Орио Джиарини, Патрик М. Лидке
Бъдещето на труда (50) (Дилемата за заетостта)

4.5.2. Отрицателният данък общ доход

Отрицателният данък общ доход е едно възможно решение на проблема, как да се организира ефективна система за базисен приход. Става въпрос за алтернатива в духа на предишната глава, според който нашето общество ще трябва да се освободи от перверзния ефект на текущата система за социално осигуряване върху икономическата ефективност и социалната структура. Тази система не само ще е по-лесна за организиране, и следователно по-евтина, но тя ще е и по-хуманна, защото ще подмени сегашната неразбираема система за социални помощи и облекчения с една единствена и проста система за монетарна помощ. Всички други пречки пред хората да започнат работа отново — нещо характерно при много други социални схеми за помощи — ще намалеят чрез въвеждането на адекватен отрицателен данък общ доход.

Отрицателният данък общ доход е социална програма без категории, която зависи само от дохода и никакви други характеристики на индивида — възраст, семейно положение, инвалидност и др. Всеки, който няма никакъв доход, получава някакъв базисен доход, онези със средни доходи получават по-малко и то така, че да не бъдат принуждавани да се откажат от труда въобще. Това се постига, като се разрешава на индивида да задържа доходите си при постепенно намаляване на допълнителната парична помощ. По този начин страшният „капан“ на бедността — ситуацията, при която спирането на финансовата помощ компенсира или свръхкомпенсира допълнителните приходи, когато индивида е по-зле, ако работи — се игнорира.

Критиците на отрицателния данък общ доход твърдят, че ще се унищожи работната етика, защото засегнатите няма да влагат толкова усилия в труда си. Тази ситуация обаче е по-скоро субект на количеството отпускани помощи. Ако те са твърде големи, хората ще изберат или въобще да не работят или да работят по-малко. Живият експеримент в Ню Джърси доказва това. Следователно, въпросът е да се намери точната мяра, така че тя да не влияе върху трудовата етика. Вторият мотив „против“ е във високата цена, но тук нещата са повече в областта на етиката, а не на икономиката, защото може да се повдигне въпроса дали трябва хората да бъдат оставени под прага на бедността заради подобряването на пазарната ефективност. Сегашните социални помощи далеч не засягат всеки нуждаещ се в индустриалните страни и е наистина по-евтино от една алтернатива, която обаче ще достигне до всеки, който има нужда от помощ.

Гари Бекер предлага още един механизъм: Спечелен Кредит върху Данък Общ Доход (СКДОД). Той твърди, че системата би била една „отлична алтернатива, както на по-високите минимални доходи, така и на една широка програма за социална помощ, насочена към бедните семейства, без да намалява заетостта, без да насърчава мързела и без да увеличава държавните разходи“^[1]. СКДОД е базиран на семейна основа и действа както следва: до дадено ниво на семейните доходи семейството получава допълнителен кредит, равен на 40% от приходите му. При по-високи доходи кредитът намалява успоредно до момента, когато семейството не получава никакви допълнителни средства.

Бекер счита системата за по-добра от другите, защото тя награждава бедните семейства с работещи членове, а не ги наказва, както става при другите системи. Отстраняват се недостатъците, свързани с повишаване на минималните доходи, и не намалява стремежа на фирмите да наемат работници с по-малко умения. Напротив! Тя кара поне образованите да търсят начин да се квалифицират. Моралният компонент на тази система обаче както и при останалите не може да се отчете. В момента, в който субсидията спре и на дадено ниво изчезне, се появява моралната опасност. Реакцията на хората е трудно предвидима. Ние приемаме това предложение, понеже то представлява един интересен подход към субсидирането на труда, а не на мързела — нещо, което за нас е от огромно значение.