Орио Джиарини, Патрик М. Лидке
Бъдещето на труда (45) (Дилемата за заетостта)

4.4.3. Тенденцията към централизирано производство и обслужващите полезни системи

Основен закон, подържащ живота на индустриалната революция, бе създаването на мащабна икономика. Концентрацията на производствени средства и масовото производство бяха основните насърчения за икономически растеж през последните две столетия. Повечето производствени процеси сега са многократно по-големи от тези, характерни за миналия век. Парадигмата на мащабните икономики е в мащабното захранване с ресурси, където производството се увеличава, понеже на изхода количествата са малко над входните. Ако на входа подадем само 5%, на изхода ще видим увеличение от 7%, и така производителността — продукт / количество на входа, ще се окаже по-висока с 2%. През миналия век нашите икономисти се опитваха да експлоатират „мащабната“ страна на производството до крайния й предел. Докато мащабната икономика е приложима при определени обстоятелства, при повечето производствени системи обаче в някакъв момент намаляването на възвращаемостта става нещо неминуемо. Причина за това има и те може да се всякакви — например неефективна организация, контрол или управление на производствените процеси. Привидно изглежда, че тези недостатъци могат да се преодолеят с разработването на нови управленски стратегии, които ще се справят с недостатъците на текущата система и така ще привлекат повече печалба.

Има обаче нещо, което влияе върху ефективността на производствените системи и чието влияние е решаващо: все по-голямо значение на така наречените вторични или „непродуктивни“ дейности. Самият характер на индустриалната революция е довел до създаването на икономическа система, при която разходите по производството са относително малка част от разходите, които се правят, за да може продуктът да стигне до консуматора.

Светлина върху този момент хвърля едно изследване на Изследователския институт Бател, Женева. През 60-те години институтът изследва работата с една машина, която може да произвежда 500 000 одеяла годишно. Производствената цена на едно одеяло е могла да падне много при положение, че всички одеяла са абсолютно еднакви. По онова време годишният пазар на одеяла в Швейцария е бил действително около половин милион одеяла. Машината обаче произвеждала един много специален вид одеяла и станало ясно, че те могат да се продадат само чрез някаква световна търговска мрежа. Изяснило се, че за подобно огромно количество одеяла в производство, при това само от един вид, разходите по съхраняването на суровините, самото производство, съхраняването на готовата продукция, изпращането й на различни пазари, организирането на пласмента и т.н. стават огромни. Общата стойност само на обслужващите дейности по това производство се оказала повече от 90% от онова, което купувачът трябвало да плати за единица продукция. Чистите производствени разходи, като изключим някои съпътстващи дейности, се оказали по-малко от 10% от крайната единична цена на продукта. Така той се оказал неконкурентен, защото увеличението на обслужващите функции щяло да се окаже много повече от увеличението на производителността на въпросната машина.

Това изследване се оказало силен удар върху традиционното схващане за „мащабната“ икономика. Разбира се, въвеждането на нови технологии увеличава производителността дори в някой момент печалбата от това да е незначителна. Ако обаче изследваме не само основния производствен процес, а и увеличаването на всички функции, свързани с доставянето на продукта до неговото местоназначение — купувача, пред нас ще се появи една по-различна функция, видна на фигурата по-долу.

Нарастване на производителността

Източник: Fuente: Giarini, O./Stahel, W., The Limits to Certainty

Първата част на изменената крива отразяващ производителността почти като традиционната — увеличаването на количеството води до увеличаване на производителността. При дадена точка в това развитие, когато цената на обслужващите функции, подпомагащи основното производство, нараства по-бързо от увеличаването на производителността, кривата започва да показва спад. Спадът се дължи на покачването на цената на единица продукт и на обслужващите функции, необходими за да стане продуктът достъпен.

Както виждаме, има някаква граница на процеса на концентрация и свързаните с него производствени приходи. Много корпорации зарязаха стремежа към гигантските заводи и мегафабрики след като усетиха това явление. Процесът на акумулиране на производството вече спря в много сектори, а даже и в такива традиционно големи сектори като металургията. Там вече се създават по-малки производствени единици, които са в състояние ефикасно да интегрират съпътстващите обслужващи функции. Процесът на децентрализация, за който говорим, е относително нов и е пряк резултат от растящото значение на интеграционните услуги в нашата индустрия.

В допълнение към децентрализирането на производството виждаме подобна тенденция в обслужващите полезни системи. Традиционната икономика от времето на индустриалната революция е гледала на разстоянията като на изключително важен фактор. Производствените и обслужващите обекти са гледали да са по-близо един до друг, за да може дистрибуцията да е проста и евтина. С въвеждането на нови транспортни средства значението на разстоянията започва да намалява. С въвеждането на революционните възможности на информационните технологии разделянето на производител от консуматор вече бе възможно на нулева цена. Когато в процеса са ангажирани информационни и други услуги, свързани с банки данни, където не се иска транспортиране на физически продукти, разширяване на местните пазари, т.е. степента на концентрация на консуматори вече няма значение. Все по-голяма част от продукцията се характеризира именно по този начин — децентрализирано производство чрез световни мрежи и дистрибуция пак чрез тях като допълнение към общата тенденция за децентрализиране на нашата икономика.