Зигфрид Шнабл
Мъжът и жената интимно (38) (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

СМУЩЕНИЯ В ПОТЕНТНОСТТА И ПАРТНЬОРКАТА

Половото сношение е събитие, което изисква взаимност и при което двамата партньори са зависими един от друг. В главата за половите смущения у жената видяхме колко често те се дължат на мъжа и на погрешното му поведение. Затова въпросът, дали причината не е у жената, ако мъжът не е в състояние да извърши полово сношение с нея, е оправдан. Има мъже, които са импотентни при една жена, но при друга не са; следователно причината може да бъде у жената.

Както бе показано в глава 1, ерекцията у мъжа обикновено се поражда с участието на хормоните от дразнения, които се предават от сетивните органи на главния мозък, превключват се в центъра на съвъкуплението, достигат в гръбначния мозък и включват ерекционните рефлекси.

Дразненията, общо взето, произлизат от жената. Те формират у мъжа комплексно възприятие. Сексуално въздействие върху някои мъже имат преди всичко определен тип жени — руси или чернокоси, стройни или пълни. Понякога дори отделни външни белези (определено телосложение, силно изразени черти на лицето, походка, някои жестове, индивидуален аромат или особена мелодия на гласа) упражняват върху този или онзи мъж подчертано сексуално привличане. При това съвсем не е необходимо той да е осъзнал защо и на какво реагира така. Много често корените на предпочитанието към определен тип или към някоя (понякога привидно незначителна) външна особеност на жената достигат чак до детството. Те са се появили под влиянието на еротично оцветени детски преживявания, на възпитанието или са свързани с майчиния облик. Когато отделни телесни белези на една жена добият решаващо значение за еротичните интереси на един мъж, това е признак за дефектно развитие на неговата личност. От друга страна, благодарение на тези различия във вкусовете на отделните хора всеки човек може да си намери партньор, към когото изпитва особено влечение. Несъмнено има жени и момичета, които много мъже намират за красиви, прелестни или привлекателни — това в никакъв случай не е едно и също нещо — и с това лесно събуждат у тях сексуален стремеж. Както е известно, жените придават особено значение на грижата за тялото си, на елегантното облекло, на козметиката, на определен make-up^[1]; впрочем те правят това не само за да се харесат на мъжа, а преди всичко от потребността да придадат индивидуалност на личността си. Между впрочем жените харесват мъже, които се грижат за своята въшност. Независимо от това, че не всяка жена е облагодетелствувана по равно с всички телесни прелести, всяка има някакви предимства и всяка може да поддържа външността си така, че да предизвика отклик. „Да бъдеш очарователна не е само природен дар; изискват се постоянни грижи за тялото и душата, за да бъде човек достоен за любовта“ (Шулц).

Телесните особености на жената, колкото и желани да изглеждат на мъжа, и в любовният акт са свързани неразривно с цялата личност на жената. Те добиват значение за потентността на мъжа едва в рамките на цялостните отношения между партньорите. Сексуалното сливане е само част от жизнения процес, който свързва жената и мъжа и зависи повече от многообразните форми на междучовешките контакти, отколкото от споменатите телесни белези. В случай че мъжът се ръководи само от последните, с голяма вероятност брякът някой ден ще се разпадне, ако нещо друго не свързва съпрузите. В хода на съвместния живот, на съвместната дейност и в общите стремежи на преден план все повече и повече излизат по-постоянните и не по-малко привлекателните особености на характера и човешките качества на жената. Те се свързват с телесните форми на женствеността и оформят индивидуалната същност на жената, която може да стане решаваща за сексуалния конфликт. „Красота“ и „прелест“ са не само понятия за телесните форми и въшния облик; те са телесният израз на личността. Дори най-примитивният мъж не черпи удоволствие от половия живот само от прегръдката с чисто физическата женственост. „Чувствеността получава прелестта си от духа и от сърцето“ (Вовенарг). Мъжът, който още не е разбрал това и сам не го е почувствувал, трябва още много да научи за любовта, защото ще му се изплъзне най-хубавото в половия живот. При идеална любов телесното и духовното разположение един към друг се сливат в неразделно единство. Тя предпазва и от импотентност.

Тъй като любовта пронизва всички области на живота, не една форма на женското тяло, която е несъвършена за един безстрастен наблюдател, за влюбения е силен възбуждащ фактор, защото принадлежи на любимата.

Потентността на здравия мъж не се ограничава само върху една жена с определени прелести. Той е в състояние да общува (и сексуално) с всяка жена, която съответствува на цялостната му жизнена нагласа. „Твърдо съм убеден, че мъжът, който не изпитва нещо като привързаност към целия нежен пол, не е в състояние да обича една-единствена жена, както трябва“ — казва Л. Стърн с вещината на психолог. Поради това вината за импотентността на мъжа не бива да се приписва безогледно на жената, защото не била „единствено подходящата“ за него партньорка.

