Орио Джиарини, Патрик М. Лидке
Бъдещето на труда (72) (Дилемата за заетостта)

5.3. Възможностите за разработването на първия трудов слой за частична заетост на работоспособното население

След като вече сме изложили концепцията за многослойната трудова система, бихме желали да разгледаме възможностите за създаване на първия слой — основа на новата стратегия. В сърцето на този проблем лежи интегрирането на немонетаризираните и немонетизирани дейности в една ефективна работна рамка. Икономическите оптимизационни методи, погледнати в широк план, би трябвало да намерят по-удачния баланс между двата свята — монетаризираната и немонетаризирана система.

Всичките ресурси, използвани сега за подпомагане на безработните, ще формират финансовата система на споменатия първи трудов слой. Вече няма да се дават помощи на хора, които не желаят да работят, а ще се помага на онези, които проявяват активност. Трябва да се приеме, че дейностите в първия трудов слой няма да кореспондират на желанията на твърде много хора, но в това отношение ние не виждаме друга алтернатива. Възможността да се търси работа на второ ниво (втория слой) си остава и когато това се реализира, заетостта в първия слой става излишна. Важно е да се адаптира законодателството така, че да се оказва ефективна защита и да не се наказва по никакъв (икономически или социално) начин частичния труд.

Сегашната система на заплащане в частния и държавен сектор трябва да се промени. Трябва да отпадне системата на заплащане според възрастта, която води до жестока дискриминация на външните спрямо пазара на труда работници. Положителна алтернатива би била системата на заплащане на ефективността, която намалява прага за старите работници да си намерят работа във втория слой и премахва възможността те да бъдат подменени от по-млади работници срещу по-ниско заплащане.

Насърчаването и развиването на първия трудов слой трябва да стане държавна политика и там, където това се окаже необходимо, държавата решително ще се намесва. Подобряването на такива големи сектори в обществения ни живот, като образованието и здравеопазването, трябва да стане привилегирована област и в това направление трябва да се отиде още по-напред: нарастването на цените може би ще се окаже основния мотив поне да се изследват възможностите за създаване на „първи слой“ работни места в тези направления. В много страни съпротивляващите се на тази идея са заети в здравеопазването и другите социални услуги срещу ниско заплащане, често не съответстващо на положения от тях труд. Има страни, в които системата на социално осигуряване разчита на тези работници до такава степен, че без тях системата почти би се разпаднала. Организационните промени лесно биха създали работни места от „първия слой“ именно тук. Както казахме в самото начало — ние живеем в свят на човешки и материални ресурси, които са в изобилие, и ще е скандално ако в бъдеще ние продължаваме да се плашим от процесите и явленията поради многото обществени и организационни недостатъци, търпени от самите нас.

Съществуващите социални и неформални структури в бъдеще ще бъдат ползвани все повече и ще получават повече финансова помощ. Особеното им значение ще се усети в областите, където са по-евтината и по-ефективна алтернатива — спрямо формалните организационни и институционализирани, но тромави и скъпи решения. Тук именно е възможността да се въведе труда в „първи слой“ без да се поема непосредствения риск от нарушаване на монетаризираните сектори на икономиката чрез масово напускане или други подобни ефекти.

И отново трябва да подчертаем, че става въпрос за признаване на дейности, които допринасят за натрупване на богатството, независимо че не присъстват в сегашните национални счетоводни системи. Всички тези дейности, които нямат имплицитна или експлицитна пазарна стойност и не пречат на елементарните пазарни механизми, могат да създадат работни места от първи слой за онези, които се нуждаят от тях.

Във всичко това има скрит и един невидим механизъм за създаване на нови работни места, които до някаква степен ще отнемат напрежението върху основния слой, понеже ще се появят повече възможности за втория слой — той ще приеме повече хора, желаещи да работят в активната производствена част на икономиката. Този механизъм ще допринесе по един много положителен начин на движението за постигане на пълна заетост.

Вече казахме, че модерното общество чувства нужда от минимален брой монетарни инструменти. Но ние подчертахме и това, че монетаризираната икономика има своята граница на ефективност. Както при обслужващата икономика прехвърлянето на производствени дейности между секторите на икономиката вече става не само в границите на монетаризираната система — в много случаи те се „губят“ в немонетизирания свят. Целта ни трябва да е реинтегрирането на тези „изгубени“ дейности и трансформирането им в работа, като част от първия трудов слой, понеже заплащането на тази работа като че ли изглежда невъзможно. Интегрирането на монетаризираните и немонетаризирани дейности като начин да се определи точно богатството на обществото е въпрос с основно значение.

Трябва да забравим изкривената си представа за това, че обществото в което живеем, вече няма такива възможности да създава богатство. Интегрирането на немонетизираните дейности в дефиницията за богатство и неговото натрупване ще доведе до отчитането им в една бъдеща политика и ще даде не само една по-реалистична представа за реалното състояние на икономиката, но и ще помогне за достигането до изводи за това по какъв път да се развива икономиката и как да се търсят решения на проблема с безработицата. Този доклад няма и не може да даде окончателните отговори на тези сложни въпроси, чието решаване изисква „поръчково“ анализиране на обстановка, възможности, човешки желания, традиции и т.н. Без съмнение, той няма да представи някаква нова утопия, а ще отвори пътя за един нов подход, който, приемайки несигурността и възможностите, идещи от нея, може да бъде фалшифициран, но може — и в това ни е надеждата — да даде първоначален тласък на една лавина от нови идеи.

По дефиниция бъдещето е несигурно, но тази несигурност трябва да създаде надежда и желание да се опитат нови възможности, като се дава път на новите, отговорни и продуктивни решения на проблема за заетостта.

ПРОТИВОРЕЧИЯТА

21. Някои допълнителни ключови моменти

• значението за създаване на методика за оценка и измерване на натрупаното богатство

• първата стъпка в правилна посока:

— статистиката на Световната банка за покупателната способност на получаваните приходи

— Доклада на организацията за човешко развитие към ООН за човешкото развитие

• Проблемите:

— наличието на осреднени данни за цели страни между които има огромни регионални разлики (в Италия — между север и юг)

— цените на услугите/продуктите спрямо достъпността им

— не са включени неплатените дейности и сумата стоки и услуги, идещи от тях

— не е включен въпросът за околната среда

— не е обмислена слабостта на системата

• наблюдение върху общото богатство, включително прехвърлянето на дейности между монетаризираната и останалите части на икономиката.

• специалното положение на развиващите се страни

— тенденция да се подценява богатството им поради по-ниската степен на развитие и високото ниво на немонетизираните и немонетаризирани дейности

• обслужващата икономика се нуждае от подкрепата на немонетизираните и немонетаризирани дейности