога разграничаването на нормалното от абнормното е доста трудно. Как да окачествим нерядко срещания случай, когато жената се отдава по задължение на своя необичан съпруг? Тя го отхвърля вътрешно и живо си представя идеализирания от нея мъж, за когото копнее. Едно такова поведение в същност не е ненормално, защото фантазията е насочена към истински обект. Това важи също за мъже, които понякога, сношавайки се със съпругата си, си представят друга жена независимо от това, колко оскърбително може да бъде то за нея.

Коитусът може да бъде изпълняван в най-различни пози. Те могат да се класифицират като обверзни^[1] (партньорите са с лице един към друг в изпънато, наведено, странично, предно седящо, яздещо или стоящо положение) и аверзни^[2] (жената е с гръб към партньора, в задно странично, яздещо, стоящо или коленно положение). Чрез комбинации и изменения в тези пози се получават почти безгранични възможности, които са били ненадминато описани в древната индийска книга Камасутрам. Нито една от тези пози не е абнормна. Няма никакво основание някоя от тях да бъде отхвърлена, щом доставя удоволствие и на двамата партньори. Тъй като извън няколкото основни типове те се различават по незначителни подробности, би било излишно и отегчително за читателя да се изброяват всичките пози. За половия живот те са почти без особено значение и находчивите влюбени ще ги открият сами, ако се освободят от задържащи отдаването предразсъдъци и приспособят начина на съвокуплението към желанията си.

Ние вече видяхме основното значение на човешката сексуалност не в размножението, а в това, че тя свързва най-интимно мъжа и жената в една общност и че служи за задоволяване на телесните и душевните им потребности. Следователно и на гениталния контакт на партньорите може да се гледа не като на единствена нормална форма на полова дейност, а степента на абнормността да не се преценява в зависимост от отдалечаването от това, което е изгодно за зачатието.

За да бъде определено едно сексуално действие като нормално или абнормно, не е важен методът, с който си служим, а неговият мотив и резултат. Въпросът стои така: дали сексуалното действие може да достави на двамата удоволствие, радост, щастие и удовлетворение, да задълбочи любовта и да я обогати, да укрепи връзката им и да допринесе за извисяването на тяхното съществуване? Ако може да се отговори положително на този въпрос, тогава абнормност не съществува независимо от формата, под която протича половият акт.