Това, разбира се, не я освобождава от задачата да му помогне да преодолее импотентността си със своето поведение.

Повечето импотентни мъже имат прелестни жени, които и телесно напълно отговарят на мечтите им (трябва да добавим, че мъжете, чиито жени не им предлагат достатъчна телесна възбуда за ерекция, рядко посещават консултацията, тъй като знаят причината за смущенията си; някои от тях се привързват към други жени, с които са потентни).

При повечето от мъжете с дължащи се на партньорката смущения потентността изчезва внезапно или постепенно, временно или задълго поради неуместното поведение на жените им, поради вътрешно отчуждение или дори само поради това, че жената полово не е достатъчно активна и отзивчива в сексуално отношение.

Двадесет и седем годишен, малко мекушав инженер, се сгодил с 23-годишна медицинска лаборантка. Всички опити за полово сношение с нея били неуспешни. Той много я обичал, уважавал, почитал над всичко и искал да се задомят. Преди това имал бегло познанство с едно хубаво момиче, което съвсем не било по-красиво от годеницата му. За сключване на брак с това момиче изобщо не били говорили. С него той могъл да се сношава почти без затруднения. Когато понякога си представял годеницата си като уличница, не толкова почтена и строга, получавал ерекция и се отдавал на тези мисли дотолкова, че не могъл да избегне мастурбацията. След един карнавал годеницата му се държала чувствено с него — така, както той си мечтаел. Тогава за пръв път му се удало да вкара члена си. Актът обаче трябвало да бъде прекъснат поради някаква друга причина. В този случай нещата се усложнили от несръчните, равнодушни и обезкуражаващи реакции на годеницата. Когато той предприел един от първите си опити, тя казала, че членът му бил още много мек. Неведнаж тя му подхвърляла за добрата потентност на предишния си приятел и способността му да я задоволява. Най-после тя му заявила, че търпението й се било изчерпало, че нервите й не издържат постоянните подигравки и че иска да се разделят, ако в най-кратък срок положението не се промени. Отчаян, той дойде в консултацията, защото вече не смеел да се доближи до нея. За съжаление жената не бе съгласна на разумно сътрудничество и развали годежа. Любовта й не ще да е била грандиозна въпреки твърдението й, че била охладняла само поради неговата импотентност.

Дори ако жената направи равнодушна или отказваща гримаса, ако не откликне на сексуално мотивираното докосване, ако откаже желания от него начин на събличане, ерекцията на чувствителния мъж умира още в зародиш. Забележки от рода на „Няма смисъл“, „Остави ме да спя“ могат да угасят всеки порив, да го осуетят и за в бъдеще, дори да го пренесат върху отношенията с други жени, когато неуспехите се фиксират в отрицателен условен рефлекс (И. П. Павлов). Някои от тези жени са сексуално непълноценни и използуват съзнателно или несъзнателно отблъскващото си поведение, за да направят мъжа импотентен. Разобличавайки неговия недостатък, те свалят от себе си бремето на своя недъг. Понякога зад това се крие отмъстителност. Изневярата на жената също може да убие вярата на мъжа в собствената му способност.

Петдесет и шест годишен служител никога не е бил много потентен, но удовлетворявал жена си, която била с 18 години по-млада от него. Веднаж тя му признала, че по-рано имала кратка извънбрачна връзка и че с този мъж се разбирала по-добре. На часа той станал импотентен.

Ако жената накара мъжа отчетливо да почувствува духовното й превъзходство, тя може да подкопае самочувствието му в интимната сфера.

Четиридесетгодишна, много енергична, владееща езици жена на ръководна служба натяквала постоянно на мъжа си (работник) празнините в образованието му, критикувала правописа му и често го заставяла да изпълнява поръчения за нейния отдел (в предприятието той й бил подчинен). Когато не била доволна от нещо, тя му казвала: „За нищо не те бива“ или „много бавно загряваш“. Потентността му постоянно отслабвала и накрая съвсем угаснала. Поради това жена му продължила да го унижава. Запознал се с друга, над която чувствувал превъзходство. С нея бил потентен, както никога в брака си. Могъл отново да се сношава със съпругата си едва когато започнал да работи в друго предприятие; там се квалифицирал и бил отличен за добрата си работа.

На въпроса, дали жената е виновна за импотентността на мъжа, може да се отговори винаги само относително, като се вземе под внимание личността на мъжа. Тя винаги участвува по някакъв начин. Съществуват мъже, които могат да се сношават полово с всяка жена независимо от това, дали тя им харесва или не. Други пък биват болезнено засегнати на най-чувствителното им място — потентността, когато жената се отклони и най-малко от приятния им начин, също така и от най-дребни оскърбления и раздори или от скрито напрежение. Сблъскваме се следователно с въпроса: